Р Е Ш Е Н И Е
№…………../19.07.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2754 по описа за 2021 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
искова молба от Г.С.А., ЕГН **********, с което срещу ЗАД“Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, със седалище гр.София е предявен иск с правно основание чл. 405
от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 272,09 лева,
представляваща вреди под формата на разходи за възстановяване на предна лява
лайсна и предна лява врата на л.а
„Ситроен С 3“ с рег. № В1065 КТ от настъпило застрахователно събитие на
15.02.2020г. съгл застраховка „Каско” по застрахователна полица №BG
47041917810000109/27.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба 23.02.2021г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба са
изложени твърдения, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско“
за л.а. „Ситроен С 3“ с рег. № В1065 КТ със срок на покритие 27.02.2019г
-27.02.2020г. Ищецът се позовава на настъпило ПТП, представляващо покрит
застрахователен риск, а именно реализирано на паркинга на „Мосю Бриколаж“
гр.Варна увреждане на предна лява лайсна
и предна лява врата на автомобила. Поддържа се, че е уведомил
застрахователя за събитието, след което е съставен опис на претенцията №
51-04000-00648/17.02.2020г. За щетите ищецът е получил обезщетение в размер на
105,07 лева, което не покрива разходите за възстановяването им. При проучване в
няколко сервиза ищецът установил, че сумата, необходима за възстановяване на
автомобила е в размер на 389,72 лева.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения частичен иск. Ответникът оспорва механизма на възникване на
щетите, без да се позовава на конкретен изключен застрахователен риск.
Ответната страна оспорва размер на претендираното обезщетение. В тази връзка се
позовава на разпоредбата на чл. 1, раздел V от ОУ, съгласно който при МПС над
седем години обезщетението при частични щети се определя на базата на експертна
оценка. Съгл. т.1.2 и 1.3 от същия раздел на ОУ за МПС над 14 години е
регламентирано възстановяването при необходимост от бояджийски услуги.
Поддържа, че увредените детайли не са за подмяна, а за боядисване.
В съдебно заседание
ищцата, чрез адв. Костадинова поддържа исковата молба.
В съдебно заседание
ответното дружество не изпраща законен или упълномощен представител.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
На осн. чл.
405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Следователно основателността на иска предполага доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск, вида и
размера на тези щети, наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е
изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата
застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.
По
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието между
страните на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане „Каско” със срок на валидност 27.02.2019г -27.02.2020г. за л.а. „Ситроен
С 3“ с рег. № В1065 КТ.
Спорни са
въпросите относно механизма на увреждане и размера на разходите за възстановяване
на щетите.
На първо място ответникът е възразил,
че заявените увреждания не кореспондират на механизма на декларираното застрахователно събитие.
От съвпадащите изявления на страните
става ясно, че застрахованият е декларирал пред застрахователя, че щетата е възникнала докато автомобилът е паркиран.
Съдът намира, че застрахованият
собственик не носи доказателствена тежест за установяване на конкретен
механизъм на причиняване на повреда, нанесена на автомобила. При
отчитане на легалното определение на пар.1, т. 3 от ДР на КЗ за застрахователен риск, следва да се приеме, че
законодателят е поставил акцент върху съществуващата вероятност от увреждане на
имущественото благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и
независимо от волята на застрахованото лице. Съответно и ограниченията на
рисковете следва да се търсят в насока
целенасочено поведение на застрахования. (така
Решение № 858 от 16.11.2015 г. на ОС - Варна
по в. т. д. № 1163/2015 г.). Следователно позоваването на изключените рискове представлява
възражение, което следва да се основе на конкретно твърдение съответно за вина,
заблуда на застрахователя или инсценировка. Такива възражения не са въведени от
ответника.
Отделно от изложеното отново от
съвпадащите твърдения на страните става ясно, че ответният застраховател е
заплатил обезщетение за вредите от процесното събитие в размер на сумата от
105,07 лева. Посоченото извънпроцесуално поведение на застрахователя сочи на
признание за настъпил покрит застрахователн
риск.
Видът
на щетите се
установява от съставения от ответника опис /л. 5/, което доказателство като
съдържащо неизгодни за застрахователя факти се ползва с материална
доказателствена сила (чл. 180 от ГПК)
Съобразно чл.405,
ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ застрахователното
обезщетение по договор за имуществено застраховане се съизмерява със
стойността, за която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, респективно със средните пазарни средства, необходими за
отстраняване на увреждането (материали и труд), изчислени към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Смисълът е да бъде реализирана в пълен
обем обезведата, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск.
В случая застрахователят
се е позовал на договорно ограничение на отговорността му в хипотезата, в която
застрахованото имущество е с първа регистрация от преди повече от седем години.
С оглед преценката за
действителността на клаузата на чл. 1, раздел 5 от ОУ, на която ответникът се е
позовал, за да ограничи отговорността си, съдът е указал на страната, на осн.
чл. 146, ал.2 от ГПК да установи валидна договорна клауза в посочения смисъл.
Отделно от това по реда на чл. 190 от ГПК ответникът е задължен да представи по
делото ОУ към процесния договор за имуществено застраховане, като изрично е
предупреден, че при неизпълнение съдът ще приеме, че обезщетяването следва да
се извърши по средни пазарни цени, на осн. чл. 161, ал.1 от ГПК.
В предоставения на
ответника срок, последният не е представил ОУ към договора. Самите ОУ, ако и да са обявени публично не
представляват общоизвестни, нито служебно известни на съда факти/ Решение №
107/25.07.2013г. по т.д.№ 381/2012г., I т.о/, поради което в случай, че
страната желае да установи съответните правнорелевантни факти, на които се
позовава, същата следва да ги ангажира по делото.
Процесуално поведение на
ответния застраховател налага приложението на чл. 161, ал.1 от ГПК, съответно
определяне размера на вредите съгласно законово
установения принцип за интегрално обезщетяване на вредите- чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ
Съгласно
неоспореното заключение на вещото лице по САТЕ стойността на разходите за
възстановяване на увредените детайли по автомобила- врата предна лява и лайсна
врата предна лява възлиза на 377,16 лева. При съобразяване на вече заплатеното
обезщетение от 105,07 лева, става ясно, че дължимият остатък възлиза на 272,09 лева.
Искът се
явява основателен в цялост.
Като последица от уважване на иска на ищеца следва да се присъди
законна лихва от датата на исковата молба, но само относно първоначалния размер
на претенцията. Върху частта, с която иска е увеличен законната лихва е дължима
от дата, на която е допуснато увеличение на иска, тоест от 05.07.2021г., тъй
като за тази част иска се счита предявен от постановяване на акта по чл. 214,
ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от спора
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК за държавна такса (50лева), възнаграждение за процесуален
представител ( 360 лева) и възнаграждение за вещо лице ( 150 лева) или общо
сумата от 560 лева
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, пл.
„Позитано“ № 5 ДА
ЗАПЛАТИ на Г.С.А., ЕГН ********** *** сумата от 272,09
лева,
представляваща вреди под формата на разходи за възстановяване на предна лява
лайсна и предна лява врата на л.а
„Ситроен С 3“ с рег. № В1065 КТ от настъпило застрахователно събитие на
15.02.2020г. съгл застраховка „Каско” по застрахователна полица №BG
47041917810000109/27.02.2019г., ведно със законната лихва както следва: върху сумата 10 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба- 23.02.2021г., а върху увеличената част от иска- 262,09 лева, считано от 05.07.2021г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София,
пл.Позитано № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.А.,
ЕГН ********** *** сумата от 560 лева, представляваща сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: