Решение по дело №282/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 345/22.5.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – IІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април, две хиляди и деветнадесета в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 282 по описа на съда за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата на М.Й.П. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Ч. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-163-6500/302 от 21.02.2019 г., издаден от Директора на ОД ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив – Й. Я..

В жалбата се твърди, че актът за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен, издаден при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон. Моли се да бъде отменен като незаконосъобразен.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Ч. ***, който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като основателна и отмени издадения административен акт. Представя писмени бележки.

За ответника по жалбата – Директора на ОД ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив – Й. Я. в съдебно заседание не се явява представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 2652/22.04.2019 г. от ст. юриск. Недялкова, която по изложени съображения моли съда да остави подадената жалба без уважение, като счита същата за недоказана, неоснователна. Твърди, че оспореният АУПДВ е законосъобразен, издаден по надлежния ред от компетентен орган, отразяващ правилното прилагане на материалноправните норми. Претендира направените по делото разноски.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство, касаеща компетентността на неговия издател, съдът констатира следното:

Съгласно действащата, към момента на издаването на АУПДВ, разпоредба на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 12 от 2015 г.), на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на директорите на областните дирекции на фонда. С приложената по делото Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г., издадена на основание на чл. 20а, ал. 2 и 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", ИД на ДФ "Земеделие" е делегирал на директорите на ОД "Земеделие", съобразно териториалната им компетентност, правомощията по издаване на АУПДВ по мярка 112 "Създаване стопанства на млади фермери" по ПРСР 2007-2013 г. Следователно, оспореният АУПДВ, издаден от директора на ОД "Земеделие" Пловдив е постановен от компетентен орган, съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани правомощия.

Установяването на публичните вземания според чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разплащателната агенция, съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като по силата на ал. 5 от чл. 27 ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция /РА/, възникнали въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Горните разпоредби налагат извод, че за да е законосъобразен АУПДВ и Разплащателната агенция да предприеме действия за събиране на вече изплатени суми, е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин, че е налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и мерките, или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. По делото няма спор, че на жалбоподателя е изплатена сума в размер на 24 446 лева, съобразно сключения договор, представляваща второ плащане по договора. За да има основание за връщане на тази сума обаче, трябва да е отпаднало основанието за плащане и същото да се явява недължимо.

         В случая, определеното в АУПДВ публично задължение е обосновано с допуснати нарушения на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, респ. чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г., респ. по т. 5.1 във връзка с т. 3.1 от договор № 13/112/09409 от 13.05.2014 г., сключен с ДФ „Земеделие“. В случая, АУПДВ не се основава на предходен, влязъл в сила административен акт. Установи се от обсъдените доказателства, че с оспорения АУПДВ е извършена констатация за неизпълнение на договор, което представлява основание да се откаже второ плащане, съответно да се прекрати сключения договор чрез развалянето му.

Съдът намира, че с процесния административен акт е пристъпено направо към удържане публично държавно вземане без същото да е установено с влязъл в сила индивидуален административен акт, както по основание, така и по размер. Това налага извода, че в хода на производството по издаване на процесния АУПДВ №13/112/09409/04/02 от 21.02.2019г., са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: административният орган не е изпълнил задължението си служебно да установи всички факти и обстоятелства, конто са от значение за случая и да събере доказателства за тях (чл. 35 и чл. 36 от АПК). В случая административният орган не е събрал доказателства за издаването и влизане в сила на административен акт, въз основа на който да е възникнало публично вземане на ДФЗ спрямо жалбоподателя за сумата 24446 лв. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Вземанията на РА, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите.

Производството в случая проведено по реда на ДОПК, с оглед твърдяно публично вземане на ДФ“Земеделие“ - РА спрямо жалбоподателя, произтичащо от неизпълнение на задължения на последния по договор № 13/112/09409 от 13.05.2014 г. и Анекс от 24.04.2017г., за подпомагане по мярка 112 от ПРСР 2007-2013г. Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и т.н. За бъде издаден Акт за установяване на публично държавно вземане от тази категория, РА следва да установи по безспорен и категоричен начин, че е налице: недължимо платени или надплатени суми или неправомерно получени, съответно или неправомерно усвоени средства по никоя от схемите и мерките за плащане или по проекти, които са финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.

В случая в АУПДВ № 13/112/09409/04/02 от 21.02.2019г., Директорът на ОД на ДФЗ Пловдив не се позовава на издаден административен акт относно произхода на задължението на жалбоподателя. Въпреки указанията на съда относно доказателствената тежест по делото не са представени доказателства да е налице влязъл в сила административен акт за прекратяване на този Договор, какъвто акт е предвидено в чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008г. за условията и ред за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПРСР, и с което би възникнало основание за връщане на сумата на финансовото подпомагане, платено по този договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Тези актове, наред с актовете по чл. 26, ал. 1, т. 3 от същата Наредба са индивидуални административни актове и полежат на съдбен контрол по реда на АПК /Тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. на ВАС по т.д. №1/2015 ОСС І-ва  и ІІ – ра колегия/.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е издаден без да са установени релевантните за упражненото правомощие факти и обстоятелства, относно възникването на вземането. Не е установен влязъл в сила административен акт, обуславящ вземането на Фонда за връщане на платено финансово подпомагане поради неизпълнение от ползвателя на финансовата помощ на негови нормативни или договорни задължения след изплащането й. В случая при липса на доказателства за прекратяване на договора за подпомагане, съответно липса па влязъл в сила административен акт по чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 /03.04.2008 г. издаването на оспорения акт за установяване на вземане за връщане на получено по договора финансово подпомагане, като публично такова, се явява в нарушение на материалния закон.

         На следващо място и предвид приложимостта на разпоредбите на АПК в производството по издаване на оспорения АУПДВ, административният орган е допуснал и други съществени нарушения на процесуалните правила, като не е изпълнил задълженията си визирани в чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, като не му е дал възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представя доказателства в своя защита. Допуснатите нарушения са съществени по своя характер, тъй като ако не бяха допуснати това би могло да доведе до установяване на друга фактическа обстановка, която би обосновала издаването на акт различен от оспорения.

         С оглед на гореизложеното, съдът намира оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-163-6500/302 от 21.02.2019 г., издаден от Директора на ОД ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив – Й.Я. за незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен.

По делото не е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя, а и такива реално не са направени, поради което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.

Воден от изложеното, Административен съд – Пазарджик, IІІ - състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-163-6500/302 от 21.02.2019 г., издаден от Директора на ОД ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив – Йосиф Янчев.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                     

                                                        

 

                                                    СЪДИЯ:/п/

 

Решение № 1834 от 05.02.2020г. на ВАС - София, Осмо отделение по АД № 8410/2019г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение №345/22.05.2019 г. на Административен съд - Пазарджик, III - админисстративен състав, постановено по адм. д. № 282 по описа за 2019 г. на този съд.
Решението е окончателно.