№ 277
гр. К., 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20235510200863 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №43-0001124 от 07.03.2023г.,
издадено от Директора на РД„АА“-Стара Загора.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в законния
срок, с молба да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и се представлява.
Въззиваемата страна редовно призована не се представлява.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
С наказателно постановление №43-0001124 от 07.03.2023г., издадено от
Директора на РД„АА“-Стара Загора, на П. Р. П., на основание чл.95,ал.1,т.3 от
Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание-
глоба в размер на 500 лева, за извършено от него нарушение на чл.38,предл.1
от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, а именно- за това, че на 18.10.2023г.
около 10.40ч. в село Б. по улица „С.г.“ е извършвал таксиметров превоз на
пътници, а именно Д. С. Д. с ЕГН ********** и Ю.А.С. с ЕГН ********** с
1
лек таксиметров автомобил „Дачия“ с рег.№ ***** от категория М1, приведен
в работен режим с открит знак ТАКСИ, без табела НЕ РАБОТИ, негова лична
собственост, като след наемане на автомобила от страна на пътниците по
маршрут от гр.К. до с.Б., видно от писмени сведения на пътниците, водачът
на лекия таксиметров автомобил не е включил таксиметровия апарат в режим
на регистриране на превоза.
Депозираната жалба въззивният съд намира за процесуално допустима,
подадена от лице имащо правен интерес и в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество същата е изцяло основателна.
За така констатираното нарушение служителите на ИА „АА“ съставили
на жалбоподателя акт за административно нарушение с бланков №323552 от
18.10.2022г.. Актът е съставен на мястото на извършване на проверката,
връчен е лично на жалбоподателя, който го подписал с възражението, че е
превозвал негови приятели. Въз основа на цитирания АУАН на 07.03.2023г.
директорът на РД„АА“-Стара Загора е издал атакуваното наказателно
постановление, с което за административно нарушение по чл.38,предложение
1 от Наредба №34/ 06.12.1999г. на Министерство на транспорта, на основание
чл.95,ал.1,т.3 от Закона за автомобилните превози наложил на въззивника
административно наказание- глоба в размер на 500 лева.
Наказателното постановление е връчено лично срещу подпис на
жалбоподателя на 07.07.2023г., като в законоустановения срок срещу него е
подадена разглежданата в настоящото производство жалба.
Посочените в акта обстоятелства в с.з. се потвърждават от показанията на
актосъставителя В. Н. и свидетеля по акта К. И., които съответно заявяват, че
не си спомнят подробности по случая или си спомнят бегло.
По делото е представено писмено доказателство- заповед №РД-08-30 от
24.01.2020г. на Министъра на транспорта, удостоверяващо материалната
компетентност на издателя на атакуваното наказателно постановление.
Като извърши цялостна проверка НП и АУАН, съдът констатира, че при
реализирането на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание.
2
АУАН е издаден при неспазване на изискванията по чл.42 от ЗАНН, а
атакуваното НП- по чл.57 от ЗАНН. Така както АУАН и НП не създава
яснота, относно вмененото във вина на жалбоподателя административно
нарушение, което води до ограничаване неговото право на защита. В с.з.
актосъставителят В. Н. и свидетелят по акта К. И. внесоха допълнителна
неяснота, относно случая, а пълномощника на въззивника представи заверен
препис на АУАН № 323542 от 18.10.2023г., касаещ административно
нарушение, извършено в 10.50 ч. в с.Е., общ.К., с който неяснотата се
превърна в съмнение относно достоверността на акта, тъй като последния е
„съставен“ около 10 минути след този, касаещ настоящия случай и по
поредност на номера го предхожда с 10 такива, а село Б. се намира на такова
разстояние от с.Е., което времево се преодолява с автомобил за значително
повече от десет минути.
Налага се извод за издадено НП, което е неправилно и от материалноправна
страна, тъй като е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. В
подкрепа на този извод съдът счита за недоказано по безспорен и категоричен
начин, че с деянието си, жалбоподателя е осъществил състава на посоченото
от АНО административно нарушение- това по чл.38,предл.1 от Наредба
№34/06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници, съгласно който: „След
наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат
и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае
друго.“ Преди всичко не се събраха убедителни доказателства по делото, че
действително жалбоподателя П. е извършил нарушение на посочената в
АУАН и в НП разпоредба. Фактическата обстановка, установена от
събраните по делото доказателства, сочи на първо място, че нарушителя в
действителност е имал в автомобила си пътници, но не се установи по
категоричен начин последните да са били клиенти. Твърдението в жалбата на
въззивника и обясненията му, вписани от него в АУАН в тази връзка, че
същите са негови приятели и с тях не е уговаряно заплащане на превоза не се
разколебават по какъвто и да е начин от събрания доказателствен материал по
делото. От показанията намиращия се в момента на проверката пътник
Ю.А.С., дадени в съдебно заседание се установи, че в хода на осъществявания
превоз не е имало договаряне за заплащане на услуга. Това немаловажно
обстоятелство е следвало да бъде безспорно изяснено в хода на проверката на
инспекторите. Същото законодателят е възвел в тежест на доказване на
3
наказващия орган. Не следва да остава без отговор и въпросът защо именно
това е останало неизвършено от проверяващите. Въпреки това очевидно
неизпълнение на процесуалните задължения на АНО за събиране на
безспорни доказателства наказващият орган е приел, че пътуващите в
автомобила са пътници, наели жалбоподателя за извършването на превоза-
предположение, неподкрепено от безспорни доказателства, както бе
установено от съда.
При така констатираното от фактическа страна, от правна страна настоящият
състав на съда намира следното:
Съгласно дадената легална дефиниция на понятието таксиметров превоз,
съдържаща се в разпоредбата на §1 т.26 от ДР на ЗАП, „таксиметрови
превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Дефиницията е
възпроизведена и в член 2 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ, който
гласи: „Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане,
извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача,
по заявен от пътника маршрут.“
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Наредбата, след наемане на автомобила му
водачът задължително следва да включи таксиметровия апарат и да превози
пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътника не пожелае друго.
По делото безспорно се установява, че жалбоподателя е превозвал трима свои
приятели, но наред с това се констатира и че извършения превоз не е бил
реализиран срещу заплащане. Цена не е определяна и не е заплащана. При
установената липса на заплащане то извършеният от жалбоподателя превоз не
може да бъде охарактеризиран като таксиметров, съгласно дадената легална
дефиниция.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не е
установено по безспорен и несъмнен начин въззивника П. да е извършвал
таксиметров превоз по смисъла на §1, т.26 от ДР на ЗАП, а след като превоза
не е такъв, за водача не е било налице задължение да включи таксиметровия
апарат по силата на член 38 от Наредба №34/ 06.12.1999г. за таксиметров
4
превоз на пътници.
Съдът намира, че при издаването на НП наказващия орган не се е съобразил с
всички събрани и представени доказателства по преписката, включително и с
наличието или липсата на доказателства за вината на нарушителя. В хода на
делото АНО не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН
и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл.16,ал.2 от НПК,
във връзка с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в
АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена
от Пленума на Върховния съд в Постановление №10/ 1973 год. В случая
съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административно
нарушение, като нарушителя не е длъжен да доказва невиновността си, а
административно-наказващия орган е този, който следва да събере
доказателства за извършването на деянието от нарушителя и вината, т.е.
тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде
процесното НП обаче АНО не е сторил това и от събраните по делото
доказателства не може да се достигне до категоричен извод, че
жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение по член 38, предложение
1 от Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз на пътници на Министъра на
транспорта.
С оглед на изложеното дотук съдът намира, че липсват достатъчно
доказателства, които да обосноват извода на административно-наказващия
орган, че е осъществен състав на административните нарушения, описани в
чл.38,предл.1 от цитираната Наредба. При това положение и след изчерпване
възможността за събиране на доказателства въз основа на служебното начало,
като съобрази, че тежестта за доказване в настоящото производство
задължително пада върху административно-наказващия орган, съдът приема
атакуваното НП за незаконосъобразно и неправилно и счита, че следва да се
отмени.
С оглед изхода на делото, следва да бъде изцяло уважена, като основателна и
доказана претенцията за заплащане на направените от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400(четиристотин) лева,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 13.07.2023г.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63,ал.2,т.1 от ЗАНН
5
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №43-0001124 от 07.03.2023г.,
издадено от Директора на РД„АА“-Стара Загора, с което на П. Р. П. гр.К., кв.
„В.Л.“ №46, вх.В, ап.43, с ЕГН **********, е наложено административно
наказание- глоба в размер на 500(петстотин) лева.
ОСЪЖДА Директора на РД„АА“-Стара Загора да заплати на
жалбоподателя П. Р. П. от гр.К., кв.„В.Л.“ №46, вх.В, ап.43, с ЕГН
**********, оказаната му правна помощ в размер на 400(четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че същото е било изготвено, пред
Административен съд-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6