РЕШЕНИЕ
№ 16147
гр. София, 08.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИК.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110109173 по описа за 2023 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба както и
допълнително депозирани уточнителни молби с вх. № 72558/16.03.2023 г., както и
молба с вх. № 141338/19.05.2023 г. от А. Я. А. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3583,19
лева, представляваща оставаща непогасена главница по договор за кредит от
05.03.2009 г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия, сключен на
28.06.2011 г., поради погасяването й по давност.
Ищецът А. Я. А. твърди, че е страна по договор за кредит №
**********/05.03.2009 г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД. С писмо,
получено от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил уведомен, че вземанията по
договора са прехвърлени на последното дружество въз основа на договор за цесия от
28.06.2011 г. Сочи, че за част от дължимите по договора суми било образувано ч. гр.
дело № 38/2014 г. по описа на РС Айтос, като в настоящото производство отрича
дължимостта на останалата непогасена главница, за която не е налице приключил
съдебен спор между страните, за която сочи, че е в размер на сумата от 3583,19 лева.
Твърди, че задължението е погасено поради изтекъл давностен срок. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД сочи, че
понастоящем се легитимира като кредитор на оспореното вземане въз основа на
договор за цесия между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
сключен на 28.06.2011 г., като длъжникът бил уведомен за настъпилата цесия.
1
Потвърждава, че ответното дружество пристъпило към принудително събиране на
вземанията си по договора, като образувало ч. гр. дело № г. по описа на РС Айтос, по
което бил издаден изпълнителен лист от 24.02.2014 г. В приключилото производство
ищецът не депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК. Сочи, че остатъкът от
вземането, който не е предмет на приключилото съдебно производство, се дължи от
ищеца като естествено задължение и „ЕОС Матрикс“ ЕООД има право да получи
доброволно плащане. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, както и че последният се легитимира като кредитор на същото въз
основа на сключен договор за цесия от 28.06.2011 г., за което ищецът е уведомен, както
и че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже, че е погасил
задължението.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 19.06.2023 г.,
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 28.09.2023 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
са отделени фактите: 1/ че между ищеца и „Райфайзенбанк България“ ЕАД е сключен
договор за кредит от 05.03.2009 г., задълженията по който са прехвърлени „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с договор за цесия, сключен с ответното дружество на 28.06.2011 г.,
за което ищецът е уведомен по надлежния ред; 2/ че непогасената част от главницата
по договора, за която между страните не е водено съдебно производство преди
настоящото, е в размер на сумата от 3583,19 лева.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Фактът на валидно възникнало облигационно провоотношение с цедента
„Райфайзенбанк България“ ЕАД се установява и от приетия по делото договор за
издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ + Dir.bg от
05.03.2009 г., по силата на който на ответника А. Я. А., в качеството му на
картодържател, бил отпуснат кредитен лимит в размер на 3570 лева. Уговореният
между страните срок за погасяване на максималната погасителна вноска бил уговорен
до 15-то число на месеца, в който е изготвено извлечението /Раздел II, т. 11 от
договора/.
Установява се от представеното от ищеца писмо с изх. № 2068129/19.06.2019 г.
по описа на ответника, че А. е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за настъпилата цесия на
процесното вземане по силата на договор от 28.06.2011 г., сключен между
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Видно от представения по делото препис от заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.01.2014 г., издадена по ч. гр. дело № 38/2014 г. по
описа на РС А че в полза на ответника и цесионер на вземането – „ЕОС Матрикс“ ООД
/понастоящем ЕООД/ е издадена заповед за изпълнение за сумата от 1250 лева,
представляваща част от общото задължение от 4833,19 лева по процесния договор.
Между страните не е спорен фактът, че заповедта за изпълнение е влязла в законна
сила, като въз основа на нея е издаден изпълнителен лист, послужил като титул за
2
образуване на изпълнително дело №г. по описа на ЧСИ И с район на действие ОС Б
Както ответникът с отговора на исковата молба, така и ищецът с молба – становище от
19.05.2023 г. признават факта, че сумата по изпълнителния лист е погасена поради
събирането й в рамките на образуваното изп. дело.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за недопустимост на
настоящото исково производство. По настоящото дело спорното право (вземане) има
облигационен характер и поради това може да бъде погасено по давност, а ищецът има
правен интерес от предявяване на такъв иск. Действително ответникът не е предявил
вземането си по съдебен ред, но това не изключва възможността за позоваване на
изтекла давност. Според Решение № 331 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011
г., II г. о., ГК нуждата от защита чрез установителен иск се свързва с наличието на спор
- оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от
ищеца право. В случая, с извънсъдебната покана за плащане, ответникът е заявил
намерението си да се ползва от съдебна защита на процесното вземане. Именно
отричането на тази възможност от ищеца обуславя наличието на правен спор, а с това -
и правен интерес от предявяване на настоящия иск. С разрешаването на спора, със сила
на пресъдено нещо се внася яснота и определеност в материалноправните отношения
между страните и се признава или изключва възможността за бъдеща защита на
правото на кредитора пред правозащитни органи. В този смисъл и константната
съдебна практика относно допустимостта от предявяване на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане поради погасяването му по давност –
така напр. с Определение № 61 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. 5/2009 г., II т. о., ТК ,
постановено по реда на чл. 247, ал. 3 от ГПК е допуснато обезпечение на такъв иск, от
което може да се направи извод, че съдът го е приел за допустим.
Следва да се допълни освен това, че предявяването на иск по общия ред на чл.
124 ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение, е недопустимо, поради липса на правен интерес, произтичаща от
съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл.
414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. В този смисъл е константната практика на ВКС,
постановена с определения по чл. 274 ал.3 ГПК - определение № 292/3.06.2011 г. по ч.
гр. д. № 156/2011 г., I. г. о., определение № 335/ 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 311/2012 г. I
г. о., определение № 643/02.11.2009 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. на II т. о., определение
№ 258/18.03.2010 г. по ч. т. д. № 68/2010 г. на I т. о., определение № 824/30.12.2011 г.
по т. д. № 181/2011 г. на II т. о., определение № 117/11.02.2013 г. по ч. т. д. №
1004/2013 г. на II т. о., решения по гр.д.№ 1112/2021 г. на ІІІ г.о. и по гр.д.№ 942/2020 г.
на І г.о. и множество други. В случая обаче, се касае за установяване недължимостта на
оставащия размер от главницата, за който не е водено съдебно производство преди
настоящото, а именно сумата от 3583,19 лева. Тази сума представлява разликата между
размера на цедираната главница от 4833,19 лева /съгласно посоченото в отговора на
исковата молба/ и сумата от 1250 лева, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № 38/2014 г. по описа на РС Айтос.
Според решаващите мотиви на TP № 5/2019 от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.
на ОСГТК на ВКС, при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е
разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не
стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението
продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на
последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. От приетия договор за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКАРТ/РайКАРТ + Dir.bg от 05.03.2009 г. не се установява задължението да е било
разсрочено на вноски, като по делото не са представени и доказателства за това към
кой момент главницата е била усвоена от кредитополучателя и картодържател А. А..
3
Видно е обаче, че задължението е следвало да бъде заплащано до 15-то число на
месеца, в който е изготвено извлечението /Раздел II, т. 11 от договора/. Договорът за
цесия между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен на
28.06.2011 г., като в отговора на исковата молба се прави твърдение, че размерът на
прехвърлената главница е 4833,19 лева, от което може да се направи извод, че най-
късният момент, към който вземането е станало изискуемо е 16.06.2011 г. /след
последното 15-то число от месеца преди сключването на договора за цесия/.
Съгласно чл. 110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Ответникът не доказа, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Нещо повече, с отговора на исковата молба се прави признание на факта, че
непогасеният остатък от вземането, предмет на настоящото производство, се дължи
като естествено задължение и ответното дружество има право да получи доброволно
плащане.
Предвид така изведените правни изводи, предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъдат уважен като основателни
По разноските:
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане да не бъде осъждан
за заплащане на разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.
Предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на
ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска /т.
е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото оспорване на предявеното от ищеца
право/ и 2/ да признае иска. Посочените две предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да
са налице кумулативно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. В
случая ответникът изрично оспорва както допустимостта, така и основателността на
предявения иск, поради което, с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 143,33 лева – дължима
държавна такса върху конкретизирания размер на иска с молба – становище от
19.05.2023 г. В полза на ищеца следва да бъде присъдено и адв. възнаграждение.
Претендира се възнаграждение в размер на 1000 лева, като съдът намира направеното
от ответникъ възражение за прекомерност за основателност. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде присъден предвиденият
минимален размер от 658,32 лева съгласно чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдвС. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер от 801,65
лева.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.
Я. А., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на частен правоприемник на „Райфайзен България“ ЕАД по договор за
цесия от 28.06.2011 г., сумата от 3583,19 лева, представляваща оставаща непогасена
главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКАРТ/РайКАРТ + Dir.bg от 05.03.2009 г., сключен с „Райфайзен България“ ЕАД,
поради погасяването й по давност.
4
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на А. Я. А., ЕГН ********** сумата от общо 801,65 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5