РЕШЕНИЕ
№ 1477
гр. Пловдив , 21.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330110472 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано, след като с определение № 10/02.01.2020 г. по
описа на гр.д. № 2862/2018 г. на Окръжен Съд Пловдив, IV гр. с. е разделено производството
по предявените от „България Роуд сървиз“ ООД – гр. Пловдив, против Г. АЛ. АТ., С. В. Г.,
М. В. АТ., Д. ИВ. К., Р. ЕН. Б., М. С. М., М. СТ. М. /конституирана с допълнително
определение от 17.01.2019 г./ и ХР. АТ. К. искове за обявяване на относителната
недействителност на следните сделки:
1. Договор за покупко-продажба, сключен на 18.05.2016 г. с акт № **, том **, дв. вх. рег.
№ ****/**** г. на СВ- П. /с н.а. № **, том *, рег. № ***, дело № ***/****г. от
18.05.16г. на *** **** ****//, между С. В. Г. и съпругът й Д. И. Г., като продавачи, и
Д. ИВ. К., като купувач, неомъжена към датата на сделката.
2. Договор за покупко- продажба, сключен на 18.05.2016 г. с акт №**, том **, дв.вх.рег.
№***/****г. на СВ- П./с н.а. №**, том *, рег.№****, дело №***/*** г. от 18.05.16г. на
**** ***** ****/, между М. В. АТ., Г. АЛ. АТ. и С. В. Г., като продавачи, и Р. ЕН. Б.,
като купувач, разведен към датата на сделката, както и последващите сделки:
3. Договор за покупко -продажба, сключен на 15.06.2016г. с акт №*** том **, дв.вх.рег.
№****/**** г. на СВ- П. /с н.а. №***, том **, рег.№****, дело №***/****г. от
15.05.16г. на **** ***** *****/, между Д. ИВ. К., като продавач, и М. С. М., като
купувач, по време на брака му с М. СТ. М.
4. Договор за покупко -продажба, сключен на 15.06.2016г. с акт №***, том **, дв.вх.рег.
1
№***/***г. на CB-П. /с н.а. №***, том ***, рег.№****, дело №***/***г. от 15.06.16г.
на *** **** ****/, между Р. ЕН. Б., като продавач, и ХР. АТ. К., като купувач, разведен
към датата на сделката.
В исковата молба се твърди, че „България Роуд сървиз“ ООД – гр. Пловдив е кредитор на
Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М. В. АТ., считано от 11.05.2016 г., когато е постановено решение №
416/11.05.2016 г. по гр.д. № 2612/2015 г. на ВКС IVг.о.
Сочи се, че с Договор за покупко-продажба, сключен на 18.05.2016 г. с акт № **,том **,
дв. вх. рег. №****/*** г. на СВ- П. /с н.а. № **, том *, рег. № ****, дело № ****/****г. от
18.05.16г. *** **** *****/, между С. В. Г. и съпругът й Д. И. Г., като продавачи, и Д. ИВ. К.,
като купувач, неомъжена към датата на сделката, в полза на последната била прехвърлена ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор ******, с адрес: гр. К., ул. „В. ю." № *, с
площ от 288 кв. м., ведно с ½ идеална част от построената в същия поземлен имот сграда с
идентификатор № ******* със застроена площ от 119 кв. м., брой етажи: два,
предназначение - друг вид сграда за обитаване. Впоследствие, с договор за Договор за
покупко -продажба, сключен на 15.06.2016 г. с акт №***, том **, дв.вх.рег.№ ****/**** г. на
СВ-П. /с н.а. №***, том *, рег.№ ***, дело №***/***г. от 15.06.16г. на **** **** ****/,
приобретателят на описаното по-горе дворно място Д. ИВ. К. продала същото на М. С. М.,
по време на брака му с М. СТ. М.. Претендира се обявяването на недействителност на
Договор за покупко-продажба, сключен на 18.05.2016 г. с акт № **,том **, дв. вх. рег.
№***/**** г. на СВ- П. и последващата сделка Договор за покупко - продажба, сключен на
15.06.2016 г. с акт №***, том **, дв.вх.рег.№****/ **** г. на СВ - П., том **, дв.вх.рег.
№****/ г. на СВ - П. за продажбата до размер на ¼ ид.ч. от собствеността върху имота.
Твърди се, че с Договор за покупко-продажба, сключен на 18.05.2016 г. с акт №**, том
**, дв.вх.рег.№****/****г. на СВ- П. /с н.а. №**, том *, рег.№ ****, дело №***/**** г. от
18.05.16г. на *** **** ***/, между М. В. АТ., Г. АЛ. АТ. и С. В. Г., като продавачи, и Р. ЕН.
Б., като купувач, била прехвърлена собствеността върху ½ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор ******, с адрес: гр. К., ул. „В. ю." № *, с площ от 288 кв. м., ведно с ½
идеална част от построената в същия поземлен имот сграда с идентификатор № ******* със
застроена площ от 119 кв. м., брой етажи: два, предназначение - друг вид сграда за
обитаване. Впоследствие с Договор за покупко-продажба, сключен на 15.06.2016 г . с акт
№***, том **, дв.вх.рег.№****/***г. на CB-П. Р. ЕН. Б. продал описания по-горе недвижим
имот на ХР. АТ. К..
В исковата молба са изложени твърдения, че доколкото купувачите по тях се водят към
датата на исковата молба собственици на недвижимите имоти, с които неговите длъжници са
се разпоредили, за да го увредят като кредитор, и като твърди, че както между длъжниците
му и първите по ред купувачи, така и между последните и купувачите по сключените от тях
сделки за продажба, са подписвани частни документи, разкриващи намерението им да го
увредят като кредитор, за което може да се съди от изложените подробно в р.ІІІ от исковата
2
молба обстоятелства- извършване на разпоредителните сделки с мълниеносна бързина след
датата на постановеното от ВКС решение, при липса на обичайно пазарно поведение и
логика; въпреки това, че имотът в гр.П. е закупен със средства от ипотечен кредит през
2013г. и вписана в полза на банката договорна ипотека; при фрапиращо ниски продажни
цени по сделките; като преди сделката между Г.А. и Т.Д., от банковата сметка на първата е
изтеглена значителна сума, което сочи, че формално преведената от купувача по сметка на
продавачката продажна цена е всъщност осигурена от самата продавачка; че купувачите Д. и
М. не са разполагали със средства да извършат покупките; че имотът в К. е придобит от две
различни лица в идеални части, без да имат връзка помежду си и идея как ще стопанисват
имота заедно, а в добавка- и при запазено право на пожизнено ползване върху него от едно
трето лице.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, всеки от ответниците Г. АЛ. АТ., С. В. Г., М. В. АТ. е
подал отговор на исковата молба, който е взето еднотипно становище по предявените срещу
тях искове, с което оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват се
твърденията, че са извършили сделките, след като са разбрали, че ВКС е отменил
постановеното от ПОС решение и е постановил да върнат сумите, получени като
обезщетение за смъртта на съпруга на първата и бащата на другите две ответници, в деня на
постановяване на решението на ВКС, от адв. П.Т.. Твърдят, че за издадения срещу тях на
20.05.16г. обратен изпълнителен лист по гр. дело № 2390/2013г. на ПРС са узнали едва след
получаване на поканата за доброволно изпълнение, изпратена им от *** ***** по изп.дело
№ ***/****г., а към датата на сделките са нямали никаква представа, нито са знаели, нито са
предполагали, че е възможно решението в тяхна полза да се отмени и те да станат длъжници
на ищеца. Невярно било и твърдението на ищеца, че са извършили продажбата на своите
имоти в П. и в К., за да увредят ищеца, а верни били твърденията, че те са извършени по
следните причини: за да се подпомогне реализиране на желанието и взетото вече към април
2016 г. решение на С.Г. тя и съпругът и да заминат за Г., където да живеят и работят, тъй че
тя да може по-лесно да преодолее депресията, в която изпаднала след смъртта на баща си;
защото по същото време се налагало ответницата Г.А. да се грижи за болната си майка,
живуща в К., и да разполага със средства за лечението и, а и тя не харесвала жилището си в
П., поради редица неудобства. Затова те разгласили, чрез приятели и познати за желанието
си спешно да извършат техните продажби, явили се купувачи, които се съгласили с
условията, и така били извършени сделките. Молят исковете да се отхвърлят, като им се
присъдят разноските в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответницата К., която е оспорила
твърденията на ищеца като изцяло неверни и сама е заявила, че след като разбрала от
познатата си Г.А., че тя и дъщерите и продават спешно вилен имот в гр.К., решила да закупи
етаж от него, тъй като и имотът, и цената, на коята се продавал, я е устройвали, макар да
знаела, че в него ще продължи да живее свекървата на Г.А., като последното намирала за
добро, тъй като тя възнамерявала да ползва имота само през уикендите, тъй че в него да има
човек. Платила покупната цена от 7000лв. в деня на сделката и знаела, че другият етаж е
3
също продаден, но не познавала неговия купувач Р.Б.. В деня на продажбата получила
ключовете от първия етаж, а вечерта направили в имота празненство с нейни приятели, но
още в 20ч. свекървата на Г. започнала да им тропа отгоре, а после слезнала и започнала да се
разправя с тях и че докато умре, нямат работа в имота и. Затова, много разочарована,
решила да продаде имота, като разпространила обява за това в социалните мрежи. Бързо му
намерила купувач-земеделски производител от С., който и обяснил, че синовете му учат в
П., а той има намерение да купува земи в землището на К. и затова искал да купи и етажа от
къщата. Така продала етажа за 7500лв. и била доволна, че си покрила разходите от
покупката, както доволен бил и купувачът.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от отв. Б., с който е оспорил изцяло
исковете, касаещи продажбите, обективирани с актове №№**и *** от **** г., по които е
съответно купувач и продавач, като е заявил, че първият иск е неоснователен, а вторият е
недопустим, а разгледан по същество- и неоснователен; оспорил е твърдението на ищеца, че
като купувач по възмездна сделка, сключена с длъжници на ищеца, е знаел за увреждането
му като техен кредитор, като сам твърди, че е нямал никаква представа за наличие на
каквито и да е кредитори на продавачите, с които е договарял, а е бил изцяло добросъвестен
при извършване на покупката; че е установил от справка в публичния регистър наличието на
запазено право на ползване на приземния етаж в полза на М.А., което било съобразено при
уговаряне на цената, заедно с обстоятелството, че отделните етажи от къщата още не били
обособени като самостоятелни, тъй че ще има бъдещи разходи за обособяването им, и
заради което покупката била такава за ½ ид.част от имота; заявил е, че цената, на която
имотът е закупен, както и фактът, че е впоследствие продаден, не могат да служат като
елементи на знанието за увреждане на купувача и преценката за наличието му; по
отношение на последващата сделка, в която е продавач, е заявил, че е неоснователен, тъй
като сделката не е извършена при наличие на знание у участниците в нея относно
увреждането на ищеца.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от отв. М.М., с който
е оспорил изцяло исковете, както е оспорил и твърденията на ищеца като изопачени и
неверни; заявил е, че от децата си С. и С., които по това време били студенти в П. и
разбрали по интернет, че в К. се продава изгодно етаж от къща, а той отдавна имал желание
като земеделец да купи имот и земи в този край, в който почвата е по-плодородна от С., се
свързал по телефон с продавачката, харесал имота и го купил за 7500лв., от които 500лв. за
такси; заявил е, че ползват първия етаж от къщата, в който извършил дребни ремонти, и
половината дворно място, и знае, че вторият етаж има друг собственик, който не е засичал.
Затова моли искът да се отхвърли.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от отв. Х.К., с който е оспорил
предявения срещу него иск като недопустим и като неоснователен; за недопустимостта е
развил подробни съображения в р.І от отговора, аналогични на развитите в отговора на
отв.Б., негов продавач; поискал е разделяне на производството по предявения срещу него
4
иск и изпращането му по подсъдност на ПРС по съображения, подробно изложени в р.ІІ от
отговора и аналогични на онези, изложени с отговора на неговия продавач; заявил е, че
искът е неоснователен, тъй като сделката е извършена без наличие на знание у
контрагентите за увреждане на кредитора- ищец по делото и при пълна негова
добросъвестност. Затова моли искът да се отхвърли, като му се присъдят разноските в
производството.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
М.М..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Относно допустимостта на предявените искове против ответниците М. С. М., М. СТ.
М. и ХР. АТ. К., с оглед изричното възражение на ответниците в тази насока:
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017
г. на ВКС, ОСГТК, защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна
сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е
чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за недействителност по отношение на него не
само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки,
които го увреждат.
Ето защо и предвид задължителните постановки, приети в Тълкувателно решение №
2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, съдът намира, че
предявените искове от „България Роуд Сървиз“ ООД против всички ответници, вкл. и
против М. С. М., М. СТ. М. и ХР. АТ. К., са допустими.
Относно основателността на предявените искове:
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да
бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът
го уврежда, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. /чл. 135, ал. 2 ЗЗД/. Разпоредбата
на чл. 135, ал. 3 ЗЗД предвижда, че когато действието е извършено преди възникване на
вземането, то е недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с
което той е договарял, да увреди кредитора.
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото ищецът да докаже,
че има качеството на кредитор спрямо ответниците Г. АЛ. АТ., С. В. Г., М. В. АТ., преди
разпоредителните сделки, които атакува; че ответниците са извършили твърдените
разпоредителни действия; че с тези си действия са увредени интересите му на кредитор; че
5
длъжниците и техните първоначални и последващи във всяка от двете редици сделки, са
знаели за увреждането на кредитора.
Като писмени доказателства по делото е приет заверен препис /л.16-18/ от: Решение №
2680/26.06.2014 г., постановено по гр.д. № 2390/2013 г. по описа на ПРС, с което е осъдено
„България Роуд Сървиз“ ЕООД, да: заплати на Г. АЛ. АТ., сумата от 69 500 лева, на С. В. Г.
сумата от 69 500 лева, на М. В. АТ. сумата от 69 500 лева, представляващи обезщетение на
основание чл. 200, ал. 1 вр. ал. 4 КТ за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
****** В. А. А. (съответно ***** на първата и **** на другите две), настъпила на
23.03.2011 г., вследствие на трудово злополука, претърпяна на 23.03.2011 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на злополуката – 23.03.2011 г.; с Решение №
52/09.01.2015 г., постановено по в.гр.д. № 3085/2014 г. по описа на ПОС, VІІ гр.с. е
потвърдено Решение № 2680/26.04.2014 г., постановено по гр.д. № 2390/2013 г. по описа на
ПРС; с Решение № 416/11.05.2016 г., постановено по гр.д. № 2612/2015 г. по описа на ВКС
на РБ, е отменено Решение № 52/09.01.2015 г. по описа на ПОС, в частта му, с която
„България Роуд Сървиз“ ЕООД е осъдено да заплати на Г. АЛ. АТ. сумата от 69 500 лева, на
С. В. Г. и на М. В. АТ., сумите от по 40 000 лева (разликата между присъденото обезщетение
от 69 500 лева и действително дължимото се такова от 29 500 лева) за всяка от тях,
представляващи обезщетение за претърпени, вследствие на ****** В. А. А. ***** на
първата и **** на другите две, настъпила на 23.01.2011 г., вследствие на ПТП, реализирано
на същата дата, което е признато за трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със
законната лихва върху обезщетенията, считано от 23.01.2011 г. до окончателното плащане
на сумите. Със същото решение, са отхвърлени предявените от Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М. В.
АТ., искове по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумите от 69 500 лева за първата и за сумите
от по 40 000 лева (разликата между присъденото обезщетение от 69 500 лева и действително
дължимото се такова от 29 500 лева) за втората и третата, представляващи обезщетение за
претърпени вследствие на ****** В. А. А. ***** на първата и **** на другите две,
настъпила на 23.01.2011 г., вследствие на ПТП, реализирано са същата дата, което е
признато за трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от 23.01.2011 г. до окончателното плащане на сумите. Със същото
решение е потвърдено Решение № 52/09.01.2015 г. по описа на ПОС, постановено по гр.д. №
3085/2014 г. в останалата му част. Със същото решение са осъдени Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М.
В. АТ., да заплатят на „България Роуд Сървиз“ ООД, сумата от 20 624.29 лева – разноски по
делото за всички инстанции.
Като писмени доказателства по делото са приети /л.23-25/ и 3 броя изпълнителни
листове, издадени на 28.07.2014 г. по гр.д. № 2390/2013 г. по описа на ПРС, издадени срещу
„България Роуд Сървиз“ ЕООД, да заплати на Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М. В. АТ., на всяка от
тях, сумата от 69 500 лева, представлява обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. ал. 4 КТ за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на ****** В. А. А. (съответно ***** на
първата и **** на другите две), настъпила на 23.03.2011 г., вследствие на трудово
злополука, претърпяна на 23.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главниците от
6
датата на злополуката – 23.03.2011 г.
От приетата по делото Покана за доброволно изпълнение, с изх. № 6069/30.07.2014 г.
/л.26/, се установява, че въз основа на издадените изп.листове от 28.07.2014 г., е образувано
изп.дело № **/**** г. по описа на *** **** ***, с рег. № ***, с район на действие Окръжен
съд Пловдив, с взискатели Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М. В. АТ. и длъжник „България Роуд
Сървиз“ ООД, с която длъжникът е поканен да заплати на взискателите сумата в общ размер
на 299 462.25 лева, от които главница в размер от по 69 500 лева, ведно със законна лихва от
по 24 176.26 лева, за периода от 23.03.2011 г. – 13.08.2014 г., за всяка от тях, и 18 433.38 лева
– такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 13.08.2014 г.
Установява се, че с Постановление за приключване с изх. № 3980/05.05.2015 г. /л.27/,
изп.дело № ***/*** г. по описа на *** *** ****, предвид, че вземането по делото е погасено
изцяло от длъжника „България Роуд Сървиз“ ООД на взискателите Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М.
В. АТ., изп. дело е приключено.
От издадено Удостоверение с изх. № 3603/14.05.2016 г. по изп.дело № ***/**** г.,
/л.28/, издадено от **** **** *****, се установява, че от постъпилите суми от длъжника
„България Роуд Сървиз“ ООД, за пълното погасяване на вземането по изп.дело, към всяка от
трите взискателки е изплатена сума в размер на 98 783.49 лева, представляваща 69 500 лева
– главнициа и 29 283.49 лева – законна лихва.
По делото се установява още, видно от приетите по делото Обратни изпълнителни
листове, издадени на 20.05.2016 г. по гр.д. № 2390/2013 г. по описа на ПРС /л.29-31/, че
срещу Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М. В. АТ., в полза на „България Роуд Сървиз“ ЕООД са
издадени обратни изпълнителни листове, по силата на които Г. АЛ. АТ. е осъдена да заплати
на „България Роуд Сървиз“ ЕООД сумата от 69 500 лева, представляваща обезщетение на
осн. чл. 200, ал. 1 във вр. с ал. 4 КТ неимуществени вреди, ведно със законната лихва за
периода 23.03.2011 г. – 04.05.2015 г. – сумата от 29 283.49 лева; по силата на които С. В. Г. и
М. В. АТ. са осъдени да заплатят на „България Роуд Сървиз“ ЕООД сумите от по 40 000
лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 във вр. с ал. 4 КТ неимуществени
вреди, ведно със законната лихва за периода 23.03.2011 г. – 04.05.2015 г. – сумата от 16
853.76 лева, които суми са събрани в изп. производство по изп.дело № ***/*** г. по описа
на *** *** ****, въз основа на изп.лист, издаден при допуснато предварително изпълнение
на Решение № 2680/26.06.2014 г., постановено по гр.д. № 2390/2013 г. по описа на ПРС,
което в тези му части е отменено с влязлото в сила на 11.05.2012 г. Решение №
416/11.05.2016 г., постановено по гр.д. № 2612/2015 г. по описа на ВКС.
Установява се също – от 3 броя удостоверения /л.33-35/, че въз основа на издадените
обратни изпълнителни листове, „България Роуд Сървиз“ ЕООД, е образувало срещу Г. АЛ.
АТ. изп. дело № ****/ **** г. по описа на *** **** ****, рег. № ***, район на действие
ПОС; срещу С. В. Г. – изп.дело № ****/*** г. по описа на *** **** ***** и срещу М. В.
7
АТ., изп. дело № ****/**** г. по описа на **** ***** ***в.
От приетото по делото като писмено доказателство – Удостоверение /л.36/, издадено с
изх. № 20603/20.12.2018 г., издадено от *** ***** ****, по изп.д. № ***/*** г. по описа на
*** **** *****, с взискател: „България Роуд Сървиз“ ЕООД и длъжници С. В. Г., Г. АЛ. АТ.
и М. В. АТ., за вземане в размер на сумата от 20 624.29 лева, разноски по делото за всички
съдебни инстанции.
По делото е приет Договор за покупко-продажба /л.39-40/, сключен на 18.05.2016 г. с
акт № **, том **, дв. вх. рег. № ****/**** г. на СВ- П. /с н.а. № **, том *, рег. № ***, дело
№ ***/****г. от 18.05.16г. на *** **** ****//, между С. В. Г. и съпругът й Д. И. Г., като
продавачи, и Д. ИВ. К., като купувач, по силата на който продавачите продават на купувача
следния недвижим имот: собствената си ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор
№ ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес: гр. К., ул. „В. ю." № *, с
площ 288 кв.м., заедно с построената в същото дворно място сграда с идентификатор №
*******, със ЗП 119 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – друг вид сграда за обитаване.
Посочено е, че върху имота е запазено право на пожизнено ползване за М. Н. А.. Посочено е
още, че продажната цена на описания недвижим имот е общо в размер на 7000 лева, която
цена продавачите заявяват, че са я получили изцяло, в брой днес, преди подписване на
настоящия нотариален акт.
По делото е приет Договор за покупко-продажба /л.41/, сключен на 22.06.2007 г.,
сключен с нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ***/*** г. на **** **** ***,
сключен между В. А. А., като продавач и С. В. Г., като купувач, на ½ ид.ч. от дворно място,,
в гр. К., ул. „В. ю." № *, цялото с площ от 280 кв.м., заедно с построената в същото дворно
място жилищна сграда – къща, състояща се от призем и първи жилищен етаж, със ЗП от 120
кв.м., за цена 1000 лева, платена изцяло на продавача от купувачката преди подписването на
нотариалния акт. Посочено е, че върху имота е запазено право на пожизнено ползване на М.
Н. А..
По делото е приет Договор за покупко-продажба, /л.42-43/, сключен на 18.05.2016 г. с
акт № **, том ***, дв. вх. рег. № *****/**** г. на СВ- П. /с н.а. № **, том *, рег. № ****,
дело № ***/***г. от **** г. на *** ***** ****/, между М. В. АТ., Г. АЛ. АТ. и С. В. Г., като
продавачи, и Р. ЕН. Б., като купувач, по силата на който продавачите продават на купувача
следния недвижим имот: собствената си ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор
№ ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес: гр. К., ул. „В. ю." № *, с
площ 288 кв.м., заедно с построената в същото дворно място сграда с идентификатор №
*******, със ЗП 119 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – друг вид сграда за обитаване.
Посочено е, че върху имота е запазено право на пожизнено ползване за М. Н. А.. Посочено е
още, че продажната цена на описания недвижим имот е общо в размер на 7000 лева, която
цена продавачите заявяват, че са я получили изцяло, съразмерно с квотите си, в брой днес,
преди подписване на настоящия нотариален акт.
8
По делото е приет Договор за покупко-продажба, /л.47/, сключен на 15.06.2016г. с акт
№***, том **, дв.вх.рег.№****/ **** г. на СВ - П., том 49, дв.вх.рег.№****/**** г. на СВ- П.
/с н.а. № ***, том *, рег.№****, дело №***/****г. от ***** г. на *** *** ****/, между Д. ИВ.
К., като продавач, и М. С. М., като купувач, по време на брака му с М. СТ. М., по силата на
който продавача продава на на купувача следния недвижим имот: собствената си ½ идеална
част от Поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с адрес: гр. К., ул. „В. ю." № *, с площ 288 кв.м., заедно с построената в същото
дворно място сграда с идентификатор № *******, със ЗП 119 кв.м., брой етажи – 2,
предназначение – друг вид сграда за обитаване. Посочено е, че върху имота е запазено право
на пожизнено ползване за М. Н. А.. Посочено е още, че продажната цена на описания
недвижим имот е общо в размер на 7500 лева, която цена продавача заявява, че я получил
изцяло, в брой днес, преди подписване на настоящия нотариален акт.
По делото е приет Договор за покупко-продажба, /л.48/, сключен на 15.06.2016г. с
акт №***, том **, дв.вх.рег.№****/***г. на CB-П. /с н.а. №***, том *, рег.№ ****, дело
№***/***г. от ****г. на *** **** ****/, между Р. ЕН. Б., като продавач, и ХР. АТ. К., като
купувач, по силата на който продавача продава на купувача следния недвижим имот:
собствената си ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор № ***** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес: гр. К., ул. „В. ю." № *, с площ 288
кв.м., заедно с построената в същото дворно място сграда с идентификатор № *******, със
ЗП 119 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – друг вид сграда за обитаване. Посочено е, че
върху имота е запазено право на пожизнено ползване за М. Н. А.. Посочено е още, че
продажната цена на описания недвижим имот е общо в размер на 7500 лева, която цена
продавача заявява, че я получил изцяло, в брой днес, преди подписване на настоящия
нотариален акт.
Страните по делото не спорят, а и от така приетите гореописани писмени
доказателства по делото, съдът приема, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.
135, ал. 1 ЗЗД, т.е. ищцовото дружество безспорно доказа, че има качеството на кредитор
преди разпоредителните сделки, които атакува.
Този извод се потвърждава от обстоятелството, че Решението, постановено по гр.д. №
2612/2015 г. по описа на ВКС на РБ, е от 11.05.2016 г., с което е отменено Решение №
52/09.01.2015 г. по описа на ПОС, в частта му, с която „България Роуд Сървиз“ ЕООД е
осъдено да заплати на Г. АЛ. АТ. сумата от 69 500 лева, на С. В. Г. и на М. В. АТ., сумите от
по 40 000 лева (разликата между присъденото обезщетение от 69 500 лева и действително
дължимото се такова от 29 500 лева) за всяка от тях, представляващи обезщетение за
претърпени, вследствие на ****** В. А. А. ***** на първата и **** на другите две,
настъпила на 23.01.2011 г., вследствие на ПТП, реализирано на същата дата, което е
признато за трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от 23.01.2011 г. до окончателното плащане на сумите, и с което
решение са осъдени Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М. В. АТ., да заплатят на „България Роуд Сървиз“
9
ООД, сумата от 20 624.29 лева – разноски по делото за всички инстанции. Като същото
Решение, постановено по гр.д. № 2612/2015 г. по описа на ВКС на РБ, е постановено, след
като „България Роуд Сървиз“ ООД е погасило изцяло вземанията на ответниците Г. АЛ.
АТ., С. В. Г. и М. В. АТ., сумите по издадените в полза на последните изпълнителни
листове, издадени при допуснато предварително изпълнение на Решение № 2680/26.06.2014
г., постановено по гр.д. № 2390/2013 г. по описа на ПРС, който факт се установява от
приетото по делото Постановление за приключване с изх. № 3980/05.05.2015 г. на изп.дело
№ ***/*** г. по описа на *** *** ****, като съдът приема, че най-късната дата на погасяване
на вземанията е 05.05.2015 г., когато е издадено Постановлението за приключване.
Поради тези причини и ищецът по делото „България Роуд Сървиз“ ЕООД се е снабдил
с обратни изпълнителни листове срещу ответниците Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М. В. АТ.,
издадени на 20.05.2016 г.
Действително, ищецът по делото се е снабдил с обратните изпълнителни листове на
20.05.2016 г., а първите разпоредителни сделки с процесните имоти са от 18.05.2016 г.
Съгласно Решение № 639/06.10.2010г., постановено по гр. д. № 754/09г. по описа на
ВКС, ІV г.о., кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или
непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването
за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е предоставено при
наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането със съдебно
решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното
вземане е отречено със сила на пресъдено нещо, какъвто, обаче не е настоящия случай,
доколкото с влязло в законна сила решение, постановено на 11.05.2016 г. по гр. д. №
2612/2015 г. по описа на ВКС на РБ, е признато вземане в полза на ищцовото дружество
спрямо ответниците Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М. В. АТ., и предвид пълното погасяване на
вземанията спрямо ответниците от ищеца преди тази дата, въз основа на допуснатото
предварително изпълнение на отменените решения на ПРС и ПОС.
Ето защо и, съдът приема, че е доказана първата предпоставка за успешното
провеждане на предявените искове, а именно, че ищецът има качеството на кредитор преди
разпоредителните сделки, които атакува.
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото като писмени доказателства –
Договор за покупко-продажба, сключен на 18.05.2016 г., с нотариален акт № **, том **, дв.
вх. рег. № ****/**** г. на СВ- П. /с н.а. № **, том *, рег. № ***, дело № ***/****г. от
18.05.16г. на *** **** ****//; Договор за покупко - продажба, сключен на 18.05.2016 г. с
нотариален акт №**, том **, дв.вх.рег.№***/****г. на СВ- П./с н.а. №**, том *, рег.№****,
дело №***/*** г. от 18.05.16г. на **** ***** ****/, както и Договор за покупко -продажба,
сключен на 15.06.2016г. с нотариален акт №*** том **, дв.вх.рег.№****/**** г. на СВ- П. /с
н.а. №***, том **, рег.№****, дело №***/****г. от 15.05.16г. на **** ***** *****/ и
10
Договор за покупко - продажба, сключен на 15.06.2016г. с нотариален акт №***, том **,
дв.вх.рег.№***/***г. на CB-П. /с н.а. №***, том ***, рег.№****, дело №***/***г. от
15.06.16г. на *** **** ****/ - безспорно се установява, че ответниците С. В. Г., на 18.05.2016
г. е прехвърлила собствената си ½ ид.ч. от недвижимия имот и построената в него къща,
находящ се в гр. К., ул. „В. ю." № *, на ответника Д. ИВ. К., както и, че ответниците на
18.05.2016 г. Г. АЛ. АТ. и М. В. АТ., заедно със С. В. Г. са прехвърлили останалата,
собствена им ½ ид.ч. от недвижимия имот и построената в него къща, находящ се в гр. К.,
ул. „В. ю." № *, на ответника Р. ЕН. Б., както и, че купувачите от своя страна, са
прехвърлили на 15.06.2016 г., собствеността на придобитите от тях по ½ ид.ч. от
недвижимия имот и построената в него къща, находящ се в гр. К., ул. „В. ю." № *, на трети
лица – съответно на ответника М. С. М. и на ХР. АТ. К..
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч.
извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр.
Следователно е доказана и втората предпоставка за успешното провеждане на
предявените искове - че ответниците Г. АЛ. АТ., С. В. Г., М. В. АТ., Д. ИВ. К. и Р. ЕН. Б., са
извършили твърдените разпоредителни действия.
Безспорно, извършените продажби са увреждащи за кредитора – ищец, тъй като е
намалено имуществото на длъжниците – ответниците Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М. В. АТ., т.е.
намалили са имуществото си като са прехвърлили недвижимите си имоти на трети лица и по
този начин лишават ищцовото дружество от възможността да се удовлетвори от тези
вземания.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед релевираните от всички ответници
възражения, са свързани със липсата на знание, както у длъжниците, така и у контрахентите
им, за увреждане на кредитора.
Във връзка с твърденията на ответниците Г. АЛ. АТ., С. В. Г., М. В. АТ., че същите са
разбрали за решението на ВКС, след извършените от тях разпоредителни сделки на
18.05.2016 г., по делото като писмени доказателства са приети: Покана за доброволно
изпълнение, с изх. № 9017/02.06.2016 г. по описа на *** **** ****, по изп.дело № ***/****
г., /л.265-266/, до С. В. Г., връчена й лично на 14.06.2016 г.; Покана за доброволно
изпълнение, с изх. № 8999/02.06.2016 г. по описа на *** **** ***, по изп.дело № ***/**** г.,
/л.267-268/, до М. В. АТ., връчена й, на 14.06.2016 г., чрез С.Г., както Покана за доброволно
изпълнение, с изх. № 9018/02.06.2016 г. по описа на *** **** ****, по изп.дело № ***/****
г.,/л.269-270/, до Г. АЛ. АТ., връчена й, на 14.06.2016 г., чрез С.Г..
11
Във връзка с твърденията на ищеца, че ответниците Г. АЛ. АТ., С. В. Г., М. В. АТ., са
знаели за Решението на ВКС, преди извършените от тях разпоредителни сделки на
18.05.2016 г., по делото като писмени доказателства са приети Молба с вх. №
5129/14.05.2016 г. и Молба с вх. № 5130/14.05.2016 г., депозирани във ВКС, по гр.д. №
2612/2015 г. по описа на ВКС, от адвокат П.Т. – като пълномощник на Г. АЛ. АТ., М. В. АТ.
и С. В. Г., /л.335-336/ с искане, на основание чл. 248 ГПК, да се измени Решението на ВКС, в
частта му за разноските, както и на основание чл. 247 ГПК, да се поправи очевидна
фактическа грешка, в постановеното Решение, относно началната дата на законната лихва –
вместо посочената в решението дата – 23.01.2011 г., същата следва да е 23.03.2011 г.
По делото като писмени доказателства са приети и Удостоверения за съпруг/а и родствени
връзки на Д. ИВ. К., на Р. ЕН. Б., на М. С. М., от които не се установяват родствени или
роднински връзки между всички ответници по делото.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. Б. Т. Т. /по
искане на ищеца/ и св. Ц. Б. Ц., И. Т. Д., Л. И. П. и К. К. Б. /по искане на ответниците/.
Св. Ц. Б. Ц. /без родство/, твърди, че живее в гр. К., повече от 20 години. Заявява, че
познава С.Г., покрай съпругът й, с който са израснали заедно, които също живеели в гр. К.,
както познава и Г., и М., които са нейна **** и ***. Св. твърди, че след смъртта на *** си,
С. не била добре, изпаднала в депресия. Св. сочи, че поради тази причина и тъй като ****
му, тогава, се била установила в Г. на работа, решили, заедно със С. и **** й, да заминат при
нея в Г., където да се установят и да работят. Св. твърди, че за да може да осигурят пари за
заминаването си, С. и **** й решили да продадат къщата на С. в гр. К.. Св. сочи, че в
крайна сметка не заминали за Г., защото се скарал с **** му – отношенията им се развалили
и стигнали до развод, а идеята била да заминат при нея.
Относно достоверността на свидетелските показания на свидетеля Ц. Ц. по делото
като писмени доказателства са приети /л.433-444/ - Искова молба от 27.03.2017 г. от В. А.
Ц., против Ц. Б. Ц., по която е образувано гр.д. № 4327/2017 г. по описа на ПРС, по чл. 49
СК, съответно Отговор на Ц. Ц., от които се установява, че В. Ц., през 2014 г. заминала да
работи в **., където живеела и работила и към датата на подаване на исковата молба.
Установява се, че от брака им имат дъщеря, която също живеела при нея и учила в Г..
Посочила е също, че от заминаването си в Г. през 2014 г. е във фактическа раздяла със
съпруга си Ц. Ц., като счита, че отношенията между тях са изчерпани и счита брака им за
дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и иска да се прекрати сключения помежду
им брак като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал. 1 СК. Заявила е
още, че не претендира да й бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се
в гр. К., а същото да продължи да се ползва от Ц. Ц. В отговор на исковата молба, Ц. Ц. е
депозирал Отговор на исковата молба, с който се съгласява с описаното от В. Ц. – че
последната е напуснала семейното им жилище през 2014 г. и е заминала за Г., заедно с
дъщеря им.
12
Съдът намира, че показанията на св. Ц. следва да бъдат ценени като пълни,
непротиворечиви и последователни. Същият възпроизвежда свои преки впечатления, както
за психическото състояние на ответника С.Г. след смъртта на баща й, така и за общото им
намерение, заедно със съпругът й да заминат и да се устроят в Г., във връзка с което
ответницата твърди, че е продала своята идеална част от процесния недвижим имот. Този
извод не се разколебава, от приетите писмени доказателства – искова молба и отговор на
искова молба, по повод на които е образувано бракоразводното дело между свидетеля Ц. и
бившата му съпруга. Действително, от описаното в тези документи, се установява, че
двамата съпрузи са били във фактическа раздяла от 2014 г., когато Ц. заминала за Г..
Последният факт, обаче, според съда, не разколебава изводът, че св. Ц., заедно със
семейство Г. са имали намерение да отидат при съпругата му в Г.. Напротив, за липса на
лоши отношения между св. Ц. и съпругата му, е доказателство и подадената чак на
27.03.2017 г. исковата молба в съда от Ц., въпреки твърдяната от тях фактическа раздяла от
2014 г., още повече, че двамата от съвместния им брак имат дете, в името на което, очевидно
са опитвали да спасят брака си.
Ето защо, съдът кредитира изцяло показанията на св. Ц.. Същият възпроизвежда свои
преки впечатления, като казаното от него се подкрепя и от останалите доказателства.
Свидетелят И. Т. Д. /без родство/, твърди, че познава М. М. от с. З. в., където са
съседи. Св. установява, че М. М. е земеделски производител – има градини, произвежда
плодове и ги продава. Свидетелката сочи, че М. си купил имот – къща в гр. К., през
интернет. Доколкото знае къщата била на два етажа – приземен етаж и етаж. Твърди, че
децата на М. – син и дъщеря, били студенти, когато купил къщата. Свидетелката заявява, че
тъй като М. ходил лятото да продава по борсите, знае, че е нощувал в имота. Твърди, че М.
си ползва имота. Споделил й, че вътре в къщата поправил ел. инсталацията. Понякога синът
му пътувал с него, понякога съпругата му. Товарили буса със стока. Тъй като свидетелката
също има градина с праскови, понякога им давала прасковите, за да ги продава М. на
борсата. На свидетелката не й известно М. да има познати в П..
Свидетелят Л. И. П. /без родство/ заявява, че познава Р.Б. от много години, тъй като с
баща му били много близки. Свидетелят твърди, че Р. се занимава с много неща –
закупуване на имоти, строителство. Сочи, че закупува имоти на територията на гр. К.. За
процесната сделка, свидетелят твърди, че хора от с. Т. предложили на Б. този имот, през
2016 г. да го закупи, доколкото знае сделката била между няколко жени. Б. преценил, че ще
купи една част, за да направи бърза сделка, продажба и печалба. Впоследствие го продал
този недвижим имот.
Свидетелят К. К. Б. /без родство/ заявява, че познава Р.Б. от дълго време, тъй като
последният имал хотел на морето и свидетелят е бил при него на почивка. Свидетелят
твърди, че Б. се занимава с покупко-продажба на имоти. Свидетелят твърди също, че
познава Х.К. от дете, който бил от с. Т. и се занимавал със събиране на коли за скрап. През
13
2016 г. Х.К. си търсел евтина къща. Свидетелят сочи, че седнали с Р. да пият кафе в гр. П. и
последният му споделил, че си е купил евтино някаква къща в гр. К.. Тогава свидетелят го
попитал дали може да свърши работа на К., при което свидетелят дал на последния телефона
на Б.. Свидетелят знае само, че имотът бил етаж от къща в гр. К..
Свидетелят Б. Т. Т. /без родство/ твърди, че работи в Община К., отдел „Местни данъци
и такси“, като се занимава с издаването на данъчни оценки, живее и работи от 40 години в
Общината. Твърди, че жилището, в което живее в гр. К. е близо до улица „В. ю." № *,
поради което познава М.А., С.Г., Г.А.. Свидетелката заявява, че не може да каже нещо,
свързано с къщата, защото мъжа й я кара в осем часа на работа и се прибира в пет часа.
Сочи, че имат жилище и в гр. П. и много често отсядат в него. Не знае дали от 2016 г. нещо
е правено в къщата на ответниците М.А., С.Г. и Г.А., тъй като с последните не били
приятели и не им е ходила на гости. Не знае дали са напуснали къщата или изнасяли багаж,
не си спомня дали са ходили за издаването на данъчни оценки през 2016 г., защото при нея
ходили много хора. Знае, че бабата е починала, но не знае дали е имало некролози, защото
макар къщите им да били в близост, на свидетелката не й се е налагало да ходи в тяхната
улица. Свидетелката заявява, че събота и неделя живее в гр. П., където й е настоящия адрес.
От съвкупността на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема, че по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване, наличие на
знание за увреждане на кредитора - ищец, нито у длъжниците Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М.В. Г.,
нито у контрахентите им - Д. ИВ. К., Р. ЕН. Б., М. С. М., М. СТ. М. и ХР. АТ. К..
От приетите по делото доказателства – покани за доброволно изпълнение –
безспорно се установява, че Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М.В. Г. са узнали за ищцовото вземане на
14.06.2016 г., т.е. почти месец след извършената от тях продажба на 18.05.2016 г.
Действително, от приетите по делото доказателства – депозирани молби на 14.05.2016 г. по
гр.д. № 2612/2015 г. по описа на ВКС, се установява, че техният пълномощник – **** П.Т.,
вече е знаел за постановеното по делото решение.
Доказателства, обаче, за узнаване на Решението на ВКС от ответниците Г. АЛ. АТ.,
С. В. Г., М. В. АТ., на дата, преди получените от тях ПДИ – на 14.06.2016 г., няма. Дори,
хипотетично да се приеме, че същите са узнали на 14.05.2016 г. за решението, според съда,
пак не се установява знанието им за увреждане на кредитора. Напротив, от всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че още през април 2016 г., поради
психическото състояние на ответницата С.Г., след смъртта на баща й поради взетото от нея
и съпруга й решение да заминат, за да се устроят в Г., са взели решение за продажба на
наследствения им имот. Това нейно решение е било подкрепено от най-близките й хора-
майка й и сестра й, доколкото майка й не е искала да живее в имота, напомнящ й за
починалия съпруг, което е и житейски логично. За взетото решение, още през април 2016 г.,
за продажба на процесния имот свидетелства и обстоятелството, че сделките са реализирани
месец по-късно. В тази насока, съдът не споделя твърденията на ищеца, че доказателство за
14
намерението им да го увредят, е мълниеносната бързина за извършване на процесните
сделки след постановеното от ВКС решение. Напротив, краткият срок показва, че тези
предприети разпоредителни действия са замислени по – рано, тъй като процедурата за
извършването им отнема време, както за снабдяването им с необходимите документи –
скици, данъчни оценки и т.н. за правното оформяне на сделките, така и времето за намиране
на купувачи, още повече, че в конкретния случай, продажбите не са извършени на роднини.
Ето защо и според, съдът не е доказана следващата предпоставка за уважаване на
предявените искове - знанието у длъжника за увреждане на кредитора.
Освен това, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
не се доказва и знанието у контрахентите на длъжниците, нито на последващите такива.
Правилото на чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД, дава защита на кредитора и спрямо
последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което
длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно
от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен.
В настоящия случай, процесните сделки са покупко – продажби, т.е. същите са
възмездни.
Според постановките на Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по
тълк.дело № 2/2017 г., в случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за
недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, при преценката
за наличие на знание за увреждането от страна на последния приобретател или за наличие на
предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. второ ЗЗД по отношение на неговия праводател,
когато е придобил безвъзмездно, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между
отделните сделки. По този начин цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за
относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за
уважаване на иска по отношение на последния приобретател. И обратно, ако не са налице
предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за
обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде
отхвърлен, дори и да са налице основание за това по отношение на някоя от междинните
сделки.
В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите И. Т. Д. и К. К. Б., които съдът кредитира изцяло, не се установява, знание за
увреждането на кредитора от страна на последните приобретатели - М. С. М. и ХР. АТ. К.,
на процесните имоти, находящи се в гр. К.. По делото не е събрано и нито едно
доказателство, което да опровергава този извод.
Ето защо, предвид изложеното, след като от една страна не е установен безвъзмездния
характер на сделките, а от друга – не е установено знанието на третите лица за увреждащия
15
й кредитора характер, не са налице кумулативните предпоставки по чл. 135 ЗЗД,
обуславящи основателността на предявените искове.
Ето защо и предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците имат право на
разноски.
Ответникът Д. И. К. претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 980 лева, съобразно договор за правна защита и съдействие /л.386/.
Ответникът М. С. М. претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 980 лева, съобразно договор за правна защита и съдействие /л.634/.
С оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатските
хонорари на ответниците К. и М., съдът следва да извърши преценка.
Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, намира за неоснователно направеното от
ищеца възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения на
ответниците, тъй като същите съответстват на процесуалните усилия за защита интересите
на ответниците по делото.
Ответникът ХР. АТ. К. претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1200 лева, съобразно договор за правна защита и съдействие /л.177/.
Ответникът Р. ЕН. Б. претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2800 лева, съобразно договор за правна защита и съдействие /л. 255/.
Относно ответниците - Г. АЛ. АТ., С. В. Г., М. В. АТ. и М. СТ. М. – макар да са
направили искане за присъждане на разноски, поради липсата на доказателства за сторени
такива, не следва да им се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „България Роуд Сървиз“ ООД, ЕИК *********,
против Г. АЛ. АТ., ЕГН **********, С. В. Г., ЕГН **********, М. В. АТ., ЕГН **********,
Д. ИВ. К., ЕГН **********, Р. ЕН. Б., ЕГН **********, М. С. М., ЕГН **********, М. СТ.
М., ЕГН ***** и ХР. АТ. К., ЕГН **********, искове за обявяване на относителната
недействителност по отношение на ищеца „България Роуд Сървиз“ ООД на следните
сделки, извършени с:
16
1. Договор за покупко-продажба, сключен на 18.05.2016 г. с акт № **, том **, дв. вх. рег.
№****/**** г. на СВ- П. /с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № ***/****г.
от **** г. на **** *****/, с който С. В. Г. и съпругът й Д. И. Г., продават на Д. ИВ. К.,
следния недвижим имот: ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор № *****
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД-
18-13/19.02.2009 г. на ****** на АГКК, с адрес: гр. К., ул. „В. ю." № *, с площ 288
кв.м., ведно с построената в същия поземлен имот сграда с идентификатор № *******,
със ЗП 119 кв.м., за продажбата до размер на ¼ идеална част от собствеността върху
имота;
2. Договор за покупко- продажба, сключен на 18.05.2016 г. с акт №**, том **, дв.вх.рег.
№***/****г. на СВ- П. /с нотариален акт №**, том *, рег.№***, дело №***/**** г. от
****г. на **** *****/, с който М. В. АТ., Г. АЛ. АТ. и С. В. Г., продават на Р. ЕН. Б.,
следния недвижим имот: ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор № *****
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД-
18-13/19.02.2009 г. на **** ***** на АГКК, с адрес: гр. К., ул. „В. ю." № *, с площ 288
кв.м., ведно с построената в същия поземлен имот сграда с идентификатор № *******,
със ЗП 119 кв.м.;
3. Договор за покупко -продажба, сключен на 15.06.2016г. с акт №*** том **, дв.вх.рег.
№****/**** г. на СВ- П. /с н.а. №***, том **, рег.№****, дело №***/****г. от
15.05.16г. на **** ***** *****/, с който Д. ИВ. К. продава на М. С. М., по време на
брака му с М. СТ. М., следния недвижим имот: ½ идеална част от Поземлен имот с
идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
одобрени със Заповед РД-18-13/19.02.2009 г. на **** **** на АГКК, с адрес: гр. К., ул.
„В. ю." № *, с площ 288 кв.м., ведно с построената в същия поземлен имот сграда с
идентификатор № *******, със ЗП 119 кв.м., за продажбата до размер на ¼ идеална
част от собствеността върху имота;
4. Договор за покупко - продажба, сключен на 15.06.2016г. с акт №***, том **, дв.вх.рег.
№****/***г. на CB-П. /с нотариален акт №***, том *, рег.№****, дело №***/****. от
**** г. на **** ***** ****/, с който Р. ЕН. Б. продава на ХР. АТ. К., ½ идеална част от
Поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-13/19.02.2009 г. на **** ****** на
АГКК, с адрес: гр. К., ул. „В. ю." № *, с площ 288 кв.м., ведно с построената в същия
поземлен имот сграда с идентификатор № *******, със ЗП 119 кв.м., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „България Роуд Сървиз“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Д. ИВ. К.,
ЕГН **********, сумата от 980 лева /деветстотин и осемдесет лева/ -
деловодни разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „България Роуд Сървиз“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Р. ЕН. Б., ЕГН
**********, сумата от 2800 лева /две хиляди и осемстотин лева/ - деловодни разноски за
17
настоящото производство.
ОСЪЖДА „България Роуд Сървиз“ ООД, ЕИК *********, да заплати на М. С. М., ЕГН
**********, сумата от 980 лева /деветстотин и осемдесет лева/ - деловодни разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА „България Роуд Сървиз“ ООД, ЕИК *********, да заплати на ХР. АТ. К.,
ЕГН **********, сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/ - деловодни разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
18