№ 298
гр. Пазарджик, 12.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20245200900027 по описа за 2024 година
Производството е чл. 83, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по исковата молба на А. С. М., ЕГН ********** и
Т. С. М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка
Т. Т. М., ЕГН ********** против ЗД “ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, с която
са предявени претенции по реда на чл.432 КЗ - за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП на 07.06.2023 г., в
размер съответно на 70000 лв. – за първия ищец и 27 000 лв. – втората ищца,
ведно със законната лихва от 20.08.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите.
С молбата е направено искане за освобождаването на ищците от
държавна такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 ГПК.
По делото са представени декларации за материално и гражданско
състояние на ищците. След дадени указания са представени справки от НАП
за получаваните от ищците доходи, а освен това от съда служебно са изискани
и допълнителни справки от НАП, НОИ, БНБ, от имотен регистър при АВп,
както и от „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик.
В разглежданата хипотеза дължимата ДТ от ищца А. С. М. възлиза в
размер на 2800 лв., а тази за непълнолетната Т. С. М. - 1080 лв.
Предпоставка за уважаване на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК е доказването
на липса на средства за заплащане на такси и разноски в гражданското
производство като целта на производството е осигуряване на право на защита
по конкретния казус. Нормата на чл.83, ал.2 ГПК, явяваща се своеобразна
1
гаранция за реален достъп до правосъдие, е приложима по отношение на
физически лица при наличието на визираните в т.1-т.7 изисквания на
цитиланата разпоредба. Преценката за наличие на предпоставките за
освобождаване от внасяне на държавна такса и/или разноски се извършва от
съда въз основа на доказателства за доходите на страната и семейството й;
имуществено състояние, удостоверено с декларация; семейно, здравословно
състояние, възраст и трудова заетост; както и други обстоятелства от значение
за случая.
По отношение искането на първия ищец А. С. М.:
На база данните от представената от първия ищец А. М. декларация
(стр. 43) се установява, че същият получава месечно трудово възнаграждение
в размер на 3800 лв., няма сключен граждански брак, като не е обвързан от
други разходи за месечни наеми, от такива за издръжка на непълнолетни или
от други извънредни или постоянни разходи, като се намира в отлично здраве.
От представените справки за наличности по сметки е видно, че към момента
на отправяне на искането той разполага със сумата в размер на 0,68 лв.,
налични по една от банковите му сметки, открити в „Уникредит Булбанк“ АД.
Липсват по делото данни същият да има в тежест задължения по кредити или
други обременяващи финансови задължения.
При така обсъдените данни по отношение на този ищец и като съобрази
най-вече размера на сумата, която същият получава ежемесечно като доход от
заплата, съдът приема, че заплащането на дължимата ДТ в случая не би му
създала реално затруднение, която да ограничи достъпа му до правосъдие по
конкретния казус. Преценката на съда при съпоставката на релевантните
данни за общото материално състояние на лицето с останалите относими
обстоятелства е, че към момента на искането той разполага в възможността за
заплащане на така определения размер на ДТ, както и следващите се разноски
в производството, респ. същите не биха представлявали за него значителна
финансова тежест с възпиращ и ограничаващ ефект върху достъпа му до
правосъдие.
По отношение искането на втората ищца – непълнолетната Т. С. М.,
съдът намира следното:
По делото беше констатирано, че представената от нея декларация по
чл. 83, ал.2 ГПК не кореспондира с предписанията на чл.83, ал.2, т.1 in fine от
2
ГПК, поради което няколкократно й беше указано да посочи доходите на
родителите си, имущественото им състояние, както и други обстоятелства,
обуславящи основателността на искането й за освобождаването от ДТ и
разноски. В тази връзка служебно бяха изискани и приложени справки от
НАП, БНБ и банкови институции, като беше представена декларация и от
майката на ищцата – Т. М..
Съобразно данните, отразени в представената от молителката
декларация и служебни бележки се установява, че ищцата е ученичка в 10
клас и живее заедно с родителите си. Изрично е посочила, че нейния баща С.
М. е ***, като притежава в режим на СИО къща в с. Д. от 153 кв.м. и 1600
кв.м. земеделска земя в землището на с.Д., както и 50% от капитала на
„Надина“ ООД, което дружество не извършва дейност.
От представената декларация по реда на чл.83, ал.2 ГПК от нейната
майка Т. М. става ясно, че последната получава месечен доход от заплата в
размер на 933 лв., не упражнява дейност като ЕТ, не извършва услуги с личен
труд или селскостопанска дейност, като е посочила, че осигурява издръжката
на 3-ма човека. Според данните в декларацията й става ясно още, че
притежава жилище с площ от 153 кв.м. в с.Д., вила с площ с от 65 кв.м. в с.Ю.,
земеделска земя от 1600 кв.м., а също и правото на собственост върху л.а.
„Тойота Корола“, произведена 2004 г., както и дружествени дялове в капитала
на търговско дружество „Надина“ ООД на стойност 2500 лв. Изрично е
посочила в декларацията си, че съпругът й не получава никакъв доход.
По делото неколкократно и въпреки дадените в тази насока указания не
беше представена декларация под страх от наказателна отговорност по реда на
чл. 313 НК от страна на бащата на непълнолетната ищца – С. М. М. ЕГН
**********. Това наложи служебно събиране на данни за установяване
наличието на обстоятелствата визирани в чл.83 ал.2 от ГПК въпреки
становището на ищцата за липсата на необходимост от това. Съдът при
съобразяване на правната норма на чл.83 ал.2 от ГПК приема, че при
произнасянето си за освобождаването от ДТ и разноски по делото е длъжен да
съобрази и данните за материално и имущественото състояние на всички
членове на семейството на молителката.
Съобразно изложеното и от релевантните към произнасянето
доказателства се установява, че в представената от него ГДД за 2023 г.
3
(съгласно справката от НАП) той е декларирал чист положителен финансов
резултат в размер на 11530 лв., както и че считано от 01.07.2024 г. същият има
сключен трудов договор в „Народни носии БГ“ ЕООД. Според справката в
ТРРЮЛНЦ се установява, че бащата вписан като съдружник с 50% дялово
участие от капитала на „Надина“ ООД, ЕИК ********* (на стойност 2500 лв.),
като освен това е едноличен собственик на капитала (на стойност 2 лв.) и
управител на „КО Маркет“ ЕООД, ЕИК ********* – и двете със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Дунав“ № 43. За доходите и
дейността на двете дружества от служебната справка в ТРРЮЛНЦ се
установи, че за първото от тях липсват вписани подадени ГДД за периода след
2020 г. до настоящия момент, като подадените такива за годините 2022 г. и
2023 г. към момента се обработват, като за второто дружество са вписвани
декларации по смисъла на чл.38, ал.9, т.2 ЗСч – т.е. декларирано е, че същото
не е осъществявало дейност през отчетния период.
Предвид изрично заявеното в представените декларации на
непълнолетната ищца и на нейната майка, че родителят и съпруг С. М. е ***,
съдът съобрази, че подписването на въпросните декларации предхожда като
дата момента, от който е бил вписан сключения трудов договор на бащата
(01.07.2024 г.). Ето защо се налага извод, че липсват данни да невярно
декларирани обстоятелства пред съда по смисъла на чл.313 НК.
В конкретния случай с оглед съвкупната преценка на релевантните
обстоятелства по чл.83, ал.2, т.1-т.7 ГПК, за установяването на които съдът е
обвързан от ангажираните доказателства, следва да се приеме, че са налице
предпоставките за освобождаването на непълнолетната молителка от
заплащане на държавна такса и от следващите се разноски в производството
във връзка с предявения от нея иск. В тази насока съдът съобрази както
възрастта й, но също така и обстоятелствата, че тя е ученичка и не може да
реализира собствени доходи от трудова дейност, като съобрази освен това и
общата установена сума на средствата, получавани като месечен доход от
семейството й (в лицето на двамата й родители), при което намери, че към
момента на искането за ищцата са налице предпоставките за освобождаване от
ДТ и разноски, тъй като в обратния случай и същата би се оказала в ситуация,
препятстваща достъпа й до правосъдие, както и реалното упражняване на
предоставените процесуални права по делото, поради което искането следва
да бъде уважено.
4
Водим от изложеното и на основание чл.83, ал.2 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. С. М., ЕГН **********, за
освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски във
връзка с предявените от него иск против ЗД “ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********
в производството по т.д. № 27/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик,
като неоснователна.
В тази част определението на съда подлежи на обжалване с частна
жалба пред Пловдивски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца А. С. М..
ОСВОБОЖДАВА ищцата Т. С. М., ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на своята майка Т. Т. М., ЕГН **********, от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски във връзка с предявения от нея иск
против ЗД “ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* в производството по т.д. №
27/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, поради липсата на средства
за заплащането им.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5