№ 9220
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110111176 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от С. Х. П., ЕГН ********** срещу Т. Б. Н.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в гняв,
сърцебиене, раздразнение, смущение, в резултат на клевета, отправена от
ответника във възражение № 228000-4494/08.02.2024 г. срещу АУАН №
0600292 и в подаден сигнал до национален телефон 112 на 07.02.2024 г., в
които ответникът е заявил, че ищецът е употребил алкохол по време на
служба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване
на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателно изплащане.
Ищецът излага твърдения, че е служител на МВР и за времето от 19 ч.
на 06.02.2024 г. до 07:00 на 07.02.2024 г. е бил назначен в наряд като ППГ – 62
/контрола/, съвместно със старши полицай И. С.. Сочи се, че по време на
дежурството около 2:35 ч., при обход на обслужваната територия на 04 РУ –
СДВР екипът забелязал лек автомобил Т., модел С, с ДК № ** **** **, който
на кръстовището на бул. Ч. и ул. Ф. К. преминал на червен сигнал на светофар.
Полицейският патрул подал звуков и светлинен сигнал и спрял МПС-то в
подземния паркинг на Мол Парадайс. Ищецът и неговият колега се
легитимирали и установил, че водачът на автомобила бил ответникът.
1
Съставен му бил АУАН. Бил тестван с дрегер, като резултатът бил
отрицателен. Твърди се, че по време на проверката водачът се държал
неуважително, повишавал тон и заявил, че знае как да се оправи в такава
ситуация и ще се видят в съда. След като приключили проверката, двамата
служители продължили с наряда си и около 03:30 ч. били повикани в сградата
на 04 РУ-СДВР. На място пристигнал екип на ОПП СДВР, който ги тествал за
наличие на алкохол в кръвта. Пробата била отрицателна. Били взети и две
епруветки с кръв за изследване за алкохол в кръвта, извършено в УМБАЛ Св.
Анна. Релевират се доводи, че резултатът от изследването за алкохол е бил
отрицателен, както от пробата на ищеца, така и на колегата му. Сочи се, че
когато се явили в сградата на 04 РУ ищецът и колегата му, установили, че
водачът на лек автомобил Т., модел С, с ДК № ** **** ** е подал сигнал на
тел. 112 за това, че С. П. и И. С. са употребили алкохол, което било установено
от него при извършена от тях проверка. Същата информация бил написал и
във възражение срещу съставения му АУАН. Аргументира се, че ответникът е
съзнавал, че твърдението му, че проверилите го служители са употребили
алкохол не отговаря на обективната истина, поради което представлява
клевета. Обосновава се, че с противоправното си поведение ответникът е
причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в гняв, смущение,
раздразнение, сърцебиене.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва,
че е спрян от ищеца и неговият колега за проверка и че му е съставен АУАН.
Твърди, че му е отказано да напише възражение на място от
актосъставителите с думите: „няма място”. Признава, че е подал сигнал на тел.
112, защото му се сторило, че длъжностните лица не са адекватни.
Обосновава, че това е негово законово право. Посочва, че използваните от
него думи, както в сигнала на тел. 112, така и във възражението са
„неадекватен”. Оспорва иска както по основание, така и по размер.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
С доклада по делото с оглед становището на страните, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е
2
служител на МВР и за времето от 19:00 ч. на 06.02.2024 г. до 07:00 на
07.02.2024 г. е бил назначен в наряд като ППГ – 62 /контрола/, съвместно със
старши полицай И. С.. По време на дежурството около 2:35 ч., при обход на
обслужваната територия на 04 РУ – СДВР екипът извършил проверка на водач
на лек автомобил Т., модел С, с ДК № ** **** ** – ответник по делото, в
подземния паркинг на Мол Парадайс. Съставен бил АУАН на ответника.
Ответникът подал сигнал на тел. 112 и написал възражения срещу съставения
му АУАН в тридневния срок, в които посочил, че длъжностните лице,
извършили проверката: „не били адекватни”.
По делото е представен протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 90/07.02.2024 г. /л.14/,
видно от който в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето С. Х.
П., не се доказва етилов алкохол. Представен е талон за изследване № 0174901
от 07.02.2024 г. /л.16/ видно от който на лицето С. Х. П., е извършена
предварителна проба с алкотест дрегер ARDM 0218 и резултатът е 0,00 %.
Представен е и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
/л.17/.
По делото е представен акт № 1186977 от 07.02.2024 г. /л.30/ от който се
установява, че на ответника е съставен акт за това, че на 07.02.2024 г. в 02:41 ч.
в София, на бул. „Ч.“ с посока на движение от ул. „С.“ към околовръстен път
управлявайки л.а. Т., с рег. № ** **** **, собственост на „(ФИРМА)“ ЕООД,
БУЛСТАТ *********, на кръстовище на бул. „Ч.“ и ул. „Ф. К.“ е преминал на
червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален
режим, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Наложена е и глоба с
фиш за това, че лицето не носи контролния талон – свидетелството за
управление.
По делото е представено възражение от Т. Б. Н. от 07.02.2024 г. до
началника на 04РПУ – СДВР срещу съставения акт № 1186977 от 07.02.2024 г.
/л.31/, в което са изложени конкретни възражения срещу съставения акт и
наред с това е посочено, че Т. Б. Н. е сигнализирал компетентните органи на
тел. 112 и инициирал проверка за алкохол на актосъставителя и колегата му,
но поради късния час, в който била извършена проверката, отказал да
присъства лично, за което бил поканен от дежурния чрез спешен телефон 112.
3
По делото е представен акт за установяване на административно
нарушение № 0600292 от 07.02.2024 г. /л.32/ против Т. Б. Н. за това, че е подал
невярно и заблуждаващо съобщение – позвънял на телефон 112 като е заявил,
че служителите са употребили алкохол. Представено е и възражението срещу
съставения акт от 08.02.2024 г., в което Т. Б. Н. е посочил, че е подал сигнала,
т.к. служителите му се сторили неадекватни /л.34/.
По делото е постъпило писмо от МВР, дирекция „национална система
112“ /л.44/, в което е посочено, че към спешен телефон 112 от лице с имена Т.
Н. на 07.02.2024 г. в интервала между 02:20 чл. и 03:50 ч. са постъпили
следните обаждания: от телефон *********** в 03:33 ч. от лице, което се е
представило за Т. Н. и осъществена КВ с Дежурен 04 РУ – СДВР; от
телефон № 21330 в 03:49 ч. – осъществена ОВ с тел. ***********. По делото
са представени и звукозаписите.
По делото е постъпило писмо от Столична дирекция на вътрешните
работи /л.47/, към което са приложени: докладна записка относно съставен
АУАН до ВПД началника на 04 РУ-СДВР Комисар К. Т., в което е посочено, че
на 07.02.2024 г. е съставен АУАН № 0600292 на нарушителя Т. Б. Н. за
извършено нарушение по чл. 28, ал. 1, пр. 4 ЗНССПЕЕН 112 /л.50/; докладна
записка от 07.04.2024 г. от полицейски инспектор С. П. относно
извършената проверка от двамата служители и подадения впоследствие
сигнал от страна на провереното лице до тел. 112; докладна записка
относно подаден сигнал чрез тел. 112 от гражданин в 04РУ-СДВР срещу
полицейски служители /л.52/, както и АУАН № 0600292 и постъпилото срещу
него възражение /които бяха обсъдени по-горе/.
По делото е представен месечният график на ищеца /л.82 и сл./
По делото е представено наказателно постановление № 24-4332-007442
от 10.04.2024 г. /л.99/, видно от което на Т. Б. Н. е наложено наказание – глоба
в размер на 100 лв.
В проведеното на 26.11.2024 г. о.с.з. е възпроизведен записът от
07.02.2024 г. 03:33 ч., от който се установява, че в посочения част ответникът е
позвънял на тел. 112 и е съобщил, че му е съставен акт за това, че е минал на
червен светофар, като е заявил, че полицейските служители са в нетрезво
състояние и се заяждат целенасочено. Ответникът е свързан с дежурния на
4РУ, на когото е съобщено същото. В 03:49 ч. е потърсен и поканен да
4
присъства на тестването на полицаите, но ответникът е отказал с оглед късния
час.
По делото са изслушани показанията на И. С.в С. – свидетел на ищеца,
които съдът кредитира като обективни вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Свидетелят
споделя, че има дело срещу ответника. Разказва за извършената проверка от
него и ищеца на 07.02.2024 г., като твърди, че ответникът е минал на червено,
след което го последвали до паркинга на Мол парадайс. Ответникът нямал
документ за самоличност и обяснил, че се намират в колата на сина му, която
пък била до зарядната станция. Свидетелят и ищеца го последвали до там,
ответникът им дал документите, както бил мил, изведнъж започнал да се
държи грубо и да твърди, че са употребили алкохол. Впоследствие свидетелят
и ищецът били повикани в РУ от дежурния за да бъдат тествани за алкохол,
като посетили и болница „Св. Анна“ за извършване на кръвни тестове.
Споделя, че през този период са били възпрепятствани да изпълняват
служебните си задължения. Твърди, че са били възмутени и засрамени от
цялата ситуация, станали впоследствие обект на смешки и закачки от страна
на колегите им.
По делото са изслушани свидетелските показания на М. Т. Н. – син на
ответника. Споделя, че е бил на станцията и видял баща му да идва, зад него
идвали полицаи, като патрулката била с пуснати сирени. Проверили баща му
и го питали с какво се занимава, след това казали, че ще му напишат глоба, не
го питали дали има възражения. През цялото време се държали неадекватно,
имали агресивно поведение.
По делото е постъпило писмо от Столична дирекция на вътрешните
работи, 4РУ /л.124/, в което е посочени, че няма издадено наказателно
постановление по съставен АУАН № 0600292/07.02.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже следните факти: 1/ противоправно деяние; 2/ претърпените вреди,
както и техния размер; 3/ причинната връзка между противоправното деяние и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
5
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че
ответникът след извършена проверка, е подал сигнал срещу ищеца (както и
негов колега), че същият е в неадекватно състояние, както и че е употребил
алкохол. Така посочено не се оспорва от ответника.
В настоящия случай ищецът претендира неимуществени вреди
претърпени вследствие клеветническите твърдения на ответника изложени
във възражението срещу съставения АУАН, както и в хода на телефонен
разговор, осъществен с тел. 112.
В практиката на ВКС се приема, че като клевета, съответно като
противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление. Приема се, че фактическите твърдения, за които се твърди, че
са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената
тежест е на ответника. Следователно - дори дадени фактически твърдения и
изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не
възниква отговорност по чл. 45 ЗЗД. Клевета може да има само при отнасяне
на конкретни неверни и позорни факти към определена личност. Начинът на
поднасянето на фактите не може да е основание същите да се считат за
клеветнически, след като те са верни. В случая твърденията за „употреба на
алкохол“ и „неадекватно поведение“ по време на изпълнение на служебните
задължения на ищеца, са позорящи факти, доколкото дискредитират
професионалното поведение на ищеца, в качеството му на изпълняващ
обществена длъжност в МВР. След като този вид деяние е криминализирано и
се припокрива със състава на чл. 147 и чл. 148, ал. 1 НК, то несъмнено същото
представлява и противоправно поведение. Действително нарушителят –
ответник има право на възражение срещу съставения му АУАН, а също така
има право да подава сигнали срещу неправомерно поведение в случая на
служители на МВР. В конкретния случай обаче не се касае само до
упражняване на права, а с поведението си ответникът е изнесъл позорящи
данни за ищеца, които са неверни. В този смисъл от доказателствата по делото
беше установено, че няколко часа след подадения сигнал, ищецът е тестван за
употреба на алкохол с алкотест дрегер, като е взета и кръвна проба, които са
6
дали отрицателен резултат. Същевременно съдът съобрази и обстоятелството,
че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът не е бил съгласен с извършеното нарушение и съставения му акт,
което вероятно е и провокирало неговото поведение, но това несъгласие може
да бъде изявено, чрез правомерно поведение, чрез подаване на възражение
срещу акта, или жалба срещу наказателното постановление, но не и чрез
приписване на позорящи факти на служителите, с цел да бъде уронен
престижът им в обществото. Следователно твърденията, че ищецът е
употребил алкохол в случая единствено целят злепоставянето на служителя и
подриването на авторитета му. Наред с изложеното по делото не бяха събрани
доказателства, от които да се установи действителното осъществяване на
твърдените от ответника факти, а именно, че ищецът е употребил алкохол по
време на изпълнение на служебните си задължения и че същият е имал
неадекватно поведение. Съдът намира, че въз основа на събраните
доказателства по делото, се установи, че в резултат на разгласяването на
позорните обстоятелства за ищеца, последният е изпитал притеснения по
отношение на авторитета му, като личност и като служител в МВР, както пред
обществото, така и пред колегите му. По отношение на размера на вредите,
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение.
В конкретния случай за да определи справедливия размер на
обезщетението съдът отчете, че отправянето на клевети спрямо ищеца по
време на изпълнение на служебните му задължения, несъмнено е довело до
силно негативно преживяване у ищеца. Съдът отчете, че негативните
изживявания не са преустановени в рамките на същия ден, а ищецът е давал
обяснения пред свои началници и след това е бил обект на подигравки
известен период след случката. Доколкото ищецът е служител в МВР, на който
7
е възложена дейност по спазване правилата на движение по пътищата, в това
число недопускане шофирането след употреба на алкохол от страна на
водачите, разгласяването на позорни обстоятелства, че сам служителят при
извършване на служебните си задължения е употребил алкохол, обуславя
снемане на доверието в професионален аспект, като естествена последица от
развилата се ситуация. От друга страна по делото не се установи това събитие
да е оставило траен печат върху психиката на ищеца. С оглед изложеното
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, възлиза на 3000 лв., до който размер искът следва да
бъде уважен, а за горницата над него подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това
изрично е поискано от ищеца, върху сумата от 3000 лева следва да бъде
присъдена законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024
г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 2100 лв., от които 400 лв.
за държавна такса /л.22/ и 1 700 лв. за адвокатско възнаграждение /л.20/.
Съобразно уважената част на иска на ищеца следва да се присъди сума в общ
размер от 630,00 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 1500 лв. за адвокатско
възнаграждение /л.71/. Съобразно отхвърлената част на иска, на ответника
следва да се присъдят разноски в общ размер от 1 050,00 лв. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Б. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „П.“ № **,
ет. *, ап. *, да заплати на С. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
8
изразяващи се в гняв, сърцебиене, раздразнение, смущение, в резултат на
клевета, отправена от ответника във възражение № 228000-4494/08.02.2024 г.
срещу АУАН № 0600292 и в подаден сигнал до национален телефон 112 на
07.02.2024 г., в които ответникът е заявил, че ищецът е употребил алкохол по
време на служба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на
подаване на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3 000 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Б. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „П.“ № **,
ет. *, ап. 5, да заплати на С. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 630,00
лв., представляваща сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА С. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „С.“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на Т. Б. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „П.“ № **, ет. *, ап. *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1
050,00 лв., представляваща сторени разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9