О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28.10.
2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен
съд, гражданско
отделение
На двадесет и
осми октомври 2020 година
в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.ч.гр.дело № 25, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С разпореждане № 2032 от 28.08. 2020 г., по ч.гр.д.
№ 1048/ 2020 г. на РС–Търговище, съдът е отхвърлил заявлението “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, седалище и адрес ***, Бизнес център „България“,
против С.И.Х. ***, в частта му за сумата от сумата от 70,45 лв., представляваща
административни разноски, сумата от 153,86 лв., възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, като
неоснователно, на осн. чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК,
както и в частта, в която се иска присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение над сумата от 50 лв. до пълния предявен размер от 100 лв., като
неоснователно.
Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба
от заявителя „Ай тръст“ чрез ю.к. В.Г.. Излагат се съображения за
необоснованост и неправилност на постановения акт по отношение генералния извод
на съда, че клаузите за заплащане на административни услуги и възнаграждение по
договора за поръчителство са неравноправни. Административните разноски били
договорени в чл. 8, раздел 6 от ОУ и
това са разходи за ежемесечно уведомяване на длъжника, напомнителни писма и
разговори. Тази сума не попада в обхвата на чл. 33 от ЗПК и не е такса,
свързана с усвояването. Що се отнася до разходите по договора за поръчителство,
те не могат да бъдат предварително известни. Не били налице предпоставки за
включване на разходите по договора за поръчителство, в общите разходи по
кредита. Иска се отмяна на разпореждането, както и да се постанови издаване на
заповед за изпълнение и в тази част на заявлението.
Съдът намира, че разпореждането е валидно и
процесуално допустимо. По същество е правилно.
Какво се установява от
доказателствата по делото: между
страните няма сключен договор за потребителски кредит. Такъв е сключен с
ответника като кредитополучател, а заемодателят е „Кредисимо“ АД гр. София.
Предоставена е на 06.01. 2018 г. сумата от 900 лв., със срок на погасяване от 6
месеца, до 10.07. 2018 г.. Лихвата е 26,24%, а ГПР е 50%. Общо дължима сума от 970,14
лв. Общ размер на вноската 161,69 лв.
Има уговорено, че ако се предостави поръчителство, с поръчител избран от
заемодателя, то кредитът се предоставя веднага, а в противен случай след 2
седмици.
Твърди се, че е бил
сключен такъв договор именно със заявителя, като се представя препис от него,
но без подписи на страните. Договорено е възнаграждение от 87,32 лв. на месец,
докато действа договорът. Как точно се изчислява това възнаграждение не е ясно.
То се дължи на датата на падежа по самия кредит, според погасителния план.
Представен е договор за поръчителство между заемодателя „Кредисимо“ АД и
заявителя „Ай тръст“ ЕООД, касаещ договора за кредит с ответника С.Х.. Твърди
се, че след като длъжникът не е изпълнил задължението си, заявителят го е
погасил На този договор също липсват подписи на страните.
При така установените факти, въззивният съд
намира, че действително клаузите за заплащане на административни услуги по
раздел 6, точка 8 и от ОУ на дружеството заемодател и по договора за
поръчителство са неравноправни. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния.
Вярно е, че заплащането на разходите, които са
свързани с неточно изпълнение на задължението за погасяване на кредита е
предвидено в ОУ. Те обаче са споменати много общо, без каквато и да било
конкретика – как се таксува изпращането на писмо с обратна разписка до
длъжника, как се доказват тези разходи, особено проведените телефонни
разговори, които изобщо не са споменати. Всичко това са извънредни разходи и не
са свързани с усвояването на кредита, като се прилагат само при неточно
изпълнение на задълженията от страна на заемателя. Липсата обаче на всякаква
конкретика относно начина на изчисляване на тези разходи и доказването им, че
са извършени, правят невъзможно за потребителя да прецени каква би била
икономическата тежест за него при неизпълнение на задълженията му и с колко
неправомерното му поведение ще оскъпи кредита. Същото се отнася и за договора
за поръчителство. Безспорно това е разход, който много оскъпява самия кредит, а
от друга страна е условие за предоставянето му. Той се заплаща независимо от
това дали има просрочване на задълженията и то на падежа на самите вноски по
кредита. При положение, че погасителната вноска е 161 лв., допълнителното
възнаграждение от 87 лв. е повече от 50% от задължението по самия кредит. Какво
е това, ако не разход за усвояването, който следва да се прибави и към сумата
на годишните разходи по кредита. След като те самите са посочени като 50% без
това задължение, то очевидно е правилен изводът на съда за заобикаляне на
нормата на чл. 19 от ЗПК. Вярно е, че в заявлението се търси много по-малка
сума, но как точно е била изчислена, също не е ясно. Това още веднъж показва,
че клаузата и договорът за поръчителство са неравноправни.
ТРС е достигнал до същите крайни изводи. Разпореждането
е правилно и законосъобразно. Жалбата следва да се остави без уважение.
Разноски не следва да се присъждат в това
производство.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ай тръст” ЕООД гр. София, против разпореждане
№ 2032 от 28.02. 2020 г., по ч.гр.д. № 1048/ 2020 г. на РС–Търговище, като
неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.