Решение по дело №267/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 287
Дата: 5 юли 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20222230200267
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. С., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20222230200267 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба от ЛЮБ. Н. С. против НП № 21-0804-
003632 от 10.12.2021 г. на Началник група към ОД на МВР - С., с което на
жалбоподателя, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
200 лв. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не
изпраща представител. Изпраща писмено становище по жалбата, като счита
същата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното НП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят С. е водач на таксиметров автомобил. На 06.07.2021 г.
вечерта същият управлявал таксиметровия автомобил по ************ в
посока изток. На кръстовището с *********** между него и св. Т., който
управлявал лек автомобил “Форд“ възникнало пререкание. Жалбоподателят
продължил направо в посока обръщалото на тролеите, а св. Т. го последвал.
1
Жалбоподателят направил обратен завой, но св. Т. отново тръгнал след него.
Около бензиностанция ****** св. Т. го изпреварил, спрял пред него и слязъл
от автомобила си, за да разговарят. Пререканията между двамата
продължили, като в един момент св. Т. се качил на предния капак на
автомобила, като през това време таксиметровият автомобил се движел бавно
напред. Св. Т. паднал от капака пред автомобила, като при падането си на
асфалта, си ударил лакътя. След като св. Т. паднал от капака на автомобила,
жалбоподателят отишъл до сградата на РУ-С., за съдействие. Там отишъл и
св. Т., а след тях и екип на СПП за вземане на отношение. След изслушване и
двете страни за случилото се, актосъставителят Г. съставил на жалбоподателя
АУАН за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а именно, че при управление на
МПС и извършвайки маневра заобикаляне на спряло МПС, е блъснал
намиращия се пред него пешеходец - П. КР. Т.. Въз основа на съставения
АУАН е издадено атакуваното НП, с което му е наложено наказание по чл.
179, ал.2, мл.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, именно глоба в размер на 200 лева.
Жалбоподателят оспорва констатациите по акта, като твърди, че не е
управлявал с технически неизправно МПС, особено със значителна
техническа неизправност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок, от лице
имащо право на жалба, а разгледана по същество, се явява основателна.
От събраните по делото доказателства не беше установено по безспорен
начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл.25, ал.1
от ЗДвП. Действително, съгласно разпоредбите на ЗДвП, редовно съставените
по ЗДвП актове се ползват с доказателствена сила. Тази презумпция обаче е
оборима и в конкретния случай се оборва от показанията на самия участник в
инцидента – св. Т.. Актосътавителят не е присъствал на инцидента и е
съставил АУАН съобразно обясненията на всеки един от водачите. От
показанията на св. Т. обаче, на първо място не се установи изобщо да е била
извършвана маневра заобикаляне на спряло МПС от страна на
жалбоподателя. Същият е бил принуден да спре от св. Т., който е спрял пред
него. Автомобилът му отново е бил приведен в движение, но напред, без да е
имало каквото и да е заобикаляне. На следващо място св. Т. не е имал
2
качеството пешеходец. Непосредствено преди удара е бил качен на предния
капак на автомобила на жалбоподателя и то не след удар от автомобила, а се е
качил сам. И на последно място не е бил блъснат от таксиметровия
автомобил, а е паднал от капака пред автомобила и се е ударил в асфалта. Св.
Т. е категоричен, че удар от автомобила по тялото му не е имало.
В този смисъл не е налице нито един от елементите от фактическия
състав на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя му
е съставен АУАН и му е вменено във вина, поради което не следва да носи
адм.наказателна отговорност за такова нарушение.
Изложените съображения мотивират съда да отмени атакуваното НП,
като незаконосъобразно.
С оглед изхода на процеса, съдът намира, че следва да осъди възз.
страна да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид изложеното съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0804-003632 от 10.12.2021 год. на Началник група
към ОД на МВР - С., с което на ЛЮБ. Н. С. за нарушение на чл.25, ал. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-С. да заплати на ЛЮБ. Н. С. сумата от 300 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3