№ 1126
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241100501635 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от ищеца Д. З. П., ЕГН **********,
въззивна жалба срещу Решение №11928/06.07.2023г., по гр.д. 804/2022г. по
описа на СРС, 28-ми състав, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че същият не
дължи на дружеството сумата в размер на 701,90 лева, начислена по Фактура
№ ********* от 20.08.2021г., издадена за имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „******* 2“, ул. „*******, ап.26. Твърди се, че съдът е основал
своите изводи за неоснователност на предявената претенция единствено на
приетото по делото заключение на Съдебно-техническа експертиза, което не е
следвало да бъде кредитирано, доколкото се основава на изключени от делото
доказателства. Поддържа се, че в рамките на първоинстанционното
производство не са били представени карнети или други писмени
доказателства, установяващи показанията на водомерите от затворения
комплекс, където се намира процесния имот, съответно удостоверяващи
реалното им отчитане. Оспорват се изводите на районния съд относно
изправността на общия водомер и законосъобразното разпределяне на ВиК
услугите измежду всички негови абонати. Обосновава се, че по делото не са
налице доказателства относно твърдения от насрещната страна силен теч, в
резултат на което е начислена процесната сума, като в условията на
евентуалност се поддържа, че не е спазена процедурата за неговото
1
установяване. Твърди се, че по делото не са налице и данни относно начина, по
който е определена фактурираната консумация, нито как е разпределено
измежду абонатите начисленото вследствие на теча потребление. В
заключение се поддържа, че ответната страна е начислила незаконосъобразно
количество ВиК услуги по общо потребление на ищеца, като в тази връзка се
отправя молба за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд
решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде изцяло
уважен.
В рамките на законоустановения срок не е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от насрещната страна „Софийска вода“ АД.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената електронна Справка №230477/24.02.22г. за лице за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Службата по вписванията – гр.
София за периода от 01.01.1991г. до 24.02.2022г. се установява, че ищецът Д.
З. П. е придобил на 11.08.2020г. чрез покупко-продажба собствеността върху
процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* 2“, ул. „*******
******* /бл.2 съгласно представената справка/, вх.*******.
За процесната сграда е издадено Разрешение за ползване №СТ-09-
17/14.01.2021г.
Видно от приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 15.04.2021г.,
етажните собственици са взели решение да бъдат открити индивидуални
партиди за самостоятелните обекти към „Софийска вода“ АД.
По делото е представено и заявление за откриване на индивидуална
партида за процесния имот, подадено от ищеца Д. П. до „Софийска вода“ АД.
Приет е и Талон №5025512/31.03.2021г. за пломбиране на 4 броя
водомери в ап.*******, ж.к. „******* 2“, както и Приемо-предавателен
протокол за монтаж на общ водомер №0107573/16.02.2018г.
Видно от приложената Фактура №*********/20.08.2021г., за периода от
01.07.2021г. до 23.07.2021г. дружеството е начислило сума в общ размер на
901,50 лева, включваща старо салдо в размер на 199,60 лева.
По делото е прието заключение по назначена Съдебно-техническа
експертиза /“СТЕ“/, от което се установява, че процесният имот се намира в
комплекс от затворен тип, включващ следните три блока: бл.******* и
бл*******. Посочено е, че за измерване на ползваните в комплекса В и К
услуги на 16.02.2018г. е монтиран общ приходен водомер с фабр.
№**********, с метрологична годност до 2023г., а в апартамента на ищеца на
31.03.2021г. са пломбирани четири монтирани водомера, с метрологична
годност до 2030г. Отбелязано е, че на всеки три месеца е извършвано отчитане
на четирите монтирани водомера, като за процесния период е установено
потребление от 23 куб.м. вода по реални отчети на индивидуалните водомери
и 284,137 куб.м. вода като индивидуален дял от „общи нужди“. Изчислено е,
че след изравняване на предварително начислената консумация от 68 куб.м.
вода, в процесната фактура са калкулирани 239,14 куб.м. вода или общо 397,14
2
куб.м. вода. Разяснено е, че понятието „общи нужди“ представлява разликата
между отчета по общия приходен водомер и сбора от отчетите на всички
индивидуални водомери в сградата, като за процесния период през този
водомер за преминали 13 929 куб.м. вода, а сборът на всички индивидуални
водомери в сградата е 1 042,984 куб.м. вода, поради което разликата от
12 886,016 куб.м. вода е отчетена като „общи нужди“, подлежащи на
разпределение съгласно чл.32, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004г. Посочено е, че
отразеният в процесната фактура по партидата на ищеца индивидуален дял от
„общи нужди“ в размер на 284,137 куб.м. вода е изчислен и разпределен
правилно между 104 контролни партиди на абонати.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд
намира следното от правна страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на
неговата правилност във връзка с наведените в жалбата доводи намира
следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Районният съд
правилно е приел, че според чл.154, ал.1 от ГПК в доказателствена тежест на
ответника по предявения отрицателен установителен иск е да установи по
делото при условията на пълно и главно доказване, че процесната парична
сума, във връзка с която е издадена Фактура №*********/20.08.2021г., е
дължима във връзка с доставени ВиК услуги за битови нужди до собствения
на ищеца имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „******* 2“, ул. „*******,
ап.26, за периода от 01.07.2021г. до 23.07.2021г., като установи следните
обстоятелства и факти: 1. че страните са се намирали в облигационни
правоотношения по договор за доставка на ВиК услуги до посочения
недвижим имот, 2. че до посочения недвижим имот реално са доставени В и К
услуги в размер, отговарящ на начислената от дружеството стойност, както и
3. че в полза на дружеството съществува изискуемо вземане за заплащане на
фактурираната сума.
Във въззивното производство не е спорно наличието на първата от
горепосочените предпоставки, като притежаваното от ищеца качество
„потребител“ на ВиК услуги се установява и от представените по делото
доказателства, в частност от приложеното заявление за откриване на
индивидуална партида, както и представената електронна справка за
3
вписвания, отбелязвания и заличавания в СВп– гр. София. Спорни обаче
остават останалите две предпоставки, преценката на които обуславя извода за
дължимост на претендираната от ищеца сума в размер на 701,90 лева,
начислена за периода от 01.07.2021г. до 23.07.2021г. по Фактура №*********,
издадена от „Софийска вода“ АД на 20.08.2021г.
В тази връзка следва да бъде посочено, че редът и начинът за отчитане
на ползваните количества вода, разпределението на дължимите суми от
абонатите и заплащането им се определят съобразно правилата, предвидени в
чл. 30-40 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползваните водоснабдителни и канализационни системи
/„Наредба №4/14.09.2004г.“/. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г.
В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба за сгради - етажна собственост или за водопроводно отклонение с
повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба отчетеното количество вода се разпределя между отделните
потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер при условията и реда на
посочената наредба.
В разглеждания случай за установяване на реалните количества
използвани В и К услуги в процесния имот по делото е изслушано заключение
на СТЕ, което настоящият въззивен съдебен състав кредитира като обективно,
обосновано и компетентно изготвено. Съгласно посоченото в него,
начислената от ответното дружество в процесната фактура сума в размер на
901,50 лева включва реално отчетена индивидуална консумация на вода в
процесния апартамент в обем от 23 куб.м., на стойност 67,50 лева, заедно с
разпределени в индивидуален дял от „общи нужди“ 284,14 куб.м. на стойност
834 лева. Посочено е, че сумите са изчислени въз основа на извършени реални
отчети както на индивидуалните водомери, така и на монтирания общ такъв,
като към този момент същите са били с метрологична годност до 2030г.,
съответно до 2023г. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че за да даде
отговор на поставените задачи, назначеното вещото лице може да изследва и
материали извън кориците на делото, като посочи в заключението си
изследваните данни за изготвянето му и носи наказателна отговорност за
даване на невярно заключение, базирано на липсващи документи,
респективно недаващо правдива информация. В съдебната практика на ВКС
трайно се застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху
непредставени по делото документи, до които само една от страните има
достъп, не съставлява нарушение на процесуалните правила, което да
нарушава правото на защита на насрещната страна, доколкото в закона няма
изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл.197,
4
ал.1 от ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от назначаване
на експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото
лице да проучи и изследва на друго място, като извършването на такава
проверка при страната, у която се намират тези материали, не води до
нарушаване правото на другата страна за участие в процеса /в този смисъл
определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т.
о./. Приетото по делото заключение е пълно и обосновано, като в него са
посочени данните, въз основа на които са направени експертните изводи,
поради което настоящата инстанция намира, че доводите на страната относно
липсата на представени по делото доказателства относно годността на
монтираните водомери, както и реално осъществената доставка на ВиК услуги
са неоснователни, доколкото вещото лице след запознаване с необходимите му
за изготвяне на заключението документи е дало становище относно тези
въпроси. С оглед на изложеното въззивният съд намира за установено по
делото, че както индивидуалните уреди в имота на ищеца, така и общият
водомер, са били реално отчитани и консумацията на услуги е надлежно
отразена в издадената фактура, поради което може да бъде направи извод за
дължимост на частта от процесната сума, която се отнася до начисленото
индивидуално потребление на В и К услуги.
Основните оспорвания на потребителя във въззивната жалба касаят
разпределените в индивидуален дял от „общи нужди“ 284,14 куб.м. Съгласно
приетото по делото заключение същите са начислени в резултат на
констатирана от дружеството разлика между отчета на общия приходен
водомер и сбора от отчетите на всички индивидуални водомери в сградата.
Съгласно чл.32, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004г. отчетеното по общия водомер
количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на
отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след
общия водомер. Съгласно ал.5 на посочената разпоредба при разлика в
отчетеното количество вода по общия водомер и сбора на отчетите по
индивидуалните водомери по-голяма от 20 на сто, в 7 - дневен срок
операторът уведомява упълномощен представител на етажната собственост,
който може в 10 - дневен срок от уведомяването да подаде молба за
установяване на причините. При подадена такава молба операторът следва да
определи комисия, включваща молителя и представител на оператора.
Съгласно ал.6 на същата разпоредба определената комисия в 14-дневен срок
съставя протокол, в който отразява установените причини и предложенията за
тяхното отстраняване. Когато установените причини се дължат на
неизправност в сградната инсталация, те се отстраняват от потребителите в
етажната собственост, които заплащат разходите за извършената проверка. В
случая безспорно е налице разлика по-голяма от 20 на сто между начислените
количества вода по общия водомер и сбора от начислените количества по
индивидуалните водомери в процесната сграда. Не са налице по делото
доказателства за изпълнение на задължението на ответното водоснабдително
дружество на задължението му по чл.32, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г.,
респ. по чл.25, ал.5 от ОУ, да уведоми представител на етажната собственост
за установената разлика. Приложеното към заключението на СТЕ писмо е
5
адресирано до живущите в *******, а не вх. Б на ул. „******* Георгов“,
съответно няма доказателство същото въобще да е изпратено и достигнало да
знанието на адресатите му. Същевременно представеният от ответното
дружество контролен лист №0266977/04.06.2021г. е изключен от
доказателствения материал по делото с протоколно определение на СРС от
01.06.2022г., поради което няма как да бъде извършена преценка относно
спазване на процедурата за неговото издаване и довеждане до знанието на
заинтересованите лица. Липсата на доказателства за надлежно извършена от
оператора процедура по чл.32, ал.5 и сл. от Наредба №4/14.09.2004г. води до
неустановяване причините за разликата в отчетеното количество вода по
общия водомер и сбора от отчетените количества по индивидуалните
водомери, поради което не е налице и основание за заплащането от
отделните потребители чрез разпределяне по реда на чл.32, ал.3 от Наредба
№4/14.09.2004г. С оглед на това следва да се приеме за недоказано по делото
основанието и размера на начислената на ищеца с процесната фактура сума в
размер на 834 лева- разпределено му общо потребление по чл.32, ал.3 от
Наредба № 4/14.09.2004г. Доколкото ищецът е предявил иска за сума в размер
на 701,90 лева, то същият следва да бъде изцяло уважен.
Предвид липсата на съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а
предявеният иск- уважен.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има въззивникът, като в
полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 25 лева, представляваща
държавна такса за подадената от него въззивна жалба.
Следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски пред
първоинстанционния съд, като на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер общо на 350 лева, включваща 50 лева държавна такса за подадената от
него искова молба и 300 лева- адвокатско възнаграждение за представителство
пред районния съд.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №11928/06.07.2023г., по гр.д. 804/2022г. по
описа на СРС, 28-ми състав, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. З. П., ЕГН
**********, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Д. З. П. не дължи на дружеството сумата от
701,90 лева, начислена по Фактура № ********* от 20.08.2021г., издадена за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „******* 2“, ул. „*******, ап.26.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на Д. З. П., ЕГН **********, сума в размер на 350
лева, представляваща разноски пред първоинстанционния съд, както и сума в
6
размер на 25 лева, представляваща държавна такса за подадената от него
въззивна жалба.
Решението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7