МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 83, постановена
на 04.06.2019г.
по НОХД № 738/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е
внесла обвинителен акт срещу:
П.В.С., ЕГН ********** за това, че
- на 01.05.2018г. в гр. Стара Загора в
условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 110
лева, от владението на собственика П.Т.И., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ НК.
- на 01.05.2018г. в гр. Стара Загора,
в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у П.Т.И. относно обстоятелството, че разследва кражба на
златни бижута, като се представил за длъжностно лице – служител на Министерство
на вътрешните работи (МВР), като поискал за проверка наличните в дома ѝ
златни бижута – златно синджирче с тегло 3 грама на стойност 149 лева, златно
кръстче с тегло 4 грама и шест камъчета, наподобяващи диаманти на стойност 199
лева, златна перличка с тегло 2 грама на стойност 100 лева, златен пръстен със
ситни бели камъчета с тегло 5 грама на стойност 249 лева, и с това ѝ
причинил имотна вреда в размер на 697 лева – престъпление по чл. 211, вр. с чл.
210, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия П.В.С.. Според
представителя на обвинението от признанията на подсъдимия и от събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че от обективна и
субективна страна П.С. е извършил вменените му престъпления така, както същите са
описани в обвинителния акт. Прокурорът предлага за престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ НК да му
бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което
на основание чл. 58а НК да бъде намалено с 1/3 и да стане две години и осем
месеца, а за престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ НК да му бъде определено
наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което на основание чл. 58а НК също да бъде намалено с 1/3 и да стане три години и четири месеца. Предлага
също на основание чл. 23, ал. 1 НК така определените и наложени наказания да
бъдат групирани и на подсъдимия С. да бъде определено и наложено едно общо
наказание, а именно най-тежкото: три години и четири месеца, което да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален строг режим. Прокурорът пледира
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 73,70 лв.
да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия П.С.– адв. З.К.
– заявява, че предвид признанията, направени от неговия подзащитен, не следва
да се спира по-подробно на фактическите обстоятелства по делото. Пледира за
определяне и налагане на П.С. на наказания лишаване от свобода и за двете
престъпления за срок от по три години, като след намаляването им с 1/3 същите
да станат за срок от по две години. Предлага наказанията да бъдат групирани,
като бъде определено и наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок
от две години, което да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг
режим.
Подсъдимият П.В.С. по реда на чл. 371,
т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В личната си защита заявява, че съжалява за стореното, желае
да се откаже от хазартните игри и да се поправи.
В последната си дума моли да му бъде
наложено наказание в минимален размер.
Въз основа на самопризнанието,
направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено следното:
ПО
ФАКТИТЕ:
Подсъдимият
П.В.С., с ЕГН: **********
е роден на *** ***1. Българин е. Български гражданин. Със средно образование.
Не е женен. Безработен е. Осъждан е както следва:
1.Със споразумение от 31.10.2003г. по НОХД № 4227/2003г. по описа на Районен съд
– Варна, за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, извършено 31.10.2003г. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изтърпяване е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 години.
2. Със споразумение от 10.12.2004г. по
НОХД № 4134/2004г. по описа на Районен
съд – Варна, за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, извършено 17.08.2004г. е наложено наказание глоба в размер на 350 лв. и за
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 17.08.2004г. му е наложено
наказание глоба в размер на 350 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е
определено едно общо най-тежко наказание - глоба в размер на 350 лв.
3. С присъда от 07.04.2005г. по НОХД № 1163/2005г. по описа на Районен
съд – Варна, влязла в сила на 26.11.2005г., за престъпление по чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 НК, извършено 24.08.2004г. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, а за престъпление по чл.
206, ал. 1 НК, извършено на 26.08.2004г. му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно
общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от 2 години, чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 5 години.
4. Със споразумение от 06.12.2005г. по
НОХД № 4696/2005г. по описа на Районен
съд – Варна, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК, извършено 15.04.2004г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3
години.
5. Със споразумение от 18.03.2015г. по
НОХД № 2429/2014г. по описа на Софийски
районен съд, за престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 55, ал.
1, т. 1 НК, извършено 02.12.2014г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
6. Със споразумение от 25.06.2015г. по
НОХД № 7901/2015г. по описа на Софийски
районен съд, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр.
с чл. 28, ал. 1 НК, извършено 04-12-2014г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9
месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор.
7. С присъда № 17 от 09.02.2016г. по НОХД № 1251/2015г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, влязла в сила на 25.02.2016г.,
- за престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 1, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, извършено 13.10.2014г. -
18.10.2014г. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години;
- за престъпление по чл. 244, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 НК , извършено на 13.10.2014г. - 18.10.2014г. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години;
- за престъпление по чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 НК, извършено на 18.10.2014г. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 НК му е
определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което
да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор.
8. С присъда № 212 от 22.10.2015г. по НОХД № 125/2015г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, влязла в сила на 29.03.2016г.,
- за престъпление по чл. 244, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 НК, извършено 28.09.2014г. -
17.10.2014г. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца, което да изтърпи
при първоначален строг режим, в затвор;
- за престъпление по чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 НК, извършено 28.09.2014г. - 10.10.2014г.
е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, което да изтърпи
при първоначален строг режим, в затвор;
- за престъпление по чл. 209, ал. НК,
извършено 11.10.2014г. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да изтърпи при
първоначален строг режим, в затвор;
На основание чл. 23, ал. 1 НК му е
определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 8
месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор.
9. С присъда № 175 от 10.06.2016г. по НОХД № 1986/2016г. по описа на Районен
съд – Пловдив, влязла в сила на 28.06.2016г.,
- за престъпление по чл. 211, пр. 2,
вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1,
б. „б“ НК, извършено 19.07.2015г. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие
от тип;
-
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „б“ НК, извършено 02.07.2015.г. - 23.07.2015г.. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 3 години и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, в
затвор или затворническо общежитие от тип;
На
основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален строг
режим, в затвор или затворническо общежитие от тип.
10.
Със споразумение от 27.10.2016г. по НОХД
№ 4725/2016г. по описа на Софийски районен съд, за престъпление по чл. 198,
ал. 1 НК, извършено 05.12.2014г.
е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да изтърпи
при първоначален строг режим, в затвор.
Извършена
е кумулация на наказанията, определени и наложени по НОХД № 1251/2015г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, НОХД № 125/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас,
НОХД № 1986/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив, НОХД № 4725/2016г. по
описа на Софийски районен съд, като е определено едно общо най-тежко наказание,
а именно: лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца, което да изтърпи
при първоначален строг режим.
Условно
предсрочно освободен на 05.04.2018г.
11. Със споразумение от 24.10.2018г. по НОХД № 2455/2018г. по описа на Районен съд
– Стара Загора, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл 194, ал. 1,
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, извършено 29.04.2018г. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да изтърпи
при първоначален строг режим.
12.
Със споразумение от 30.10.2018г. по НОХД
№ 2816/2018г. по описа на Районен съд – Шумен, за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 НК, извършено 04.06.2018г. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 2 месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим.
13.
Със споразумение № 262 от 07.11.2018г. по НОХД
№ 2876/2018г. по описа на Районен съд – Шумен, за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК,
извършено 02.06.2018г. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 2 месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим.
14.
С присъда № 7 от 05.02.2019г. по НОХД № 3208/2018г.
по описа на Районен съд – Шумен, влязла в сила на 21.02.2019г., за престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ НК, извършено 03.06.2018г. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 2 години и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Постановено
е на основание чл. 70, ал. 7 НК да изтърпи отделно неизтърпяната част от
определеното му общо наказание по НОХД № 1251/2015г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, НОХД № 125/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас, НОХД № 1986/2016г.
по описа на Районен съд – Пловдив, НОХД № 4725/2016г. по описа на Софийски
районен съд - още 4 месеца и 11 дни.
На 01.05.2018г. пострадалата П.Т.И.
била сама в жилището си, находящо се в централната градска част на гр. Стара
Загора.
Преди обяд подсъдимият С. бил в
района, в който живеела пострадалата. Същият обикалял, като звънял на входни
врати на жилища, избирайки ги на случаен принцип. Около 11:00 часа подсъдимият
позвънил на входната врата на И.. След като тя отворила, той се представил за
полицейски служител. В едната си ръка носел лист хартия, а в другата - предмет,
който наподобявал служебна карта, с която се легитимирал пред пострадалата. Подсъдимият
С. обяснил на И., че разследва случай на кражба на голяма сума пари и златни
бижута, като поискал да влезе в дома ѝ, за да изясни случая и да свери
личните данни на свидетелката.
Пострадалата И. го поканила да влезе,
след като у нея била формирана неправилна представа, че оказва съдействие на
служител от състава на Министерство на вътрешните работи, за изясняване на
факти от значение за провеждано разследване. Тя го въвела във всекидневната. Той
седнал и поискал личната ѝ карта, за да свери самоличността ѝ.
И. отишла до антрето на жилището си,
където от дамската си чанта извадила портмонето си, в което била личната
ѝ карта, както и паричната сума от 110 лева. И. се върнала във
всекидневната, оставила портмонето на масата, а на подсъдимия представила
документа си за самоличност.
Като „сверил“ самоличността на
пострадалата С. попитал дали тя има в дома си златни бижута. След получаване на
утвърдителен отговор, той я подканил да му ги покаже, за да ги сравни.
Пострадалата И. отново излязла от
стаята, за да вземе златните си бижута. Докато бил сам в помещението, подсъдимият
видял оставеното на масата портмоне и взел намиращите се в него пари (две
банкноти с номинал 50 лева и една банкнота с номинал 10 лева). Пострадалата И.
се върнала и дала на подсъдимия златните си накити – златно синджирче, с тегло
3 грама; златно кръстче с шест камъчета, наподобяващи диаманти, с тегло 4
грама; златна перличка, с тегло 2 грама и златен пръстен със ситни бели
камъчета, с тегло 5 грама. С. взел накитите и ги разгледал. След това станал и
напуснал жилищното помещение, като казал на пострадалата да го последва и да
слезе пред жилищната кооперация. Докато И. се обувала, С. имитирайки, че
разговаря по телефона със своя началник, напуснал жилището, слязъл по стълбите
и избягал.
Пострадалата се обула и погледнала
през терасата, за да види къде са полицейските служители. Пред жилищната
кооперация нямало хора и И. се усъмнила. Веднага проверила портмонето, което
било оставено на масата и установила, че липсват парите от него. Пострадалата
слязла пред жилищната кооперация, обиколила търсейки подсъдимия, но не го
видяла никъде. Тогава И. разбрала, че е измамена и са ѝ откраднати парите
от обвиняемия, и подала сигнал на тел. 112.
На място била изпратена дежурната
оперативна група при 02 РУ – Стара Загора, като бил извършен оглед в дома на И.,
скрепен с протокол и фотоалбум.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена освен въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия
– още и от следните доказателства и доказателствени средства:
Показанията на пострадалата П.Т.И., дадени
в хода на досъдебното производство, които са последователни и непротиворечиви.
От писмените доказателства по делото,
които също са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват: протокол
за оглед на местопроизшествие от 01.05.2018г., ведно с фотоалбум и трасологична
следа и протокол за разпознаване на лица и предмети от 18.07.2018г.;
С оглед изясняване на обстоятелствата
по делото е назначена и изготвена съдебно – оценителна експертиза от
18.10.2018г., съгласно която пазарната стойност на отнетите златни накити от
владението на П.Т.И. е както следва: златно синджирче с тегло 3 грама - 149
лева, златно кръстче с тегло 4 грама и шест камъчета, наподобяващи диаманти -
199 лева, златна перличка с тегло 2 грама - 100 лева, златен пръстен със ситни
бели камъчета с тегло 5 грама - 249 лева или общо 697 лева.
Във
връзка с личността на подсъдимия, в хода на съдебното следствие са събрани
следните доказателства: характеристична справка от 23.10.2018г.; справки за съдимост с рег. №
331/17.10.2018г., с рег. №
1562/24.04.2019г. и с рег. № 2071/31.05.2019г., всички по описа на Районен съд
– Стара Загора, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние.
Съдът прие, че не са налице спорни
въпроси относно авторството на деянието, обстоятелствата и начинът, при които е
извършено.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият П.В.С., ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ НК.
От обективна страна подсъдимият на
01.05.2018 г. в гр. Стара Загора в условията на опасен рецидив отнел чужди
движими вещи – пари – сумата от 110 лева, от владението на собственика П.Т.И.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Предвид изрично посочените по-горе осъждания
на подсъдимия П. С. по по НОХД № 2429/2014г. по описа на Софийски районен съд, НОХД
№ 7901/2015г. по описа на Софийски районен съд, НОХД № 1251/2015г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, НОХД № 125/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас, НОХД
№ 1986/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив и НОХД № 4725/2016г. по описа
на Софийски районен съд, съдът прие, че настоящето престъпление е извършено от него
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ НК, тъй като деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан многократно
за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и към датата на
извършване на деянието - 01.05.2018г. не са изтекли пет години от изтърпяване
на наказанията по предишните присъди - чл. 30, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимият С. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, но въпреки това го е извършил. В
своите обяснения той изтъква като причина за това зависимостта си към хазартни
игри, която е изключително силна и с която се опитва да се справи, включвайки
се в специална програма за зависими.
Подсъдимият П.В.С., ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава и на престъплението по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
209, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ НК.
От обективна страна подсъдимият на 01.05.2018 г. в гр. Стара Загора, в
условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у П.Т.И. относно обстоятелството, че разследва кражба на златни
бижута, като се представил за длъжностно лице – служител на Министерство на
вътрешните работи (МВР), като поискал за проверка наличните в дома ѝ
златни бижута – златно синджирче с тегло 3 грама на стойност 149 лева, златно
кръстче с тегло 4 грама и шест камъчета, наподобяващи диаманти на стойност 199
лева, златна перличка с тегло 2 грама на стойност 100 лева, златен пръстен със
ситни бели камъчета с тегло 5 грама на стойност 249 лева, и с това ѝ
причинил имотна вреда в размер на 697 лева.
Предвид изрично посочените по-горе
осъждания на подсъдимия П.С. по по НОХД № 2429/2014г. по описа на Софийски
районен съд, НОХД № 7901/2015г. по описа на Софийски районен съд, НОХД №
1251/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас, НОХД № 125/2015г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, НОХД № 1986/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив и
НОХД № 4725/2016г. по описа на Софийски районен съд, съдът прие, че настоящето
престъпление е извършено от него при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ НК, тъй като деецът е извършил престъплението,
след като е бил осъждан неколкократно за тежки умишлени престъпления на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 НК и към датата на извършване на деянието - 01.05.2018г. не са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди - чл. 30, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимият С. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, но въпреки това го е извършил. В
своите обяснения той изтъква като причина за това зависимостта си към хазартни
игри, която е изключително силна и с която се опитва да се бори, включвайки се
в специална програма за зависими.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална и специална
превенция.
За
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.
1, б. “а“ и б. “б“ НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от две
до десет години, като съгласно чл. 196, ал. 2 НК съдът може да постанови
конфискация до ½ от имуществото на виновния.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия П.В.С. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
В тази връзка отчете следното: зависимостта
на подсъдимия от хазартни игри, тежкото му материално положение, станало
причина за осъществяване на деянието, размерът на вредата – 110 лева, който е
под минималния размер на работната заплата за страната, както и направените от
него самопризнания още при образуване на досъдебното производство, които са
били от особено значение за разкриване на обективната истина по делото.
Същевременно, като отегчаващо вината
обстоятелства съдът възприе осъжданията на подсъдимия, които не са включени при
квалифициране на деянието като такова, извършено при условията на чл. 29, ал.
1, б. „а” и б. „б” НК.
Водим от горното, съдът определи на
подсъдимия П.С. наказание лишаване от свобода за срок от четири години.
На основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
58а НК намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което
съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг
режим.
Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал.
2 НК съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на
виновния.
В конкретният случай, като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и обстоятелството, че
П.С. не притежава движимо и недвижимо имущество, съдът не му наложи наказанието
конфискация.
За
престъплението по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ НК законодателят предвижда наказание
лишаване от свобода от три до десет години, като съгласно изр. 2 на чл. 211 НК
съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на виновния.
При индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия П.В.С. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
В тази връзка отчете следното:
зависимостта на подсъдимия от хазартни игри, тежкото му материално положение,
станало причина за осъществяване на деянието, размерът на вредата – 697 лева,
който е малко над минималния размер на работната заплата за страната и направените
от него самопризнания още при образуване на досъдебното производство, които са
били от особено значение за разкриване на обективната истина по делото.
Същевременно, като отегчаващо вината
обстоятелства съдът възприе осъжданията на подсъдимия, които не са включени при
квалифициране на деянието като такова, извършено при условията на чл. 29, ал.
1, б. „а” и б. „б” НК.
Водим от горното, съдът определи на
подсъдимия П.С. наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест
месеца.
На основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
58а НК намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от три години, което съобразно чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
Съгласно разпоредбата на чл. 211 НК /изр.
2/ съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на виновния.
В конкретният случай, като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и обстоятелството,
че П.С. не притежава движимо и недвижимо имущество, съдът не му наложи
наказанието конфискация.
Като взе
предвид изложеното по-горе, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 23,
ал. 1 НК за групиране на така наложените на подсъдимия П.В.С. наказания
лишаване от свобода, поради което и му определи и наложи едно общо наказание, а
именно най-тежкото от тях: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, което
да изтърпи при първоначален СТРОГ режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА
ЧЛ. 25, АЛ. 1, ВР. С ЧЛ. 23, АЛ. 1 НК
От изложеното по-горе досежно
осъжданията на подсъдимия П.В.С. е видно, че са налице условията за определяне
на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК относно
наказанията, наложени му с присъди по
НОХД № 2455/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора , НОХД № 2816/2018г.
по описа на Районен съд – Шумен, НОХД № 2876/2018г. по описа на Районен съд –
Шумен и НОХД № 3208/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен и настоящата
присъда, а именно най-тежкото от тях – ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, което следва да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС.
Престъпленията по тези присъди са
извършени преди влизането в сила на която и да е от тях.
Съобразявайки се с цялостната
престъпна дейност на осъденото лице и целите на чл. 36 НК, съдът прие, че в
случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 НК и да се постановява
увеличаване размера на определеното общо наказание.
Същевременно,
на основание чл. 25, ал. 2 НК съдът приспадна при изпълнение на така
определеното и наложено общо най-тежко наказание на подсъдимия Спасов
изтърпяната част от наказанията, по което и да е от делата от съвкупността.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия П.С. да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на ОД
на МВР – Стара Загора сумата от 76,91 лева
/седемдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/, представляващи
направените разноски по ДП № 8245 зм 383/2018г. по описа на Второ РУ – Стара
Загора - 70,38 лв. - възнаграждение за вещото лице, изготвило
съдебната-икономическа експертиза и 6,53 лв. - за фотоалбум.
С оглед на изложеното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: