Решение по дело №71/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред БОС е образувано по протест на РП-Г. Д. против присъда № 2300 от 20.06.2011 г. по н.о.х.д. № 437/2010г. по описа на РС – Г. Д., с която подсъдимият Д. И. е признат за виновен в извършено престъпление по 343в,ал.2 вр. чл. 343в, ал. 1 НК.

В протеста се излагат доводи, че наказанието “пробация”, което е наложено на подс.И., с оглед тежестта на извършеното деяние и личността на дееца не биха постигнали целите на наказателната превенция. Иска се спрямо И. да бъде наложено наказание “лишаване от свобода”, от чието изтърпяване да не бъде освобождаван на основание чл.66 от НК. В с.з. протеста се поддържа.

Защитата на подсъдимия оспорва протеста. Иска потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Благоевградски окръжен съд в пределите на правомощията си по чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от фактическа и правна страна:

С атакуваната присъда подс.И. е признат за виновен в това, че на 06.04.2010г. по ул. “П.” в гр. Г. Д., обл. Б. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел “Ф. Ф.” с рег. № ..., без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние – престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с чл. 343в, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК и чл. 42а, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от НК за това престъпление РС му е наложил наказание пробация, включваща следните мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; 3. включване в програма за обществено въздействие за срок от шест месеца; 4. безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа за срок от две години.

Районният съд е провел съдебно следствие, в което е събрал достатъчно доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото, извършил е правилен анализ на същите и е приел за установени фактите по делото. Въззивната инстанция намира направените фактически изводи в мотивите на РС за обосновани от доказателствата по делото и възприема същите без корекция. Фактическата обстановка, която се установява във връзка с повдигнатото обвинение срещу подс.И. от гласните и писмените доказателства по делото, е следната:

С наказателно постановление № 1533/07.05.2009г. на началника на РУП - гр. Г. Д., влязло в законна сила на 15.01.2010г. на подсъдимият Д. И. е било наложено наказание глоба за това, че на 28.04.2009г. в гр. Г. Д., обл. Б. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Ф.” с рег. № Е 1499 ВТ, без свидетелство за управление. Към месец април 2010година подсъдимият И. не притежавал свидетелство за управление на МПС.На 06.04.2010г. св. А. К. и П. П. - служители на РУП Г. Д. изпълнявали служебните си задължения на ул. "Потока" в гр. Г. Д.. На посочената улица полицейските служители спрели за проверка лек автомобил марка и модел “Ф. – Ф.” с регистрационен номер Е .... При проверката свидетелите К. и П. констатирали, че автомобилът се управлявал от подс.Д. И.. Полицейските служители извършили проверка на документите му и установили, че към този момент И. не бил правоспособен водач. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, който той подписал без възражения.

При тази фактическа обстановка въззивната инстанция намира за законосъобразни изводите на РС, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 във връзка с чл. 343в, ал. 1 от НК.

От обективна страна деянието на подсъдимия е извършено след като И. в едногодишен срок от наказването му по административен ред / с наказателно постановление № 1533/09г. от 07.05.2009г. в сила от 15.01.2010г/ за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на 06.04.2010г. е управлявал МПС – лек автомобил с регистрационен номер Е 14 99 ВТ марка и модел “Ф. – Ф.”. Правилно в тази връзка са кредитирани показанията на полицейските служители К. и П., непосредствено възприели действията на подсъдимия. Същите се подкрепят и от писмените доказателства - АУАН № 475/07.04.2010г. и наказателно постановление №1533/09 от 07.05.2009г. в сила от 15.01.2010г. за налагане на санкция на Д. И. за това, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач, като в цялост събраният доказателствен материал сочи на единствено възможен извод за факта на управление на МПС именно от И., което е станало в едногодишен срок от наказването му по административен ред.

Налице е пряк умисъл у подсъдимия при извършване на престъплението – същият е съзнавал обществената опасност на същото, предвиждал е общественоопасните последици от деянието си /накърняване на обществените отношения, регламентирани от закона с оглед безопасността при транспорта/ и е целял настъпването им.

Не се споделят изводите на РС касаещи наказателната съдба на дееца.

Действително процесното деяние не е тежко по смисъла на закона, отчетено е и обстоятелството, че подсъдимият не е възпрепятствал извършваната полицейска проверка. Подсъдимият И. обаче е осъждан многократно. Макар и предходните му деяния да са извършени в един по отдалечен във времето период, последното му осъждане е от 2009г. и същото отново не е въздействало превъзпитаващо върху поведението на подсъдимия. Ето защо, настоящият състав намира, че в случая така наложеното наказание “пробация” не би постигнало целите, визирани в чл.36 от НК.

За поправянето на дееца следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца. Размерът на наказанието съдът определи, отчитайки невисоката степен на обществена опасност на деянието.

Предвид разпоредбата на чл.61,т.2 вр. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода подс. И. следва да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от "закрит" тип при “строг” режим.

Предвид горното и на основание чл. 337,ал.2,т.1 вр. 334, т. 3 НПК БОС

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 2300 от 20.06.2011г., постановена по н.о.х.д. № 437/2010г. по описа на РСГ.Д., като увеличава наказанието от “пробация” на “лишаване от свобода” за срок от 4/четири/ месеца, което подсъдимият Д. В. И. – с посочена в присъдата самоличност изтърпи при “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от "закрит" тип.

Решението е окончателно и не подлежи на проверка по жалба или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: