№ 415
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20221800100105 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Н. И. срещу Р. М. К..
Ищецът твърди, че бил в близки отношения с ответницата през периода 2012 г. -
26.11.2019 г. Поддържа, че през този период ответницата го убедила да й предостави
парични средства за погасяване на неин кредит, както и за други нейни неотложни
финансови нужди, като винаги е заявявала, че ще върне изцяло получените суми. Така,
ищецът превел на ответницата по сметки № BG22STSA93000021148992, №
BG332STSA93000021346674 при „Банка ДСК“ АД и № BG17CECB979010A7443800 в
„ЦКБ“ АД, клон В. обща сума от 25360 лв. чрез следните плащания:
- - На 17.01.2017 г. - 550 лв. /по сметка BG22STSA93000021148992 с вписано основание
„Превод“/;
- - На 16.02.2017 г. - 2300 лв. /по сметка BG22STSA93000021148992 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 16.03.2017 г. - 500 лв. /по сметка BG22STSA93000021148992 с вписано основание
„Превод“/;
- - На 15.06.2017 г. - 700 лв. /по сметка BG22STSA93000021148992 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 14.07.2017 г. - 1300 лв. /по сметка BG22STSA93000021148992 с вписано основание
„Трансфер по РС“/;
- - На 09.11.2017 г. – 4100 лв. /по сметка BG332STSA93000021346674 с вписано основание
„Прехвърляне по нареждане на влогодателя“/;
- - На 26.02.2018 г. - 5310 лв. /по сметка BG332STSA93000021346674 вписано основание
„Превод“/;
- - На 04.04.2018 г. - 1300 лв. /по сметка BG22STSA93000021148992 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
1
- - На 25.07.2018 год. – 4500 лв. /по сметка BG22STSA93000021148992 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 23.09.2015 год. – 500 лв. /по сметка BG17CECB979010A7443800 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 26.11.2015 год. – 500 лв. /по сметка BG17CECB979010A7443800 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 16.12.2015 год. – 1000 лв. /по сметка BG17CECB979010A7443800 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 15.03.2016 год. – 300 лв. /по сметка BG17CECB979010A7443800 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 24.03.2016 год. – 700 лв. /по сметка BG17CECB979010A7443800 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 26.04.2016 год. – 300 лв. /по сметка BG17CECB979010A7443800 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 26.05.2016 год. – 200 лв. /по сметка BG17CECB979010A7443800 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 26.09.2016 год. – 150 лв. /по сметка BG17CECB979010A7443800 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 27.10.2016 год. – 400 лв. /по сметка BG17CECB979010A7443800 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 30.12.2016 год. – 250 лв. /по сметка BG17CECB979010A7443800 с вписано основание
„Захранване на сметка“/;
- - На 19.02.2018 год. – 500 лв. /по сметка BG17CECB979010A7443800 с вписано основание
„Захранване на сметка“/.
Заявява, че на 26.11.2019 г. ответницата и нейните деца били извършили
противозаконни действия срещу него, във връзка с които било образувано наказателно
производство.
Предявява иск за осъждане на ответницата да му заплати посочените суми в общ
размер от 25 360 лв. представляваща невърнат заем, предоставен от С. Н. И. на Р. М. К.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане. При условията на евентуалност, предявява иск за осъждане на
ответницата да му заплати сумата 25 360 лв. като получена без правно основание, ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане /съгласно направените уточнения на исковата молба в о.с.з. на 03.11.2022 год./.
В писмения отговор ответницата оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че
описаната в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на действителността. Касае
се за захранване на сметката на ответницата през период, през който е била в близки
отношения с ищеца. Сумите били превеждани за издръжка на общото им домакинство през
този период. Между страните никога не е имало уговорка ответницата да връща на ищеца
преведените суми. Няма данни по делото при самото получаване на сумите да липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Налице е безвъзмездна помощ – воля за дарение, тъй като ищецът доброволно е заплатил
твърдяните суми на ответницата. Последната многократно била задължавана да тегли пари и
да ги предоставя на ищеца за хазарт. Сумите били превеждани по сметка на ответницата, тъй
като ищецът имал много дългове и се страхувал сметките му да не бъдат запорирани. За да
предостави пари на ищеца, ответницата по негово искане изтеглила два потребителски
кредита в размери 5000 лв. и 7000 лв. Парите били предоставени на ищеца и той закупил с
тях автомат за кафе. Ответницата предоставила на ищеца и част от получено от нея
2
обезщетение при прекратяване на трудовия й договор в едно училище, в размер на 3000
лева. Ответницата по искане на ищеца плащала сметките му за телефон, ток, както и превела
3500 лева на 19.04.2019 год. на негов колега за връщане на заем на ищеца, като тези
средства били част от сумата 5000 лева – потребителски кредит. Моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. А.,
която поддържа исковата молба. Претендира, в случай на отхвърляне на иска по чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, да се разгледа евентуално предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Счита за безспорно доказано, че С. Н. И. е превел процесната сума по банков път, а
ответницата я е получила без правно основание, доказването на каквото е в нейна тежест.
Моли съда да осъди Р. М. К. да заплати на ищеца сумата 25 360 лв. като невърнат заем. В
случай на отхвърляне на този иск, моли съда да осъди Р. К. да заплати на ищеца същата
сумата като получена без правно основание. Поддържа, че ответницата не е ангажирала
доказателства за противното.
В открито съдебно заседание ответницата, редовно призована, се явява лично и с М.,
която оспорва предявените искове по изложените в писмения отговор възражения. Не
оспорва обстоятелството, че сумите, предмет на предявените искове, действително са
постъпили по банковите сметки на ответницата в „Банка ДСК“ АД и в „ЦКБ“ АД, клон В.,
но счита, че е налице валидно основание за получаването им и не е използвала средствата за
свои лични нужди. Твърди, че не е подписвала договор за заем и никога не е давала
съгласието си да получи пари от ищеца срещу задължението да ги върне. Изразява
становище, че, ако тя е получавала някакви пари, те са били свързани с издръжката на
семейството, тъй като ищецът бил живял дълги години с нея на семейни начала в нейния
дом в гр. Е.. Счита, че по делото не е доказано валидно правоотношение по договор за заем
между страните, нито е установено реално предаване на търсените суми със задължение за
връщането им. Моли съда да отхвърли главния и евентуалния иск по чл. 240 и чл. 55 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.
С определение от 19.08.2022 г. са приети приложените към исковата молба заверени
копия от документи като писмени доказателства по делото, вкл. извлечения от операциите,
извършвани от банкова сметка с IBAN № BG55STSA93000006605673 и титуляр С. Н. И. с
ЕГН ********** в полза на Р. М. К. по посочените по-горе банкови сметки и за посочените
в исковата молба суми.
Според показанията на св. В. – колега на ищеца в АЕЦ „К.“ от 2012 год., последният
притежавал апартамент в гр. К., в който живеел със съпругата си до смъртта й. Свидетелят
познава и ответницата, която била близка приятелка на С. И.. През 2019 год. свидетелят
присъствал на разговор за пари между страните по делото в една бензиностанция в с. А..
Двамата пътували към с. С., но спрели да се почерпят със свидетеля, който наскоро си бил
закупил лек автомобил. Ответницата се похвалила, че сумата, която ищецът й дал, за да си
направи нови зъби - 18000 лева, била по-висока от цената на автомобила. Свидетелят знае,
че ищецът често помагал финансово на Р., като тя обещавала да му върне парите. Бил
свидетел как ищецът й дава пари и на ръка. За сумата от 18000 лева Р. заявила, че ще я върне
на С. при първа възможност.
Съгласно показанията на св. П. – съсед на ищеца, през 2014 год. същият го запознал
с приятелката си Р.. По това време ищецът живеел със съпругата си в гр. К., а ответницата
живеела в гр. Е.. През 2015 год. ищецът помолил свидетеля да помогне за пренасяне на
багаж на Р. от апартамента, в който живеела с децата си в ново жилище в гр. Е.. Тогава се
почерпили и ищецът заявил, че ще отиде да изтегли пари от банкомата, за да ги даде на Р..
По-късно обяснил на свидетеля, че е дал парите на заем и Р. ще му ги върне. Свидетелят не
знае за какво били дадени парите и какъв бил размерът на сумата. През следващите години
свидетелят видял ответницата още няколко пъти в гр. Е.. Свидетелят попитал ищеца за
3
новия апартамент в гр. Е. и същият споделил, че за закупуването му изразходвал
спестяванията си за пет години. Не е споделял Р. да му е връщала пари.
Според показанията на св. М. П.а – племенница на ответницата, в продължение на 10
години ищецът живял на съпружески начала с ответницата до 2019 год. Р. споделяла, че
ищецът й превежда пари по разплащателната сметка с цел впоследствие самият ищец да ги
използва, защото се страхувал да не бъде наложен запор върху личните му сметки заради
дългове. Свидетелката лично присъствала на случаи, когато ищецът се обаждал на Р. с
молба да изтегли определена сума от банката, а после да му предаде парите на ръка за
негови лични нужди, както и за нужди на тяхното домакинство. С предоставените й от
ищеца суми ответницата заплащала също така телефоните, битовите сметки и др. Р. не е
ползвала парите за лични нужди, а единствено за нужди на ищеца, както и за заплащане на
общи сметки заради съвместното им съжителство. С част от парите били покрити разходите
за ремонт в жилището на ищеца в гр. П.. Ответницата споделяла със свидетелката, че е
теглила два кредита и има трудности при изплащането им. С. закупил апартамента в гр. П.
по времето, когато живеел съвместно с ответницата. Свидетелката знае, че същият е
собственост на ищеца, но не знае през коя година и с чии средства е закупен.
Свидетелката М. П.а – сестра на ответницата твърди, че страните са живяли на
съпружески начала през периода 2010-2019 год., когато ищецът работел в АЕЦ „К.“, а
ответницата имала апартамент в гр. Е.. През последните години на връзката им ищецът
често пребивавал при Р.. Последната споделяла със сестра си, че ищецът й превеждал пари
по банковите сметки, за да ги съхранява и да тегли, когато той има нужда и й поиска. По
негово нареждане ответницата теглела пари и му ги давала на ръка, като сумите варирали от
500 до 2000 лева. Р. не е споделяла да е вземала пари на заем от ищеца. След като била
съкратена от работа през 2017 год., Р. получила парично обезщетение, което изтеглила и
казала, че ще даде парите на С. за закупуването на някаква машина – автомат. Ответницата
си закупила апартамент в гр. Е. с помощта на С., като нейният баща също заплатил 10 000
лева. По време на връзката им ищецът живеел с ответницата в този апартамент, като
пътувал до работата си в К.. По-късно С. си купил друг апартамент в гр. П..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
По иска с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
В тежест на ищеца по този иск е да докаже наличие на валиден договор за заем за
сумите в общ размер от 25 360 лв. между страните по делото в посочените им качества на
заемодател и заемател, с всички негови съществени елементи, както и реалното
предоставяне на заемната сума от заемодателя на заемателя. Съдът намира, че от
доказателствата по делото се установи единствено последното обстоятелство, а именно –
предаването на процесните суми от ищеца на ответницата. Недоказани са останалите
елементи на договора за заем, решаващо значение сред които има съгласието между
страните в този смисъл, вкл. поемането на ангажимент от заемателя да върне получената в
заем сума. Независимо от реалния характер на договора за заем, фактът на предаване на
парична сума между две лица не е достатъчен да обоснове извод, че те са сключили договор
за заем. На ищеца изрично е било указано, че не сочи доказателства за наличие на валиден
договор за заем за сумата 25 360 лв. между страните по делото в посочените им качества на
заемодател и заемател, като му е била предоставена възможност да посочи такива. Ищецът е
ангажирал гласни доказателства – свидетелски показания, от които обаче не се установява
по несъмнен начин, че процесните суми са били предоставени от ищеца на ответницата на
твърдяното основание – договор за заем, т.е. за ползване срещу задължението за тяхното
връщане. Според показанията на св. В. ищецът често помагал финансово на Р., но дава по-
конкретни показания единствено за предоставена сума в размер на 18000 лева през 2019
год., която била дадена на Р. за зъболекар. По делото не се установи, че именно процесните
4
суми са били предоставени на ответницата в заем. Съгласно показанията на св. П. през 2015
год. ищецът изтеглил пари от банкомат, за да ги даде на Р., но не се установява нито
изтеглената суми, нито датата на превода. Не може да се направи извод за предоставяне
именно на някоя от процесните суми и основанието за това, тъй като според свидетеля става
въпрос за теглене на пари от сметката на ищеца и предоставянето й на ръка на Р..
Твърдяното от ищеца основание за предоставяне на сумите – заем, не се установява по
несъмнен начин и от останалите събрани по делото доказателства.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че главният иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е
останал недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД съдът намира
следното:
Съдът намира за доказано от приетите по делото заверени копия от банкови
извлечения, че процесните суми са били предоставени от ищеца на ответницата чрез
преводи, извършени по посочените банкови сметки. В о.с.з. на 03.11.2022 год. ответницата
чрез пълномощника си адв. М. изрично е заявила, че не оспорва обстоятелството, че сумите,
предмет на предявените искове, преведени на посочените в исковата молба дати съгласно
представените по делото извлечения, действително са постъпили по банковите сметки на Р.
К. в „Банка ДСК“ АД и „ЦКБ“ АД, клон В..
При доказано предаване на процесните суми от ищеца на ответницата, в тежест на
последната е да докаже наличието на валидно правно основание за нейното получаване. Не
са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на ответницата, че преведените от
ищеца суми били за издръжката на семейството им, докато двамата са живяли на
съпружески начала, или безвъзмездна помощ с цел подпомагане на ответницата /дарение/.
Според показанията на св. М. П.а ответницата споделяла, че ищецът й превежда пари
по разплащателната сметка с цел впоследствие самият ищец да ги използва, защото се
страхувал да не бъде наложен запор върху личните му сметки заради дългове, т.е. не може
да се направи извод, че същият й е предоставил сумите с цел дарение. С част от
предоставените през годините парични суми /по делото не се спори, че ответникът е
извършвал и други преводи по сметка на ответницата и е предоставял пари в брой/
ответницата заплащала и общи разходи, но не се установи същата да е изтеглила именно
сумите, преведени й по процесните сметки и да ги е върнала на ответника, респ. да ги е
изразходвала за нужди на семейството. Свидетелката М. П.а – сестра на ответницата
твърди, че през последните години на връзката между страните ищецът често пребивавал
при Р., като последната споделяла, че ищецът й превеждал пари по банковите сметки, за да
ги съхранява и да тегли, когато той има нужда и й поиска, следователно не може да се
направи извод, че сумите са й били предоставени като дарение.
Ответницата не твърди и не ангажира доказателства за това да е върнала процесните
суми на ищеца.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че евентуалният иск е основателен и следва
да бъде уважен в пълния претендиран размер.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца искане в този смисъл, ответницата
следва да бъде осъдена да му заплати направените от него разноски, каквито се установяват
в размер на 1014,40 лв. – държавна такса, и 2000 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно
договора за правна помощ на л. 75 от делото, което не е прекомерно с цената на исковете и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Р. М. К. с ЕГН ********** да заплати на ищеца по силата
на договор за заем дадени суми в общ размер от 25360 лв., преведени от ищеца по сметки №
BG22STSA93000021148992, № BG332STSA93000021346674 при „Банка ДСК“ АД и №
BG17CECB979010A7443800 в „ЦКБ“ АД, клон В. с титуляр Р. К., чрез следните плащания:
17.01.2017 г. - 550 лв.; 16.02.2017 г. - 2300 лв.; 16.03.2017 г. - 500 лв.; 15.06.2017 г. - 700 лв.;
14.07.2017 г. - 1300 лв.; 09.11.2017 г. – 4100 лв.; 26.02.2018 г. - 5310 лв.; 04.04.2018 г. - 1300
лв.; 25.07.2018 год. – 4500 лв.; 23.09.2015 год. – 500 лв.; 26.11.2015 год. – 500 лв.; 16.12.2015
год. – 1000 лв.; 15.03.2016 год. – 300 лв.; 24.03.2016 год. – 700 лв.; 26.04.2016 год. – 300 лв.;
26.05.2016 год. – 200 лв.; 26.09.2016 год. – 150 лв.; 27.10.2016 год. – 400 лв.; 30.12.2016 год.
– 250 лв.; 19.02.2018 год. – 500 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, с правно основание чл.
240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. М. К. с ЕГН ********** да заплати на С. Н. И. с ЕГН **********
сумата 25360 лв., получена от нея при начална липса на основание, преведена от ищеца по
банкови сметки № BG22STSA93000021148992, № BG332STSA93000021346674 при „Банка
ДСК“ АД и № BG17CECB979010A7443800 в „ЦКБ“ АД, клон В. с титуляр Р. К., чрез
следните плащания: 17.01.2017 г. - 550 лв.; 16.02.2017 г. - 2300 лв.; 16.03.2017 г. - 500 лв.;
15.06.2017 г. - 700 лв.; 14.07.2017 г. - 1300 лв.; 09.11.2017 г. – 4100 лв.; 26.02.2018 г. - 5310
лв.; 04.04.2018 г. - 1300 лв.; 25.07.2018 год. – 4500 лв.; 23.09.2015 год. – 500 лв.; 26.11.2015
год. – 500 лв.; 16.12.2015 год. – 1000 лв.; 15.03.2016 год. – 300 лв.; 24.03.2016 год. – 700 лв.;
26.04.2016 год. – 300 лв.; 26.05.2016 год. – 200 лв.; 26.09.2016 год. – 150 лв.; 27.10.2016 год.
– 400 лв.; 30.12.2016 год. – 250 лв.; 19.02.2018 год. – 500 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2022 год. до
окончателното изплащане, по предявените евентуални искове с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. М. К. с ЕГН ********** да заплати на С. Н. И. с ЕГН **********
сумата 3014,40 лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6