РЕШЕНИЕ
№ 687
гр. Перник, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720101940 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.439 ГПК вр.чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на
Р. Б. Д. ЕГН ********** гр.П. ул.Ю.Г. № **
и
В. Б. Д. ЕГН ********** гр.П. ул.Бл.Г. №** *
В кач. на наследници на Н. С. Д. ЕГН ********** починала
двамата гр.П. и чрез адв.Н.Ц. САК
срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
с която се иска да се признаване за установено, че в кач. на наследници на починалия
длъжник, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
не дължат по 1/ 2 според ид.ч. от насл. водоснабдено жилище - на ответното
дружество -
сумата 415.84лв. главница за доставена но незаплатена питейна вода за периода
21.02.2014-26.10.2015г.
сумата 60.62 лв. изтекла лихва за периода 02.05.2014 -17.11.2015г.
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението и разноските -
за които суми е бил издаден ИЛ от 14.01.2016 на основание ЗИПЗ по гр.дело №
9097/2015г. на ПРС и образувано изп.дело - поради погасяване по давност
Претендира разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл.
131 ГПК, с който прави ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА.
1
Счита, че искането се основава на едни и същи факти, поради което е налице
един иск и дължимият адвокатски хонорар следва да бъде в минимален размер.
Релевира възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
В исковата молба се твърди, че по молба от ответника като взискател
срещу ищцата е образувано посоченото изп.дело. Твърди се, също че
изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден за процесните суми – за главница, обезщетение за забава,
лихви и разноски. Уточнява се, че по изпълнителното дело от образуването
му е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника като му
е връчена покана за доброволно изпълнение
Последно изпълнително действие е от 06.07.2016г. / запорно съобщение
за налагане запор върху пенсия на длъжника в РУ СО/
Посочва се, че след тази дата и извън тези действия други действия по
изпълнителното дело не са осъществявани.
В тази връзка ищците излагат доводи, че същото е прекратено по чл.433
ал.1 т.8 ГПК по силата на закона най-късно на 07.07.2018г.
Доколкото обаче прекратяването е извършено след 26.06.2015г. то и с
оглед изложеното в ТР 2 / 2013г.-давността за вземането следва да се
изчислява считано от датата на извършване реално годно да прекъсне
давността изпълнително действие
В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на ТР № 2 от 26.06.2015
г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С
тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат уважени.
Цитира не и ТР № 3 от 18.05.2012 на ВКС по т.дело № 3 / 2011 на ОСГК
– за кратката погасителна давност по чл.111 в ЗЗД – три годишна давност за
вземания на ТЕ, ВИК и комуникативни услуги
Цитира се и съд.практика
Цитира се т.10 на ТР № 2 / 2015г.- че новата погасителна давност тече
от датата на която е поискано или предприето последно валидно
изп.действие- в случая тя е изтекла по наличните доказателства
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и кс.копие от
изп.дело
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се ПРИЗНАВАТ
Прави се възражение по чл.78 ал.5 ГПК и за прекомерност на
претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия, нито са събрани суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
2
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 439 ГПК вр. чл.124, ал. 1 от ГПК – за установяване
недължимост на вземания за главница, обезщетение за забава, лихви и
разноски, обективирани в изпълнителен лист, издаден по посоченото по-горе
ч.гр.д. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за допустима.
Възраженията на ответното дружество за липса на правен интерес от
предявената претенция, доколкото същото не търси удовлетворяване на
вземанията си принудително, следва да се приемат за неоснователни.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му.
Това становище е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника
по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск
3
/в този смисъл:
Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г.,
IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о.
Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на ПОС/.
По основателността:
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова
/ Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о. на
ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие единствено на
заповедно производство/.
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие
/ Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на
ВКС/.
Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче
съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.
На следващо място- искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК
изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.-заповедно производство - по описа на Пернишкия
РС.
Заповедта за изпълнение се издава по реда на специално производство,
уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на открито
съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника съответно без
провеждане на съдебно дирене.
Специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена
възможност да подаде възражение срещу заповедта в едномесечен срок от
връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК).
4
В конкретния случай ИЛ е издаден по ЗИПЗ № 9235 от 02.12.2015г. по
чгд № 9097/ 2015г. по описа на ПРС
Образувано е изп.дело №761/2016г.
В молбата за образуване на изпълнителното делото взискателят е
поискал налагане на запор на вземания на длъжника.
Запорното съобщение – до РУ СО за запор върху пенсията на длъжника
е от 18.04.2016г. като оттогава са изминали повече от 5 години в които
взискателят не е предприел никакви изп.действия.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани като не са
събрани и суми.
В тази връзка съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС.
Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба
за образуване, съответно образуването на изпълнително производство
представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет
на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес.
Именно по тези съображения съдът приема, че давността за процесните
вземания е била прекъсната отново – с образуването на изп.дело На
основание чл. 433, т. 8 от ГПК. същото следва да се счита за прекратено ex
lege (по закон) , като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е
постановил прекратяване на делото – в случая не е постановил такова.
Връчването на покана за доброволно изпълнение, както и изпращането
на съобщение до НАП съответно получаването на уведомление от агенцията,
не представляват изпълнителни действия.
Съобразно Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то
г.о. на ВКС обаче съдът съобразява и наложения запор като действие, имащо
отношение към перемпцията.
С оглед гореизложеното настоящият съд приема, че до настоящия
момент не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на същите. По тези съображения, доколкото от 18.04.2016г.
когато е изтекла новата погасителна давност - до настоящия момент са
изтекли повече от пет години, то исковете следва да се приемат за
основателни
/ Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО и
Решение № 363 от 12.11.2018 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 489/2018/.
По тези съображения и исковете следва да бъдат уважени в
предложените в исковата молба размери.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на същото основателна е само претенцията на ищците:
26.20лв.за д.такса и 500лв. общо адв.възнаграждение
5
Прави се възражение по чл.78 ал.5 ГПК- че ответниците са направили
признание на иска и не са дали повод за образуване на делото
За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника,
необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца, т. е.
да е налице правен спор за дължимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на делото
ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за
несъществуване на вземането. С отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че
признава иска – признава настъпилия нов факт с правно значение – изтичане на погасителната
давност спрямо процесното вземане. Следователно ответникът признава и твърдения от ищците
факт, че по изп. дело не са извършвани никакви други изпълнителни действия насочени към
принудително събиране на процесното вземане. В тази връзка съдът намира, че ответникът се е
дезинтересирал от изпълнението, и не е предприел действия за продължаване на изпълнението.
Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК, когато уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно с
оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, съдът може, но
не служебно, а само по искане на насрещната страна да го намали. Такова е искането на ищеца.
Разгледано по същество, искането е неоснователно- видно от списъка по чл.80 ГПК двамата ищци
общо са заплатили адв.разноски 500лв., които с оглед мин.размери по Наредбата, са минимални и
не могат да се редуцират допълнително под този минимум. Възражението за
прекомерност на адв.възнаграждение се явява неоснователно и недоказано
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
Р. Б. Д. ЕГН ********** гр.П. ул.Ю.Г. № **
и
В. Б. Д. ЕГН ********** гр.П. ул.Б.Г. №** *
В кач. на наследници на Н. С. Д. ЕГН ********** починала
двамата гр.Перник и чрез адв.Н.Ц. САК
НЕ ДЪЛЖАТ НА „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
в кач. на наследници на починалия длъжник, поради погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение,
по 1/ 2 според ид.ч. от насл. водоснабдено жилище - на ответното дружество, а
именно -
сумата 415.84лв. главница за доставена но незаплатена питейна вода за периода
21.02.2014-26.10.2015г.
сумата 60.62 лв. изтекла лихва за периода 02.05.2014 -17.11.2015г.
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението и разноските -
за които суми е бил издаден ИЛ от 14.01.2016 на основание ЗИПЗ по гр.дело №
9097/2015г. на ПРС и образувано изп.дело - поради погасяване по давност
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. С. № ** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Р. Б. Д. ЕГН ********** гр.П.
ул.Ю.Г. № ** и
6
В. Б. Д. ЕГН ********** гр.П. ул.Б.Г. №** *
РАЗНОСКИ: 26.20лв.за д.такса и 500лв. общо адв.възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7