Решение по дело №974/2014 на Районен съд - Бяла

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 66

 

гр.Бяла, 14.03.2016 г.

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - І гр.състав в публичното заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

Председател: Пламен Дочев,

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдията Дочев гр.д.№ 974 по описа за 2014 год., за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството  е за делба във фазата по извършване на делбата .

     С  влязло в законна сила решение № 61/22.04.2015г. на Районен съд-Бяла е допусната съдебна делба между З.Д.П., Т.П.К. и Г.Г.Г. на следния недвижим имот: ПИ с идентификационен № 226.8, парцел № 8, от кадастрален район масив № 226, целият с площ от 662 кв.м. намиращ се в землището на с.П., обл.Рс., с ЕКАТТЕ - 55837 в местността „Зелена махала“, както и 1/2 ид.ч. от построената в него масивна вилна сграда, одобрен със Заповед № 9500-61/02.02.2009г. на ОУ на гр.Русе и Заповед № 759/08.10.2009г. на Кмета на Община Две могили, при граници и съседи: на север - имот № 226.7, на изток път, на юг - имот № 226.9 на запад – мера при посочените в СР на БРС права.

В настоящата втора фаза от делбеното производство по делото са направени от страна на съделителите - ответници искания по сметките, събрани са писмени доказателства и са изслушани и приети заключения на вещи лица.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и прецени същите, съобразявайки доводите и становищата на страните, приема следното:

 От страна на съделителите не са правени искания и съответно не е представян  проект за изменение на плана за регулация по отношение на терена на процесния  делбен имот. Не са правени искания и за реална делба на жилищната сграда, и по изобщо по делото няма съмнения относно нейната неподеляемост.

В рамките на настоящата втора фаза от делбеното производство от страна и на двамата съделители (чрез техните пълномощници) е заявено, че с оглед естеството на процесния имот (теренът плюс жилищната сграда и други подобрения) и неговата неподеляемост, на практика единствената легитимна възможност за извършване на делбата в процесния случай е същият да бъде изнесен на публична продан.    В тази връзка никой от съделителите не е предявявал възлагателни претенции по отношение на процесния делбен имот.

Съгласно чл.348/ ГПК когато  някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

От представеното заключение на съдебно-техническата оценъчна експертиза, представено от вещо лице, което заключение съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно дадено се установява и съдът приема, че пазарната стойност на гореописания процесен делбен имот (изчислена чрез прилагане на двата стандартни метода на оценяване – метод на вещната стойност и метод на сравнителната стойност) възлиза на  общо 6500 лв. Предвид безспорно доказаната  неподеляемост  на имота съдът намира, че  следва да намери приложение правилото на чл.348 от ГПК и същият да бъде изнесен на публична продан, като единственият оказал се възможен правнорегламентиран способ за извършване на делбата и ликвидирането на имуществената общност (т.е. съсобствеността) в настоящия случай. При извършване на проданта съделителите могат да участват при наддаването на общо основание, както и с оглед на изричния текст на чл.348, изр.2 от ГПК .

Следва да се има предвид, че във втората фаза на делбеното производство  оценката  на делбения имот, подлежащ на изнасяне на публична продан е първоначална и в този смисъл оценката има само относително,  провизорно значение (най-вече с оглед определянето на дължимите държавни такси във връзка с извършване на делбата), поради което наличието на тази оценка не освобождава съдебния изпълнител от задължението му по чл.485 от ГПК за определяне на началната цена, от която ще започне наддаването), на база предварително извършен опис на имота, в каквато насока впрочем е съдебната практика (Р 209 – 1994 – I  г.о.).

По исканията за сметни претенции от страна на З.Д.П.  против Т.П.К. и Г.Г.Г..

           По реда на чл.346 от ГПК, З.П. е предявила претенция срещу Т.К. и Г.Г. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на по  400.00лв. на месец за периода: 15.07.2014г.- 04.11.2014г. и сумата от 1000,00 лв. представляващи пропуснати ползи считано от 17.11.2014г. – 09.02.2016г.

            За да се уважи претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС, претендиращата следва да  докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от някой от съсобствениците, този съсобственик да е лишил ищцата от ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. В тежест на ищцата - съделителка е да установи наличието на предпоставките за възникване на задължението за обезщетяване при условията на чл.31, ал.2 от ЗС. Изрично следва да се посочи, че от правно значение е не дали съсобственикът ползва вещта, а обстоятелството, че пречи на другия съсобственик да я ползва според частта си. Оттук следва, че обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска от ползващия да му заплати следващото се обезщетение. В този смисъл, за да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ,  се изисква само писмено поискване, което е равнозначно на поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на наемоподобното обезщетение. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, доказването на това условие, а именно, че до ползващия съсобствения имот е отправено писмено поискване е в тежест на ищцата - съделителка. Само в случай, че ползващият съсобственик, след отправената му писмена покана, отговори, че предоставя ползването на общата вещ в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползва и последният откаже това предложение, то обезщетение не се дължи по аргумент на  чл.81, ал.1 от ЗЗД. Това произтича от и общата забрана на чл.59 от ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като го препятства да упражнява свое субективно материално право - правото на съсобственика да ползва своята част от вещта, на която разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС се явява частен случай (Решение №1383/07.01.2009г. по гр.дело №5951/2007г. IIг.о. ГК на ВКС; Решение №445/20.07.2009г. по гр.дело №1019/2008г. Iг.о. ГК на ВКС). Съдът намира, че така предявената претенция следва да бъде отхвърлена, тъй като   съделителката З.П. е отказала предложението на Т.К. и Г.Г. за ползване на съсобствената ½ ид. ч. от процесния имот /стр.65 и 66 от делото/ като изводът на съда е обвързан с нормата на чл.81, ал.1 от ЗЗД. Само с тези съображения искът  за сметни претенции с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС следва да бъде отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претенции за закъснителна лихва не са предявявани и съдът не дължи произнасяне по тях.

            Що касае исканията за пропуснати ползи: Пропуснатите ползи представляват реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги следва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Съгласно разпоредбата на чл.82/ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността  за вреди  от виновно неизпълнение  на договорни задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. /ТР№3/2012г на ВКС/. С оглед на последното ищцата не е доказала с какво се е увеличило имуществото на ответниците, а претенцията й не следва да почива на предположения. Освен това отговорността за вреди по чл.82/ЗЗД е договорна и противоречи на правните отношения  между съсобствениците на процесния имот създадени между тях на различен правен режим.

             В този смисъл искането за обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1000,00лв. също следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

 По сметните претенции на Т.К. и Г.Г. против З.П..       

По реда на чл.346 от ГПК, ответниците - съделители са предявили претенция срещу З.П. за заплащане на стойността на извършените подобрения в съсобствения имот, които оценяват на 4235.00лв. представляващи ½  ид.ч. от извършените в имота СМР, както следва:  - Ремонт на съществуващо бунгало от 15 кв.м.  разположено върху бетонова площадка - пристрояване на една стая с площ 12 кв.м. от западната страна на съществуващото бунгало. Стаята представлявала масивна постройка  изградена от тухли, пет бетонни колони и покривна конструкция с керемиди с вложени средства за материали 1500 лв. и положен труд -1500 лв., което включвало възнаграждение на трима работници по 50,00лв. на ден  за 10 дни или общо 3000 лв.;  строеж на селскостопанска масивна постройка с площ 50 кв.м. Сградата била изградена от тухли, 10 бетонни колони и масивна покривна конструкция с керемиди. Стойността на средствата за материали и положен труд възлизала на 4000лв. Поставяне на ограда с мрежа на имота 50 м. на стойност 150лв. Изграждане на бетонни и каменни подпорни стени за укрепване на пристройката в имота поради денивилация на терена – 1000лв. Засаждане на овощни дръвчета на стойност 320 лв. или общо 8470 лв. Всичко извършено в периода от 2007- 2010г.

            Според Тълкувателно решение № 85/1968г. и ППВС6/1974г., отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно  чл.72 от ЗС и чл.74 от ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В останалите случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл.30, ал.3 от ЗС,  ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици, по реда на чл.59 от ЗЗД,  ако те са се противопоставили или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици. В настоящия случай съделителите - ответници претендират заплащане на извършени в делбения имот подобрения, твърдейки същите да са осъществени от него в качеството на владелец на частите и на  другия съсобственик, с негово знание и без противопоставянето му. Един съсобственик може да извършва подобрения в общата вещ, като  не се съобразява с правата на останалите съсобственици - да владеят имота само за себе си. Но той трябва да промени титула на владението си: от владение за себе си и като държател по отношение на останалите съсобственици във владение само за себе си и това намерение да  манифестира спрямо другите съсобственици, отблъсквайки тяхното владение и това тяхно поведение за промяна на анимуса следва да достигне до знанието на другият съсобственик. Всяко скрито неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини, не сочи на такава промяна.

   От заключенията на съдебно-техническите експертизи се установява, че разликата на пазарната стойност на новата сграда и тази на съществуващата стара сграда/ бунгало/ е с положителна величина. Тези факти са достатъчни за извода, че извършеното в чуждия имот представлява подобрение и доколкото новата сграда съществува към датата на приключване на устните състезания пред настоящия съд, в полза на съделителите - ответници е възникнало вземане (т.6 ППлВС № 6/ 27.12.1974 г). Длъжник по него е ищцата, без значение на това, че е собственик на 1/ 2 и.д. части от процесния имот, в което новата сграда и останалите помощни съоражения /стопанска сграда, ограда и т.н./  са построени. От значение е това, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 15.07.2014г. я легитимира като собственик на процесния имот, а новите сгради са изградени до мястото на старата /бунгало/, като това е довело до увеличаване стойността на имота. Изложеното изключва и приращението по чл.92/ЗС, предвид наличието на отменителен диспозитив по отношение на ½ ид.ч.от процесния имот придобит от ответниците, чрез покупко - продажба при иск с правна квалификация по чл.135 ЗЗД. С влязло в сила СР на РОС.

За точната квалификация на вземането и за началото на срока по възражението за погасителна давност значение има качеството, в което ответниците са извършили подобренията. Твърденията в исковата молба обуславят приложението на чл.69/ЗС. Това, че са имали очаквания собствеността да им бъде прехвърлена чрез сделка, не изключва задължението на съда да изходи от презумпцията - до доказването на противното този, който държи вещта, я държи като своя и следователно я владее.

Събраните доказателства не опровергават, а провеждат извода, че презумираният факт е и осъществен. При съвкупната им преценка се установява, че финансирането на новите сгради  ответниците извършват с намерението да ги строят за себе си. Следователно подобрението в имота на ищцата ответниците са извършили в качеството на владелци, а липсата на правно основание за  владение 2/4 ид.ч. от недвижимия имот ги определя като недобросъвестни.

Чл. 74, ал. 2 ЗС приравнява вземанията на недобросъвестния владелец, извършил подобрения в чуждия имот със знанието и без противопоставянето на собственика, към тези на добросъвестния. Съдебно предявеното притезание следва да се отнесе под квалификацията на чл. 74, ал. 2, вр. чл.72,ал.1 от ЗС.  Следва да се посочи, че подобрение е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване стойността на имота. В настоящият случай видно от заключението на СТЕ, която съдът приема като компетентно, обосновано, че са налице извършени подобрения в процесния имот. Вземанията за присъждане на обезщетение за разходи за необходими разноски и подобрения почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. При предявен иск за заплащане на направени от ответниците подобрения в съсобствен имот, основанието на предявеното вземане са твърденията за направени от ответниците разходи, с които ищцата - собственик се е обогатила. Правната квалификация, дадена от ищците, не обвързва съда, поради което ако се претендират права по чл. 70 и 72, ал. 1 ЗС, а както се установи, че ответниците са недобросъвестни владелци, претенцията ще се разгледа на основание чл.74, ал. 2 ЗС. Съдът може да отхвърли иска само ако вземанията не съществуват (не са направени разходи или резултатът от тези разходи не съществува към релевантния момент), ако вземанията са погасени по давност или ако ответникът не е длъжник по тези вземания. От разпитаните по делото свидетели, назначената и приетата по делото техническа експертиза се установи, че разходите са направени и съделителката - ищца се е обогатила. Съдът следва да квалифицира спора въз основа на установените по делото твърдения на страните и да присъди следващия се от приетата правна квалификация размер на вземането.  

С оглед установеното по делото, че подобренията са извършени, ищците имат право на по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота. Увеличената стойност на имота според експертизата възлиза на 6500лв. Ответниците - съделители претендират разноски ведно с увеличената стойност на имота в общ размер 4235,00лв. Следва да им се присъди по-малката стойност която е 2521лв., или сумата в размер на 1260,50лв. представляваща 2/4 ид.ч. от процесния имот като за разликата до 4235лв. следва да се отхвърли.         

         По отношение на претенцията за подобрения, представляващи трайни насаждения в дворното място, предмет на делбата е приложима разпоредбата на чл.61, ал.2 от ГПК, водене на чужда работа без пълномощие, тъй като същите са извършени от ответниците в качеството им на владелци на своите идеални части и държатели на частта на ищцата. Тази претенция е основателна до размера на обогатяването на ищцата  в размера на 160 лв. съобразно квотата и в делбата, в останалата част до 320лв. да се отхвърли като неоснователна и недоказана претенция. Редно  е да се отбележи, че не е искано увеличение на исковете след приетата и неоспорена СТЕ.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищцата за погасяване на вземането по давност. Погасителната давност за вземането на недобросъвестния владелец за подобренията в чуждия имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяване на иск за имота. В случая, липсват доказателства за точната дата, на която ответниците са прекъснали владението на ищцата, установявайки свое владение върху процесния имот. Най-ранната възможна обаче е 28.07.2011г. – датата, на която е предявен иска по чл.135/ЗЗД. Следователно към 17.11.2014 г. – датата, на която е предявен искът за делба, не е изтекъл общият срок на погасителната давност по чл.110/ЗЗД. Искът е доказан по основание  в размер  на  1260,50 лв., а в останалата част до 4235лв. следва да се отхвърли.

Досежно възраженията на процесуалния представител на ищцата за незаконност на подобренията в имота.

Разпоредбите на чл. 159, ал.І от ЗТСУ /отм./ и чл. 225, ал.2 от ЗУТ  изрично посочват  кои строежи са незаконни, като наред с другите основания същите предвиждат, че това са и строежите, извършени без разрешение за строеж. Незаконните строежи, които не могат да бъдат узаконени, съгласно чл. 66е, ал.2 от ЗПИНМ /отм./  и чл. 225,  ал.1 от сега действащия ЗУТ, подлежат на премахване. Следователно след като  тези постройка, ограда /подобрения/ са построени  без разрешение за строеж, то същите са незаконен строеж  по смисъла на посочените разпоредби. Въпреки, че подобренията представляват незаконен строеж, съдът приема, че същата е обект на правото на собственост. Процесната постройка с подобренията е станала съсобствена между страните при квоти посочени в съдебното решение по допускане на делбата в  ид.част за всеки от тях. Съобразно трайната практика  на ВКС допустима е делба и на незаконни  сгради до откриване на процедура по премахването им. Доколкото  от доказателствата по делото не се установява, да е започнала процедура за премахването и, този недвижим имот ведно с постройките следва да се допусне до делба във вида, в който съществува в имота. Следователно настоящия съд приема възражението на ищцата за неоснователно и недоказано.

При този изход на делото съделителите, следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в полза на БРС, съобразно дяловете си от пазарната стойност на делбения имот в размер, посочен в чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно за З.П. сумата от 130лв.,Т.П.К. - 65,00лв. и Г.Г.Г. – 65,00 лв.

Съделителката З.П., следва да заплати в полза на БРС. държавна такса за приетия за съвместно разглеждане иск по чл.346, ал.1 от ГПК, а именно по 50.00лв., за всеки отхвърлен иск.

Съделителят Т.К.., следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на иска по сметки в полза на БРС, а именно 50,42лв.

Съделителката Г.Г. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважения размер на иска по чл.346/ГПК по сметка на БРС в размер на 50,42лв.

Ответниците съделители следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху отхвърлените размери на исковете по чл.346/ГПК по сметка на БРС в размер на по 60,00лв. за всеки един от тях.

По правилата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноски, съобразно стойността на дяловете си, като по присъединените искове разноските се определят по чл.78 от ГПК. Страните са направили разноски за адвокати и за вещи лица. Съдът намира, че разноските за адвокати,вкл. пътни следва да останат така както са направени. Разноски за вещо лице са заплатени от тримата съделители, съобразно квотите на съсобственост за основното заключение и също следва да останат така както са направени, тъй като то се отнася до възможността имота да се подели или изнесе на публична продан по неговата пазарна стойност. Разпоредбата на чл. 355, изр. 1 от ГПК, чието приложно поле е налице в това отношение, предвижда, че страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Предвид горното и стойността на дяловете, всеки от съделителите ще поеме своята част от подлежащите на разпределение разноски по делото чийто общ размер е 14 лв. /д.т./ вписване на и.м./ След приспадане на разликата между припадащите се разноски за ищцата, искането му за присъждане на  разноски се явява основателно  в размер на 3,50 лв., които следва да се поемат от останалите съделители.  Или от всичко казано дотук следва ответниците  да се осъдят да заплатят на ищеца всеки от тях сумата от 3,50лв., представляващи направени деловодни разноски.

            Водим от изложените съображения , съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И :

 

                ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, а именно: ПИ с идентификационен № 226.8, парцел № 8, от кадастрален район масив № 226, целият с площ от 662 кв.м., намиращ се в землището на с.П., обл.Рс., с ЕКАТТЕ-55837 в местността „Зелена махала“, както и 1/2  ид.ч. от построената в него масивна вилна сграда, одобрен със Заповед № 9500-61/02.02.2009г. на ОУ на гр.Русе и Заповед № 759/08.10.2009г. на Кмета на Община Две могили, при граници и съседи: на север - имот № 226.7, на изток път, на юг - имот № 226.9 на запад – мера.

            ОПРЕДЕЛЯ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА за извършване на проданта – 6500 лв.  /шест хиляди и петстотин лева/, като получената сума след проданта се разпредели между съделителите както следва: 2/4 ид.части за З.Д.П. с ЕГН-********** ***. адв.Г.М.  от РАК , 1/4 ид.части за Т.П.К., с ЕГН-********** *** и 1/4 ид.части за Г.Г.Г., с ЕГН-********** с.а.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените искове по сметки от страна на З.Д.П., с ЕГН-********** ***. адв.Г.М.  от РАК, против   Т.П.К., с ЕГН-********** *** и Г.Г.Г., с ЕГН-********** с.а., за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2/ЗС за ползване на недвижимия имот, находящ се в  с.П., обл.Рс., в размер на по  400,00 лв. / четиристотин лева/ за периода: 15.07.2014г. - 04.11.2014г., както и сумата от 1000,00 лв./ хиляда лева/ представляващ иск за  пропуснати ползи, считано от 17.11.2014г. – 09.02.2016г., като неоснователни и недоказани.

             ОСЪЖДА З.Д.П., с ЕГН-********** ***. адв.Г.М.  от РАК, да заплати на Т.П.К., с ЕГН-********** ***  и Г.Г.Г., с ЕГН-********** с.а.  сумата от 1260,50 лв./ хиляда двеста и шестдесет лева и петдесет ст./, представляващи подобрения в недвижимия имот по смисъла на чл.74, ал. 2, вр. чл.72, ал.1 от ЗС и ОТХВЪРЛЯ иска в частта му над 1260,50 лв. до сумата от 4235,00лв. като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА З.Д.П., с ЕГН-********** ***. адв.Г.М.  от РАК, да заплати на Т.П.К., с ЕГН-********** *** и Г.Г.Г.,  с ЕГН-**********  с.а.  сумата от 160,00 лв. / сто и шестдесет лева/ представляваща подобрения /трайни насаждения/ по смисъла на чл.61, ал.1 ЗЗД и ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 160 лв. до сумата от 320 лв. като неоснователен и недоказан.

           ОСЪЖДА  З.Д.П., с ЕГН-********** ***. адв.Г.М.  от РАК, да заплати  по сметка на  БРС сумата  от 130,00лв. /сто и тридесет лева/, представляваща  д.т. по чл.8  върху стойността на дела по Тарифа за  ДТССГПК, както и 5.00лв. /пет лева/ за служебно  издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА З.Д.П., с ЕГН-********** ***. адв.Г.М.  от РАК, да заплати  по сметка на  БРС държавна такса за приетия за съвместно разглеждане иск по чл.346, ал.1 от ГПК, а именно по 50.00 лв. /петдесет лева/ за всеки отхвърлен иск по чл.31, ал.2 от ЗС и за ползване на недвижимия имот, находящ се в с.Пепелина, обл.Рс., в размер на по  400,00 / четиристотин лева/ за периода: 15.07.2014г. - 04.11.2014г., както и сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/ представляващ иск за  пропуснати ползи, считано от 17.11.2014 г. – 09.02.2016г.

ОСЪЖДА  Т.П.К., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на БРС, сумата от 65,00 лв. /шестдесет и пет лева/, представляваща д.т.

           ОСЪЖДА Т.П.К., с ЕГН-********** с.а. да заплати по сметката на БРС, сумата от 50,42 лв. /петдесет лева и четиридесет и две ст./ д.т. върху уважената част от иска по чл.74, ал. 2, вр. чл.72, ал.1 от ЗС.

           ОСЪЖДА Т.П.К., с ЕГН-********** с.а. да заплати по сметката на БРС, сумата от 60,00 лв. /шестдесет лева/ д.т. върху отхвърлената част от иска по чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1 от ЗС и по чл.61, ал.1 от ЗЗД.

          ОСЪЖДА  Г.Г.Г., с ЕГН-********** с.а. да заплати по сметка на БРС, сумата от 65,00 лв. /шестдесет и пет лева/, представляваща д.т.

          ОСЪЖДА  Г.  Г.Г., с  ЕГН-**********  с.а. да заплати по сметка на БРС, сумата от 50,42 лв. /петдесет лева и четиридесет и две ст./ д.т. върху уважената част от иска по чл.74, ал. 2, вр. чл.72, ал.1 от ЗС.

          ОСЪЖДА Г.Г.Г., с ЕГН-********** с.а.  да заплати по сметката на БРС, сумата от 60,00 лв. /шестдесет лева / д.т. върху  отхвърлената част от иска по чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1 от ЗС и по чл.61, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.  Г.Г., с  ЕГН-**********  с.а. да заплати на З.Д.П., с ЕГН-********** ***. адв.Г.М.  от РАК, сумата от 3,50 лв./ три лева и петдесет ст./ разноски по делото.

ОСЪЖДА Т.П.К., с ЕГН-********** *** да заплати на З.Д.П., с ЕГН-********** ***. адв.Г.М.  от РАК, сумата от 3,50 лв./ три лева и петдесет ст./ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Да се изпрати препис от решението на страните.                                   

    

           

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/