Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……………./19.08.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОМЕО СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Р. Симеонов
административно дело № 861/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 ал.1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл), вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.Д.Д., ЕГН: **********,***, против Заповед № 757/16.03.2020 г. на
Кмета на Община Провадия, с която на основание чл.107а от ЗДСл, считано от
17.03.2020 г., се прекратява служебното правоотношение на Д., като заповедта се
оспорва единствено в частта, касаеща придобития от жалбоподателката ранг в
заеманата от нея държавна служба. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт, издаден при неправилно тълкуване на материалния закон
и съществени процесуални нарушения. Твърди се, че заповедта не отговаря на
изискванията за форма, тъй като в нарушение на чл.108 ал.1 от ЗДСл, макар и да
съдържа информация за ранг, тя е формална и не отговаря на законовите
изисквания и направеното искане за неговото изменение. На следващо място се
излагат твърдения, че неправилно ответникът е отказал да повиши ранга на жалбоподателката,
позовавайки се на чл.75 ал.2 изр.2 от ЗДСл, при положение, че рангът на същата
не е бил повишаван от постъпването й на работа. Твърди се също, че целта на
закона също не е постигната, поради това, че посочения в заповедта ранг на
държавния служител не отговаря на действителното положение, тъй като не
съответства на професионалното израстване на жалбоподателката.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез
процесуални представители адв. Г. Г. и адв. Г. Н., поддържа жалбата и претендира
присъждане на разноски за съдебното производство. Представя писмени бележки с
подробно мотивирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, на
основание чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Ответникът – Кметът на Община Провадия, чрез
процесуални представители – юрисконсулт М. П. и юрисконсулт М. М., счита жалбата
за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, преценявайки доказателствата по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Служебното правоотношение на
жалбоподателката с Община Провадия е възникнало въз основа на Заповед №
4/07.01.2016 г., на основание чл.9, вр. чл.12 от ЗДСл, за изпълнението на
длъжността Началник отдел „Административно - правно и информационно
обслужване". Тъй като назначаването е било първоначално, с посочената
заповед е определен и III младши ранг, съответстващ на минимално предвидения в
КДА за съответната длъжност, съгл. чл.74 ал.2 от ЗДСл. Със Заповед №
2322/14.08.2017 г. на Кмета на Община Провадия, Н.Д. е преназначена в длъжност
Директор на дирекция „Обща администрация'', считано от 15.08.2017 г.
През периода 2016-2019 г. при ежегодното
оценяване на жалбоподателката за изпълнението на заеманите от нея длъжности са й
поставяни следните оценки: за 2016 г. – „Изпълнението надвишава изискванията“;
за 2017 г. – „Изпълнението надвишава изискванията“; за 2018 г. – „Изключително
изпълнение“; и за 2019 г. – „Изпълнението надвишава изискванията“. Във връзка с
горното тя е придобила право на повишаване в ранг през 2019 г., но не са
предприети действия от органа по назначаване за това в двумесечен срок.
С писмо № ВД-229/09.03.2020 г. от Кмета на
Община Провадия до Д. е отправено предложение за прекратяване на служебното
правоотношение по реда на чл.107а ал.1 от ЗДСл срещу обезщетение от 4-кратния
размер на последната получена от нея месечна основна заплата.
В отговор с писмо вх.№ ВД-225/13.03.2020
г. жалбоподателката е посочила, че при освобождаването си желае да получи 6
месечни основни заплати, както и да бъде повишена в ранг, съгласно изискванията
на закона. Също така е изискала документи, свързани със служебното й
правоотношение.
В същия ден отново й е връчено писмо №
ВД-264/13.03.2020 г. от органа по назначаване, с което във втория абзац е
посочено, че предлагания размер на обезщетението е 4 месечни основни заплати и
отново жалбоподателката е приканена да се произнесете по предложението.
В отговор вх.№ ВД-265/13.03.2020 г. на
горепосоченото писмо Д. е уведомила органа по назначаването, че приема
предложението за освобождаване и моли прекратяването на служебното
правоотношение да бъде считано от 17.03.2020 г.
На 16.03.2020 г. на Н.Д. е връчена Заповед
№ 757/16.03.2020 г. за прекратяване на служебното правоотношение, издадена на
основание чл.107а от ЗДСл, като в причини за прекратяването е посочено „срещу
уговорено обезщетение в 4-кратния размер на последната получена месечна основна
заплата. Служителката е приела направеното предложение от органа по назначаване
с писмено съгласие с вх.№ ВД-265/13.03.2020 г.“. Заповедта е връчена на
жалбоподателката лично на 16.03.2020 г. срещу подпис, с отбелязано особено
мнение поради неизпълнение на поставените искания в нейно писмо вх.№
ВД-225/13.03.2020 г. В същия ден на Д. е предадена служебната й книжка, както и
са й изплатени по банков път обезщетение по чл.107а от ЗДСл - 4-ри месечни
заплати и обезщетение по чл.61 от ЗДСл за неползван платен годишен отпуск с
платежно нареждане от 16.03.2020 г.
На 25.03.2020 г. в Община Провадия е
постъпило заявление от Д., вх.№ РД-9400-1150/25.03.2020 г., с което същата
желае да бъде изменена заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение
в частта на присъдения й ранг, както и отново моли да й бъдат предоставени документи,
свързани със служебното й правоотношение. С писмо изх.№
РД-9400-1150-1/02.04.2020 г. са предоставени изисканите документи, както и
жалбоподателката е информирана от органа по назначаване за мотивите за отказа
за повишаването й в ранг, а именно: че въз основа на оценката на Д. за 2018 г.,
е следвало органът по назначаването да издаде заповед за повишаването й в ранг
в срок до 14.04.2019 г. (съобразно чл.28 от НУРОИСДА), но тъй като това не е
сторено, не съществува правна възможност за саниране на посочения пропуск.
Посочено е също, че за 2019 г. не е била налице хипотеза за повишаване в ранг,
тъй като следващото повишаване в ранг на държавен служител се извършва само по
общия ред (чл.75 от ЗДСл).
На 16.04.2020 г. жалбата на Д. срещу Заповед
№ 757/16.03.2020 г. е изпратена до Административен съд-Варна.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
В оспорената заповед на Кмета на Община Провадия
не е посочено в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Съгласно
разпоредбата на чл.140 ал.1 от АПК, в
тази хипотеза срокът за обжалване се удължава на два месеца. В случая заповедта
е връчена лично на жалбоподателката на 16.03.2020 г., а жалбата срещу нея е
подадена на 16.04.2020 г., то жалбата е допустима, като подадена в законния
срок срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване и от
лице притежаващо активна легитимация да го оспори. Разгледана по същество,
същата се преценява като неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК.
Оспорената понастоящем заповед е издадена
от компетентен орган – Кметът на Община Провадия, съгласно правомощията му по
чл.44 ал.1 т.3 от ЗМСМА. Тя е в надлежната писмена форма и съдържа предвидените
в чл.108 ал.1 от ЗДСл реквизити. В заповедта е посочено фактическото и правно
основание за прекратяване на служебното правоотношение, които в случая съвпадат
– чл.107а от ЗДСл (по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено
обезщетение в 4-кратния размер на последната получена месечна основна заплата,
като служителката е приела направеното предложение от органа по назначаване с
писмено съгласие с вх.№ ВД-265/13.03.2020 г.). В оспорения акт е посочен
придобития ранг на държавна служба – ІІІ младши, като е посочено, че служителят
го запазва. В оспорената заповед се съдържа и разпореждане за изплащане на дължимите
обезщетения по чл.61 от ЗДСл за периода 2009 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
Обстоятелството, че в оспорената заповед не е посочено пред кой орган и в какъв
срок може да се оспори заповедта, не представлява основание за отмяна на същата,
тъй като това обстоятелство е от значение за спазване на срока за обжалване на
заповедта, а в случая оспорващата Д. е депозирала жалбата си пред надлежния съд
и в предвидения за това срок.
Спазени са и административно процесуалните
правила по издаване на оспорената заповед. Същата е издадена след отправено от
органа по назначаването до жалбоподателката писмено предложение за прекратяване
на служебното й правоотношение, достигнало до нейното знание и след като е
получил писменото й съгласие за това.
Оспорената заповед е издадена на основание
чл.107а от ЗДСл, регламентираща възможността органът по назначаването по своя
инициатива да прекрати служебно правоотношение на държавен служител след уговаряне
на парично обезщетение. Ал.1 от същата норма гласи, че органът по назначаването
може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното
правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на
последната получена месечна основна заплата, като ако служителят не се
произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е
прието. В ал.2 е предвидено, че ако държавният служител приеме предложението по
ал.1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение
заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Следователно, за да е изпълнен
фактическият състав на чл.107а от ЗДСл, респ. да бъде налице възможност да бъде
прекратено служебно правоотношение по реда на тази норма е необходимо, от
органа по назначаването до съответен държавен служител от повереното му ведомство,
да е отправено предложение за прекратяване на служебното му правоотношение и
това предложение да бъде прието от служителя в 7-дневен срок от получаването
му, т.е. в посочения срок да е налице съгласуване на волите на двете насрещни
страни.
В конкретния случай, това е сторено от Кмета
на Община Провадия. С писмо вх.№ ВД-229/09.03.2020 г. същият е отправил на Н.Д.
предложение служебното й правоотношение да бъде прекратено, при уговорено
обезщетение в размер на четири месечни основни заплати. Това писмо е било
връчено лично, срещу подпис на Д. на същата дата, което обстоятелство не е
спорно по делото. Жалбоподателката с писмо вх.№ ВД-255/13.03.2020 г. е
посочила, че желае да получи компенсация в размер на шест месечни заплати и е
помолила на основание чл.75 от ЗДСл преди прекратяване на служебното й
правоотношение, считано от 17.03.2020 г., да бъде повишена в ранг, въз основа
на получени от нея годишни оценки за изпълнение на длъжността за периода 2017 –
2019 г. В отговор вх.№ ВД-264/13.03.2020 г. органът по назначаването е посочил,
че в отправеното предложение обезщетението е в размер на 4-кратния размер на
последната получена месечна заплата и срокът за приемане на предложението е до
16.03.2020 г. включително. С писмо вх.№ ВД-265/13.03.2020 г. Н.Д. е посочила,
че приема предложението за освобождаването си и моли служебното й
правоотношение на бъде прекратено, считано от 17.03.2020 г.
Видно от съдържанието на Заповед № 758/16.03.2020
г. на Кмета на Община Провадия, разпоредителното й съдържание съвпада изцяло с
параметрите, посочени в предложение вх.№ ВД-229/09.03.2020 г.
В тази връзка, настоящият съдебен състав
счита, че в условията на чл.107а ал.1 и ал.2 от ЗДСл прекратяването на
служебното правоотношение настъпва по силата на постигнатото съгласие между
страните относно факта на прекратяване и относно размера на обезщетението.
Касае се за
прекратяване на правоотношението при постигнато съгласие относно размера на
обезщетението, който смисъл се извежда от тълкуването както на текста, така и
на заглавието на правната норма. В този смисъл въпросът за повишаване в ранг на
жалбоподателката не е елемент от фактическия състав на заповедта по чл.107а от
ЗДСл и липсата на произнасяне на органа по назначаването по този въпрос не би
могло да доведе до незаконосъобразност на самия акт.
Само като допълнение на изложението следва
да бъде посочено следното:
Заповедта за повишаване в ранг е
декларативен, издаден в условията на обвързана компетентност административен
акт, с който се констатират вече възникнали по силата на законовата разпоредба
права, касаещи повишаването в държавна служба, в случая повишаване в ранг.
Съгласно чл.75 ал.1 от ЗДСл, повишаването в ранг се извършва въз основа на
годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител: при две
или три последователни годишни оценки - за младшите рангове, и при три или
четири последователни годишни оценки - за старшите рангове, при условия и по
ред, определени с наредбата по чл.76 ал.11, а съгласно ал.2 - държавният служител
се повишава в следващия по-висок ранг преди минималните срокове, при условие,
че е получил най-високата годишна оценка на изпълнението на длъжността.
Следващото повишаване в ранг на предсрочно повишен в ранг държавен служител се
извършва само при условията и в сроковете по ал.1. Нормите на чл.26 и чл.27 от
НУРОИСДА определят условията, а съгласно чл.28 от Наредбата, когато държавният
служител придобие право на повишаване в ранг по реда на чл.26 или чл.27 от
същата, органът по назначаването издава заповед за повишаване в ранг в
двумесечен срок. Безспорно е обаче, че е необходимо издаване на нарочен
административен акт, независимо че органът действа в условията на обвързана
компетентност и същият е декларативен, като за този акт важат общите правила за
съобщаване на индивидуалните административни актове, съответно от момента на
съобщаване се брои срока за стабилизирането му.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, още през 2019 г. е следвало жалбоподателката да бъде повишена в ранг
ІІ младши, тъй като е получила най-високата оценка на изпълнението на длъжността
си през 2018 г. - „Изключително изпълнение“ (съгл. чл.75 ал.2 от ЗДСл). Тъй
като заповед не е издадена в посочения в закона преклузивен срок, следващата
възможност за повишаването на ранга на Д. е била през 2020 г. при наличието на
три последователни годишни оценки, не по-ниски от „Изпълнението надвишава
изискванията“ за периода 2017 – 2019 г. (съгл. чл.75 ал.1 от ЗДСл). Но това е
следвало да стане преди приемане на предложението за прекратяване на служебното
правоотношение на жалбоподателката. С приемане на предложението и впоследствие
с подписване на заповедта по чл.107а от ЗДСл (било то и с особено мнение), Д. е
изразила своето съгласие по така отправеното й предложение, в което не е упоменато
повишаването на ранга й. Заповед № 757/16.03.2020 г. е възпроизвела своето правно
действие (служебното правоотношение е прекратено и на жалбоподателката е
изплатено посоченото в нея обезщетение) и не е налице законова възможност за
повишаване на ранга на жалбоподателката след прекратяване на служебното й
правоотношение.
В този смисъл писмо изх.№
РД-9400-1150/1/02.04.2020 г. не представлява индивидуален административен акт,
който подлежи на оспорване по реда на АПК, тъй като с него не е постановен
отказ да бъде изменена заповедта, респ. да бъде повишен рангът на
жалбоподателката, както тя твърди в жалбата си, а са посочени причините, поради
които това не може бъде сторено. Дори и доводите на ответника да не се споделят
изцяло от настоящия състав на съда, това писмо не подлежи на съдебен контрол и
не променя изводите на съда по законосъобразността на оспорената заповед.
Предвид изложеното, съдът намира, че
оспорената заповед по чл.107а от ЗДСл е издадена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материално правните
разпоредби и съобразно целта на закона, поради което същата е валидна и
законосъобразна, а оспорването й в посочената част е неоснователно и следва да
се отхвърли.
С оглед изхода на делото, искането на
жалбоподателката за присъждане на сторените в производството разноски се явява
неоснователно. Това на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като своевременно направено, е допустимо и основателно. Същото
следва да се определи на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.143 ал.4 и чл.144
от АПК, вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Н.Д.Д., ЕГН: **********,***, против Заповед № 757/16.03.2020 г. на
Кмета на Община Провадия, с която на основание чл.107а от ЗДСл, считано от
17.03.2020 г., се прекратява служебното правоотношение на Д., в частта, касаеща придобития от
жалбоподателката ранг в заеманата от нея държавна служба.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Община
Провадия, сумата от 100,00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14 - дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: