Р Е Ш
Е Н И Е №232
гр.Русе, 17.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, II-ри граждански
състав в публично заседание на 11-ти февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. П.
в присъствието на прокурора
............………......................,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
6424 по описа за 2019 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.178 ал.1, т.3, чл.181, ал.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Й.П.Д. *** твърди, че работи при ответника по
служебно правоотношение, като заема длъжността
”старши полицай”. Дейността във връзка с това осъществявал по утвърдени
протоколи и графици, при работа със специфични условия, при режим на труд,
представляващ смени от 12/24 часа.Твърди, че работодателят неправилно отчитал
положения от него труд.В тази връзка счита, че му се дължи възнаграждение за
положен извънреден труд от 220,792 часа
за периода 24.10.2016 г.- 23.10.2019 г. в общ размер на 1498,39 лв., с лихва за
забава от 193,59 лв., съгласно допуснато в о.с.з. на 11.02.2020г. увеличение на
иска. Твърди, че ответникът му дължи и суми за ободряващи напитки в
съответствие с чл.181, ал.3 ЗМВР за периода 24.10.2016 г.- 23.10.2019 г. на
стойност от 112,80 лв./съгласно частично оттегляне на иска/, както и сумата от
24,00 лв. ./съгласно частично оттегляне на иска/ - равностойност на неполучени хранителни продукти за същия период. Претендира
горепосочените суми със законната лихва върху главниците от завеждане на
делото.Търсят се разноски за производството.
Ответникът ГД ”Гранична
полиция”–София оспорва исковете. Претендира се отхвърлянето им и присъждане на
разноски по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По делото няма спор, а и от представените писмени
доказателства се установява, че за заявения по исковата молба период ищецът е
работил при ответника по служебно правоотношение на длъжността ”старши полицай”,
като в изпълнение на служебните си задължения е полагал труд и през нощта /22,00-06,00
часа/, съгласно утвърдени месечни графици.Приложени са множество писмени доказателства.Отработеното
време се е изчислявало сумирано за отчетен период, който предвид приложимата
редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР за процесния период е бил тримесечен.Според
назначената в производството икономическа експертиза общият брой часове положен
извънреден труд, явяващ се след преобразуването на нощния към дневния такъв,
изчислен при нощен труд по чл.187, ал.3 от ЗМВР с продължителност от 8 часа и
часова ставка по чл.7 от НСОРЗ, изчислен на база основната заплата и
допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер, за незаплатените 215,072
часа възлиза на сумата от 1498,39 лв.
Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,между които
съгласно чл.178,ал.1,т.3 от закона е възнаграждение за извънреден труд.Редът за
организацията и разпределението на работното време,за неговото отчитане,за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време,режимът на дежурство и др.се определят на основание чл.187,ал.9 от
министъра на вътрешните работи.В периода,за който се претендира възнаграждението
за извънреден труд, в действащите Наредби съответно № 81213-592 от 25.V.2015
г.и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 г.липсва норма,аналогична на нормата по
чл.31,ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0,143.При липса на изрична законова регламентация районният
съд правилно е приел,че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на
чл.9,ал.2 НСОРЗ.Противното разрешение би
довело държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както
спрямо останалите държавни служители,така също и спрямо работниците и
служителите по трудово правоотношение,които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд.В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019
г.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018г., IV г.о. То е с предмет заплащане на
други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но
дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР.Посочено,че положителният отговор
на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Предвид изложеното
и факта, че в чл.9,ал.2 НСОРЗ е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, искът се
явява доказан по своето основание.Търсеният от служителя размер е потвърден от
икономическата експертиза, като сумата се дължи със законната лихва от
завеждане на делото.
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84,
ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната
претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко
изискуемо вземане до 23.10.2019 г. Съгласно
заключението на експертизата за същия период обезщетението
за забава възлиза на 193,59 лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Ответникът признава, че за заявеното по
исковата молба време не е осигурил на ищеца ободряващи напитки. Според чл.181,
ал.3 ЗМВР, на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа
се осигуряват ободряващи напитки.Размерът на сумите се определя ежегодно със
заповед на министъра на вътрешните работи.Вещото лице е посочило, че левовата равностойност на
ободряващите напитки за спорния период възлиза на 112,80 лв., до който размер иска
следва да се уважи. Следва да се отбележи, че работодателя не е изпълнил
вмененото му по закон задължение по този пункт.При това положение за ищеца
възниква правото да иска паричната равностойност на престацията в
натура.Законовата забрана, на която се позовава ответника, следва да се разбира
в смисъл, че по време на служебното правоотношение, работодателят не може сам
да вземе решение и вместо ободряващи напитки, да дава техния паричен
еквивалент.Това ограничение обаче не лишава служителя от възможност да бъде
компенсиран за неправомерно недадената натурална престация.
Ищецът претендира и заплащане на сумата 24.00 лв.,
представляваща парична равностойност на незаплатените му хранителни продукти за
процесния период. Искът е неоснователен по следните съображения:
Съгласно
чл.181, ал.1 и ал.3, изр.1 от ЗМВР за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда, на служителите от МВР се осигурява безплатна
храна или левовата й равностойност. В
чл.2 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г. са лимитивно изброени дейностите,
приети за специфични. Не се установява ищецът да е извършвал дейност,
дефинирана от нормативния акт, като специфична. Предвид това, не му се следва
безплатна храна и този иск следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ГПК на всяка от
страните се следват разноски за производството съразмерно с уважената, респ. с
отхвърлената част от претенциите. Разноските направени от ищеца възлизат на
сумата от 550,00 лв.-заплатено адв. възнаграждение, а тези на ответника на
сумата от 300,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Предвид уважената/отхвърлена част от
исковете, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 538,84 лв.-разноски
по компенсация. В тежест на ответника са държавната такса в размер на 159,94
лв. по трита уважени иска, както и разходите по делото, направени за сметка на БС
в размер на 296.06 лв., съобразно уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, с адрес: гр.София,
бул.”Мария Луиза” № 46 да заплати на Й.П.Д., ЕГН:********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.Р. сумата от
1498,39 лв. –възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 24.10.2016 г.- 23.10.2019 г.,сумата от 193,59
лв.-лихва за забава за периода от падежа на всяко изискуемо вземане
до 23.10.2019 г., сумата от 112,80
лв., представляваща равностойността на ободряващи напитки, за периода
24.10.2016 г.- 23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 24.10.2019 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 538,84 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.П.Д., ЕГН:********** срещу Главна
дирекция „Гранична полиция“-МВР за заплащане сумата от 24,00 лв. –
равностойност на неполучени хранителни продукти за периода 24.10.2016 г.-
23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от 24.10.2019 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, с адрес:
гр.София, бул.”Мария Луиза” № 46 да заплати по с/ка на Районен съд-Русе сумата от 159,94 лв.-държавна такса за
производството, както и сумата от 296.06 лв.-разходи от БС.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: