Разпореждане по дело №99/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе , взе предвид следното :

Въззивното производство пред ОСБ. е по реда на Глава 21 НПК във връзка с чл.378,ал.5 НПК и е образувано въз основа на жалба на адвокат К. Д., от гр.Б., в качеството му на защитник на И. Г. К. – подсъдим в първоинстанционното производство, срещу РЕШЕНИЕ № 6572/20.09.2010г по НАХД № 412/2010г по описа на РСБ..

С атакуваното решение първоинстанционният съд е признал подсъдимия К. за виновен по предявеното му обвинение за извършено на 18.01.2009г в гр.Б. престъпление по чл.343а,ал.1,б.”А”, предл.2 НК във връзка с чл.343,ал.1,б.”Б”,предл.2 НК във връзка с чл.342,ал.1,предл.3 НК във връзка с чл.120,ал.1,т.2 ЗДвП, като на основание чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност за това деяние и му е наложил административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000лв (хиляда лв.).

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като неправилно е тълкувана разпоредбата на чл.343,ал.1,б.”Б” НК и че всъщност пострадалата сама е паднала и при това е получила уврежданията, а същите не са причинени от обвиняемия.Изтъква се ,че решението е и необосновано,тъй като възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не почивала на доказателствата по делото, като е подходено тенденциозно по отношение на оправдаващите обвиняемия доказателства и хиперболизиращо спрямо тези, които установяват някаква негова вина. Абстрактно се твърди и нарушаване на процесуални правила при постановяване на решението, без да са развити конкретни оплаквания в тази насока. Най-сетне, твърди се и несправедливост на наложеното наказание.

В заключение се иска от въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което обвиняемия К. да бъде оправдан.

Пред въззивната инстанция жалбодателя не се явява , но се представлява от адвокат Д., който поддържа жалбата ,като твърди, че основния свидетел по делото (М.) отрича да е видял удар между автомобила на подсъдимия и пострадалата. Поради това развива съображения ,че не е доказано уврежданията на пострадалата да са причинени от подсъдимия.

Окръжният прокурор оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на решението, като сочи, че доказателствата по делото, макар и косвени, установяват,че подсъдимия е нарушил правилата за движение при извършване на завой на дясно и със задния десен ъгъл на автомобила си е закачил пострадалата, в резултат на което същата е паднала и е претърпяла установеното увреждане.

Пред въззивната инстанция не бяха събрани нови доказателства.

След като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивния съд приема следното :

Жалбата е подадена от надлежно лице, в установения законов срок и до компетентния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, макар и не по съображенията ,изложени в нея.

При извършената служебна проверка по реда на чл.313 НПК въззивния съд констатира процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, които намира за съществени и които релевират необходимостта от отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на прокурора.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Нарушенията се изразява в следното :

Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл.375 НПК когато прокурора установи,че са налице предпоставките за приложението на чл.78а НК, то той е длъжен да внесе делото в съда с мотивирано постановление,с което прави предложение обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание. Безспорно е също така, че в случая постановлението за освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по същество изпълнява функциите на обвинителен акт в производството от общ характер. Поради това изискванията за неговата форма и съдържание са сходни с тези които се отправят към обвинителния акт – да съдържа ясно и точно изложение на фактите по делото, посочване на лицето което се обвинява (а в случая –лицето за което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност), както и деянието ,за което същото е обвинено; да съдържа другите реквизити, необходими на обвинителния акт. В тази връзка и тук следва да бъдат спазени постулатите на ТР № 2/2002г на ОСНК. Сред изискуемите реквизити, чиято липса винаги се приравнява на съществено процесуално нарушение, са и данните на лицето, което се предава на съд (било с обвинителен акт ,било с предложение за освобождаване от наказателна отговорност).Посочените реквизити са императивно задължителни, съгласно разпоредбата на чл.246,ал.3 НПК и липсата на който и да било от тях представлява винаги съществено нарушение на процесуалните правила, съобразно задължителните за съдилищата постулати в ТР № 2/2002г, поради което е основание за връщане на делото на прокурора. В конкретният казус,видно от заключителната част на постановлението на прокурора, в съда е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на лицето ЦВ. И. ТР., ЕГН *, А НЕ за лицето И. Г. К., ЕГН *, което всъщност е било привлечено като обвиняем по делото.Навярно се касае за техническа грешка, но същата е толкова съществена,че не съществува друг начин за отстраняването й ,освен чрез изготвяне на ново предложение от страна на прокуратурата. Първоинстанционният съд е бил длъжен да съзре тази грешка и своевременно, по реда на чл.377 НПК да върне делото на прокурора , тъй като не са били налице предпоставките на чл.78а – липсвало е предложение за освобождаване от наказателна отговорност на лицето, привлечено като обвиняем в досъдебното производство. На практика – липсва годен прокурорски акт,въз основа на който да бъде образувано наказателно производство, в хода на което да се преценява дали обвиняемия К. (жалбодател пред въззивния съд) да бъде освободен от наказателна отговорност. С атакуваното решение по същество първоинстанционния съд е признал за виновно и е освободил от наказателна отговорност лице, за което не е внасяно съответното прокурорско постановление. Това от своя страна се явява процесуално нарушение от страна на съда – същия по същество е установил фактическа обстановка ,различна от описаната в постановлението (установил е друг извършител на инкриминираното деяние, различен от посочения от прокурора в предложението ), поради което по реда на чл.378,ал.3,изречение 2 НПК отново е могъл да върне делото на прокурора. Като не е сторил това първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт (осъдил е лице, за което не е внесено надлежно предложение по чл.78а НК), който подлежи на безусловна отмяна.

С оглед изложеното и на основание чл.335,ал.1,т.1 НПК във връзка с чл.334,т.1,предл.1 НПК във връзка с чл.378,ал.5 НПК въззивния съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 6572/20.09.2010г, постановено по НАХД № 412/2010г по описа на РС –Б. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.