№ 5331
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110157750 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от Е. М. П., чрез адв. Ж. В. с приложено пълномощно,
против [фирма].
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изпълнително дело №
20238440402814 по описа на ЧСИ СС. Я. въз основа на изпълнителен лист от 04.04.2016 г.,
издаден по ч.гр.д. № 80343/2015 г. по описа на СРС, 57 с-в. Според ищеца към момента на
образуване на изпълнителното дело е изтекла 5-годишната погасителна давност по
отношение на всички вземания, за които е издаден изпълнителният лист, а именно – 611,27
лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.12.2015 г. до окончателно изплащане на
вземането, 248,30 лв. – лихва за периода от 20.11.2014 г. до 20.09.2016 г., мораторна лихва в
размер на 60,69 лв. за периода от 20.12.2014 г. до 11.12.2015 г. и 325 лв. – съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответника [фирма]Д. Ответникът намира иска за допустим и основателен, като не оспорва,
че задълженията по изпълнителния лист са погасени по давност. Прави възражение за
прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
1
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието
на изпълнителен титул винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от
предприетата защита.
Ищецът с молба с вх. № от 05.02.2024 г. е поискал постановяване на решение при
признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба признава иска и не оспорва, че
процесните вземания са погасени по давност. С оглед признанието на исковете и
становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани допълнителни
доказателства извън представените и приети писмени доказателства, като с оглед
изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания. Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен
и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго
предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда от оправомощен процесуален представител на
ответника, поради което съдът следва да зачете извършеното признание.
Оттук следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
По разноските:
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски,
когато в процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна
процедура.
Съдът намира, че ответникът е станал с поведението си повод за завеждане на делото и
разноските в производството не следва да бъдат възлагани на ищеца по реда на чл. 78, ал. 2
ГПК. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото
при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист,
предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт,
предявеният отрицателен установителен иск е единствената възможност за защита на
длъжника. Следва да се отбележи, че е без значение прекратяването на изпълнителното
производство. Ответникът разполага с изпълнителен титул и може по всяко време да
пристъпи към принудително изпълнение. Повод за завеждане на делото, с което се иска да
бъде установено със сила на пресъдено нещо, че процесните вземания са недължими, e дал
ответникът.
Разноски се следват на ищеца. Ищецът доказва разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 550 лв. и заплатена ДТ в размер на 84.70 лв. Възражението на
ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, като на ищеца следва да се
присъди сума в размер на 424.53 лв., съответстващо на определения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер, доколкото отнесеният пред съда правен спор не се характеризира с
особена фактическа и правна сложност, като същото е приключило в едно открито съдебно
заседание. Действително процесуалният представител на ищеца твърди, че воденото на
делото наложило справки при частен съдебен изпълнител, но настоящият състав намира за
броя им и времето, което са отнели, не може да се вмени в отговорност на ответника по
делото. Така на ищеца ще се присъдят разноски в общ размер на 509.23 лева за заплатена
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, Софийският районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ****, че Е. М. П., ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на
[фирма], ЕИК ***, следните суми: 611,27 лв. – главница, ведно със законната лихва от
23.12.2015 г. до окончателно изплащане на вземането, 248,30 лв. – лихва за периода от
20.11.2014 г. до 20.09.2016 г., мораторна лихва в размер на 60,69 лв. за периода от
20.12.2014 г. до 11.12.2015 г. и 325 лв. – съдебни разноски, за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 04.04.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 80343/2015 г. по описа на СРС, 57
състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, да заплати на
Е. М. П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 509,23 лв.
– разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3