Решение по дело №208/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3, чл. 85, ал. 1 и чл. 91 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. К. Р. Х., ЛНЧ **********, гражданин на В., с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: [населено място], общ. Радомир, област Перник, чрез адв. Р. И. – АК Перник, съдебен адрес: [населено място], [улица]/2 срещу Решение № 3891/01.03.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Р. България, с което на настоящият жалбоподател е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата и в представената към нея молба допълнение, се твърди, че оспорваното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. От съда се иска да отмени оспорения административен акт.

В проведеното съдебно заседание на 22.04.2024 година жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Р. И. - АК Перник, който поддържа изложените доводи в жалбата и допълнението към нея. Моли съда да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно. Подробни съображения развива в представени писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски в размер на половината от посочената сума по договор за правна защита и съдействие (л. 187), а именно 1 000 лева.

В проведеното съдебно заседание на 22.04.2024 година ответникът по жалбата – председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище (л. 191-193) от юрисконсулт Й. П., с което заявява, че жалбата е неоснователна, излага подробни съображения в тази посока и моли съда да я отхвърли по изложените съображения.

В проведеното съдебно заседание, прокурор Б. К. от Окръжна прокуратура – Перник, намира жалбата за неоснователена, поради което предлага същата да бъде отхвърлена като такава.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по повод на подадена молба за закрила вх. № УП 20406 от 11.10.2023 година (л. 46) до председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от А. К. Р. Х., ЛНЧ **********, гражданин на В., с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: [населено място], общ. Радомир, област Перник.

Видно от протокол за проведено интервю (л. 28-31), по повод постъпилата молба за закрила, с жалбоподателя е проведено такова на дата 24.10.2023 година. От същото се установява, че А. К. Р. Х. е напуснал [държава], преминавайки през [държава], от там през Мадрид ([държава]) до Република България със самолет. Изложеното се потвърждава и от проведеното на 14.01.2020 година интервю, по време на първото производство за закрила, където от протокола от проведеното интервю (л. 142-147) се установява, че молителят е напуснал страната на произхода си, легално с паспорта си, през 2017 година в посока [държава], като е останал там 2 години. След престоя си в [държава] е заминал за П., където е останал 6 месеца легално, тъй като е имал разрешение за пребиваване, след което се е завърнал обратно във [държава], където е останала до април 2019 година след което е напуснал окончателно страната, пристигайки в България по указания начин.

Относно причините за напускане на страната по произход, в проведеното на дата 24.10.2023 година второ интервю, жалбоподателят сочи, като нововъзникнали обстоятелства, обосноваващи основателността на молбата му, различни от изложените от него в предходното интервю следните такива: Заявява, че не може да се върне във [държава], защото полицията може да ги задържи него и съпругата му, която също е с него тук в България, заради това, което са говорили. Аргументира опасенията си с това, че съпругата му участва в групи, които са видими в интернет, където публикува информация за всички неща, които се случват в страната им, а правителството не иска да се знае. Споделя, че преди да напусне страната си негови роднини са работили за правителството и същите могат да имат сериозни проблеми, затова, че той и съпругата му са напуснали страната. Споделя също, че не може да се чуе с майка си, защото телефоните се подслушват, но има информация, че около къщата му във [държава], често минава полиция. Твърди, че във [държава] има много корупция и че всеки може да оклевети всеки пред властите. На въпрос, дали съпругата му е заплашвана, отговаря, че за момента не, но ако продължава с публикациите, ще си има големи проблеми. Споделя също, че не участва в групите и публикациите на съпругата си, но я подкрепя за всичко, което прави и публикува. Относно България, заявява, че това е много хубава страна, хората са дружелюбни и тук се чувства добре, иска да остане да живее тук със семейството си. Смята, че при завръщането си във [държава] полицията би го задържала.

При проведеното първо интервю на 14.01.2020 година, като причини обосноваващи основателността на подадената първа молба за закрила жалбоподателят изтъква следното: Причините за напускане на страната на произхода му се коренят в общата несигурност във [държава], липсата на добри условия на живот, ниското заплащане на труда, отношението на управляващите към гражданите на страната и желанието му да намери по добри условия на живот за него и семейството му. Споделя, че спрямо него не е осъществявано насилие, не е преследван, но в страната му няма свобода на изразяването, тъй като полицията и властите не разрешават.

По време на първото производство, както и по настоящото жалбоподателят не заявява да е подлаган на насилие или да е имал проблеми във връзка с етническа или религиозна принадлежност. Заявил е, че не е бил задържан или арестуван, както и че не членува в политически партии или организации.

При съпоставка на изложените аргументи, като такива обосноваващи основателността на подадената втора молба за закрила и тези изтъкнати при първото интервю, проведено на 14.01.2020 година, съдът констатира, че не е налице разлика по същество на изложените от жалбоподателя аргументи. Във връзка с изложеното, счита че изложените като нововъзникнали обстоятелства, след провеждане на първото интервю, не са такива по своята същност, а същите представени по различен начин.

Видно от справка вх. № ЦУ-644 от 13.02.2024г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС (л. 11-15), относно актуалната политическа и икономическа обстановка и общо положение във [държава] се установява, че макар страната да изпитва проблеми с утвърждаване върховенството на закона, да страда от икономическа нестабилност и налагане на демократични порядки, ситуацията там не може да бъде определена като въоръжен конфликт, страната е многопартийна, конституционна република.

По делото като доказателства са приобщени още: Писмо до ОД на МВР – Перник (л. 16), относно извършване на проверка на адрес на кандидат за международна закрила; Договор за безвъзмездно ползване под наем на недвижим имот от 15.11.2022г. (л. 17-21); Молба –декларация УП-20406 от 11.10.2023г. за пребиваване за своя сметка на адрес (л. 22); Писмо № УП-20406 от 08.12.2023г. на ДАНС (л. 23); Регистрационна карта на чужденец (л. 27); Декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ (л. 34); Инструкция за задълженията на чужденците настанени в центрове на ДАБ (л. 35-38), Декларация –съгласие за събиране на лична информация (41); Докладна записка с поставена резолюция „Да“ за започване на производство по постъпилата втора молба за закрила (л. 47-50); Покани за явяване на интервю (л. 33 и л. 43); Регистрационен лист (л. 44) и Евродак дактилоскопна карта (л. 42).

Административното производство е приключило с постановяване на оспореното пред настоящия съдебен състав Решение № 3891/01.03.2024г. на председателя на ДАБ при МС на Р. България, с което на настоящият жалбоподател е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Оспорения акт е връчен в присъствието на преводач, лично срещу подпис на жалбоподателя на дата 11.03.2024г., като жалбата срещу оспореното решение е постъпила пред органа на дата 21.03.2024г.

При така установеното от фактическа страна, А. съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства, в хода на проверката за валидност и законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, от страна разполагаща с правен интерес от обжалването и е насочена срещу акт, който подлежи на пряк съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение № 3891/01.03.2024г. на председателя на ДАБ при МС на Р. България, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - това е председателя на ДАБ към МС на РБ, на когото изрично по силата на чл. 48 от ЗУБ са предоставени правомощия да предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България.

Оспореното решение е издадено в писмена форма и има необходимото съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, включително е мотивирано с фактическите и правни основания за издаването му, както и съдържа и разпоредителна част, в която ясно е изразена волята на органа.

При издаването на решението, председателят на ДАБ към МС на РБ е спазил процесуално-правните разпоредби.

Според легалното определение на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗУБ. "Чужденец" е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация [държава], както и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство. Съответно "чужденец, търсещ закрила" е този, който е заявил желание за получаване на закрила по този закон до приключване разглеждането на молбата, аргумент от разпоредбата на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗУБ. От своя страна молбата за международна закрила, представлява отправено искане за закрила от чужденец до Република България- параграф 1, т. 10 от ДР на ЗУБ.

От събраните доказателства е установено, че чужденецът е подал втора по ред молба, за закрила в РБ на дата 11.10.2023г., регистрирана в ДАБ на същата дата. Отправена му е покана за явяване на интервю, чужденецът е попълнил регистрационен лист, снета му Евродак дактилоскопна експертиза, запознат е с правата и задълженията на търсещия закрила. Производството се е развило в съответствие с нормата на чл. 8, ал. 1 от Директива 2013/32/ЕС/прилагаща се за всяка молба за международна закрила, която е подадена на територията на държави -членки, включително на граница, в териториални води или в транзитна зона, както и по отношение на отнемането на международна закрила. На чужденеца е разяснена възможността да кандидатства за международна закрила, същият я упражнил правото си да подаде молба за закрила и е подал такава за втори път лично на дата 11.10.2023г. – в съответствие разпоредбата на чл. чл. 58, ал. 3 ЗУБ вр. чл. 6, ал. 2 от Директива 2013/32/ЕС. Осигурен му преводач от испански език, улесняващ достъпа му до процедурата, в съответствие с чл. 59, ал. 1 ЗУБ и чл. 8, ал. 1, изр. 2 от Директива 2013/32/ЕС. След регистриране на молбата за предоставяне на закрила, на оспорващия са връчени Указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Република България, текстът му е преведен на разбираем за него език с помощта на преводач от испански език. По този начин са му дадени необходимите напътствия за процедурата, която ще се следва, в съгласие и с препоръката по т. 192 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец. От доказателствата по делото не се установява оспорващият да е поискал предоставянето на безплатна правна помощ. Липсват и твърдения, че в хода на административното производство търсещият закрила, под каквато и да е форма е поискал предоставяне на правна помощ и такава да му е отказана, за да е налице нарушение на чл. 12, т. 1, б. в. и г от Директива 2013/32/ЕС.

Още с подаването на молбата за закрила и при попълване на регистрационния лист, оспорващият е посочил, че владее испански език. Този документ му е преведен и го е подписал без възражения и след като чужденецът е посочил испанския език, като такъв, който разбира, безспорно е спазена разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от АПК - като му е осигурен преводач от същия заявен от него език. Наред с това, в чл. 12 от Директивата изрично е посочено, че търсещите закрила се интервюират на език, който владеят или за който има разумни основания да се счита, че те разбират. Търсещият закрила е [държава], като официалният език е испански. Основното интервю в производството, чиято цел е била венецуелският гражданин да представи личната си история и да изясни причините, поради които иска да напусне страната си на произход и да иска закрила в Република България е осъщесвтено на испански език, като при провеждането на интервюто, оспорващият е заявил, че няма пречка то да се проведе на испански в присъствието на преводач. Така кандидатът е бил максимално улеснен да разбира въпросите на интервюиста, а отговорите му да бъдат правилно разбрани и точно преведени. В съставения за това интервю протокол в края има отбелязване, че е проведено на разбираем от чужденеца испански език, текстът му е прочетен на испански език и без да съществуват комуникативни пречки, без негови възражения и допълнения. С оглед това, настоящият съдебен състав намира, че езиковата процесуална гаранция по чл. 63а, ал. 8 ЗУБ и чл. 12, ал. 1, б. "б. "от Директива 2013/32/ЕС не е нито отнета, нито е ограничена. Наред с това, самото интервю е протекло при стриктно спазване на процедурите, регламентирани в Директивата - проведено е лично интервю с кандидата в съответствие с чл. 14 от Директивата - преди да се произнесе решаващият орган, на кандидата се предоставя възможност за провеждане на лично интервю относно неговата молба за международна закрила с лице, което има правомощия по силата на националното право за провеждането на подобно интервю. Личните интервюта по същността на молбата за международна закрила се провеждат винаги от персонала на решаващия орган. За датата на личното интервю оспорващият е запознат чрез изпращане на Покана за явяването му на определена дата, разяснени са му последиците от неявяване на интервю, а текстът на поканата отново е преведен на разбираем от него език с помощта на преводач от испански език. Самото интервю е проведено при спазване на разпоредбите на Директивата - чл. 15 и следващите- без присъствието на членовете на семейството, проведено е при условията, които гарантират съответстваща поверителност, осигурени са всички условия личното интервю да се проведе при условия, които дават възможност на кандидата да изложи основанията за своята молба по последователен начин и най- вече интервюто е проведено от интервюиращ орган, който е отчел личните и общите обстоятелства във връзка с молбата на търсещия закрила, който е бил в състояние да гарантира подходящо общуване между кандидата и лицето, което провежда интервюто. На проведеното интервю, кандидатът е дал обяснения, свързани с неговата бежанска история, интервюто е обективирано в протокол от проведено интервю, самият оспорващ е подписал същия, като текстът на протокола е преведен на рабираем за него език отново с помощта на преводача от испански език. Производството е приключило в законоустановения срок по чл. 75 от ЗУБ, като председателят на Държавната агенция за бежанците е постановил решение, с което е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия закрила.

В чл. 73 от ЗУБ е посочено, че молбите за предоставяне на международна закрила се разглеждат от Държавната агенция за бежанците индивидуално, обективно и безпристрастно, като първо се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец. В случай че статут на бежанец не бъде предоставен, се разглежда необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут.

В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е визирано, че „статут на бежанец“ в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

В конкретната хипотеза, от събраните по делото доказателства и най-вече от бежанската история на оспорващия, която като вече съдът отбеляза в горните редове на настоящия акт, не се различава от изложеното в предходната процедура по закрила, приключила с влязло в сила, след съдебен контрол, Решение № 2325 от 27.10.2020г. на зам. председателя на ДАБ при МС на Р. България, е видно, че:

А. К. Р. Х. е напуснал родината си [държава] легално през 2019 година със самолет. Не твърди спрямо него или съпругата му да са извършвани заплахи или репресии, поради политически, етнически или религиозни причини. Той или съпругата му да са част от определена социална група или да членуват в политическа партия, поради което да са преследвани от властите, заради убежденията си. От справка вх. № ЦУ-644 от 13.02.2024г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС (л. 11-15), относно актуалната политическа и икономическа обстановка и общо положение във [държава] се установява, че макар страната да изпитва проблеми с утвърждаване върховенството на закона, да страда от икономическа нестабилност и налагане на демократични порядки, ситуацията там не може да бъде определена като въоръжен конфликт, страната е многопартийна, конституционна република.

Статут на бежанец според чл. 2, буква „Й“ от Директивата означава признаването от държава - членка на граждани на трета страна или лице без гражданство за бежанец. Според чл. 2, буква „ж“ “бежанец“ означава всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство, който/което отговаря на изискванията на член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС. Съгласно член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС "бежанец" е всеки гражданин на трета страна, който поради основателните си опасения от преследване по причина на своята раса, вероизповедание, националност, политическите си възгледи или принадлежността си към определена социална група се намира извън страната, чийто гражданин е той, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази страна, или лице без гражданство, което, като се намира по горепосочените причини извън държавата на предишното си обичайно пребиваване, не може или поради такива опасения не желае да се завърне в нея, и по отношение на което не се прилага член 12.

Макар нормите на ал. 2 и на ал. 3 от чл. 8 да дават възможност за по – широко тълкуване на понятието „преследване”, по смисъла на ал. 5, то (преследването) следва да бъде на основата на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Наличието на такива обстоятелства не се твърди в представената от чужденеца версия за причините да напусне страната си. Липсват каквито и да било доказателства, въз основа, на които да бъде направено обосновано предположение за това, че във [държава] . жалбоподателят или членове на семейството му са били подложени на преследване.

Така изложените от жалбоподателя обстоятелства не могат да доведат до извод, че спрямо търсещия закрила е упражнено, каквото и да е преследване, защото от доказателствата по делото и от неговата бежанска история, не може да се установи, че е напуснал [държава], поради преследване, основано на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Анализирайки бежанската история на оспорващия обосновано административният орган е приел, че историята е изградена на твърдения, които целят само и единствено предоставянето на международна закрила и поведението на оспорващия сочи на липса на основателен страх от преследване. Изложената бежанска история не може да обуслови каквото и да е преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват, който факт се потвърждава и от изявленията му, че спрямо него и съпругата му никой не е упражнил насилие или пък е отправил, каквато и да било заплаха.

В този смисъл, не са налице основания за предоставяне статут на бежанец, на А. К. Р. Х..

Законосъобразно председателят на ДАБ към МС на РБ е приел, че по отношение на оспорващия не са налице и основания за прилагане на хуманитарен статут.

Тълкуването на волята на законодателя при приемането на ЗУБ и съдебната практика водят до категоричния извод, че предоставянето на хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 ЗУБ, представлява особена закрила, която се разрешава в изключителни случаи. Предпоставките, при които се предоставя хуманитарен статут, са изброени чл. 9, ал. 1 ЗУБ и трябва да са свързани с опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Липсата на тези предпоставки по отношение на молителя се установява от събраните доказателства, в това число справка вх. № ЦУ-644 от 13.02.2024г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС и най вече от бежанската история на оспорващия. От същата става ясно, че А. К. Р. Х. е напуснал [държава], не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми с официалните власти и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа, на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В конкретния случай, такива не се установяват, доколкото събраните доказателства свидетелстват за това, че чуждия гражданин е икономически мигрант, доброволно напуснал страната си с цел постигане на по-добър жизнен стандарт. "Мигрант" съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец на службата на ВКБООН – е това лице, което по причини, различни от изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни, или други причини от личен характер, а ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец.

Изводите на административния орган, че ситуацията във [държава] не може да бъде определена като въоръжен конфликт, както и че сочените от молителя причини за напускане страната на произход не представляват основания по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, не се опровергава от приложените по делото доказателства.

Въпреки политическата нестабилност и използването на насилие от страна на силите за сигурност, в страната не е налице въоръжен конфликт по смисъла, заложен в международното право и правото на ЕС и не е установен реален риск оспорващия да понесе тежки посегателства при връщането си в страната на произход. Не е налице и заплаха спрямо оспорващия, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Следва да бъде посочено, че с Решение от 17.02.2009 година, Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 2, б. "д от Директива 2004/83/ЕО/ като - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото и протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, се преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. О. С. за ситуацията в страната на произход на оспорващия [държава] е видно, че в страната няма въоръжен конфликт. В тази връзка заявеното от оспорващия във връзка с личното му положение във [държава] е недостоверно и неподкрепено с никакви доказателства. Посочените от молителя да пристигне в България, безспорно имат само и единствено личен характер.

В този смисъл, не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут на А. К. Р. Х..

Що се отнася до наведените в допълнението към жалбата аргументи свързани с разделянето на членовете на семейството по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, съдът счита следното:

Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на член на семейство по смисъла на това понятие съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 3, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и тази, дадена в Директива 2011/95/ЕС. Това означава, че същият, като такъв, има възможност да ползва права, следващи се от тези на неговата съпруга или децата им при евентуално уважаване на искането им за закрила и обратно, именно на основа на тази връзка с тези лица. Но цитираната разпоредба не може да бъде разглеждане в контекста на условие за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен такъв, какъвто е предмета на настоящия спор. Целта на посочената разпоредба е да се запази целостта на семейството на чужденец, търсещ закрила или вече получил такава, като по този начин се препятства разделянето на членовете на едно семейство и накърняването на правото им на семеен живот, гарантирано от чл. 8, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. /в този см. вж. Решение № 5179/28.04.2016 г., по ад № 2366/2015 г. на ВАС/. По делото не са представени доказателства, лицето с което настоящият жалбоподател се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие деца да са лица с предоставена закрила в Р. България или по отношение на тях да е висящо административно производство, което изисква съвместно разглеждане на подадените молби за закрила.

Без основания са и възраженията относно принципа за най – добрия интерес на детето, доколкото при отчитане на критериите по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето следва да се приеме, че най-добрият интерес на детето е запазване целостта на семейството, благоденствието и социалното му развитие, което може и следва да бъде постигнато чрез завръщане на родителите в страната им по произход заедно с малолетното дете. По този начин са изпълнени и изискванията на член 23 от Директива 2013/33/ЕС относим към висшия интерес на ненавършилите пълнолетие, съобразявайки, че съгласно член 2, буква „й“ от Директива 2011/95/ЕС непълнолетното дете е член на семейството, независимо че е родено извън брак на кандидатстващите за международна закрила лица.

По изложените аргументи, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, поради което предявената срещу него жалба, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Относно разноските.

Предвид изхода на спора ответника има право на разноски, такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К. Р. Х., ЛНЧ **********, [държава], с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: [населено място], общ. Радомир, област Перник срещу Решение № 3891/01.03.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. България, с което на настоящият жалбоподател е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.