РЕШЕНИЕ
№ 260621
09.11.2020г.
гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
І граждански състав
На двадесети октомври две хиляди
и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 9968 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37, представлявано от
изпълнителните директори С.А.П., Ч.Г.З., Н.Х.Б. и Р.И.Б., със съдебен адрес ***
– юрисконсулт М.Т., против
Х.Я.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат И.Т..
Ищецът моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на следните вземания, основани на договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № ***/ 08.10.2007г., за които е постановена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3299/ 2019г. по описа на РС – Бургас : 7 000 лв. - просрочена главница; ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението на 23.04.2019г. до
окончателното ѝ изплащане; 3 968,77 лв. - просрочена договорна
лихва за периода 23.04.2016г. - 22.04.2019г.; 6 097,93 лв. - наказателна
лихва за периода 23.04.2016г. - 22.04.2019г.; 51,60 лв. - разноски по
събиране на вземането по кредита за периода 07.03.2019г. - 23.04.2019г.
Ищецът твърди, че след
изтичане срока на валидност на кредитната карта цялата претендирана главница
била усвоена, като банката периодично капитализирала дължими лихви към
главницата, за което ответникът бил дал съгласие. След 18.12.2009г. ответникът
е преустановил обслужването на кредитната карта, като не плащал дължимите
минимални погасителни вноски, поради което банката обявила кредита за
предсрочно изискуем, считано от 12.03.2019г., за което той е уведомен с
предизвестие, връчено на 22.02.2019г.
В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
иска. Твърди, че не е ясна датата на забавата, размера на просрочените вноски и
размера на договорната лихва. сочи, че не е уведомен за предсрочната
изискуемост. Оспорва да е усвоявал сочените от ищеца суми, като твърди, че след
изтичането на срока на валидност на кредитната карта пред месец септември
2012г. друга не му е била издавана. Позовава се на нарушаване от страна на
банката на задължението ѝ по т.16.1 от Общите условия да изпраща месечни извлечения.
Твърди неравноправност на клаузите на т.8 и т.17.1. от ОУ. Прави и възражение
за изтекла погасителна давност.
Ищецът оспорва възражението
за изтекла погасителна давност, като твърди, че е договорен само краен срок за
усвояване на кредита, но срокът за погасяването му бил неопределен и
автоматично се подновявал, поради което кредитът ставал напълно изискуем, след
като длъжникът бъде поканен от кредитора да плати задълженията си.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират
и присъждане на направените разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Правното основание
на исковете е в разпоредбите на чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1,
предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 3299/
2019г. по описа на Районен съд - Бургас е постановена заповед за изпълнение на
задължение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2316/
19.07.2019г. против длъжника Х.Я.А.. Разпоредено е плащане на заявителя –
кредитор „Първа Инвестиционна Банка” АД на следните парични задължения по договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт от 08.10.2007г. : 7 000 лева - главница, 23 066,60 лева - просрочена договорна лихва за
периода 19.01.2010г. - 12.03.2019г., 18 075,36 лева - наказателна лихва за периода 06.01.2010г. -
22.04.2019г., 78 лева - дължими такси за обслужване на кредитна карта за
периода 29.09.2010г. - 29.09.2011г.,
51,60 лева - разноски за събиране на вземането по договора за периода,
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на 23.04.2019г. до окончателното ѝ плащане,
както и направените по делото разноски в размер на 1 115,43 лв. и 647,72 лв. – разноски за въззивно обжалване.
Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, който в срока по чл.414
ал.2 от ГПК е подал писмено възражение. С разпореждане от 10.10.2019г. на
основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск
относно вземанията си. Разпореждането е съобщено на ищеца на 23.10.2019г. Настоящият
иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК – на 22.11.2019г. С определение
от 06.08.2020г. заповедният съд на основание чл.415, ал.5 от ГПК е обезсилил
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист за паричните вземания, непредявени
в настоящото производство.
По делото е
безспорно, че на 08.10.2007г. страните са сключили процесния договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № ***. На основание чл.3 от договора срокът за ползване на
картата е до 08.10.2009г., като същият се подновява автоматично при условията и
по реда, предвидени в Общите условия /чл.36/. Съгласно т.2 предоставеният
овърдрафт по сметката на ответника е 7 000 лв., като ищецът твърди, че
целият е бил усвоен при изтичането срока на картата на 08.10.2009г. Не се спори
между страните, че след 18.12.2009г. ответникът не е правил погасителни
плащания. Съгласно приетото и неоспорено заключение на вещото лице по
извършената съдебно-счетоводна експертиза към тази дата остатъкът по дебитното
салдо е в размер на 6 836,11 лв., като титулярът на картата е преустановил
изпълнението на задължението си да заплаща минималната погасителна вноска за
погасяване на задълженията – 3% от дебитното салдо, в случая 264,16 лв.,
платима до 5-о число на всеки следващ месец. При липсата на данни за следващи
тегления от ответника натрупаното задължение в размер на 6 836,11 лв. е
следвало да бъде погасено на 33 минимални месечни погасителни вноски от по 264,16
лв., последната с падеж 05.09.2012г. Въпреки клаузата на Общите условия за
автоматично удължаване на овърдрафта, страните не спорят, че след края на първия
договор нова карта не е била издадена на ответника и нови суми не са усвоявани.
Ето защо съдът приема, че така описаните договорни задължения са с определени
падежни дати /чл.84 ал.1 от ЗЗД/, като датата на първото неизпълнение на
задължението за внасяне на минимална погасителна вноска е 05.01.2010г., а
пълният размер на задълженията е окончателно изискуем към 05.09.2012г. –
падежната дата на последната описана погасителна вноска. След така посочените
дати за банката е възникнало правото да получи изпълнение на описаните парични
задължения. Ето защо, неоснователно е позоваването от страна на ищеца на
предсрочна изискуемост на кредита, обявена според него от 12.03.2019г., тъй
като към този момент не съществуват вземания с ненастъпил падеж, които да бъдат
обявени за предсрочно изискуеми, а крайният падеж за изпълнение е настъпил още
на 05.09.2012г. Институтът на предсрочната изискуемост е право на изправния
кредитор да обяви за изискуеми вземания с ненастъпил падеж в уговорени между
страните или от закона /чл432 ТЗ/ случаи на недобросъвестно поведение на
длъжника. В случая след 05.09.2012г. няма договорни вземания с ненастъпил
падеж, като всички парични задължения на ответника са вече изискуеми.
При така
установените по делото факти относно изискуемостта на задълженията съдът намира
за основателно правопогасяващото възражение на ответника за изтекла погасителна
давност на паричните вземания по договора. На основание чл. 110 ЗЗД с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Началото на давностния срок се определя от момента, в
който кредиторът може да иска изпълнение от длъжника – в случая най-късната
възможна дата е падежът на последната месечна погасителна вноска 05.09.2012г. На
основание чл.84 ал.1 от ГПК, когато за изпълнение на задължението е уговорен
срок, падежът настъпва след изтичането на уговорения срок. След този момент
кредиторът може да иска изпълнение, а ако не изпълни – длъжникът изпада в
забава. От същия момент започва и течението на срока на погасителната давност
- моментът, от който банката - ищец има
възможността да търси принудително изпълнение на цялото вземане, като по делото
не се спори, че тя не го е упражнила до 23.04.2019г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда.
При установената
крайна падежна дата 05.09.2012г. съдът приема, че на 05.09.2017г. е изтекъл
петгодишния погасителен давностен срок, с който е погасено правото на банката -
кредитор на съдебно притезание. Погасителната давност е своеобразна санкция за
бездействащия кредитор. В случая ищецът не установява добросъвестно упражняване
на правата си, като въпреки изискуемостта на вземанията не е пристъпил своевременно
към тяхното събиране. Поради това към предявяването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение претендираните договорни материални права на ищеца са
погасени по давност. Ето защо искът за установяването им е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от
спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по
делото съдебните разноски в размер на общо 1 532,80 лв., включващи 1 252,80
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за
адвокатски услуги и платежно нареждане и 280 лв. – възнаграждения на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37, да
бъде прието за установено по отношение на Х.Я.А. с ЕГН ********** *** съществуването
на следните вземания, основани на договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № ***/ 08.10.2007г., за които е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3299/
2019г. по описа на РС – Бургас : 7 000 лв. - просрочена главница; ведно със законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението на 23.04.2019г. до окончателното ѝ изплащане; 3 968,77
лв. - просрочена договорна лихва за периода 23.04.2016г. - 22.04.2019г.; 6
097,93 лв. - наказателна лихва за периода 23.04.2016г. - 22.04.2019г.; 51,60
лв. - разноски по събиране на вземането по кредита за периода 07.03.2019г.
- 23.04.2019г.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Драган Цанков”
№ 37, представлявано от изпълнителните директори С.А.П., Ч.Г.З., Н.Х.Б. и Р.И.Б.,
със съдебен адрес *** – юрисконсулт М.Т., да заплати на Х.Я.А. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** – адвокат И.Т., направените съдебни разноски в размер на 1 532,80 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД