Определение по дело №800/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 951
Дата: 29 декември 2022 г.
Съдия: Георги Стоянов Мулешков
Дело: 20221800500800
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 951
гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно частно гражданско
дело № 20221800500800 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.278 ГПК.
С Определение № 797 от 12.10.2022 г. Ботевградският районен съд е
върнал исковата молба на Г. М. М. и Д. Г. З. на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и
е прекратил производството по гр. д. № 1281 / 2022 г.
Определението се обжалва от ищците със съображения за
неправилност.
Ответницата не е била уведомявана за делото, поради което съдът не е
дължал връчването на препис от жалбата за отговор.
Частната жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Ищците са предявили искове, които са квалифицирали по чл. 109 ЗС и
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Исковете за заплащане на обезщетение са били нередовни, но за
отстраняване на нередовността районният съд не е давал каквито и да било
указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Обезщетенията се претендират „за
процесния имот“ за периода 03.09.2016 г. – 03.09.2021 г. Не е ясно обаче кой е
процесният имот – дали това е само поземленият имот, който вече е бил
предмет на ревандикационен иск и в чието владение ищците са били въведени
на 03.09.2021 г., или поземленият имот, ведно с построената в него
еднофамилна къща, към която ищците заявяват собственически претенции.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде частично отменено.
След връщане на делото районният съд ще следва да даде указания за
отстраняване на нередовността.
1
В останалата част определението е правилно като краен резултат.
Твърденията на ищците се изразяват в това, че след въвода ответницата
е отнела отново владението им върху поземления имот, като е сменила
бравата на голямата и малката врата за имота. Тези твърдения съдържат
имплицитно и твърдение, че им е било отнето и владението им върху
сградата, на която те са собственици на основание чл. 92 ЗС (по приращение).
От твърденията в исковата и в уточняващата молба, преценени в
съвкупност с доводите в частната жалба, следва извод, че ищците нямат
интерес от негаторен иск по чл. 109 ЗС. По отношение на поземления имот
защитата им е по чл. 525 ГПК. Те могат да искат от съдебния изпълнител
отново да бъдат въведени във владение. Що се отнася до сградата, която не е
била предмет на приключилото производство по ревандикационния иск и на
въвода от 03.09.2021 г., то очевидно е налице спор за собственост с
ответницата, поради което интересът на ищците е от установителен иск за
собственост (чл. 124, ал. 1 ГПК) или от ревандикационен иск (чл. 108 ЗС).
Фактическите действия на ответницата сочат на отнето владение, а не на
„пречене“ по смисъла на чл. 109 ЗС. С уточняващата молба и с частната
жалба обаче ищците категорично отричат да са искали ревандикирането на
жилищната сграда, поради което не може да се приеме, че е налице
нередовност на исковата молба или неточно посочена от тях квалификация на
иска. В допълнение, заплахите за физическо насилие и психическото насилие
(вж. уточняващата молба) не могат да бъдат предмет на негаторен иск, тъй
като те са насочени пряко към личността на ищците, но не и към вещите.
Следователно, макар и по други съображения, обжалваното
определение е правилно досежно прекратяването на производството по
негаторния иск.
За пълнота съдът ще констатира неправилността за указанията на
районния съд за представяне на данъчна оценка за сградата и за вписване на
исковата молба. Формулираният от ищците петитум на негаторния иск сочи,
че той е неоценяем, а исковите молби по чл.109 ЗС не се вписват (т. 1, абз. 3 и
т. 2 от ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. на ВКС, ОСГК).
По изложените съображения Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 797 от 12.10.2022 г. по гр. д. № 1281
/ 2022 г. на Ботевградския районен съд В ЧАСТТА, с която съдът е върнал
исковата молба на Г. М. М. и Д. Г. З. срещу М.П.К. по иска с правно
основание чл. 109 ЗС и е прекратил производството.
ОТМЕНЯ Определение № 797 от 12.10.2022 г. по гр. д. № 1281 / 2022 г.
на Ботевградския районен съд В ЧАСТТА, с която съдът е върнал исковата
молба на Г. М. М. и Д. Г. З. срещу М.П.К. по исковете с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД и е прекратил производството.
2
ВРЪЩА делото на Ботевградския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба
пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателите само в потвърдителната част.
В останалите части определението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3