Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /24.07.2018
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на шестнадесети юли две
хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в
състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1175/2017 г. по описа на съда
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК
Предявен
е от „П.К.Б.“ ЕООД срещу И.И.Н. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК, за приемане за установено, че И.Н.
дължи на ищеца сумата в размер на 7807,54 лв. представляващи незаплатени суми
по договор за потребителски кредит № ********** от 26.09.2016 г. ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 595 от 19.09.2017 г. по ч.гр.д №839/2017 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище.
В
исковата молба се твърди, че на 26.09.2016 г. между „П.К.Б.“ ЕООД и И.И.Н. бил
сключен договор за потребителски кредит № ********** от 26.09.2016 г., по
силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 3650,00 лева, която съшият се е
задължил да върна на 24 месечни равни вноски, всяка платима до 26-то число на
месеца. Уговорен е годишен процент на разходите 49,89 %, годишен лихвен процент
– 41,19, лихвен процент на ден -0,11, както и пакет от допълнителни услуги в
размер на 2737,44 лв., поради което всяка месечна вноска е в размер на 339,71
лв. Сочи се, че е изпълнено единствено задължението за заплащане на първата
месечна вноска в размер на 348,80 лева, като поради неплащане на следващите
вноски кредита е станал предсрочно изискуем, доколкото в случая не намират
приложение правилата на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС, тъй като ищецът няма качеството на банка. Ето защо се твърди, че
предсрочната изискуемост е настъпила автоматично със забавата повече от 30 дни
на една месечна вноска по договора. Евентуално се твърди, че предсрочната
изискуемост е настъпила с исковата молба.
Ответникът,
получил препис от исковата молба в законоустановения срок, е подал отговор на
исковата молба. В който се излага, че претендираните суми за лихва надвишават
границите на законната лихва, която може да се иска от потребителите, поради
което счита, че са незаконни лихви и такси. Излага доводи, че има друг сключен
с ищеца договор за потребителски кредит № ********** от 14.08.2014г., по който
изцяло са заплатени месечните вноски, като навежда, че по него също е има
незаконно платени лихви, които иска да му бъдат върнати.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК.
Предявените искове са частично недопустими, поради следното:
Предметът на делото се очертава от ищеца, който в исковата молба следва да
посочи страните на спора, основанието на вземането и размерът му. Основанието
на предявения иск представлява правопораждащия спорното право факт, юридическият
факт, от който произтича.
Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с т. 11б на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, в производството по иска по чл. 422, респ. чл. 415 ГПК
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК- за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение както и за
увеличаване на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност (така и в Решение №
169 от 04.01.2016 г. по т. д. 700/2011 г. на Второ търговско отделение, ВКС). Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.415,
ал.1, съответно чл.422, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на
ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за
изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване
съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно
подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът
следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право,
за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от
заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на
вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен
установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да
променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да
въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – така
например, решение по гр.д. № 7541/2013 г. , ІV г.о., ВКС.
В конкретния случай с подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 2606/18.09.2017 г., на основание което е
образувано ч.гр.д. №839/2017 г., заявителят „П.к.“ Б. ЕООД е отправил искане за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника И.И.Н., като е посочено, че
вземането е в общ размер на 7832,91 лв., от които 7807,54 лв. главница и
неустойка в размер на 0 лева, лихва за периода от 27.12.2016 г. до 07.03.2017
г. в размер на 25,37 лв. и законна лихва от дата на подаване на заявлението, до
окончателното заплащане на сумата. В заявлението също така е посочено, че
паричното вземане произтича по договор за потребителски кредит № ********** от
26.09.2016 г. На основание подаденото заявление е издадена Заповед № 595 от 19.09.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 839/2017 г., с която изцяло е
уважено подаденото заявление, като е разпоредено длъжникът Н. да заплати
сумите: в размер на 7807,54 лв. главница, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението, до окончателното заплащане на сумата и лихва за периода от 27.12.2016 г. до
07.03.2017 г. в размер на 25,37 лв.
След постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника Н. в законоустановения
месечен срок е предявен иск по чл. 422 ГПК, в който се излагат твърдения, че
сумата от 7807,54 лв. представлява остатъчно неизплатено задължение от длъжника
по договор за потребителски кредит. С Определение № 238 от 10.05.2018 г.,
постановено по делото, съдът е дал указания на ищеца – заявител да уточни какво
представлява претендираната сума от 7807,54 лв. В срок е постъпила молба от
ищеца с вх. № 1563 от 01.06.2018 г., в която е посочено, че претендираната сума
от 7807,54 лв. представлява: 3549,58 лв. – главница- неизплатено задължение на
длъжника по отпусната в заем сума,
1640,37 лв. – неизплатено задължение за договорно възнаграждение и
2617,59 лв. – незаплатено задължение за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Посочването от ищеца на друго основание, от което
произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена
заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл.404,
т.1, предл.4 от ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.415,
ал.1 ГПК, съответно по чл.422, ал.1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от
установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените
разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед
естеството на тази защита.
В случая, макар и да е налице съвпадение в
размера на вземанията – главница по заявлението по чл.410 ГПК и глобално претендиратана сума по исковата молба, при предявяване на иска за
установяване съществуването,
то същата глобална сума е сбор от главница по договора за потребителски кредит,
договорно възнаграждение, което видно от т.4 от
Общите условия представлява договорна лихва, предвид начина на изчисляване и
дължимостта на същото и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги,
дължимо на основание допълнително споразумение сключено между страните, като по
този начин е въведен различни
правопораждащи факти, в сравнение с фактическото основание, заявено от кредитора
по реда на чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение е издадена за парични вземания,
произтичащи от неплатени задължения - главница по
договор за потребителски кредит, като в заявлението не е посочено, че се
претендира договорно възнаграждение (възнаградителна лихва), както и
възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги, закупен с допълнително
споразумение сключено между страните по спора. С оглед възприетото
по-горе, следва да се счете, че по този начин е подменен предмета на делото и,
че ищецът е претендирал установяване съществуването на вземания – главница и
лихви и възнаграждение за закупен
пакет (вид неустойка) на
различно основание в сравнение с отразеното в заявлението за издаване на
заповедта, както и в самата заповед за изпълнение.
Ето защо съдът приема, че идендитет между предявения иск и издадената
заповед съществува единствено за вземането от 3549,58 лв. – представляваща главница
по договор за потребителски кредит № ********** от 26.09.2016 г., като
останалите суми имат друго правно основание, друга правна квалификация, и макар
вземането за възнаградителна лихва да произтичат от едно и също правоотношения
правната му природа е различна, поради което производството по делото за частта
над 3549,58 лв. до предявения размер от 7807,54 лв. следва да се прекрати като
процесуално недопустимо, а исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да
бъде върната.
Предвид изложеното и на основание т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
издадената Заповед № 595 от 19.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 839/2017 г. следва да се обезсили в частта, с която е разпоредено
длъжникът Н. да заплати на ищеца „П.к.Б.“ ЕООД сумата над размера от 3549,58
лв. до 7807,54 лв. Следва да обезсили и заповедта в частта за сумата от 25,37
лв. представляваща лихва за периода от 27.12.2016 г. до 07.03.2017 г.,
доколкото по делото не са представени доказателства за предявяване на иск за
тази сума. Съгласно дадените указания с т.13 на горецитираното тълкувателно
решение, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение е именно исковият съд.
По искът в размер от 3549,58 лв. за заплащане на главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 26.09.2016 г.
От приложен по делото договор за потребителски кредит № ********** от
26.09.2016 г. г. сключен между „П.К.Б.“ ЕООД и И.И.Н. се установява, че между
страните е сключен договор по силата, на който „П.К.Б.“ ЕООД е предоставил на
ответника сумата в размер на 3650 лв., която ответника се задължил да върне на 24
месечни вноски, последната с падеж 26.10.2018 г.
От представените по делото Общи условия, подписани от страните по спора се
установява, че страните са се уговорили, че при просрочие на една месечна
вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на кредитополучателя,
съобразно т. 12.3 от Общите условия.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от
заключението, на която се установява, че на ответника е предоставена сумата в
размер на 3650лв., като от така предоставената сума е върната сумата в общ
размер на 339,71 лв. с вноска направена на 12.12.2016, с която сума е погасена
част от главницата, договорната лихва и допълнителен пакет услуги, поради което
размерът на главницата е 3549,58 лв. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК
съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно,
компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички
задачи поставени по делото.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Уважаването на предявените искове е обусловено от доказване на следните
материално правни предпоставки: валиден договор за потребителски № **********/26.09.2016
г., по който ищецът е предоставил на ответника сума пари и нейния размер;
настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи
при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „П.К.Б.“ ЕООД и И.И.Н. е
сключен договор за потребителски кредит № **********/26.09.2016 г., по силата,
на който търговското дружество е предоставило на ответника сумата в размер на 3650
лв., а същият се е задължил да я върне на 24 равни месечни вноски, в срок до 16.10.2018г.
Уговорен е между страните, че при просрочие
на една месечна вноска повече от 30календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора за потребителски кредит и неговата предсрочна изискуемост.
От данните по делото е видно, че ответникът е направил едно единствено
плащане в размер на 348,80 лв. на 12.12.2016 г. С плащането изцяло е погасена
първата вноска с падеж 26.11.2016 г., както и част от втората вноска с падеж
26.12.2016 г., като за погасяване на третата вноска с падеж 26.01.2017 г. не са
постъпили суми. Както бе посочено по-горе съгласно общите условия вземането по
процесния договор за потребителски кредит става изцяло предсрочно изискуемо при
просрочие на 30 календарни дни на една месечна вноска, като за третата дължима
вноска в падеж 26.01.2017г. просрочието от 30 календарни дни настъпва на
25.02.2017 г., от която дата настъпва и предсрочната изискуемост на цялото
вземане.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не намира приложение
задължителното за съдилищата разяснение на т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, тъй като
последната е постановена по съвсем различен въпрос, касаещ хипотеза на предявен
иск по чл.
422, ал. 1 ГПК и вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор, а в
случая предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК, като страна по договора е
не е банка. Видно от мотивите н посочената тълкувателна точка ВКС е решил
въпроса, когато заявител е лице по ЗКИ и е подадено заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, какъвто не е настоящия случай (така и Определение № 378 от 24.04.2018 г.по
гр.д. № 647/2018г. на Четвърто гр.о., ВКС).
Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема,
че по делото се доказа съществуването на вземане в полза на ищеца в размер на
3549,58 лв. представляващо главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 26.09.2016 г. г. сключен между „П.К.Б.“
ЕООД и И.И.Н..
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., и предвид
размера на заплатената по делото държавна такса в размер на 156,66лв. като
съобразно уважената част от иска (в размер на 3549,58 лв. от заявения в
заповедното производство размер от 7832,91 лв.) в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 93,62 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв. и предвид размера на заплатената по делото
държавна такса в размер на 156,66лв. като съобразно уважената част от иска (в
размер на 3549,58 лв. от предявения размер от 7807,54 лв.) в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 116,68
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 7 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на И.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, че „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
е носител на парично вземане в размер на сумата от 3549,58 лв., представляваща остатък от главница по Договор за паричен
кредит № № ********** от 26.09.2016 г., сключен между страните по спора, ведно
със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 18.09.2017 г. (арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК) до окончателното изплащане на същата, за която сума е
издадена Заповед № 595 от 19.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 839/2017 г. по описа на Районен съд- Панагюрище.
ВРЪЩА искова молба вх. № 3445 от 17.11.2017 г. подадена от „П.к.Б.“
ЕООД срещу И.И.Н., с която се иска
да се приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
над размера от 3549,58 лв. до предявения размер от 7807,54 лв., на основание
чл. 130 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1175/2017 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище, в частта за сумата над размера от 3549,58 лв.
до предявения размер от 7807,54 лв.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 595 от 19.09.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 839/2017 г. по описа на Районен съд-
Панагюрище, в частта в която е разпоредено длъжникът И.И.Н. да заплати
на заявителя „П.к.Б.“ ЕООД сумата над
3549,58 лв. до размера от 7807,54 лв. представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 26.09.2016 г, както и за сумата от 25,37
лв. лихва за периода от 27.12.2016 г. до 07.03.2017 г.
ОСЪЖДА И.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 93,62 лв. – представляваща разноски направени в заповедното
производство, както и сумата в размер на 116,68
лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението,
в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по
делото, има характера на определение, и подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба.
В
останалата част решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: