Решение по дело №506/2018 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Русе, 11 октомври 2019 год.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, 6-ти състав в публично заседание на 11 септември  2019 год. в състав:

Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 при участието на секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдията   ДИМИТРОВА  административно дело № 506 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

 

 

 

Образувано е по жалба  на  „Билбобул” ООД ЕИК ********* със седалище гр.Русе срещу Ревизионен акт № Р-03001817008486-091-001 от 26.06.2018г. (РА), издаден от М.Ц.М. – Началник сектор към НАП ТД-Варна, потвърден с решение № 229/01.10.2018г. на Директора на ОДОП –Варна, с който са установени :

1. допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014г., както следва: 8 075лв,44 лв. главница и 2 780,35лв лихва и

 2. данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за данъчни периоди м.01-.03.2014г. в размер на 7 576,16лв./главница/ и 3 197,74лв./лихва/, за м.10-12.2014г. в размер на 15 052,51лв./главница/ и 5 326,18лв./лихва/ или общо 22 628,67лв./ главница/ и 8 523,92лв/ лихва/

 

 

 

 

В жалбата се поддържа, че направените от органите по приходите изводи не съответстват на представените документи и съставените счетоводни статии. Оспорват се изводите по счетоводните статии по Дт с/ка 122 „Неразпределена печалба от минали години"/ Кт с/ка 501”Каса” и в кореспонденция с Кт на сч. с/ки 402 „Доставчици по аванси", 427 „Персонал и съдружници", 429 „Други разчети", 430 „Вътрешни разчели", 492 „Разчети за гаранции" и 496 „Разчети за лихви, Дт с/ка 699 „Извънредни разходи". Твърди се,че сочените счетоводни операции не са документално обосновани,съставени са в нарушение на счетоводното законодателство и за тях липсват стопански операции от икономическия живот на дружеството Неправилно, според жалбоподателя, е прието, че е налице скрито разпределение на печалбата със сумата 162 828,86лв., 151 523,16лв. и 138 221,41лв. и неправилно е приложен чл.194-197 ЗКПО, като данъчният орган не е изследвал сумите по съставените счетоводни статии, свързани ли са с облагодетелстване на съдружниците. Счита се, че оспореният РА е недоказан и необоснован, издаден в нарушение на ДОПК и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), като извършените увеличения на счетоводния финансов резултат не са съобразени със закона и не са съответни на представените документи. По-конкретно в уточнение се оспорват непризнаните разходи отчетени по с/ка 699 и увеличението на основание чл.77 ЗКПО ,в частта на данъка върху представителни цели, непризнаването на основание чл.26 т.2 ЗКПО на сумата 52 945,90 лв., тъй като не било изследвано основанието за отписване на сумата, непризнаването на основание чл.34 ЗКПО на сумата 52 173,84лв., тъй като ревизираното лице е приело, че цитираните вземания не подлежат на събиране. Твърди, че в РА, а в последствие и в решението на директора на дирекция ОДОП-Варна не е извършен анализ на обстоятелствата и представените документи и първични счетоводни статии. Жалбоподателят твърди, че дружеството не е разпределяло дивидент, няма разходи в полза на съдружниците, не е осъществило скрито разпределение на печалбата. Предвид така развитите съображения моли отмяна на спорния РА , потвърден от директора на ОДОП-Варна . Претендира разноски и представя списък.

          

 

 

 

Ответникът директорът на ОДОП -Варна, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебните заседания от редовно упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в решението на директора на ОДОП-Варна. Поддържа констатациите за скрито разпределение на печалбата, поради изтичане на паричен ресурс в предприятието. Счита,че представените от жалбоподателя вторични счетоводни документи нямат формална доказателствена сила.Навежда доводи да не се кредитира заключението на вещото лице. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение и представя списък.

Окръжна  

 

 

 

прокуратура Русе, редовно призована, участва в производството чрез прокурора Градев, който дава заключение за неоснователност на жалбата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По допустимостта на жалбата  и валидността на РА:

 

 

 

 

Жалбата изхожда от надлежна страна - адресат на обжалвания РА, имаща право и интерес от оспорването и като подадена в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК/ след отстраняване на нередовностите/ срещу РА, потвърден с решението на директора на ОДОП-Варна, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.

Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001817008486-020-001/05.12.2017 г./ л.648 или л.2/  и последващите я заповеди за изменение/ л.3 и л. 650-652/ на жалбоподателя е извършена ревизия за Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове  на  юридически лица за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., както и за корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., приключила с оспорените РД и РА.

Определени да извършат ревизията са лицата А.Д.П. - главен инспектор по приходите, ръководител екип и В.П.В.-П. - главен инспектор по приходите. Заповедта е издадена от компетентен орган по приходите М.Ц.М. - началник сектор "Ревизии”, Дирекция "Контрол" при ТД на НАП –Варна/ приложена заповед на л.729/. Заповедта за възлагане на ревизия е надлежно връчена  по електронен път на 15.12.2017г., както и надлежно са връчени заповедите за изменение на ЗВР . Срокът на ревизията е определен до 15.05.2018г.

 

 

 

 

На 07.06.2018 г., един ден след срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК, е издаден РД № Р-03001817008486-092-001 (РД, л. 657-685) от ревизиращите органи, определени с посочените по - горе ЗВР, но съгласно трайната практика на ВАС сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК се отразяват единствено на годността на събраните след изтичането на сроковете доказателства, стига извън тях да не е променен органът - издател на акта в нарушение на посочените изисквания, и са определени като инструктивни, а не преклузивни и тяхното неспазване не води до нищожност на РА/ РД/.

Издаденият РД  

 

 

 

има съдържанието, предвидено в чл. 117, ал. 2 и ал. 3 ДОПК и е връчен на ревизирания субект на 07.06.2018 г., в срока по чл. 117, ал. 4 ДОПК.

След изтичане срока за възражение/ такова не е подавано/ е издаден обжалвания РА от 26.06.2018г. в срока по чл.119 ал.2 ДОПК

РА е издаден от компетентен орган. От представените по делото електронни документи – ЗВР, ЗИВР, РД и РА, съдът установява, че същите са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени в тях. Обжалваният РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

По отношение спазването на установената форма и процесуалната законосъобразност на акта:

От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са обективирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в ревизионния доклад. Органите по приходите, издали РА не са обсъдили в съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК направените срещу РД възражения, доколкото такива не са подадени.

В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК, издаденият срещу ревизирания субект РА е бил обжалван по административен ред с жалба вх. № 5459-5 от 16.07.2018 г./ Ю-229/23.07.18г./ (на л. 719). Жалбата е подадена по реда на чл. 152, ал. 3 ДОПК до решаващия орган - директора на Д"ОДОП"-Варна чрез ТД на НАП - Варна. В срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, и  след изискване за отстраняване н нередовности в жалбата, решаващият орган се е произнесъл с изрично мотивирано Решение № 229 от 01.10.2018 г. (на л.730 - 736) по повдигнатите  с жалбата оспорвания- срещу изложените факти и обстоятелства и направените фактически и правни изводи, като е потвърдил изцяло РА. В част 1 от РА конкретните оспорвания са касаели счетоводните статии по Дт с/ка 122 „Неразпределена печалба от минали години" и Дт с/ка 699 „Извънредни разходи" със съответните кореспонденции на сч.сметки. В частта от РА / т.2/, определяща задължения по чл. 194 от ЗКПО за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица, жалбоподателят е твърдял , че дружеството не е разпределяло дивидент, няма разходи в полза на съдружниците, не е осъществило скрито разпределение на печалбата

 

 

 

 

Ответникът е направил извод, че видно от мотивите на РД и РА , с оглед възприетата при ревизията фактическа обстановка, органът по приходите правилно е приел, че не са ангажирани доказателства, оборващи по пътя на насрещното доказване обоснованите фактически констатации и правни изводи, вкл. и извода за скрито разпределение на печалбата, като е обсъдил всички направени възражения.

 От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи, да е нарушен принципът на служебно начало и добросъвестното упражняване от страна на ревизиращите органи по приходите на техните процесуални права или същите да са извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. В тази връзка следва да се отбележи,  че относимостта и годността на събраните по надлежния ред доказателства в хода на ревизията да установят правно релевантните факти, е въпрос по съществото на спора. Освен това, по аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължи ли се определеният с РА данък и ако да, дали в посочения размер. С оглед на горното съдът намира, че дори и да се приеме, че в хода на ревизията от страна на органите по приходите не са събрани всички относими доказателства, каквото е твърдението за неуточняване на съответните счетоводни салда, както и мотивирането на база обяснения на лице, което не е водило счетоводството в ревизирания период, то само по себе си това не представлява съществено нарушение при издаване на обжалвания РА, което да го прави незаконосъобразен само на това основание.

Доколкото няма законово изискване всеки един от представените документи да бъде обсъждан поотделно, необходимо и достатъчно, за да се приеме,че административният орган е изпълнил задължението си да обсъди събраните доказателства е от мотивите на постановения административен акт да е ясно, че представените документи, както и липсата на такива, след като са били изискани, са обсъдени в тяхната съвкупност и са взети предвид, като същите са обсъдени дали са годни да установяват определени факти и обстоятелства. 

 

 

 

Не е налице нарушение по смисъла на чл. 37, ал.4 от ДОПК - в случай, че субектът не представи изискани по реда на ал.3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и да преценява само събраните в производството доказателства. Както вече бе посочено, от съдържанието на оспорвания РА и представляващия неразделна част от него РД е видно, че административният орган е обсъдил всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства, отчел е липсата на представени първични счетоводни документи и след извършения внимателен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства е направил своите изводи, обективирани в РА.

По материалната законосъобразност на оспорения РА:  

 

 

 

 

Установено е, че за данъчна 2014г. „ Билбобул "ООД е подало годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО с вх.№ 1800И0091119/31.03.2015г. на ТД НАП-Варна с декларирани общо приходи - 6048911.12 лв. и общо разходи - 5710977.48 лв. Определен е счетоводен финансов резултат - положителен /печалба/ от 337933.64 лв. Общо увеличения на финансовия резултат в размер на 210475.81 лв., в т.ч.:

- Годишни счетоводни разходи за амортизации (чл.54, ал.2) в размер на 185631.67 лв.

- Разходи непризнати за данъчни цели, съгласно чл.26 от ЗКПО, в т.ч. несвързани с дейността или които не са документално обосновани /т.1 и 2 от ЗКПО/ в размер на 24844.14 лв.

Общо намаления на финансовия резултат в размер на 185631.67 лв., в т.ч.: Годишни данъчни амортизации (чл.54, ал.1) в размер на 185631.67 лв.

Данъчен финансов резултат след данъчно преобразуване - данъчна печалба в размер на 362777.78лв.

Корпоративен данък-        36277.78 лв.

Направени авансови вноски през годината-   50000.04 лв.

Надвнесен данък:    13722.26 лв. Надвнесеният данък от 13722,26 лв. е прихванат от приходната администрация за следващи декларирани от лицето данъчни задължения за финансовата 2015г.

Не се спори, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност - производство на отливки от стомана по предварително получена заявка, получавани основно от дружеството-майка „Фундибул Асерос", Испания,  което е основен клиент на жалбоподателя.

В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят е ползвал счетоводни услуги от различни дружества: До м. 06/2014 г. от „Кредере 1998" ЕООД, ЕИК 117 686 996 /последна подадена Годишна данъчна декларация  за 2013 г. с публикуван в Търговския регистър годишен финансов отчет .  От м. 07/2014 г. до м. 04/2016 г. от „Инфоконт" ООД, ЕИК ********* /подадени ГДД за 2014 г. и 2015 г., публикуван неодитиран ГФО за 2014 г. и  от м. 05/2016 г. до издаването на РА от „Сметка БГ" ЕООД, ЕИК 202 273 900 /подадена ГДД за 2016 г. и публикувани в TP ГФО за 2015 г. и 2016 г./

„Кредере 1998” ЕООД е предоставило изискани счетоводни регистри за периода м. 01.06.2014 г., / л.579/ , както и главна книга и оборотна ведомост за 2013 г. /л. 578-544./, аналитичен регистър група 20, 691/извънредни разходи/,см.709,751,см.302,613,614, данъчен амортазиционен план , материална оборотна ведомост и ревизиращия екип не е установил несъответствия в активите и пасивите на дружеството-жалбоподател към 31.12.2013 г. и към 01.01.2014г., като всички представени документи визират период до края на м.юни 2014г.

Съдът намира за установен начина, по който е водена кореспонденцията и предоставянето на документи от жалбоподателя към обслужващите счетоводството дружества –идентично с оглед на показанията на св.Н. и приетото за установено от ревизиращия екип на база писмените обяснения на Огняна Неделчева – „Сметка БГ”ЕООД и  дадените от „Инфоконт” ООД писмени обяснения /л. 542/, че при подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за 2014 г. и 2015 г., „Инфоконт" ООД е получавал от счетоводния отдел на жалбоподателя окончателна оборотна ведомост, одобрена и утвърдена от управителите , като при сключването на договора е получило  като база за продължаване на счетоводната отчетност от предходното счетоводно предприятие/”Кредере” ООД 6 /шест/ броя отделни синтетични оборотни ведомости /помесечни/ за периодите от 01.2014 г. до 06.2014 г. Това дружество е дало обяснения за множество салда и обороти по тях с неизяснен характер: не е било изяснено какво стои зад стойностите по оборотна ведомост в ДМА и МЗ: не са представени синтетични счетоводни регистри, инвентарна книга, инвентаризационни описи или др. документи, които да отговарят на дадените оборотни ведомости. При подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за 2014 г. са взети предвид стойностите на приходите и разходите за периода 01.01.2014 г. - 30.06.2014 г. от помесечните оборотни ведомости/ поради това и стойностите от представените от „Кредере 1998” ООД документи съвпадат и с отразеното от ревизиращия екип в РД и РА/.

Едва след подаване на ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2014 г. /т.е. след 31.03.2015 г./, представляващите на дружеството- жалбоподател са подписали договор за заверка на ГФО за 2014 г. и пряко са водили комуникациите с одитора. Предвид това, че не е било ясно какво стои зад стойностите в оборотните ведомости, представляващите „Инфоконт” ООД са предприели действия за извършване на инвентаризация на всички дълготрайни и краткотрайни материални активи, материални запаси и парични средства в касата; изпратени били писма за потвърждения на салдата от клиенти и доставчици.

Такива писма не са открити в дружеството –жалбоподател и респ. само малка част са представени на ревизиращия екип, поради това и само част от тях / или може би всички налични / се намират в адм.преписка.  За тяхната наличност се черпи довод от писмено обяснение от „Инфоконт” ООД / л.541.” изпратени бяха писма за потвърждение на салда от клиенти и доставчици…след 31.03.2015г”/, както и от отразеното в дневниците по сметки 159/л.389 /, см.613 ,см.151/л.380/.

 Наличните по ревизионното производство  потвърдителни писма са на л.372 от лизингова къща София Лизинг ЕАД за сумата 50 149,22лв.-задължения, на л. 379 от Сосаите дженерал факторинг от 07.09.2015г./ осчетводени в сметка 491, а не в дневника на сметка 151/, като с МО от 31.12.2014г.-без подпис на л.425  с кореспондинция Дтс/ка 699 К с/ка 498 за сумта от 19 108,80лв и от ОББ / л. 378/, Про кредит Банк, Иникредит Булбанк, а видно от дневника на сметка 151 с осчетоводени разлики от потвърдителни писма от ТБ В. в размер на 938,64лв, към сметка 699.

„Получени потвърдителни писма от клиенти и доставчици” за разликите в задължения към доставчици и вземания от клиенти, посочени в балансите на дружеството, поради които са отписани задължения към доставчици не са налични.  Не са налични и потвърдителни писма за отписване на вземания като извънреден разход по сметка 699 / д-т/ с кредитиране на сметка 411-клиенти за вземания по фактури от 2014г. в общ размер 52 173 ,74лв. 

Последно обслужващото дружество „Сметка БГ" ЕООД е  посочило в изискани писмени обяснения, че в TP е деклариран грешен ГФО за 2014 г. с некоректни данни. При одита, извършен след 31.03.2015 г., / след изтичане на срока за подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО/ , приключен на 31.08.2016г., на база всички записи в архивните файлове на „Ажур", създадени от обработката на първичните документи от „Инфоконт" ЕООД / изтеглен през м.май 2016/ е преизчислен финансовия резултат за 2014 г. и е съставен ГФО, но същият не е публикуван в TP, тъй като към този момент вече е имало публикуван некоректен ГФО, със сгрешени данни. Съставител на ГФО за 2014 г. с верните данни, но непубликуван в TP, е управителят на „Сметка БГ" ЕООД.

Съвсем законосъобразно и обосновано ревизиращият екип е установил, че началните салда, с които е заведена отчетността за 2015 г., не съвпадат с данните в ГФО за 2014 г., като представения одиторски доклад ,съставен през 2016г не съвпада с публикувания в ТР за 2014г.

Органите по приходите са констатирали, че данните в представените при ревизията първични счетоводни документи и счетоводни регистри /оборотна ведомост и главна книга за 2014 г.; хронологични регистри на сч. с/ки от група 60 за разходите по икономически елементи, група 62 за финансовите разходи, група 70 за приходите от продажби/ не съответстват на данните в подадената ГДД за 2014 г. и публикувания в TP ГФО за същата отчетна година. Констатирали са, че по данните в счетоводните регистри счетоводният резултат от дейността на жалбоподателя за 2014 г. е загуба в размер /- 1 090 511 лв./, а в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. дружеството е декларирало счетоводен финансов резултат от дейността - печалба в размер 337 933,64 лв. Аргументирали са се с анализ на счетоводните сметки при анализ на приходите и разходите от дейността на жалбоподателя, формиращи финансовия резултат, както и счетоводните записвания в представените счетоводни регистри.

Ревизиращият екип е приел, че съставител на ГФО за 2014г с грешни данни е управителя на „Инфоконт”ООД.  При въвеждане на салдата след 31.12.2013г, т.е. през 2014г. от „Инфоконт” / след м.юли 2014г/ са извършени счетоводни записи , с които е променена наличността по синтетичните сметки, като изцяло някои счетоводни салда са намерили отражение  в други счетоводни сметки , като прехвърлянето на салдата от една синтетична сметка към друга сметка е направено технически чрез сч.с/ка 122 , която е използвана като разчетна, транзитна сметка по дебита и кредита на която е извършвано изправление на оборотите по сметките по гр. 20/с/ки 204,205,206,209,213,219,241/, гр.30/с/ка  301/ ,гр. 40/ сметки 402,412,421,427,429,430,492,496,498,499/ , гр.50/ сметка 501,503 и 504/ и с/ка 613.

Така например до 31.12.2013 г. изготвяните модели по поръчки са осчетоводявани в с/ка 302-51 „Материали", а след 01.01.2014 г./ т.е. през м.юли 2014г/ са прехвърлени в сч. с/ка 304 „Стоки".В писмено обяснение от управителя на „Сметка БГ” ЕООД /л. 137/ се сочи, че при въвеждане на началните салда в новия софтуерен продукт е допусната техническа грешка и сумата 142 хил. лв. е въведена като начално салдо по с/ка 601 „Разходи за материали" /л. 17 от адм. преп./, вместо като начално салдо по с/ка 302 „Материали". По данни в ГФО към 31.12.2014 г. е налице произведена и нереализирана готова продукция в размер 1 230 хил. лв., а по счетоводни данни - 182 хил. лв. /л. 175/. т.е. установена е липса на продукция за 1 048 хил. лв. Съгласно представената справка за себестойността на продукцията по дебита на с/ка 611 са отчетени разходи в размер на 5905761.32лв., като в това число не са включени разходите за амортизации от с/ка 603.С/ка 603- Разходи за амортизации / и в трите направления/ е приключена със сметка 614-Разходи за организация и управление с общ размер на амортизациите - 193295.30лв. От  „ Сметка БГ"ЕООД , изготвило неофициалният ГФО не е представено писмено обяснение , обясняващо горецитираната разлика . Не са представени документи , доказващи липса, брак или кражба на стока в размер на 1048 х.лв. В изготвеният одиторски доклад от Д. Дамянов също не е спомената съществената разлика в отчетените приходи и разходи, довели до промяна на финансовият резултат от счетоводна печалба в размер на 338х.лв. до счетоводна загуба в размер на 1090 лв./л.641-643/

Ревизиращият екип / л.622 т.5,л.639  / е приел, че резултатите от извършената инвентаризация , както и изпратените и „получени потвърдителни писма от клиенти и доставчици” са намерили отражение в счетоводните регистри на жалбоподателя след приключване на счетоводната 2014г и подаване на ГДД и ГФО. Именно в следствие на това се дължат разликите в увеличаване на стойностите на ДМА, намаляване стойностите на незавършеното производство, продукция и касова наличност, както и разликите в задълженията към доставчици и вземания от клиенти, посочени в балансите на дружеството.

Няма спор, че не са предприети от жалбоподателя действия , съгласно изискванията на чл. 75 /ал.1-4/ от ЗКПО за уведомяване писмено на компетентен орган по приходите за открита счетоводна грешка , свързана с минала година, с което е нарушен  СС № 8-Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика , а именно т.7.1.3 - оповестяване на фундаментални грешки, каквато е горецитираната разлика, предвид даденото определение за фундаментална грешка в т.2 на стандарта.

Не се спори, че жалбоподателят не е уведомил писмено НАП за открита счетоводна грешка за минали години по реда на чл. 75 от ЗКПО, както и че липсва счетоводна политика за коригиране на евентуално допуснати грешки. Коригиране и оповестяване по надлежен ред на грешките не е извършено,докато е налице тяхното прикриване чрез прехвърляне на салда от счетоводни сметки от една към друга синтетична сметка чрез сч.статия 122. Органите по приходите основателно са кредитирали обясненията на управителя на „Сметка БГ“ –Огняна Йорданова ,като съставител на верния отчет, а и защото нейните обяснения и представената справка съответстват на представените по време на ревизията МО ,дневници на сметки,главна книга с подсметки.     

Ответникът и ревизиращите са мотивирали извод, че заведените макар и след подаване на ГДД по ЗКПО за ревизираната отчетна година и представени при ревизията счетоводни регистри са обективно отражение на стопанските операции и обобщение на наличните в жалбоподателя първични счетоводни документи на база писменото обяснение на управителя на „Сметка”БГ / л.137 от преписката/ и приложените изтеглени от служител на жалбоподателя на 04.05.2016г. счетоводна информация от ПП „Ажур", вкл. всички видове счетоводни справки, преди датата  25.06.2016г.,на която  „Инфоконт” ООД ограничава и отказва достъпа до програмния продукт. Прието е , че органите по приходите не установяват счетоводен финансов резултат, различен от отчетения в счетоводството на жалбоподателя.

 Въз основа на това са установили счетоводен финансов резултат /СФР/ от дейността на жалбоподателя за 2014 г. загуба в размер 1 090 422,31 лв.,която сума представлява крайно дебитно салдо по сч. с/ка 123 „Печалби загуби от текущата година" /л. 19/. Органите по приходи, въз основа на установяванията,подробно описани в РД текстово и в табличен вид,  са увеличили счетоводния финансов резултат от дейността за данъчни цели, като са взели предвид и декларираните увеличения по реда на чл. 54. ал. 2 от ЗКПО /счетоводните амортизации на активите/. В намаление на СФР са взели размера на данъчните амортизации на активи, декларирани в ГДД . Органите по приходи са установили данъчен финансов резултат от дейността на жалбоподателя печалба в размер 443 532,23 лв.; дължим корпоративен данък 44 353,22 лв., внесени авансови вноски 50 000.04 лв.; надвнесен данък 5 646,82 лв.

Жалбоподателят не е оспорил надлежно по адм.ред и съдебен ред общият размер на извършеното от органите по приходите увеличение на СФР като не е представил доказателства опровергаващи фактическите и правни изводи, с които на основание чл.77 ЗКПО е извършено увеличението в размер на  1 080 982.40 лв.. в т.ч.

= 866 хил. лв., представляващи отчетени счетоводно разходи и намерили отражение в СФР за производство на продукция, която по инвентаризационни данни не е налична, което е дало основание на органите по приходи да увеличат СФР от дейността с неправомерно отчетените разходи за производството на липсващата продукция. 

= 211 590,64 лв., представляващи счетоводно отчетени разходи, пряко намалили СФР, за производство на модели, но без същите да са заведени като активи в нарушение на счетоводното законодателство /т. 7.1. СС 2 - „Отчитане на стоково-материалните запаси"/.

Увеличението по чл. 78 от ЗКПО - със сума 87 082,76 лв.,формирана от: 59 604.66 лв., представляваща неотчетени приходи or финансирания,получена по банков път от испанското дружество, собственик на капитала на жалбоподателя, с вписано основание „финансиране по Европроект", но без представени никакви доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин основанието за получената сума и от 27 478,08 лв., представляваща разликата между установените приходи по счетоводните регистри, представени в хода на ревизията и декларираните приходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО .Съгласно нормата на чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице, а когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Следователно, за да е приложима тази разпоредба, следва да са налице приходи/разходи, които подлежат на счетоводно отчитане през текущата година, въз основа на нормативен акт.

 Жалбоподателят не е уведомил писмено НАП за открита счетоводна грешка за минали години по реда на чл. 75 от ЗКПО, не е предприел действия за отстраняването й и промяна на данъчните финансови резултати така, все едно грешката не е била допусната. Грешките действително подлежат на корегиране и оповестяване, а не на прикриване чрез прехвърляне на салдата по счетоводни сметки от една към друга синтетична сметка. Съгласно  чл. 75, ал. 7 ЗКПО, вр.чл. 23 ЗКПО, всички счетоводни приходи и разходи, отчетени през текущата година във връзка с открита счетоводна грешка от минали години не се признават за данъчни цели. Фактическите и правните основания за увеличението по чл.77 и чл.78 ЗКПО не са надлежно и успешно опровергани.

Оспорването конкретно касае частта на РА, в която не са признати за данъчни цели представителни разходи в размер на 1684,44лв. /с-ка 459 „други разчети с бюджети и ведомства”/ и на основание чл.77 ЗКПО е постановено увеличение на СФР, поради това, че разходите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Общата сума на увеличението е 3 370,85 лв., представляващи отчетени текущи разходи по сч. с/ка 699“Извънредни разходи“. Сумата е формирана от отчетен като разход данък върху представителни разходи в размер 1 684.44 лв.; осчетоводени разлики по потвърдителни писма от кредитни институции 1 627.55 лв.; неравнени салда с доставчици 40.07 лв.; неравнени салда с клиенти 18.79 лв. Жалбоподателят не е представил доказателства за основанията за извършените отписвания на вземания/задължения във връзка с неравнените салда и разлики. При действието на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството /отм., в сила до 31.12.2015 г. / разходите, извършени във връзка с определена сделка следва да се отразят счетоводно във финансовия резултат, в който предприятието черпи изгода от тях. А разходите отчетени в нарушение на счетоводното законодателство не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане –  чл. 77, ал. 1 ЗКПО.

Съгласно чл. 204, т. 1 ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите представителни разходи, свързани с дейността. ЗКПО не съдържа самостоятелна дефиниция на понятието "представителни разходи” и в тази връзка, съгласно чл. 46 от ЗНА и наложената практика, за целите на корпоративното облагане следва да се съобрази определението за представителни цели, развито в чл. 62 ППЗДДС. Съгласно същото това са разходи свързани с посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. Разпоредбата на ал. 2 от цитираната разпоредба урежда изключенията за прилагане на ал. 1 - по отношение на организиране на симпозиуми, конгреси, конференции, и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност. В останалите случаи същите са с характер на представителни разходи, свързани с дейността на дружеството - организатор и подлежат на облагане по реда на част четвърта от ЗКПО.

Следователно в тежест на дружеството е да представи доказателства, удостоверяващи, че мероприятията са пряко свързани с дейността му, а от там и като такива по смисъла на  чл. 204, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Във връзка с гореизложеното съдът намира, че доказателства в горепосоченият смисъл не са представени. Част от сумата е формирана от начислен данък върху превозни средства в размер на 259,33лв. При липса на информация, свързана с експлоатация на превозните средства и първични счетоводни документи е препятствана преценката осъществявана ли е дейност с автомобилите и то с представителна цел. Същото се отнася и до липсата на първичен документ за сумата от 1217,84лв. Не е изпълнено условието на чл.10 ал.6 ЗКПО за признаване на разходите по чл.204 ал.1 т.1 от закона. Според чл. 10, ал.6 от ЗКПО, стопанските субекти могат да документират разходите за експлоатация в случаите, когато те са обложени с данък върху разходите само с фискална касова бележка и да ги признават за данъчни цели и при положение, че не е издаден пътен лист. В такъв случай, разходът и данъкът върху същия се признават за данъчни цели в годината на начисляване на данъка и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от ЗКПО; а данъкът е окончателен ( чл. 206 от ЗКПО). Облекчението свързано с този вид разход е, че според ЗКПО / чл.10 ал.6/ не е нужно да има издадена фактура за тях, а могат да бъдат документално обосновани само с касов бон. Такъв не е представен в хода на ревизията. Важно е да се отбележи, че ако през календарната година дружеството е отчело представителни разходи, които не са свързани с дейността, не са документално обосновани съгласно поне чл.10 ал.6 ЗКПО,  то те не се облагат с данък върху разходите. Тези разходи формират данъчна постоянна разлика и те не се признават за данъчни цели, а с размера на направените разходи се преобразува счетоводния финансов резултат в увеличение. Прегледа на представения от „Кредере 1998” ЕООД /л.577/ аналитичен регистър на сметка 691 „извънредни разходи” -01.01.2014г- 30.06.2014г. като носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи сочи на осчетоводени фактури на обща стойност около 1634лв. с посочено основание „вечеря”, но такива фактури не са представени, въпреки че са изискани първични счетоводни документи. В случая жалбоподателят е използвал подход за счетоводно отчитане на тези разходи по сметка 699, чрез която се отчитат разходи, които не са обхванати чрез останалите сметки от групата, като брак на активи, събития от минали отчетни периоди и др., като я е дебитирал при отчетени разходи срещу кредитиране на сметка 459 и като цяло с/ка 699 е кредитирана с дебита на сметка 123 „Печалба и загуби от текущата година”, вместо да е използвана сметка 609. Данъкът върху разходите е окончателен и съгласно  чл. 206, ал. 1 от ЗКПО обложеният разход и данъкът върху него се признават за данъчни цели и не формират временна данъчна разлика, ако обаче е документално обоснован- чл. 206 вр.чл.204 ал.1 т.1 ЗКПО. В тази връзка, правилен е извода в ревизионния акт, че отчетения като разход данък върху представителните разходи  е отчетен в нарушение на счетоводното законодателство , тъй като условията за признаването му за данъчни цели не са съществували в годината на счетоводното му отчитане – 2014 г.

Спор по делото, с оглед на твърдението, че направените от органите по приходите изводи не съответстват на представените документи и съставените счетоводни статии и противоречи на  ЗКПО, се формира около непризнатите на основание чл.26 т.1 и т.2 ЗКПО за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани и не са свързани с дейността в общ размер 128 034,44лв., осчетоводени в см. 609 „Други разходи”. От хронологичен дневник на сч. с/ка 609 „Други разходи" /л. 441/ е установено, че по дебита на сметката са отчетени разходи за командировки, разходи без документ и несвързани е дейността, ревизионен акт на ГД НАП, съдебни разноски по изпълнително дело на Главна дирекция по труда /в кореспонденция със сч. с/ки 401, 493, 498, 501, 504/. При ревизията жалбоподателят не е представил първични счетоводни документи, доказващи основанията за отчетените разходи за командировки и за оправдаване/доказване на останалите разходи. Относно разходите за командировки жалбоподателят е представил единствено справки за м. 07 и м. 06/2014г., от които са видни трите имена на командированите лица/ съвпадащи в справките/, пълна идентичност и то месечно на задачите, направлението –най-често към Билбао,Испания , общ брой дни на командировката и обща сума на разходите,натрупна от дневните /л. 431-433/  и мемориални ордери за осчетоводяване на разходите, без да са представени първични документи и други съпътстващи документи, които да ги обосновават.  Органите по приходите законосъобразно са приели ,че не са представени никакви първични документи , доказващи извършените пътувания и оправдаване на отчетените разходи.

Документалната обоснованост е дефинирана в чл. 10 от ЗКПО. По силата на ал. 1 от същата правна норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция. Този текст е допълнен от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, сочеща, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Съдът счита, че представените документи само за м. юни и м.юли 2014г / списък и МО-като вторичен документ / за общата сума от 10 747,29лв. –дневни, изплатени на каса /сметка 501/ по аргумент на чл.10 ал.2 ЗКПО не попълват изискуема информация.

За данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи.  Разходите за пътуване и престой, попадащи в обхвата на  чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, са признати за данъчни цели, като размера на дневните е нормативно определен в НСКСЧ/ по 35 евро дневни за Испания/,но за данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството.  Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от НСКСЧ, командироването в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед с изискуеми реквизити. Такива заповеди не са представени. Липсват и отчети, разходооправдателни документи за получените суми. В случая от съставените справки с характера на частен документ, без посочен автор. При това положение, няма как да намери приложение и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО. По отношение на сумата 19 033,71лв. –посочена като осчетоводена по см 609 чрез кт на с/ка 401 и 504, за които се твърди, че са разходи без документ и не свързан с дейността, съдът с оглед отразяванията по см.609 установява, че се касае за захранване на кредитни карти към ТБ”В.”  и „Сосиате Женерал Експрес банк”, където жалбоподателят притежава разплащателни сметки /видно от потвърдителни писма/, което обстоятелство не сочи, че извършената опрерация –разход е свързана с икономическите му цели и дейност, още повече,че разхода е направен без документ. По отношение на кредитирането на с/ка 401 / разходи за горива и вода без документ/ в хода на ревизионното и съдебното производство не са представени доказателства, че разходите са свързани именно с икономическата дейност. 

Неоснователно е оспорването относно счетоводна статия 699 и непризнаването за данъчни цели на отчетени разходи в общ размер 247 653,12 лв., в т.ч.  на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО - 52 945.90 лв., представляващи отчетени разходи в размер 44 612,74 лв. по фактури от доставчици по см/ка 498, без наличие на документ; неуточнени разходи в размер 8 333.16 лв. за леярен цех, също без документ по с/ка 613. С оглед отразяването в регистъра на сметка 613 касателно леярен цех и осчетоводените по сметка 699 разходи е неясно каква стопанска операция е извършена, а за разходите липсват документи, което прави счетоводната операция документално необоснована.

 От хронологичния дневник на см.699 /л. 429, л. 21/ е установено, че по дебита на сметката са отчетени платени фактури от доставчици, по банка, без документ в общ размер 52 173,84лв.: неравнени салда с клиент „Сеут Меритайм"; липса на парични средства по каса: неуточнени разходи без документи за леярен цех; осчетоводени разлики по потвърдителни писма на „ОББ" АД по кредитна линия.Тази сметка е приключена със сч. с/ка 123 „Печалби и загуби от текущата година" /л. 429/.

По отношение на отчетените разходи в размер на 44 612,74лв. видно от дневника на сметка 498 и обяснителните записки се касае за заплащане по банков път на фактури към различни доставчици-ЮЛ, в т.ч. БТК и Мобилтел. Налице са осчетоводени плащания и то по банков път, при които по аргумент на чл.10 ал.4 ЗКПО не е необходимо издаване на ФКБ. Ответната страна, за да мотивира основанието на чл.26 т.2 ЗКПО твърди, че плащането по банков път е без документ,т.е неясна е доставката.  В с.з. на 11.09.2019г. съдът е указал на жалбоподателя да представи изискуемите документи, като процесуалният представител е признал липсата на доказателства в тази насока.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения /§ 2 от ДОПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК/, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на признаване на разходите в размер на 52 945,90лв. следва да докаже безсъмнено наличие на основание за плащането и признаването на разхода,респ.в частта на отписаното вземане в размер на 52 173,84лв.-основанието за отписването и неподлежащото на събиране/ чл.34 ЗКПО/.

В тази връзка съдът констатира обоснованост на РА в частта,с която на основание чл.26 т.2 ЗКПО не са признати за данъчни цели разходи в размер на 52 945.90 лв ,осчетоводени по сметка 699.

Във връзка с доказателствената тежест в процеса, жалбоподателят е могъл в хода на административното и съдебно обжалване да представи допълнителни доказателства. Ревизираният субект не е бил ограничаван в хода на ревизията и не се установяват обективни препятстващи обстоятелства - пречки за представяне на информация пред приходния орган и от там да се твърди, че направените изводи са в противоречие с представените документи и съставените счетоводни статии, в каквато насока са изложени възражения в жалбата. Липсата на документална обоснованост води до непризнаване за данъчни цели на осчетоводените разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Относно оспорването на непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки на активи и пасиви в годината на счетоводното им отчитане  на основание чл. 34 от ЗКПО в размер на 52 173,84 лв., представляващи неравнени салда за клиент „Сеут Меригейм" и др., за които са издадени фактури през 2014г.

Жалбоподателят е отчел разходите по сч. с/ка 699 /л. 428/ като е вписал основание „приключване на с/ка 411", като забележка са вписани номера на издадени фактури за продажби. От дневник за продажбите по ЗДДС е установено, че вписаните в сч. регистър фактури са издадени от жалбоподателя. С взетата счетоводна операция жалбоподателят е отписал вземания от контрагент „Сеут Меритайм" с VIN номер N0893514902 в пълния размер на вземането, от „Булвен 74" ЕООД ЕИК ********* в размер 937,50 лв. /пълния размер на вземането/, от „Чеап" SRL с VIN номер IT01********* в размер 19.34 лв. /минимална част от вземането/. Съгласно чл. 34 от ЗКПО, изр. 2-ро приходите и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие, че в същата година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 ЗКПО. Оспорващият не е представил доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО, респективно основанията за извършеното отписване на вземанията, предвид което правилно органите по приходи са увеличили СФР със сумата 52 173,84 лв.

Оплакването на жалбоподателя, че в случая се касае за отписано несъбираемо вземане по преценка на „Билбобул”ООД е неоснователно.То е неоснователно, дори ако се касае за опрощаване на задължението на посоченото дружество, тъй като опрощаването по смисъла на чл. 108 ЗЗД не е сред обстоятелствата, посочени в  чл. 37 във връзка с чл. 34 ЗКПО, поради което е налице счетоводен разход, който е възникнал от отписване на вземане, но за него не са налице основанията за признаването му за данъчни цели към момента на отписването му. Съгласно нормата на чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице, а когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Следователно, за да е приложима тази разпоредба, следва да са налице приходи/разходи, които подлежат на счетоводно отчитане през текущата година, въз основа на нормативен акт.

Съгласно СС 32 "Финансови инструменти", т. 11. 1, предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти (включително произтичащите от обезпечения) единствено, когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице при: а) реализиране на правата или уреждане на задълженията; б) отказ от правата или отменяне на задълженията; в) изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията, като се касае за алтернативно уредени хипотези. В същия смисъл е и разпоредбата на  чл. 34, ал. 1 ЗКПО „Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37.” Т.е. приложението на нормата на чл.34 е свързано с изискванията на чл.37 ЗКПО –отписаните вземания ще се признаят за данъчни цели най-рано в годината, когато настъпи едно от обстоятелствата по чл.37 ЗКПО – изтичане на давностен срок, възмездно прехвърляне на вземанията,намаление на вземането при прекратено производство на длъжника с утвърден оздравителен план, влязло в сила съдебно решение за недължимост на вземането. Нормите не са в колизия.  Липсват доказателства за настъпване на някое от обстоятелствата даващо основание за отписване на вземанията като несъбираеми. Ревизираното лице е следвало да установи по безспорен начин, че не може да събере вземанията си, включително и чрез прихващане,още повече че не е изтекла погасителна давност, за да ги отпише счетоводно. При неангажиране на доказателства, че са били предприети действия по събирането на процесните вземания, не може да се приеме, че те са били несъбираеми, поради което неправилно са отписани и са осчетоводени като разход и извода на ревизиращия екип е съответен на закона и обоснован.

Съдът намира, че законосъобразно и обосновано приходната администрация не е признала  на основание чл. 26, т. 4 от ЗКПО - 29 137.57 лв., представляващи отчетени като разход задължения по РА на ТД НАП,по който е доначислен ДДС по укрито ВОП и  на основание чл. 26. т. 6 от ЗКПО - 17 381,05 лв., представляващи отчетени като разход съдебни разноски по ИД на Главна дирекция по труда и не е нарушение на материалните разпоредби на ЗКПО. Приложението на нормата е немислимо по отношение на разход, отчетен от получател по ЗДДС за начислен от него или от органа по приходите ДДС с РА, доколкото разпоредбите на ЗКПО са императивни и е недопустимо те да бъдат тълкувани разширително.

Натрупаните съдебни разноски са свързани с платени глоби, наложени от ГИТ ,за което и образувано ИД 20147600400922 на ГИТ. От страна на ревизираното дружество не са представени доказателства, които да опровергаят извода на органа по приходите. След като дружеството жалбоподател е отразило в счетоводството си, че тези суми са били заплатени за Глоби, неустойки, лихви, просрочие, свързани с изпълнително дело и наложена санкция,  то следователно действително са били заплатени на посоченото основание. В случай, че неправилно са били осчетоводени, то е следвало да бъдат представени доказателства, че средствата са били платени за други цели, на друго основание.

В жалбата е посочено бланкетно, че не са съобразени разпоредбите на ЗКПО. Органът по приходите се е позовал на доказателствата – Аналитични салда за ревизирания период, които Аналитични салда се издават от дружеството жалбоподател. Също така информацията, на която се е позовал органа по приходите е била осчетоводена и създадена от дружеството, а не от трето лице, поради което е обективна и отразява правилно осчетоводяването на процесните суми.

Относно оспорването по отношение на основанието по  чл. 26, т. 11 от ЗКПО  за  увеличаване на СФР със сумата 139 162.53 лв., представляващи липса на парични средства в размер 138221,41 лв. в брой след извършена инвентаризация и 941.12 лв. осчетоводени разлики във валутни сметки, приети от органите по приходи като скрито разпределение на печалбата, осчетоводени като текущ извънреден разход по сч. с/ка 699 /л. 102/:

Съгласно представената оборотна ведомост към 01.01.2014г. салдата по см.501”каса” и см.503”каса във валута”са в общ размер 151 523,16лв., а крайното салдо към 31.12.2014г. е – 44 890лв., от които в брой 1182лв и по банкови сметки 43707лв. При извършена инвентаризация на наличните парични средства в брой към 31.12.2014 г. /л. 108-106/. е установена касова наличност в размер на 1 182.95 лв. Тази наличност съвпада с наличността на касата / копие от касова книга л.106/. Сумата 138 221,41 лв., представляваща неналични парични средства към датата на инвентаризацията, е осчетоводена с мемориален ордер като текущ извънреден разход по сч. с/ка 699 и е намален финансовият резултат от дейността за 2014 г. Видно от мемориалния ордер /л. 105/ в него е взета сч. операция Дт с/ка 699 Извънредни разходи/Кт с/ка 501 Каса, като е посочено основание „осчетоводяване на разлики в касови наличности към 31.12.2014 г." Аналогично и за сумата 941,12 лв. от сч. регистър дневник на с/ка 699 /л. 102/ се установява, че вписаното основание е „осчетоводяване на разлики във валутни сметки". За резултатите от извършената инвентаризация не е изготвена сравнителна ведомост за сравняване с данните за отчетността, не е установено има ли отговорно за липсата лице и кога е настъпила липсата, липсва и становище от управляващите за характера й,/ заключението на вещото лице/, което сочи ,че не е изпълнено изискването на чл.22 ЗСч/отм/ в редакцията към 2014г. Съгласно действащата уредба на ЗСч/отм/ към 2014г. счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на  закона при съобразяването на основните принципи по чл.4 – текущо начисляване,предпазливост,съпоставимост между приходите и разходите и запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период - постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди. Текущото счетоводно отчитане е свързано с отчитането на всички стопански операции, които водят до изменение на финансовото и имуществено състояние,паричните потоци и финансовите резултати. Съгласно разпоредбата на  чл. 28, ал. 1 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила. Следва да се подчертае, че кражбата или длъжностното присвояване на липсващата сума или дори лошо документиране , не е непреодолима сила и правилно не са признати за данъчни цели извършените счетоводни записвания, отразени като разходи по см.699. Счетоводен стандарт № 7 урежда осигуряването на информация за историческите изменения на паричните наличности и паричните еквиваленти на предприятието чрез отчет за паричните потоци и дефинира паричните средства  като краткосрочни финансови активи под формата на парични наличности и/или парични еквиваленти.Т.е. паричните средства като краткосрочни финансови активи, попадат в приложното поле на чл.28 ЗКПО, както правилно е отчел ответника. Съгласно т.14 СС №7 посочените суми в отчета за паричните потоци като парични средства в началото и в края на периода трябва да отговарят на сумите, посочени в равностойните статии на счетоводния баланс, което не е спазено в случая. Паричните потоци изключват движенията между статиите, които представляват парични наличности или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните наличности на предприятието, отколкото част от неговата основна, инвестиционна и финансова дейност. Следователно от представените документи се установява, че е налице фактическа липса на парични средства, осчетоводена като разход, и с последния неправилно е намален счетоводният финансов резултат.

Вещото лице по назначената ССчЕ сочи, че сумата от 138 221,41лв. представляваща неналични парични средства към датата на инвентаризацията, и която е осчетоводена с мемориален ордер без данни като текущ извънреден разход по сч. с/ка 699 , е неправилно, тъй като характеристиките на сч.см. 699”Извънредни разходи” не отговаря на осчетоводяването на липса на парични средства. В тази част експертът е категоричен, че извършеното осчетоводяване по кореспонденция на Дт с/ка 699 Кт с/ка „Каса” е неправилно, но дори да е съставена сч.операция Дт с/ка 693 „липса на активи” Кт с/ка 501 крайният счетоводен финансов резултат за дружеството жалбоподател би бил същият, но приключването на сметки от група 69 от НСП се извършва срещу дебатиране на сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година” / намаление на финансовия резултат/

Предвид събраните по административната преписка доказателства, съдът намира за законосъобразен и обоснован извода на органите по приходи за увеличението за данъчни цели счетоводни финансов резултат /СФР/ със сумата 139 162.53 лв.

Съгласно дефиницията „скрито разпределение на печалбата” са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаваща обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците, или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Съгласно разпоредбата на  чл. 26, т. 11 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата. За „скрито разпределение на печалбата” се отчитат не само суми ,отчетени като разход, но и такива отчетени като разчет ,плащания в брой, предоставени аванси и други разчети, за които не може да се докаже, че са свързани с дейността. В случая с процесната  сума / с оглед на взетите счетоводни операции/ е налице изтичане на паричен ресурс от дружеството-жалбоподател, за което не е доказано ,че е свързано с дейността. Обоснован е извода на ревизиращия екип, при отчетените условия на чл.75 ЗКПО, че в публикувания финансов отчет като касова наличност сума не е реално налична и липсват доказателства за разходване на паричните средства или други обстоятелства, обуславящи причината за тяхната фактическа липса, а начина на осчетоводяване е повлиял на СФР за 2014г. Трудно би могло да се предположи, че парична сума в размер повече от 138 хил. лева, собственост на дружеството, е останала в трети лица и не са били предприети адекватни мерки за връщане на средствата и обосновано е прието на база дефиницията за скрито разпределение на печалбата, че собственикът /съдружник/ в РЛ се е разпоредил със същите в своя полза или в полза на свързани с него лица, без това да е свързано с осъществяваната от него дейност.

От изложеното до тук следва, че извършените с РА корекции на декларираните от ревизираното лице финансови резултати за  процесната 2014година са обосновани и законосъобразни. За документалната обоснованост на коментираните осчетоводените разходи от дружеството не бяха представени първични счетоводни документи. Именно в тежест на жалбоподателя е да докаже документалната обоснованост на осчетоводени от него разходи, отписвания на задължения, при противоречива счетоводна документация,  доколкото от същите, в рамките на процеса, тъй черпи изгодни за себе си правни последици - формиране на по-нисък финансов резултат, респективно размер на данъчни задължения. Върху така коригираните финансови резултати законосъобразно са определени и дължимите задължения за данък върху доходите като са начислени и дължимите лихви за забава. Оспорването по пункт 1 от РА е неоснователно.

 

 

 

 

Относно оспорване задълженията по чл.194 от ЗКПО за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица:

Органът по приходите издал спорния РА в тази част е възприел, с оглед на понятието в § 1. т. 5. буква „а" от ДР на ЗКПО „скрито разпределение на печалба" се считат сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица,с изключение на дивидентите по т. 4. букви „а" и „б". Терминът „сума", включва не само отчетените счетоводно разходи, но и всяка отчетена сума, представляваща изтекъл ресурс от патримониума на предприятието в полза на изброените лица. Тези суми могат да бъдат отчетени като разчет, като разход на парични средства от каса и др. Съответно § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗКПО определя, че "дивидент" е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собствения капитал, като изброява: б"а" доходи от акции, б. "б" доходи от дялови участия и б. "в" скрито разпределение на печалбата. Доколкото обсъдените разходи биха се третирали като несвързани с дейността, то те ще попаднат и в хипотезата на скрито разпределение на печалбата. Разходите, представляващи скрито разпределение на печалба, подлежат на данъчно облагане/чл.26 т.11 ЗКПО/. За данъчни цели скритото разпределение на печалбата се третира като дивидент. (§ 1, т. 4, буква „в" от ДР на ЗКПО и § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ) и се облага като такъв с 5% данък при източника. В  понятието "скрито разпределение на печалбата" според т. 5 от § 1 на ДР на ЗКПО са включени два случая:  1.  сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б" (б. „а“ на т. 5 от § 1 на ДР на ЗКПО).При анализиране на този случай,  в неговият обхват влизат суми, отговарящи едновременно на двете характеристики:    суми-  изцяло несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или      свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице  дейност, но част от тях превишават обичайните пазарни нива/ превишението се счита за скрито разпределение/.  Не се счита за скрито разпределение разход, несвързан с дейността или превишаващ обичайните пазарни нива в полза на лице, което не е акционер, съдружник или свързано с тях лице.  В този случай единствената санкция е непризнаване на разхода по реда на чл. 26  т. 1 от ЗКПО. Терминът „сума“ включва не само отчетен счетоводен разход в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, но и всяка отчетена сума, представляваща изтекъл ресурс от страна на предприятието в полза на тези лица/  разчет, разход на каса, изтеглени пари от банкомат с картата на предприятието или предоставен аванс, който не може да се докаже, че е във връзка с дейността/ , 2. начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от условията по б.б. „б“ на т. 5 от § 1 на ДР на ЗКПО.  Има се предвид предоставен заем, който по същество представлява допълнително увеличение на собствения капитал на дружеството от явните собственици, съдружници или акционери или от скрити такива, което би трябвало да генерира приходи под формата на дивидент, а не разходи за лихви. Единственият критерий за дефиниране на лихвата като скрито разпределение, е заемът, на база на който тя се генерира, да е с посочените по-горе характеристики. Като разходи несвързани с дейността, са разходи от личен характер  в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица. Според т. 13 от § 1 от ДР на ЗКПО за данъчни цели следва да се ползва понятието „свързани лица“, регламентирано в т. 3 от § 1 на ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Както вече се посочи, по отношение на сумата от 138 221,41лв. представляваща неналични парични средства към датата на инвентаризацията, и която е осчетоводена с мемориален ордер без данни като текущ извънреден разход по сч. с/ка 699  неправилно, тъй като характеристиките на сч.см. 699”Извънредни разходи” не отговаря на осчетоводяването на липса на парични средства. В този смисъл е както заключението по ССчЕ/ макар,че съдът констатира техническа грешка в изписването на сумата/,  така и показанията на св.Н.Н./управител на „Кредере 1998“ООД/. Липсват установявания и данни относно местонахождението на паричните средства. Такива твърдения не се релевирани от жалбоподателя нито в ревизионното, нито в съдебното производство. Не са представени доказателства, от които да би могло да се установи, че сумите, осчетоводени по сметки 699/ 501  са свързани с осъществяваната от дружеството дейност и са разходвани за управление. Не са представени и доказателства, от които евентуално би могло да се установи, че сумите се намират в притежание на търговското дружество. Тъй като не се установява кое е лицето, което е отговорно за констатираната при инвентаризацията в края на 2014г. липса на крупна сума, буди недоумение бездействието на дружеството да предприеме адекватни мерки в тази насока и да сезира компетентните органи за реализиране наказателна отговорност. Спорен по делото е въпросът дали процесната сума представлява изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата. По делото е установено, че липсващите суми от сметка 501 не са използвани като разходи за управление, липсват надлежно представени доказателства от оспорващия, че са разходвани във връзка с дейността му, поради което напълно покриват характерните черти на понятието скрито разпределение на печалба и оспорването в тази част на РА е неоснователно.

Безспорно е установено и прието от ревизиращите органи, че сметка 122”неразпределена печалба от минали години” е използвана като транзитна, разчетна сметка по дебита и кредита, на която е извършвано  изправление на оборотите по с/ките от гр.20/ 204, 205, 206, 209, 213, 219, 241/ гр. 30/ с/ка 301/,гр.40/с/ка 402, 412, 421, 427, 429, 430, 492, 496, 498, 499/ гр.50/ска 501, 503 и 504/и с/ка 613, като така са извършвани счетоводни записи, с които е променена аналитичността по синтетичните сметки, вместо да се спазят изискванията на чл.75 ЗКПО за коригиране на грешки и в нарушение на НСС 10 и СС 32.

Органите по приходи са установили, че към 31.12.2013 г. крайното дебитно салдо на сч. с-ка 501 „Каса" е в размер 126 718,65 лв., а на сч. с-ка 502 „Каса във валута" - 24 804,50 лв. /л. 565/, т.е общо налични парични средства в брой в левова равностойност 151 523,16 лв. Тази сума е видна и от изисканите от „Кредере 1998“ ООД документи. Не са налице данни за извършена годишна инвентаризация, които да потвърждават наличието на парични средства по сметките. През 2014 г. е взет счетоводен запис за прехвърляне на паричните средства от сч. с/ка 502 в сч. с/ка 501. След което сч. с/ка 501 „Каса" е кредитирана срещу дебитиране на с/ка 122 „Неразпределена печалба от минали години" със сумата 151 523,16 лв.,чрез която операция са отписани парични средства на дружеството за сметка на неразпределени печалби от минали години.Т.е. чрез счетоводната операция всички налични парични средства в брой са разпределени за сметка на неразпределената печалба от минали години. С оглед взетите счетоводни операции ответника и ревизиращия екип са приели, че е налице изтичане на паричен ресурс от предприятието, т.е е налице скрито разпределение на печалба по см. на ЗКПО. Не се спори, че жалбоподателят не е вземал решение и не е разпределял дивиденти от 2003г. до сега и липсва основание за отписването на всички парични средства за сметка на неразпределената печалба от минали години, като органите по приходи са приели, че последната счетоводна операция не е документално обоснована. Вещото лице също дава заключение ,че счетоводната операция е без основание и не е налице стопанска операция и не би следвало да се приеме, че счетоводната операция отговаря на стопанска такава, поради липсата на взето решение за разпределение на печалба под формата на дивидент,както и защото не е изплащало такъв.

С оглед на заключението по назначената ССчЕ  Дт с/ка 501 –Кт с/ка 502 за превалутирането на сумата валута в лева-24 804,50лв. следва да бъде извършено срещу документ, в който да бъде отразен размерът на продадената валута и съответния курс, а такива документи не се съдържат в преписката, поради което и експертът е приел, че сумата в лева, с която е дебитирана сч с/ка 501”Каса” не е налице стопанска операция и не следва счетоводна операция. Тази сума влияе на сметка 501, но не оказва влияние на крайния финансов резултат. 

За разпределен дивидент или скрито разпределение на печалбата, представляващо допусната счетоводна грешка от минали години, следва да бъдат приложени принципните изисквания на приложимия за целта СС 8 - Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика. В тази връзка конкретните счетоводни записвания и
впоследствие представяне на ефекта от допуснатата счетоводна грешка от минали години изцяло зависи от възприетия от предприятието подход за коригиране на фундаментални грешки,а в случая такава счетоводна политика липсва. По силата на точка 2 от СС 8, фундаменталните грешки са от такова значение, че финансовият отчет за един или повече предходни периоди вече не може да се счита за достоверен към датата на неговото публикуване.

Както е прието от ревизиращия екип и ответника сч.сметка 122 е използвана, за да се извърши „изправление” на оборотите на сметка 501 и 502. За разлика от разпределянето на дивидент, скритото разпределение на печалбата не изисква предприятието да докладва неразпределени печалби от минали години, тъй като по същество то представлява начисляване, изплащане или разпределяне под каквато и да е било форма на суми, които пряко влияят на печалбата или загубата на отчитащото се предприятие.

Чрез сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години” се дебатира при заделяне на част от печалбата за резерви срещу кредитиране на сметки от група 11 резерви, покриване на загуба от минали години срещу кредитиране на см.121 „Непокрита загуба от минали години”, начисляване на дивиденти и др.срещу кредитиране на сметка 425 „задължения за съучастия”, дарения срещу кредитиране на сметки от гр.50 /парични средства/ и се кредитира в началото на отчетния период с кредитно салдо на водената през предходната година сметка 123 „Печалби и загуби от текуща година” и при отписване на ДМА срещу Дт см/ка 112 „преоценени резерви”

Съдът счита, че правилно органите по приходите са квалифицирали взетата счетоводна операция по кредита на сметка 501 "Каса" и дебита на сметка 122 "Неразпределена печалба от минали години" като доходи от дивиденти.Така съставената счетоводна операция показва, че дружеството е отразило разпределение на неразпределената печалба от минали години, като същевременно това разпределение е ефективно изплатено, защото сметка 122 "Неразпределена печалба от минали години" се дебитира при разпределение на печалбата, а сметка 501 "Каса" се кредитира при намаление на паричните средства, когато е налице ефективно плащане. В случая жалбоподателят не представя данни за това, къде се намират паричните средства, нито доказателства, че същите са налични. Съгласно счетоводните данни/салдо на сметка 427 „персонал и съдружници“ и сметка 430“ вътрешни разчети“ са налице данни за предоставяне на суми на подотчетни лица, управител и съдружник.  Липсват данни паричните средства да са налични, както и данни за местонахождението им към момента на ревизията.

След като в хода на ревизията не са установени и наличности на парични средства през 2014г./ 138 хил.лева/ и жалбоподателят не предоставя данни за местонахождение на същите, а по счетоводни данни дори е отчетено тяхното намаление и разпределение на неразпределената печалба, то единственият възможен извод е, че същите са изплатени под формата на дивиденти на съдружниците на капитала на дружеството. По тези съображения съдът намира за неоснователно оспорването касаещо тази част от РА.

През 2014г., видно от счетоводен регистър Главна книга /л. 30/ за записванията по сч. с/ка 122 „Неразпределена печалба", последната е намалена със съставяне на следните счетоводни операции:

Д-т с/ка 122 „Неразпределена печалба от минали години" - 162 828,86 лв./

К-т с/ка 402 „Доставчици по аванси -     12 708,39 лв.

К-т с/ка 427 „Персонал и съдружници" - 68 192,61 лв.

К-т с/ка 429 „Други разчети-персонал и съдружиници"- 220,73 лв.

К-т с/ка 430 „Вътрешни разчети"- 14 489,54 лв.

К-т с/ка 492 „Разчет и за гаранции"-      61 259.00 лв.

К-т с/ка 496 „Разчети по лихви" - 5 958,59 лв.

 

Ответникът е мотивирал извода за скрито разпределение на печалбата с посочената сума  от взетите счетоводни операции  като разчет /разчет с доставчици по аванси, с персонал и съдружници, други разчети с персонал и съдружници, вътрешни разчети, разчети за гаранции, разчети по лихви/. Неразпределената печалба по см. на счетоводното законодателство може да се използва за покриване на загуби, за увеличаване на капиталовня резерв на предприятието или за разпределяне на дивиденти. В този смисъл взетите счетоводни записвания по Дт с/ка 122 в кореспонденция с кредита на разчетните сметки 402. 492, 496 са в противоречие с изискванията на счетоводното законодателство и принципната и обичайна употреба на цитираните сметки в счетоводството.

Ревизиращите органи са приели на база главна книга и хронологична ведомост на с/ка 122 ,че е налице намаление на неразпределената печалба от минали години, чрез дебатиране на сч.сметка и кретидиране на сметки 402,427,429,430,492,496 със сумата общо 162 828,86лв. след получаване на потвърдителни писма от клиенти  и доставчици

Съдът констатира, че именно със сумите от : 68 192,61лв. по сметка 427 „Персонал и съдружници”, сумата от 220,73лв. по сметка 429 „ други разчети с персонала и съдружници” ,  сумата 14 4489,54лв. по сметка 430”вътрешни разчети”  , както и сумите по сметки 492,495 лв. „разчети по лихви”, които съответстват на представената от „Кредере1998” ООД в хода на ревизията оборотна ведомост за 2013г., с разминаване само в сметка 402 , е намалена сметка 122 „ Неразпределена печалба от минали години”,видно от главна книга/ л. 590/, чрез кредитиране на посочените сч.с/ки. т.е безспорно е, че салдата по опоменатите сметки са сформирани през 2013г.

При назначената ССчЕ с оглед на задачите вещото лице  е анализирало представени му от „Кредере 1998” ООД извлечение от аналитични регистри на посочените сметки и е установило от какво конкретни е сформирано тяхното салдо. Видно от показанията на св. Н.Н.- управител на „Кредере 1998” ООД представените от него за нуждите на експерта, а по късно и представените в заверен вариант аналогични аналитични регистри на коментираните сметки, аналитичните регистри отразяват документи и информация, предоставена от жалбоподателя, като представените в с.з. аналитични регистри са подписани от него и касаят информация до м.юни 2014г.

Тези аналитични регистри не са били изискани от „Кредере 1998”, видно от материалите по преписката и от заключението по допълнителната ССчЕ. Видно също от нея не е налице разминаване между представените на експерта регистри ,оборотите по цитираните сметки, съпоставими от главната книга, представена на ревизиращите, отговарят на записванията в счетоводните регистри ,представени в хода на ревизионното производство  и не са установени различия.

Видно от оборотната ведомост ,представена от „Кредере 1998”ООД крайното салдо към 31.12.2013г. по сметка 501 и 502 са съответно 126 781,06лв. и 24 804,50лв. или общо 151 523,16лв. , като вече през 2014г. от „Инфоконт” ООД  са направени нови счетоводни записи за сметка на 122 и всички налични парични средства са отнесени в тази сметка. Т.е. налага се извода, че и ревизиращият екип е ползвал предоставени от счетоводната къща аналитични регистри и записвания.

В тази връзка съдът намира за обосновано заключението на вещото лице и ще се ползва от него, доколкото съдържа информация по спорен за страните въпрос. Оспорването на първоначалното заключение на ССчЕ не е направено в с.з. на 21.05.2019г. в срока по чл.200 ал.3 изр.последно ГПК.вр.чл.144 АПК вр. параграф 2 от ДРДОПК. Не е оспорена и допълнителната експертиза. На база показанията на св.Н. и допълнителната ССчЕ съдът констатира, че оспорването на аналитичните регистри от страна на ответника не е успешно. Нещо повече сумите, които ответника приема за скрито разпределение на печалбата са резултат от отразяванията до края на м.юни 2014г. именно от „Кредере 1998” ООД , а последващото им отнасяне към  дебита на сметки 699 и 122  е извършено от последващото обслужващо дружество –„Инфоконт” ООД. В тази връзка съдът отчита и явната непредубеденост на св. Н.Н. с оглед оспорването от страна на жалбоподателя, тъй като самият той заявава , че кореспонденцията на сметка 122 е със сметка 123 и см.122 не следва да кореспондира с никоя друга сметка. Както вещото лице, така и свидетелят установяват ,подобно и на изводите на ревизиращия екип, че сметка 122 е използвана като разчетна и транзитна в нарушение на ЗСч. Същото е установено и по отношение сметка 699.

Експертът е направил анализ на Дт на с/ка 122 и Кт на с/ка 402 на база проверените аналитични регистри    „Доставчици по аванси” в размер на 12 708,39лв и е установил ,че се касае за салдо формирано през 2013г. за извършени плащания към търговски контрагенти-„Лупидо Комерс” ООД,”Булхим”АД и др., съобразно аналитичен регистър на сметката за капаро за изработка / 1000лв/и проформо фактура и ВОП с доставчик „Кинокс 84 „ 145 709,34/. Т.е разходите са свързани с дейността на ревизираното дружество и не попадат в дефиницията за скрито разпределение на печалба .

Според вещото лице анализа на сч.сметка 492”Разчети по гаранции” и формираното през 2013г салдо от 61 259 лева, касае предоставяне на депозити на контрагенти-  „Трейд Стил”, „Мобилтел” ЕАД, срочен депозит, „Иванов Къмпани” ЕООД, което не попада под дефиницията „скрито разпределение на печалбата”

По отношение на сумата от 68 192,61лв – Дт с-ка 122 Кт с/ка 427 „ Пероснал и съдружници” експертът е установил ,че салдото е формирано през 2012 и 2013г. като на П.Л. Л./управител на съдружника „ Фундибул Асерос” и на дружеството-жалбоподател/ са предоставени парични средства в размер на 27 364,31 лв. ,на Х. У./ управител и съдружник/ в размер на 50 828,30лв, като през 2013г е извършена корекция в размер на 10 000лв. ,т. е. крайното салдо е вземане от двете ФЛ- и двамата като управители, а Х. У. и като съдружник. „Фундибул Аресос” и дружеството жалбоподател са свързани лица. За неуредените разчети с двамата управител не е налице потвържданеие от лицата, че сумите не подлежат на връщане и евентуално решение за отписване за сметка на неразпределената печалба. Вземането на Х.У. е отписано в негова полза за сметка на неразпределената печалба на дружеството, т.е е налице „скрито разпределение на печалбата”.В тази връзка е и заключението относно кт на с/ка 496 „разчети по лихви” ,чието салдо е формирано през 31.12.2013г в размер на 5 958,59лв от начислени лихви по предоставени заеми на Х.У. и така отписаната сума е в полза на съдружник.Общата сума представляваща скрито разпределение на печалба  е 74 151,20лв., което се третира като дивидент.

Анализа на см.430 „Вътрешни разчети” –сумата от 14 489,54лв с оглед на заключението на вещото лице е формирана през 2013г. и касае разчети с лица от дружеството/ общо в размер на 1889,62лв./ и разходи с разнообразен характер- услуга по фактура 155/31.07.2013г.,плик, плащане по банков път, разлика по протокол за прихващане,представителни разходи,дизелово гориво,прихващане на ДДС по АПВ, глоби и санкции,заверка на пълномощно,плащане на ПОС /81,34лв/,начислен ДДС по фактура –недоказан ВОД- 1195,01лв.такси 3,70лв.     

За тази сума е ползвана представената на база искане към „Кредере” ЕООД оборотна ведомост и аналитичен регистър на сметката за периода 01.06.2013-30.06.2014г. Вещото лице е дало заключение, че голяма част от сумите е следвало да бъдат осчетоводени с друга характеристика и нямат характера на вътрешен разчет на дружеството, макар че от описанието им става ясно, че са суми, свързани с осъществяваната дейност. За подотчетните лица/ за част от които видно от приложени ведомости и справки за командировки е видно ,че са работници/служители в дружеството/ не е установено дали подлежат на отчет и възстановяване. В тази връзка по отношение на сумите, които се явават вземане на дружеството и са с разнообразен характер, свързан с дейността не е налице скрито разпределение на печалбата

По отношение Кт на с/ка 429 „Други разчети-персонал и съдружници”   за сумата от 220,73лв ,салдото е формирано през 2013г от запори върху трудови възнаграждения с най-ранна дата 30.06.2013г., за което не е налице основание за отписване на вземанията, поради неспазен три годишен срок. Това действие е свързано с трудовите възнаграждения на работниците и не е скрито разпределение на печалбата в полза на съдружници

 С оглед изложеното съдът намира за основателна жалбата за сумата над 74 151,20лв. до 162 828,86лв. определяща задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за сметка на неразпределената печалба от минали години

 В тази връзка , предвид конкретните счетоводни записвания и посоченото по-горе, се налагат изводите, че законосъобразен и обоснован е РА в частта, с която е установено, че  дружеството е изплатило дивидент на под форма на скрито разпределение на печалбата към 31.12.2014г. сума в размер на 138 221,41лв. и е изплатило дивидент на 01.01.2014г. за сметка на неразпределената печалба от минали години в размер на  225 674,36лв., а не първоначално определения от 314 352,02лв или данъчната основа за определяне на данъка , удържан при източника за доходите от дивиденти - брутният размер на разпределените дивиденти, съгласно чл.197 ЗКПО е   363 895,77лв, а не първоначално определената в  размер на 452573,43лв

За сумата от 363 895,77лв. се дължи данък в размер на 5 % , съгласно изискванията на чл. 200 , ал.1 от ЗКПО – 18 194,79лв., разпределен по тримесечия , както следва:

- м.01-м.03.2014г.- Дължим данък в размер на 11283,72 лв.

и лихва за просрочие до 26.06.2018г. в размер на  4765,51лв по математически изчисления

-      м.10-м.12.2014г.- Дължим данък в размер на 6911,07лв. и лихва за просрочие в размер на 2385,65лв

С оглед изложеното съдът намира жалбата за частично основателна само досежно дължимия данък върху дивидентите. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

В хода на съдебното производство и двете страни са поискали присъждане на разноски. Жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1512лв. за адвокатски хонорар, 850лв. разноски за експертиза и 50 лв за д.т., а ответникът в размер на 1790,25 лв. съгласно Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения при материален интерес 42008,38лв. Съгласно чл.161 ал.1 ДОПК не намира приложение чл.78 ал.8 ГПК, който препраща към Наредбата за правна помощ , а намира приложение чл.8 ал.1 т.4 Наредба № 1 /2004г за минималните адвокатски възнаграждения.  

       Съобразно отхвърлената част от жалбата в полза на дирекция "ОДОП" Варна по компенсация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1347,61лв.  съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И: 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Билбобул” ООД ЕИК ********* със седалище гр.Русе,ул.Тутракан 41 представлявано от П.Л.Л. срещу Ревизионен акт № Р-03001817008486-091-001 от 26.06.2018г. (РА), издаден от М.Ц.М. – Началник сектор към НАП ТД-Варна, потвърден с решение № 229/01.10.2018г. на Директора на ОДОП –Варна, в частта с който са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014г., както следва: 8 075лв,44 лв. главница и 2 780,35лв. лихва

 

    ИЗМЕНЯ по жалба на „Билбобул” ООД ЕИК ********* със седалище гр.Русе,ул.Тутракан 41 представлявано от П.Л.Л. срещу Ревизионен акт № Р-03001817008486-091-001 от 26.06.2018г. (РА), издаден от М.Ц.М. – Началник сектор към НАП ТД-Варна, потвърден с решение № 229/01.10.2018г. на Директора на ОДОП –Варна, в частта с която е установен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за данъчни периоди м.01-.03.2014г. в размер на 7 576,16лв./главница/ и 3 197,74лв./лихва/, за м.10-12.2014г. в размер на 15 052,51лв./главница/ и 5 326,18лв./лихва/ , като определя данък за период м.01-м.03.2014г.- в размер на 11283,72 лв./главница и лихва за просрочие до 26.06.2018г. в размер на  4765,51лв по математически изчисления, за м.10-м.12.2014г.- Дължим данък в размер на 6911,07лв. и лихва за просрочие в размер на 2385,65лв

 

ОСЪЖДА „Билбобул” ООД ЕИК ********* със седалище гр.Русе,ул.Тутракан 41 представлявано П.Л.Л. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна сума в размер на 1347,61лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно потвърдената част на РА.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба пред Върховния административен съд.

 

                               СЪДИЯ: