Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1573 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл.
415 от ГПК, за установяване на вземания по договор за кредит.
Постъпила е искова молба от „БАНКА ДСК“ АД – гр. София,
чрез пълномощник гл. юрисконсулт Владимир В., против Р.Б.И., с адрес: ***, по
реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване на
вземания по договор за кредит.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че съгласно Договор за кредит Експресо № 284024327460 от 29.01.2016 г., „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД - Варна, ЕИК *********, като кредитор, е
предоставила на Р.Б.И., като кредитополучател, кредит в размер на 1500 лв., със
срок на издължаване до 25.08.2017 г. При подписването на договора за кредит е
приет и подписан погасителен план, явяващ се неразделна част от договора, като
за падежна дата е определено 25-то число на месеца. Погасителната вноска при
сключването на договора е била в размер на 89.75 лв. Съдлъжник по договора за
кредит е А.К.Г.. Кредитът бил усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя.
Посочва се, че по
време на действие на договора за кредит длъжникът е допускал нередовности в плащанията на погасителните вноски, но
Банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем и не е предприела действия
за обявяване на предсрочна изискуемост на длъжника, като изискуемостта на
задължението е настъпила на крайна падежна дата - 25.08.2017 г. Твърди се, че след
настъпването на изискуемостта „Експресбанк“ АД е предприела действия по
присъждане на вземането си, подавайки заявление срещу длъжника в PC-Ловеч по
реда на чл. 417 т. 2 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 2433/2019 г. били
издадени на 11.12.2019 г. заповед за незабавно изпълнение № 209 и изпълнителен
лист за дължимите суми. Впоследствие, „Експресбанк“ АД, в качеството на
неудовлетворен кредитор, в полза на който има издаден изпълнителен лист срещу
длъжника, е образувала изпълнително дело № 177/2020 г. на ЧСИ Румен Димитров –
Ловеч, по което поканата за доброволно изпълнение със Заповедта за изпълнение
на Росица Б.И. били връчени чрез залепване на уведомление, с оглед на което са
дадени указания от PC-Ловеч, на основание чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, на
„Експресбанк“ АД да предяви установителен иск за вземането си срещу длъжника.
Посочва се, че междувременно
- на 30 април 2020 г., в Търговския регистър и РЮЛНЦ е вписано вливането на „Експресбанк“
АД в „Банка ДСК“ ЕАД, чиято правна форма става „акционерно дружество“ /АД/, при
което „Банка ДСК" АД се явява общ правоприемник на прекратената с
вливането „Експресбанк“ АД и поема всички нейни права и задължения.
Въз
основа на изложеното, ищецът „Банка ДСК“ АД предявява настоящия установителен
иск и моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в РС-Ловеч, ответницата
Р.Б.И. му дължи следните суми: 894.14 лева – главница,
95.62 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 25.04.2016 г. до
25.08.2017 г., 134.92 лева – обезщетение за забава за периода от 25.04.2016 г.
до 25.08.2017 г. и 207.89 лева – обезщетение за забава за периода от 25.08.2017
г. до 10.12.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
11.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
Моли
за присъждане и на направените разноски в настоящото и заповедното
производство, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева.
В законоустановения едномесечен срок,
адвокат С.Д., назначена за особен представител на ответницата, е депозирала
писмен отговор, с който е изразила становище, че предявеният иск е допустим, а
по основателността му ще изрази становище след изслушване на вещото лице. По
отношение на претендираната лихва за забава е направила възражение, че това
вземане е погасено по давност за период назад, по-дълъг от 3 години от датата
на предявяване на исковата молба по чл. 422 от ГПК.
В
съдебно заседание, ищецът се представлява от
пълномощника си гл. юрисконсулт В., който поддържа исковата молба и моли да
бъде уважена в пълния размер главница, договорна лихва и обезщетение за забава
за втория период по исковата молба, като излага съображения, че претенцията им
е доказана. По отношение на първото обезщетение за забава за исковия период
от 25.04.2016 г. до 25.08.2017 г., счита, че възражението за изтекла
погасителна давност е основателно и моли в тази част искът да бъде уважен в
размер на 64.33 лева, изчислен от вещото лице за период от три години до
завеждането на заявлението. Поддържа и искането за присъждане на разноските им
в настоящото и в заповедното производство.
Ответницата Р.Б.И., редовно призована, чрез особения си
представител адвокат Д., не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 2433/2019 г. по описа на
ЛРС, както и от доводите на страните, чрез процесуалните им представители, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По
повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх.№ 13774
от 11.12.2019 г., подадено от „Експресбанк“ АД против
Р.Б.И. и А.К.Г., за същите вземания, произтичащи от същите обстоятелства, е
било образувано ч.гр.дело № 2433/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, по
което заявлението е уважено изцяло и издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1272/11.12.2019 г. и
изпълнителен лист от 11.12.2019 г.
С
Разпореждане № 260221/03.09.2020 г. заповедният съд е констатирал, че
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника Р.Б.И.
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен
срок от получаване на съобщението, може да предяви иск срещу посочения длъжник
за установяване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение.
С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият
установителен иск, на основание чл. 415
ал. 1, т. 2 от ГПК.
Безспорно
е по делото, че на 29.01.2016 г., между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
/впоследствие с променено фирмено наименование – „Експресбанк“ АД/, като
кредитор, ответницата Р.Б.И., в качеството на
кредитополучател, и А.К.Г., като съдлъжник, е сключен посочения в
исковата молба и приложен към нея Договор
за кредит Експресо № 284024327460, по силата на който
кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
сумата 1500.00 лева, със срок на издължаване до 25.08.2017 г. При подписването
на договора за кредит е приет и подписан погасителен план, явяващ се неразделна
част от договора, като за падежна дата е определено 25-то число на месеца.
Погасителната вноска при сключването на договора е била в размер на 89.75 лева.
Договорът е сключен при годишен процент на разходите – 16,17%, изчислен към
момента на сключването му. В т. 8 от договора е уговорен номинален фиксиран
лихвен процент в размер на 8,9% на година за целия срок на договора. В т. 9 са
уговорени наказателни надбавки при просрочие на погасителни вноски – 6 /шест/
пункта над номиналния лихвен процент по т. 8 или общо лихвеният процент върху
просрочени погасителни вноски е в размер на 14,9%.
На 30.04.2020 г. в
Търговския регистър е вписано вливането на „Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ АД,
като последната се явява универсален правоприемник на прекратената
„Експресбанк“ АД и поема нейните права и задължения.
По
делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, от което е видно, че вещото лице, след проверка по
партидата на процесния кредит в „Банка ДСК“ АД – Регионален център – гр. Плевен,
е констатирало, че на 29.01.2016 г. договорената сума от 1500.00 лева е
постъпила по банковата сметка на Р.Б.И. при „Експресбанк“
АД, с основание на операцията – усвояване на кредит, т.е. на 29.01.2016 г.
сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя. От средствата на кредита е
погасена първата погасителна вноска на 25.03.2016 г. в общ размер на 89.75
лева, от която: главница – 77.84 лв., лихва – 11.13 лв., застраховка – 0.78 лв.
От вноската с падежна дата 25.04.2016 г. са погасени част от лихвата – 1.23 лв.
и застраховката – 0.73 лв. В периода от 25.04.2016 г., вещото лице е
установило, че по кредитната сметка № С127377631 са отразени като просрочени
сумите от вноски с падежна дата 25.04.2016 г. до 25.08.2017 г., както следва:
главница – 1422.16 лева /1500.00 минус 77.84/, лихва – 95.62 лева /107.98 минус
11.13 минус 1.23/, застраховка – 6.01 лева /7.52 минус 0.78 минус 0.73/. През
периода от 29.01.2016 г. до 15.10.2019 г. по сметката на кредитополучателя е
постъпила само сумата 600.00 лева на 16.10.2019 г. – две години и един месец
след крайната падежна дата по кредита. На същата дата с част от тази сума
кредиторът е погасил просрочена главница в размер на 528.02 лева, като общият
размер на погасената главница е 605.86 лева. Според заключението, размерът на
дължимите суми /главница, лихви и обезщетения за забава/ до настъпване на
изискуемостта на крайна падежна дата – 25.08.2017 г., е както следва: главница
894.14 лева /1500.00 минус 605.86/, договорна лихва за периода 25.04.2016 г. –
25.08.2017 г. – 95.62 лева, обезщетение за забава за периода 25.04.2016 г. –
25.08.2017 г. – 134.92 лева, или общ размер на задължението: 1124.68 лева. Този
размер на задължението се е запазил и към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като кредиторът е
претендирал обезщетение за забава и за периода от 25.08.2017 г. до 10.12.2019
г. /датата на подаване на заявлението/ в размер на 207.89 лева, който размер съвпада
с изчисления от вещото лице размер на обезщетението за забава за посочения
период, или общият размер на задължението по кредита към датата на подаване на
заявлението е 1332.57 лева. В съдебно заседание вещото лице уточни, че за
периода от 10.12.2016 г. до 25.08.2017 година обезщетението за забава е в
размер на 64.33 лева.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно
е възникналото облигационно правоотношение между „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД /впоследствие с променено фирмено наименование –
„Експресбанк“ АД/, чийто универсален правоприемник е ищецът „Банка ДСК“ АД,
като кредитодател, и ответницата Р.Б.И., като
кредитополучател, по сключения между тях
Договор за кредит Експресо № 284024327460 от 29.01.2016 г.
Праводателят на ищеца „Банка ДСК“
АД – „Експресбанк“ АД е бил изправна страна по
договора за кредит, тъй като е изпълнил задължението си, предоставяйки на
ответницата кредит в размер на 1500.00 лева, но последната не е изпълнила
задължението си за редовно плащане на месечните погасителни вноски по кредита,
като считано от 25.04.2016 г. е преустановила изплащането им, а на 25.08.2017
г. е настъпила последната падежна дата по погасителния план към договора. Установи
се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема
като обективно и компетентно изготвено, че едва на 16.10.2019 г. /две години и
един месец след крайната падежна дата/ по сметката на кредитополучателя е постъпила
само сумата 600.00 лева, с част от която кредиторът е погасил просрочена
главница в размер на 528.02 лева, след което неизплатеният остатък от
задълженията към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
/11.12.2019 г./ е в общ размер на сумата 1332.57 лева, от която: 894.14 лева –
главница, 95.62 лева – договорна лихва за периода от 25.04.2016 г. до
25.08.2017 г., 134.92 лева – обезщетение за забава за периода от 25.04.2016 г.
до 25.08.2017 г., 207.89 лева – обезщетение за забава за периода от 25.08.2017
г. до 10.12.2019 г.
С оглед на всичко
изложено по-горе, съдът приема, че ответницата – кредитополучател се явява неизправна
страна по договора, тъй като от 25.04.2016 г. е преустановила плащането на
месечните погасителни вноски по договора. Установи се, че на 25.08.2017 г. е
настъпила и последната падежна дата по договора, но ответницата не е погасила
задълженията си в посочения по-горе размер, предмет на установителната
претенция в настоящото производство. Предвид допуснатото просрочие, ответницата
дължи на ищеца и обезщетение за забава, което в случая се претендира за два
периода – от 25.04.2016 г. до 25.08.2017 г. и от 25.08.2017 г. до 10.12.2019 г.
Предвид направеното в писмения отговор на особения представител на ответницата
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на това вземане, следва
да се отбележи, че съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. В случая, претенцията за лихва за
забава за втория период попада в тригодишния период преди подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК /11.12.2019 г./, поради което съдът приема, че същата не е
погасена по давност, а досежно размера, в който се претендира, се установи, че
същият съвпада с изчисления размер от вещото лице – 207.89 лева.
Относно
вземането за лихва за забава по първия претендиран период /от 25.04.2016 г. до
25.08.2017 г./, възражението за погасяването му с изтичане на тригодишната
давност е основателно за част от периода, а именно от 25.04.2016 г. до
10.12.2016 г. Това е така, тъй като заявлението за присъждане на вземането е
подадено на 11.12.2019 г., при което периодът, необхванат от тригодишната
давност, за който може да се претендира това вземане е считано от 11.12.2016
г., т.е. за по-дълъг период преди 11.12.2016 г. вземането е погасено по
давност. Ето защо, съдът приема, че претенцията за обезщетение за забава по
първия претендиран период е основателна за периода от 11.12.2016 г. до заявения
от ищеца краен период - 25.08.2017 г. в размер на сумата 64.33 лева, уточнена в
съдебно заседание от вещото лице за този период.
По всички изложени до
тук съображения, предявените положителни установителни искове се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер на
главница – 894.14 лева, възнаградителна договорна лихва – 95.62 лева за периода
от 25.04.2016 г. до 25.08.2017 г., обезщетение за забава – 207.89 лева за
периода от 25.08.2017 г. до 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.12.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението, а искът за обезщетение за забава по първия период следва да бъде
уважен частично в размер на сумата 64.33 лева за периода от 11.12.2016 г. до
25.08.2017 г., а за разликата до пълния претендиран размер от 134.92 лева и за
остатъка от претендирания период от 25.04.2016 г. до 10.12.2016 г., следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед
този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т.
12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.
Ищецът
е представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
При
съобразяване уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 25.24 лева, представляващи
държавна такса. Юрисконсултско
възнаграждение в рамките на проведеното заповедно производство не е претендирано в заявлението, поради което не следва да се
присъжда и се отхвърли искането на ищеца в тази част на разноските.
За
исковото производство, разноските, които ответницата следва да заплати на
ищеца, съобразно уважената част от иска, са общо
в размер на сумата 574.51 лева, включващи
държавна такса, депозит за особен представител на ответницата, депозит за вещо
лице и юрисконсултско
възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно уважената част на иска,
съдът ползва за база сумата 100.00 лева, в
който размер е претендираното юрисконсултско
възнаграждение в списъка на разноските/.
На адвокат С.Д. от ЛАК следва да се изплати сумата
300.00 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ответницата.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Б.И., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, че дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.
София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, следните
суми по Договор за кредит „Експресо“ №
284024327460/29.01.2016 г., а именно: 894.14
лв. /осемстотин деветдесет и четири
лева и четиринадесет стотинки/ – главница, 95.62
лв. /деветдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ – възнаградителна
договорна лихва за периода от 25.04.2016 г. до 25.08.2017 г., 64.33 лв. /шестдесет и четири лева и
тридесет и три стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 11.12.2016 г. до
25.08.2017 г., и 207.89 лв. /двеста и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
25.08.2017 г. до 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, а
искът за обезщетение за забава, в частта за
разликата от 64.33 лева до пълния претендиран размер от 134.92 лева и за
остатъка от претендирания период от 25.04.2016 г. до 10.12.2016 г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Р.Б.И., с горните
данни, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, с горните данни, сумата 25.24 лв. /двадесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 574.51 лв. /петстотин седемдесет и четири лева
и петдесет и една стотинки/, представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
искането на „БАНКА ДСК“ АД за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С.Д. от ЛАК сумата 300.00 лв. /триста
лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на Р.Б.И..
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
2433/2019 г. по описа на Районен съд-Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: