№ 255
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110141362 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Делото е образувано е по искова молба с вх. № 188447 от 10.06.2024 г.
на ",0, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 33Д за заплащане на сумата в размер на 8,92 с вкл. ДДС, представляваща
получена от ответника без основание по Договор №********* с Приложение
№1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги.
Ищецът “, твърди, че между него и ответника е налице валидно
правоотношение по Договор №********* с Приложение №l от 03.12.2021 г. ,
като твърди липса на основание за начисляване и плащане на горепосочените
суми. Твърди, че се ползва от потребителска защита. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът “, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е
сключен Договор ведно с приложения към него, както и че ищецът му е
заплатил сумата. Твърди, че е налице основание за начисляване и плащане на
сумите. Излага, че е сключено представеното от ищеца Приложение №1 от
03.12.2021 г. В Раздел 2, т. 2.1. от същото било посочено, че параметрите
относно „SIM КАРТА, ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР, ТАРИФЕН ПЛАН" се описват
в Приложение №2. В подписаното между страните Приложение №2 от
03.12.2021 г. бил посочен тарифният план за мобилна услуга № ********** -
„A1 M клас XS" (ред No 1176 от приложението). Съгласно условията на тези 2
приложения уговорената промоционална месечна абонаментна такса (МАТ) с
отстъпка и допълнителни пакети за мобилна услуга № ********** била в
размер на 3,20 лв. без ДДС, като допълнителният пакет, включен в тази МАТ е
250 МВ мобилен интернет на максимална скорост (Раздел II, т. 1., редове 4 и 9
от Приложение №1 от 03.12.2021 г.). На 25.08.2022 г. по искане на абоната за
добавяне на още един допълнителен пакет мобилен интернет към мобилна
услуга № ********** и в изпълнение на заявка № 1675642, към така
посочената услуга, бил активиран допълнителен пакет “Мобилен интернет 5
1
GB на максимална скорост”. Съгласно Раздел III, т. 3.1., ред 4 от Приложение
№1 от 03.12.2021 г. MAT за този допълнителен пакет с отстъпка е в размер на
4,00 лв. без ДДС. След активирането на този допълнителен пакет била
издадена фактура № *********/03.01.2023 г. с отчетен период от 28.11.2022 г.
до 27.12.2022 г. Тъй като МАТ за услугите се предплащат, в така посочената
фактура, за мобилна услуга № **********, следвало да бъдат начислени
следните такси: - пълна основна МАТ в размер на 3,20 лв. без ДДС за услугата
за периода от 28.12.2022 г. до 27.01.2023 г. - пълна МАТ в размер на 4,00 лв.
без ДДС за допълнителен пакет “Мобилен интернет 5 GB на максимална
скорост” услугата за периода от 28.12.2022 г. до 27.01.2023 г. След
активирането на 25.08.2022 г. на допълнителния пакет „Мобилен интернет 5
GB на максимална скорост" към мобилна услуга № **********, поради
техническа грешка, горепосочените МАТ за услугата не били начислени във
фактура № *********/03.01.2023 г. Грешката е открита на по-късен етап и
била коригирана с издаването на процесното дебитно известие №
*********/31.05.2023 г. към фактура № *********/03.01.2023 г., като в него
били начислени дължими суми за мобилна услуга № **********, които е
следвало да бъдат начислени във фактурата. Възразява, че дори и да има
нарушение на разпоредбите на ЗДДС, то това има отношение само към
ангажиране на административно-наказателна отговорност на "А1 България"
ЕАД и това не следва да е предмет на изследване от страна на СРС по
настоящото дело.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото,
установи следното от фактическа страна:
По делото е представено Приложение №1 към Договор №*********.
Той урежда условията за ползване на мобилни електронни съобщения и
услуги.
По делото е представено Приложение №2 (Memo/ICB №24153663) към
Договор №*********. Същото съдържа параметрите относно “SIM карта,
телефонен номер, тарифен план”. Състои се от 75 стр., като по делото са
представени само първа, последна и страницата съдържаща параметрите на
услугите за процесния телефонен номер - № **********. Съгласно ред
№1176, тарифния план за този номер е A1 M клас XS и към него не са
активирани месечни допълнителни пакети.
По делото е представена Фактура №********** с период на
фактуриране 28.11.2022 - 27.12.2022 г. с обща стойност за плащане в размер на
142,98 лв. Към фактурата е налична обобщена информация за задълженията
на отделните мобилни номера. Видно от същата е, че не включва такси за
услуги към процесния телефонен номер - № **********.
По делото е представено Дебитно известие №********** към фактура
№ **********. Съгласно същото на 31.05.2023 г. на ,Д като получател е
предоставено дебитно известие за плащане на сумата от 8,92 лв. с ДДС към
Фактура №********** от 03.01.2023 г. по договор №M3331081 със срок за
плащане до 15.06.2023 г. Стойността на дължимите такси без ДДС е 7,43 лв.
По делото е представено Приложение А към фактура №********** за
период на фактуриране 28.11.2022-27.12.2022 г. Съгласно същата за мобилна
услуга №********** начислените такси и потребление са в общ размер на
7,43 лв без ДДС. Разделени по направления таксите са както следва: 1)
Месечна такса-А1 М клас XS, в размер на 2,89 лв. (след начислена отстъпка от
-4,34 лв.); 2) Пакет мобилен интернет 5 GB_промо 13000 MB, в размер на 4,13
лв.; 3) Плюс 250 MB на максимална скорост, в размер на 0,41 лв. (след
начислена отстъпка от -0,62 лв.). Сумата с включено ДДС е в размер на 8,92
2
лв.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави
следните правни изводи:
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието елементите от
фактическия състав на неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието
на неоснователно разместване на имуществени блага; 2/ обогатяването на
ответното дружество за сметка на ищеца; 3/ причинно - следствената връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; 4/ стойността, с
която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка, а
именно, че е направил разходи, поради нарушение от страна на ответника на
сключения между страните договор, със стойността на която последният се е
обогатил, а ищецът обеднил.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е
да установи съществуването на основание за обогатяването си, както и
положителните факти, на които основава своите възражения.
Относно претендираната от ищеца потребителска защита:
Ищецът в качеството си на търговец - юридическо лице, не се ползва от
потребителската защита по Закона за защита на потребителите. Този закон
въвежда разпоредбите на Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на
Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на
стоките, предлагани на потребителите; Директива (ЕС) 2019/2161 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и
2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-
доброто прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите
в Съюза (ОВ, L 328/7 от 18 декември 2019 г.); Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета. Разпоредбата на §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, в
съответветствие с определението на качеството "потребител" дадено в
посочените по-горе Директиви, изрично предвижда, че потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Такова е и
определението по чл. 2, т."б. " от Директива 93/13/ЕИО съгласно която
"потребител" означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна
по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси,
които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
Противно на твърдението на ищеца, че има качеството на потребител съгласно
горепосочените директиви, в тях не се съдържа определение, което да предава
това качество на търговец - юридическо лице.
Относно направеното изрично искане от ищеца да бъдат взети предвид
съображение 257,258,259 от Директива (EС) 2018/1972 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски
кодекс за електронни съобщения, след анализ на директивата настоящият
състав установи, същата предвижда, че разпоредбите следва да бъдат от полза
не само за потребителите, но и за микропредприятията и малките
3
предприятия, както и за организациите с нестопанска цел, поради което
задълженията относно предоставянето на информация за договорите,
включително съдържащите се в Директива 2011/83/ЕС, следва да се прилагат
автоматично към микропредприятията, малките предприятия и организациите
с нестопанска цел, освен когато те предпочитат да договорят индивидуални
условия по договора с доставчиците на електронни съобщителни услуги. В
този смисъл Директивата (EС) 2018/1972 изключва микропредприятията,
малките предприятия и организациите с нестопанска цел като потребители, но
ги приравнява на такива /без да им придава такова качество/ само по
отношение на задълженията на доставчиците за предоставянето на
информация за договорите, включително съдържащите се в Директива
2011/83/ЕС. Следователно само ако се твърди и се установи кумулативно
наличие от една страна, че юридическото лице, което търси потребителска
защита, е микропредприятие, малко предприятие и организация с нестопанска
цел, а от друга страна - че конкретната клауза, за която се твърди, че е
неравноправна, нарушава задълженията относно предоставянето на
информация за договорите, включително съдържащите се в Директива
2011/83/ЕС, на това юридическо лице, би могла да му се предостави такава
защита относно неравноправни клаузи, каквато се предоставя на
потребителите - физически лица.
Ищецът твърди, че е микропредприятие, основавайки се на
публикуваните по партидата на дружеството в Търговския регистър нулеви
ГФО и декларации по чл. 38 от ЗсЧ за неупражняване на търговска дейност.
Съгласно чл.3 и 4 от Закона за малки и средни предприятия,
микропредприятия са тези, които имат: 1. средносписъчен брой на персонала,
по-малък от 10 души, и 2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв.,
и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв. При
изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е
независимо, дали e предприятие партньор по смисъла на ал. 3, или е свързано
предприятие по смисъла на ал. 5.
От разпоредбата е видно, че трябва да са налице две кумулативни
условия, за да се счете, че едно юридическо лице е микропредприятие.
Относно втората предпоставка, ищецът е посочил публикуваните по
партидата на дружеството в ТР нулеви ГФО и декларация по чл. 38 от ЗСч за
неупражняване на търговска дейност. В този смисъл годишния оборот на
дружеството не надхвърля 3 900 000 лв. и втората предпоставка е налице.
Относно средносписъчния брой на персонала, ищеца не сочи доказателства.
Тъй като това не е обстоятелство, което подлежи на вписване в Търговския
регистър или в друг нарочен регистър, и в този смисъл не е обществено
известна информация, настоящия състав не намира за установена първата
предпоставка, за да се счете търговеца за микропредприятие. В допълнение
липсата на търговска дейност не означава автоматично липса на персонал.
След като в случая не е налице първата предпоставка, ищецът не е установил
по делото, че има качеството на микропредпирятие. За целите на настоящия
процес тези качества на юридическото лице не се предполагат, а подлежат на
доказване. Ищецът не може да получи потребителска защита по ЗЗП и
съгласно Директива (ЕС) 2018/1972.
2. Относно твърдението за неспазване на изискванията към дебитното
известие:
Съгласно Чл. 115 от Закон за данъка върху добавената стойност, при
изменение на данъчната основа на доставка, за която е издадена фактура,
доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. При увеличение на
4
данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната
основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. Известието се
издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното
обстоятелство.
Относно твърдението на ищеца, че поради непосочване на датата на
фактурата, не става ясно дали известието е издадено в законоустановения 5-
дневен срок, съдът намира, че по смисъла на чл. 115, ал. 2 “съответното
обстоятелство” в случая се явява не издаването на фактурата, а
установяването на неправилно начислената данъчна основа при
първоначалното фактуриране.
Първичният счетоводен документ е издаден на 03.01.2023 г. В отговора
на исковата молба ответникът посочва, че техническата грешка е открита на
“по-късен етап” и е коригирана на 31.05.2023 г. с издаването на известието. В
хода на производството ответникът не предоставя други доказателства, от
които да бъде установено дали данъчното известие е своевременно и
надлежно издадено. Доколкото този срок е императивен (решение № 3872 от
19.03.2012 г. по адм. д. № 7831/2011 г., І отд. на ВАС), спазването на същия е
следвало да бъде доказано от ответника.
Законодателят е въвел изисквания, на които трябва да отговаря
кредитното известие като счетоводен документ, отразяващ обективно
възникнали факти. Съгласно чл. 115, ал. 4 известието към фактурата
задължително съдържа 1) номера и датата на фактурата, към която е издадено
известието; 2) основанието за издаване на известието.
При анализ на предоставеното от ответика по делото дебитно известие
се установи, че същото съдържа номер и дата на фактурата, към която е
издадено, но не посочва основанието. Посочва наименованието на
стоката/услугата, както и количеството и единичната им цена. Последните
обаче не са основание по смисъла на чл. 115, ал. 4. от ЗДДС. В този смисъл
основателно е твърдението на ищеца, че не са спазени изискванията по чл. 115
ЗДДС.
Неспазването на срока по чл. 115, ал. 2 ЗДДС и на изискването за
съдържание на кредитното известие по чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС обосновават
основание за непризнаване на извършената корекция на начисления ДДС. При
установено материалноправно основание за издаване на дебитно известие по
чл. 115, ал. 1 ЗДДС, неспазването на срока за издаването му, както и на
изискванията за реквизити на данъчния документ, са основания за налагане
на административни санкции на задълженото лице (Решение № 7136 от
14.07.2022 г. по адм. д. № 8707/2021 г., І отд. на ВАС). Въпреки това при
действително наличие на материалноправно основание за издаване на дебитно
известие, неспазването на изискванията няма отношение към иска с правно
основание чл. 55 ЗЗД.
3. Относно твърдението за неоснователно обогатяване:
Страните признават наличие на договорни отношения между „,, в
качеството му на Абонат относно електронно-съобщителни услуги - предмет
на Договор № *********, ведно с приложения към него (Договор №
*********). Страните не спорят относно заплащането от ищеца на сума в
размер на 8,92 лв. с ДДС, която е начислена в дебитно известие №
*********/31.05.2023 г. Спорен е въпросът относно основателността на
извършеното плащане по процесното дебитно известие.
По делото са представени две фактури - Фактура № ********* и
Фактура № **********. Двете фактури обхващат един и същи отчетен
5
период, а именно 28.11.2022 г. - 27.12.2022 г. Във фактура № ********** са
включени таксите за потребление на мобилен номер **********. Разделени по
направления таксите са както следва: 1) Месечна такса-А1 М клас XS, в
размер на 2,89 лв. (след начислена отстъпка от -4,34 лв.); 2) Пакет мобилен
интернет 5 GB_промо 13000 MB, в размер на 4,13 лв.; 3) Плюс 250 MB на
максимална скорост, в размер на 0,41 лв. (след начислена отстъпка от -0,62
лв.). Общият размер на таксите е 7,43 лв. без ДДС или 8,92 лв. с ДДС. Същата
сума ответникът твърди, че е следвало да бъде начислена във фактура №
*********, но поради техническа грешка е начислена във фактура №
**********. За възстановяване на техническата грешка е издадено дебитно
известие към фактура № *********, с което да бъде прехвърлена сумата по
другата партида.
Задължено лице и по двете фактури е ищцовото дружество “,. Периода
на фактуриране и по двете е един и същи. Дължимата сума, която е платена по
Фактура № ********** е равна на сумата, която е платена въз основа на
дебитното известие към Фактура № *********. С оглед на посоченото,
безспорно се установява, че въз основа дебитното известие, една и съща сума
за една и съща услуга към един и същи телефонен номер е начислена и
платена по две отделни фактури. В този смисъл налице би било неоснователно
обогатяване на ответника, ако същият не е върнал сумата от 8,92 лв. платена
по Фактура № **********, преди или след плащането на сумата от 8,92 лв. по
дебитното известие към Фактура № *********.
Съгласно чл. 115, ал. 3, ЗДДС при увеличение на данъчната основа се
издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа - кредитно
известие. В открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2024 г., видно от
Протокол № 28473, ответникът твърди, че след установяване на техническата
грешка, по сгрешената фактура е направено кредитиране на сумите и същите
са възстановени на ищеца. В писмените си бележки ответникът посочва, че
финансовите операции са инициирани от ищеца, който не е желал месечните
такси за процесната услуга да се начисляват по партида, по която е издадена
Фактура № **********, а по партидата, по която е издадена Фактура №
*********, и към която е издадено и процесното дебитно известие.
Ответникът не сочи доказателства за факта, че издаването на дебитното
известие и преместването на сумата от една фактура в друга е по инициатива
на ищцовото дружество. В хода на производството неколкократно заявява, че
причината, която е наложила издаването на процесното известие е техническа
грешка при издаването на фактурата, а не желанието на ищеца.
Доколкото по делото се установи, че е начислена и платена една и съща
такса за една и съща услуга по две отделни фактури, при иск с основание чл.
55 ЗЗД, ответникът трябва да докаже твърдението си, че сумата от 8,92
лв., платена по Фактура № ********** е била кредитирана обратно на
ищеца. Такова доказване в случая не е проведено. По делото не е установено,
че ответникът е върнал една от двете платени от ищеца такси в размер на 8,92
лв. Доколкото при иск с основание чл. 55 ЗЗД, в тежест на ответника е да
установи съществуването на основание за обогатяването си, както и
положителните факти, на които основава своите възражения, и с оглед на
изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
съдът намира, че ответникът не доказва твърдените факти, от които да се
установи основание за обогатяването му. Искът следва да бъде уважен в пълен
размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ищецът на
6
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът е направил искане за присъждане на
съдебни разноски в размер на 500 лв, от които 50 лв. - държавна такса и 450
лв. - адвокатски хонорар.
Ответникът е заявил надлежно на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, поради което съдът следва да се произнесе по неговата
основателност.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 26.09.2024 г. адвокатското възнаграждение е определено "за
процесуално представителство по гр. дело № 41362/24 г. на СРС” и е в размер
на 450 лева. Според чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата) за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален
интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е 400 лв.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият състав
намира, че съдът е компетентен да определи размера на адвокатското
възнаграждение съобразявайки действителната правна и фактическа сложност
на делото, вида и количеството извършена работа. Следва да се съобрази и
актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи
състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване от български съд относно адвокатските
възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните
прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на
адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под
приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС),
която е в подкрепа на изложените от съда мотиви при определяне на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.
В този смисъл настоящият състав счита, че адвокатското
възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата
минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на адвоката
на ищцовото дружество ", извършените процесуални действия се изразяват
единствено в подаване на молба становище на 30.09.2024 г., без процесуалния
представител да се яви в проведеното открито съдебно заседание и без да е
изготвил исковата молба по делото, съдът счита, че размерът на присъденото
възнаграждение следва да бъде 50 лева. С оглед изхода на производството
следва да му бъде присъдена и държавната такса, в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ",, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, да заплати
на ",, сума в размер от 8,92 лева (осем лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща недължимо платена от ищеца в полза на ответника сума по
Дебитно известие №********** към фактура № **********, издадена на
основание Договор № № *********.
ОСЪЖДА ", на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на ", деловодни
разноски в размер от 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Софийски градски съд - София в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8