РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Благоевград, 16.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100893 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от И. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***** чрез пълномощника адв. Н. Л. срещу Община Благоевград, ЕИК *********, с
адрес: гр. *******, представлявана от кмета ***.
Предявен е иск, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение, установено през
1974г. и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с идентификатор №
20540.14.275, индивидуализиран в исковата молба.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за
неоснователен.
Ищецът твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1974г.
от неговия дядо и баща и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с
идентификатор № 20540.14.275 по КК на Благоевград, целият с площ от 5075 кв.м., находящ
се в гр. Благоевград, с. Делвино, местост „Гробчето“, който е подробно и надлежно
индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че семейството му било установило
фактическа власт върху имота, като ищецът още 10-годишен помагал на дядо си и баща си
при засаждането и отглеждането на овощни дръвчета в имота. Заявява, че оттогава
семейството и той лично владее имота повече от 50 години, като ползвал имота като овощна
градина; косял го и го охранявал от набези на диви и свободно пасящи селскостопански
животни. Излага, че по-голямата част от имота била оградена. В тази връзка заявява, че
решил да предприеме действия, за да се бил снабдил с констативен нотариален акт за
собственост по давностно владение, като за целта се бил снабдил със скица на имота и
подал на 09.02.2024г. молба-декларация до ответната община, с която да му бъдело издадено
удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Сочи, че за процесния
имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 10231 от 30.07.2021г. Иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижимия
имот.
Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищецът не е бил установил владение
върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община
1
Благоевград на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на
комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл.
19 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл.
86 ЗС и § 1 ЗРЗС.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация
по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищеца
върху процесния недвижим имот.
Предявеният установителен иск е допустим.
Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е титуляр на
правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно
владение. В тази връзка трябва да установи, че е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно,
несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките
на заявения в исковата молба период от време.
Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на
собственост на ищеца. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по
отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7
ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от
държавна в общинска, както и че бил придобил имота по силата на закона, а именно чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗЗ.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото
бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията
на вещото лице инж. В. Ю., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно
заседание на 24.10.2024г. се установява, че процесният имот към 1982г.-1983г. е попадал в
земеделска земя на АПК, но не е попадал в окрупнен блок на ТКЗС/ДЗС/АПК, по причина,
че районът, в който се намира имотът, попада в дере, без възможност за машинно
обработване. Става ясно, че към 1991г., когато са приети ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за този район
съществуват предпоставки за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена
стари реални граници, ако тя е принадлежала на бивши собственици, заявена е по
съответния ред, и са проведени процедурите по възстановяване. Установява се, че към датата
на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета Карта на възстановената
собственост (КВС), в приетия официален цифров вид на картата, т.н. FERMA /сега ZEM-
файл/ -15.07.1998 г. за землището на с. Делвино, в масив № 0 по КВС, в района, , в който се
намира имотът, присъства имот № 000104 /Приложение № 6 към експертизата/, с площ от
18,420 дка., местността ’ГРОБЧЕТО”, с НТП - овощни насаждения /нетерасирани/, записан-
стопанисван от Община Благоевград - земи по чл.19 ЗСПЗЗ, възстановен в съществуващи
стари реални граници и не присъства процесния имот с идентификатор № 20540.14.275, като
имот № 000275 по КВС, с площ от 5,075 дка /5075 кв.м./. Става ясно, че към 1998г., в този
район няма показан и възстановен, нито един имот в съществуващи стари реални граници.
След това в периода от 2008г. до настоящия момент са налице трансформации връзка с
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на частни лица на собствеността на части от този голям
имот с № 000104. Установява се, че през 2012 г., по линия на осъвременяване на КВС, по
реда на Наредба № 49 от 05.11.2004г. на МЗГ - за поддържане на Картата на възстановената
собственост, поради възстановяване на бивши земеделски имоти на частни липа, попадащи в
границите на имот № 000104, на дата 06.06.2012 г. имот № 000104 са разделя на два нови
имота: с № 000254 и № 000255, като последният е възстановен на частно лице /на
2
наследниците на Стойо Спасов Стойчев/, като овощна градина, а имот № 000104 е заличен
от КВС. През 2014 г., отново по посочената линия на осъвременяване на КВС, поради
възстановяване на земеделски имоти на частни лица, попадащи в границите на новия имот
№ 000254, на дата 12.08.2014 г., имот № 000254, са разделя на четири нови имота: № 000272
/ползвател Община Благоевград/, № 000273 /възстановен на частно лице - на наследниците
на ****/, № 000274 /възстановен на частно лице - на наследниците на ****/, и процесният
имот № 000275 /ползвател Община Благоевград/, а имот № 000254 е заличен от КВС. След
всички тези трансформации през годините, районът, в който се намира и процесният имот,
добива вида показан на скица-извадка от КВС, към дата 12.08.2014 г. /Приложение № 10 към
експертизата/, като процесния имот е с № 000275 и към тази дата е с площ от 5,707 дка, като
в извадката с червени цифри са показани датите на образуване на имотите. Вещото лице е
категорично, че процесният поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 20540.14.275 по КККР
на с.Делвино, с площ от 5075 кв.м., се обособява за първи път като имот № 000275 по КВС,
на дата 12.08.2014г., когато са обособени гореизброените четири имота. Установява се, че по
одобрената Кадастрална карта /КККР/, процесния имот № 000275 по КВС на с.Делвино,
присъства като Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 20540.14.275, с площ от 5706,65
кв.м. /по скица 5707 кв.м./, земеделска територия, с НТП „Овощни насаждения
/нетерасирани/“, м."ГРОБЧЕТО" /Приложение № 11 към експертизата/ - вписан за Община
Благоевград, по Заповед № РД-10-121 от 28.07.2008 г., на ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ Благоевград.
При действието на КККР на този етап, от страна на Община Благоевград е съставен Акт №
10231 от 30.07.2021 г., за частна общинска собственост (АЧОС), вписан в СВ гр.Благоевград,
като Акт № 67 от 05.08.2021г., с който процесният имот с идентификатор № 20540.14.275, с
площ от 5707 кв.м. е актуван като частна общинска собственост. Става ясно, че на по-късен
етап, през 2021г., след издаване на този АЧОС, по линия на осъвременяване на КККР, по
реда на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. "За създаване и поддържане на КККР" поради
продължаване на процедурата по възстановяване на земеделски имоти на частни липа,
попадащи в границите на процесния имот с идентификатор № 20540.14.275, от имота се
отделя нов поземлен имот с идентификатор № 20540.14.276 /частта от имота, която в
действителност е овощна градина/, с площ от 638,48 кв.м., за възстановяване на частно лице,
като площта на процесния ПИ с идентификатор № 20540.14.275, намалява на 5075,20 кв.м. и
към дата 21.03.2022, той придобива сегашния си вид с площ от 5075 кв.м. /Приложение №
12 към експертизата/. Установява се, че за част от процесният имот има данни за подавано
заявление за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съответно провеждани процедури по
възстановяване на този имот. През 2008г., по линия на осъвременяване на КВС, по реда на
Наредба № 49 от 05.11.2004 год. на МЗГ - За поддържане на Картата на възстановената
собственост, поради възстановяване на бивши земеделски имоти на частни липа, попадащи в
границите на имот № 000104, по заявка на наследниците на ****, на дата 01.10.2008г. са
показвани и заснети граници на неидентифициран към момента имот, като бивша нива от
3,00 дка, м.“СОТ. РЪЖ“, заявен за възстановяване по Заявление № К50 от 27.07.1992 год. и
показан с тонирани в зелено граници, на скица- извадка от КВС /Приложение № 9 към
експертизата/, която процедура, поради застъпване с възстановен вече частен имот №
001401, не е довършена с окончателно възстановително решение.
Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като изготвил
скица от оглед на място /Приложение № 13 към експертизата/. От огледа на място вещото
лице е установило, че имотът, ползван на място се различава като граници на ползване, от
процесния имот, като на тераси в дере, присъства зеленчукова градина с голям паянтов
краварник, част е пустееща площ, част е старо, неподдържано лозе, голяма част е залесено и
с храсти и голяма част представлява гол баир, част от имота, в източната му част е заградена
с построена в тази част жилищна сграда /вила - МЖ/. Експертът е категоричен, че в цялост
процесният имот не представлява овощна градина, а присъстват само няколко сливи и една
череша. Общият извод, който прави вещото лице, е, че на място няма обособен по границите
3
в КККР, поземлен имот с Начин на трайно ползване (НТП) „Овощна градина“. Става ясно,
че имотът реално е дере с наклон от три страни и той си е в дерето. Става ясно, че имотът е
само частично ограден. Вещото лице е категорично, че овощната градина се намира в
съседния на процесния имот, а именно поземлен имот с идентификатор № 20540.14.276,
който с цялата си площ попада в процесния имот. За добИ.е на визуална представа от
показаното на скицата от огледа на място, за състоянието на процесния имот /с червени
граници/, към дата 11.08.2024г. вещото лице е приложило сателитна снимка на Гугъл
/Приложение № 14 към експертизата/. Според вещото лице от показаното на скицата от
огледа на място и сателитната снимка се налага изводът, че в КККР за процесния имот е
налице „явна фактическа грешка“, според разпоредбите на чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ, и по § 1,
т.9 от ДР на ЗКИР.
От изследването на вещото лице, както и от приложените по делото писмени
доказателства става ясно, че с нарочна молба-декларация от 09.02.2024г., във връзка със
снабдяване с нотариален акт, ищецът е поискал от ответната община да му бъде издадено
удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор №
20540.14.275 по КК на Благоевград. На дата 09.02.2024г. от страна на ответника е издадено
Удостоверение № 103 от 09.02.2024г., с което се удостоверява, че проценият с
идентификатор № 20540.14.275 е общинска собственост съгласно Акт № 10231 от
30.07.2021г., за частна общинска собственост.
С цел да докаже, че е придобил спорния имот в резултат на давностно владение ищецът е
ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите **** /позната на
ищеца/ и **** /познат на ищеца/, от които не може да се направи еднозначен и категоричен
извод за основателност на твърдението на ищеца за придобИ.е на имота по давност.
Свидетелката **** заявява, че процесният имот се намирал в село Делвино, местността
„Гробчето“, като площта на процесния имот била около четири-пет декара. Сочи, че този
имот се владеел от ищеца И. и неговото семейство. От 1989 година, откакто била в това
семейство, знаела, че само бащата, майката, самият И., брат му – **** владеели този имот.
Заявява, че доколкото си спомняла в този имот имало лозя, овощни дръвчета – череши,
сливи. Докато вуйчо й ****, който бил и баща на ищеца, бил жив, той поддържал лозето.
Мисли, че бащата на И. починал през 2016г., като дотогава си гледал лозето, като вуйчо й си
живеел в село Делвино. Не можела да кажела колко било голямо лозето, но мисли, че било
около един декар на площ. И. помагал на баща му при отглеждането на лозето. Общо,
семейството на ищеца И. А. се грижело за имота. Зеленчуковата градина също се гледала от
семейството на И. А.. Свидетелката поддържа, че лично била виждала ищеца И. да участвал
в грижите по тази градина. Сочи, че в имота имало малка къщичка, която построили заедно
с мъжа й, със съгласието и помощта на ищеца И., като същата е била построили в края на
2009г. и началото на 2010г. Ищецът И. А. им позволил да си построили къща, като това
станало с негова помощ, като до тази къща си я ползвали заедно с И., който си имал
ключове. Имотът бил ограден с тел и жива плет - от тръни. Вътре в имота имало отделна
ограда, която ограждала самата къща. Оградата била изградена от циментови колци и тел.
Цялата къща, която била вътре в имота, била оградена с бодлива тел и циментови колци.
Отделно, имотът бил заграден с ограда от тел, на някои места оградата била паднала и било
оградено с храсталаци и жива плет. Тази свидетелка не може да каже с точност кога за първи
път се поставила оградата. Нейното място, където била къщата, било заградено през 2010г.
Свидетелката сочи двама съседи на имота – единият бил с малко име *****, който имал
имот точно над къщата и бил далечен братовчед на ищеца И., този ***** ползвал и до
момента ползвал част от имота на И. А., като го била виждала да гледал кокошки и куче,
имал и нещо като барака от ламарини, която се намирала над къщата им; вторият бил
първият братовчед на ищеца свидетелят Г. А.. По отношение на имота на свидетеля Г. А.
свидетелката **** заявява, че не бил вътре в имота на ищеца И. А..
Вторият свидетел **** заявява, че познавал ищеца И. А. от дете, като познавал и неговото
4
семейство. В момента живеел в село Делвино. Заявява, че процесният имот се намирал в
махала „Пешовци“, която се водила към село Делвино. Имотът се намирал над махалата
„Пешовци“. Като тръгнело от махала „Пешовци“ към село Делвино се падал от дясната
страна. Поддържа, че в имота имало дръвчета, имало лозе. Не може да каже дали дърветата
били овощни. Мисля, че имало сливи, череши, круши. Виждал бил майката и бащата на И.
да садили зеленчукова градина. Спомнял си, че имали лозе. За това лозе се грижели
родителите на И. А.. Свидетелят ги бил виждал лично да работили на имота. Гледал коне на
километър и половина под техния имот, като бил виждал лично родителите му да работили
в имота, когато ходел при конете му. В имота имало една барака. Друго не бил виждал.
Имало къща в близост до пътя. В нея живеела **** с мъжа й. Не можел да кажел дали ****
имала някаква връзка с И.. Къщата била малка и те я поддържали. Имотът била около три-
четири декара. Имотът била ограден с жив плет и съчки. А имотът на ****, където била
къщата на **** била заграден с бодлива тел. Свидетелят бил виждал както И., така и
неговият брат да работили и помагали на родителите им в имота. Свидетелят сочи един
съсед на имота –с малко име ***, който имал имот отгоре на имота на И., като *** бил
гледал стока. Заявява, че свидетелят Г. А. бил братовчед на ищеца И. А.. Познавал го.
Поддържа, че него не го бил виждал на имота. Лозето на Г. А. било от другата страна на
имота на И., като Г. имал вила там. Мисли, че имотът на Г. А. бил далеч от този на И. А..
Неговия имот, този на Г. А. бил далеч, може би на сто метра от имота на ищеца И. А..
С цел провеждане на насрещно доказване по отношение на твърдението на ищеца за
осъществено давностно владение, ответникът е осигурил при режим на призоваване един
свидетел – Г. В. А. (първи братовчед на ищеца).
Свидетелят Г. В. А. заявява, познавал ищеца И. А. от дете, като познавал и неговото
семейство. Поддържа, че знаел къде се намирал процесният имот. Сочи, че въпросният имот
граничил с имот № 276, който бил на наследници на покойния му баща – самият свидетел,
брат му, сестра му и неговите двама племенника – деца на починалата му сестра. От южната
страна имотът на свидетеля и на другите наследници на баща му граничил със спорния
имот, като имотът на баща им бил възстановен през 2022 година. От северната страна
граничили със същия този имот, собственост на покойния ми баща, за който имали
нотариален акт. Свидетелят сочи, че площта на спорният имот била с размер 5075 кв.м. От
северната страна граничили със същия имот, с друг техен имот, за който имали нотариален
акт, и който бил три декара и седемнадесет ара. Така че и от южната, и от северната страна
граничили със спорния имот. Излага, че имот с № 276 се намирал от южната страна. От
северната страна бил този, по-големият имот от три декара и седемнадесет ара. Заявява, че
спорният имот бил ограден само откъм източната страна, от лицето *** ****, който бил
живущ в село Делвино, махала „Пешовска“. Този *** имал построена кошара в процесния
имот. В нея той гледал животни – имал теле, прасе, кокошки. В спорния имот също така
имало зеленчукова градина на лицето *** ****, която се намирала пред кошарата. Знаел, че
ищецът И. А. не бил помагал на баща му за грижите за имота. Имотът до 10.11.1989г. бил
държавна земя. И. А. и преди тази дата и след тази дата имал заведения. Преди 10.11.1989 г.
било „Воденицата“. След това имал заведение в центъра на Благоевград, срещу пощата.
След това имал заведение в хотел „Ален мак“. Според свидетеля практически ищецът нямал
физическата възможност да посещавал и гледал имотът. Нямало как там да била развИ.а
градина, защото нямало капка вода и преди години и сега. *** на практика имал вода. В
имота, който ищецът претендирал на практика, бащата и ищецът нямали вода и нямало как
да развивали зеленчукова градина. В едната част на имота имало вода, а в другата част на
имота нямало вода. *** напоявал зеленчуковата си градина с питейна вода. Няма някакви
вади или изградени канали за напояване в имота. Питейната вода минавала покрай спорния
имот. *** си имал разрешително. Свидетелят също имал вода в неговия имот – този откъм
северната страна, който граничил със спорния. Поливал си бил градината, брат му също
имал вода, племенничките също. Заявява, че в имот с № 276 бил отглеждал овощна градина,
която била на наследниците на покойния му баща. В спорния имот нямало овощна градина,
като същата била в неговия и на останалите наследници на баща му имот. Плодните
5
дръвчета били там, в техния дял, който им бил възстановен. Свидетелят посочи, че в имота
освен кошарата на *** имало и откъм южната страна една построена малка виличка на
покойния Г. ****, който се падал братовчед по мъжка линия на И. А.. В тази вила свидетелят
виждал, че от време на време идвала неговата съпруга – Калинка. И. А. не го виждал никога
да ходил на тази вила. Тази вила била като партерен етаж – стая и нещо. Вилата била
оградена с телена оградена. При разпита си свидетелят показа на Приложение № 13 от
приетата експертиза възстановените на него и роднините му имоти, както и
местоположението им спрямо процесния имот и постройките в него. От показанията на този
свидетел става ясно, че същият е във влошени отношения с ищеца и неговото семейство,
като са имали дела и спорове помежду си.
По въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на
свидетелите и анализ на същите, следва да се има предвид константното разбиране в
съдебната практика, изразено например в Решение № 141/11.10.2019г. по гр.д. № 3719/2018
г., І г.о. на ВКС, в което се обоснова, че гласните доказателства, щом са относими и
допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон
и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. На първо място, съдът следва да
обсъди установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за
осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки
свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви
съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от
останалите събрани доказателства факти и обстоятелства; преценката на свидетелските
показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и
правилата на логиката; не е достатъчно свидетелските показания да бъдат само
преразказани, а следва да се изложат съображения за възприемане показанията на част от
свидетелите, както и да се посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези
свидетели, както и защо не кредитира други, или в каква част ги възприема; свидетелските
показания не може да бъдат преиначавани или да се обсъжда избирателно части от тях, като
се игнорира друга част относно релевантни за спора факти; съдът е длъжен да прецени
способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани
впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда, като съобрази също при какви
обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на развитието на
правоотношенията между страните се отнася той, като има предвид, че заинтересоваността
на свидетеля и неговата предубеденост може да се отрази както на начина, по който той
възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на
възпроизвеждането им в показанията пред съда, като това може да се отнася за всички факти
или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на
тези показания и в каква степен.
В тази светлина съдът намира, че следва да кредитира показанията на всички свидетели, в
частта им относно това, че познават ищеца и неговото семейство, и разположението на
процесния имот, неговата приблизителна площ, както и че в него има построена една
кошара и една жилищна сграда (вила), като намира същите за достоверни, непротиворечиви
и основани на лични впечатления. В тази им част показанията на свидетелите се подкрепят и
от събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза.
Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свидетелите **** и ****, в частта им
относно това, че ищецът и неговото родители от около 40 години всяка година обработвали
имота като зеленчукова градина, че в имота имало овощна градина, че имотът бил заграден,
относно местоположението на имота на третия свидетел Г. В. А.. Това е така, защото в тази
им част показанията на свидетелите се опровергават от събраните писмени доказателства, от
показанията на третия свидетел Г. В. А. и най-вече от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза. В тази връзка, от огледа на място, от сателитната
снимка от Гугъл, както и от изслушването на вещото лице става ясно, че в цялост
процесният имот не представлява овощна градина, а присъстват само няколко сливи и една
6
череша. Имотът на място не обособен по границите в ККК, като реално е дере с наклон от
три страни и той си е в дерето. Става ясно, че имотът е само частично ограден. Вещото лице
по категоричен начин е установило, че в имота няма каквито да е било трайни насаждания, в
това число и овощна градина, или сочените от свидетелите овощни дръвчета. Установи се по
несъмнен начин, че сочената от свидетелите, доведени от ищеца, овощна градина се намира
в съседния на процесния имот, а именно поземлен имот с идентификатор № 20540.14.276
(собственост на свидетелят Г. А. и неговите роднини), който с цялата си площ попада в
процесния имот. Показанията на свидетелят Г. А. следва да се кредитират, независимо от
влошените му отношения с ищеца и неговото семейство. Това е така, защото същите
кореспондират напълно със заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза.
С оглед приетите по делото доказателства, не може да се направи еднозначен и
категоричен извод, че ищецът е придобил по давност спорния имот. Доказване от такъв
порядък в разглеждания случай липсва, доколкото от вече обсъдените показания на
свидетелите **** и **** се констатира единствено, че в процесния имот има изградени една
кошара и една жилищна сграда, вила. По делото не се доказаха твърденията на ищцовата
страна, че владее имота повече от 50 години (от 1974г.), като овощна градина, като го коси,
охранява го от набези на диви и свободно пасящи селскостопански животни. В този смисъл
не се доказа при условията на пълно и главно обективният елемент на твърдяното от ищеца
давностно владение, а именно, че е упражняваа фактическа власт върху процесния имот с
намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и
непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години. От своя страна ответникът при
условията на насрещно и непълно доказване установи, че процесният имот попада в
приложното поле на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. В подкрепа на този извод е заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, подробно обсъдено по-горе.
С оглед изложените съображения ищцовата претенция подлежи на отхвърляне. Това е така,
защото ищецът не доказа при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК фактическия състав на
соченото от нея придобивно основание – давностно владение.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответната страна разноски в размер на 1800 лв., от които 1700 лв.
възнаграждение за вещо лице по приетата съдебно-техническа експертиза и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград,
п.к. **** против Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: ****, представлявана от
кмета *** иск, с който се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника
Община Благоевград, че ищецът е собственик, на основание давностно владение, установено
през 1974г. и продължаващо и понастоящем на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 20540.14.275, находящ се в Община Благоевград, с. Делвино, местност
„Гробчето“, с площ 5075 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: овощна градина, при граници (съседи): 20540,14.188; 20540.14.273;
20540.14.274; 20540.16.191; 20540.14.255; 20540.14.276; 20540.12.161; 20540.12.194.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Благоевград, п.к. **** да заплати на Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: ****,
представлявана от кмета *** сума в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
7
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8