Р Е Ш Е Н И Е  № 513

                                                    гр.Видин, 19.10.2021г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на  единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                              Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 268 по описа  за 2021год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба  от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, чрез юрисконсулт Симона Златарева  против  В.А.Ц. ***, с която са предявени установителен иск по реда на чл.  422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а при условията на евентуалност е предявен осъдителен иск  по чл. 79 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 28.10.2014г. между Банка ДСК ЕАД като кредитор и ответника като  кредитополучател,   е сключен договор за стоков  кредит за сумата от 1619.00 лева за закупуване на стоки/услуги със срок на издължаване от 18 месеца, считано от неговото усвояване като кредитът се усвоява еднократно по сметка на търговеца  по уговорен между страните погасителен план с крайна падежна дата 28.04.2016г.  Посочено е, че страните са уговорили фиксиран  лихвен процент към датата на сключване на договора 40.93% годишно или 0.1137% на ден.

Поддържа се, че кредитополучателят не е извършил плащане по кредита, срокът на падежа е изтекъл и поради това кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист  по ч.гр.д. № 1334/2016г. по описа на РС – Видин.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, ищецът е образувал срещу ответника изпълнително дело № 364/2016г. по описа на ЧСИ Стефан Нинов.

На 07.10.2016г. Банка ДСК ЕАД с договор за покупко- продажба е прехвърлила на ищцовото дружество всичките си вземания, включително и процесното. Изпратени са уведомления до длъжниците, в т.ч. до ответника.

Иска се съдът да признае за установено по  отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество като частен правоприемник на Банка ДСК ЕАД  сумата от 1619.00 лева - главница, договорна лихва в размер на 1078.66 лева  за периода от 28.11.2014г. до 13.06.2016г., наказателна лихва в размер на 104.22 лева за периода от 04.05.2016г. до 13.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 14.06.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 120.00 лева – дължими такси.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск против ответника за сумата от 840.68 лева – непогасена по давност главница, формирана от сбора на вноски с настъпил падеж от 28.09.2015г. до 28.04.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска в съда до окончателното издължаване.

            В едномесечния срок за отговор    от ответника чрез назначен особен представител е постъпил отговор на исковата молба. Исковите претенции са оспорени като неоснователни поради това, че липсват доказателства вземането срещу ответника да е цедирано, както и ответникът да е надлежно  уведомен за извършената цесия. Посочено е също, че не става ясно по образуваното изпълнително дело какви суми са събрани от длъжника. Направено е възражение, че „ОТП Факторинг“ не е надлежен ищец в настоящото производство, както и възражение за изтекла погасителна давност на вземането- главница  и лихви.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1334/2016г. по описа на РС - Видин.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа  страна:

От представения по делото препис на Договор за стоков кредит № 60541,  е видно, че на 28.10.2014г. „БАНКА ДСК“ ЕАД като кредитор е отпуснала стоков кредит на ответника като кредитополучател в размер на 1619.00 лева за закупуване на климатик със срок на издължаване 18 месеца, считано от неговото усвояване. Посочено е в договора, че кредитът се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца и ще се погасява чрез посочена банкова  сметка ***н. Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 28-мо число на месеца.

В договора е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.93 % годишно или 0.1137% на ден. Годишният процент на разходите е 49.55%.

Съгласно приложения погасителен план, дължимата месечна вноска по кредита е 121.84 лева, а последната вноска е в размер на 121.89 лева.  Посочено е също, че датата на усвояване на кредита  е 28.10.2014г., датата на първата погасителна вноска е 28.11.2014г., а на последната погасителна вноска е 28.04.2016г. 

Със Заповед № 1041-РЗ от 15.06.2016г. по ч.гр.д. № 1334/2016г. по описа на РС – Видин съдът е разпоредил длъжникът  В.А.Ц. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „БАНКА ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19 с ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова, чрез пълномощника юрисконсулт Лилия Цанкова Лилкова  сумата от 1619.00 лева - главница, договорна лихва в размер на 1078.66 лева  за периода от 28.11.2014г. до 13.06.2016г., наказателна лихва в размер на 104.22 лева за периода от 04.05.2016г. до 13.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 14.06.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 120.00 лева – такса изискуемост, както и разноски в размер на 58.44 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

Посочено е, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на банката по Договор за стоков кредит № 60541 от 28.10.2014г.

На основание чл. 418 от ГПК е постановено незабавно изпълнение на издадената заповед и  е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора на 15.06.2016г., получен на 16.06.2016г.

С разпореждане от 27.07.2020г. съдът е указал на кредитора в едномесечен срок от съобщението да представи доказателства за предявен иск срещу длъжника. Съобщението е получено от кредитора на 17.08.2020г.

С молба от 17.09.2020г. настоящият ищец «ОТП Факторинг България»ЕАД е представил доказателства за предявен иск, като е посочил че  на 17.10.2016г. след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е сключен договор за цесия по силата на който «БАНКА ДСК»ЕАД е прехвърлила вземанията си на «ОТП Факторинг България»ЕАД. Представен е договора за цесия, както и приемо – предавателен протокол от 18.10.2016г., от който е видно, че процесното вземане е цедирано.

Представено е пълномощно, от което е видно, че  «ОТП Факторинг България» ЕООД  е било  упълномощено от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ЕАД да уведоми всички длъжници по цедираните с договора  за цесия вземания. По делото е представено потвърждение за извършената цесия.

По делото доказателства за уведомяване на ответника за извършената цесия не са представени, но съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба, което е станало на 04.08.2021г.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е  посочило, че сумата по договора за стоков кредит в размер на 1619.00 лева е преведена на 28.10.2014г. на „Технополис България“ЕАД за заплащане на един брой климатик, закупен от ответника.

Вещото лице е посочило също, че към 14.06.2016г. – датата на подаване на заявлението в съда, ответникът не е внасял суми за погасяване на кредита. Задължението на ответника е както следва: непогасена главница – 1619.00 лева, непогасена договорна лихва за периода от 28.10.2014г. до 13.06.2016г. –  1078.66 лева, непогасена наказателна лихва за периода от 04.05.2016г. до 13.06.2016г. – 104.22 лева, такса изискуемост на кредита – 120.00 лева.

Според заключението, след издаване на заповедта за изпълнение и към момента на изготвянето му  ответникът не е извършвал  плащания по кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

По предявения установителен иск по реда на чл.  422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По силата на договор за цесия от 17.10.2016г. кредитодателят „БАНКА ДСК“ЕАД е прехвърлил вземанията си срещу ответника – кредитополучател по договор за кредит от 28.10.2014г.  на ищцовото дружество, като последното се явява частен правоприемник на кредитора.  Това е станало след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и поради това, настоящият съдебен състав приема, че няма пречка цесионера да предяви установителен иск за вземането против длъжника . Същото е точно индивидуализирано в представеното Приложение  към договора за цесия - посочени са трите имена на длъжника, договорът, от който произтича вземането, както и размерът на вземането.

 Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента, действащ чрез  пълномощник цесионера, като същото е  приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК  Решение  № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.  Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.  В  трайната съдебна практика е прието, че  действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е  длъжникът да знае на кого да плати.

Вземанията на ищеца се основават на договор за  кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД / чл. 430 от ТЗ/.   Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която сума е усвоена от кредитополучателя и по този въпрос няма спор. Заемната сума по договора  е преведена по сметка на търговеца за закупуване на климатик от кредитополучателя.  Уговорено е, че задължението по кредита ще бъде погасено на 18 равни месечни вноски, всяка по  121.84  лева, платима на 28-мо число на месеца. Крайният срок на договора е 28.04.2016., когато последната дължима вноска е 121.89 лева.  Уговорен е  фиксиран лихвен процент  в размер на 40.93 % годишно или 0.1137% на ден. Годишният процент на разходите е 49.55%.

В ОУ по договори за стокови кредити на „Банка ДСК“ЕАД, подписани от ответника, е посочено как се извършва олихвяването при просрочие в плащанията.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на подаване на заявлението в съда – 14.06.2016г. няма никакво плащане по кредита. Налице е закъснение в плащането 563 дни, видно от представеното извлечение от счетоводните книги на банката по заповедното производство.

От договора е видно, че  между страните е договорена възнаградителна лихва. По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

От заключението на вещото лице се установява, че непогасена договорна лихва за периода от 28.10.2014г. до 13.06.2016г. –  1078.66 лева.

В чл. 12.1 от ОУ по договори за стокови кредити на „Банка ДСК“ЕАД,  е  предвидена надбавка при забава  в плащането на дължимата главница по кредита. Вещото лице е посочило, че за  периода от 04.05.2016г. до 13.06.2016г., размерът на  наказателната лихва е 104.22 лева.

 

По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият съдебен състав намира следното:.

Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, без да конкретизира становището си. В чл. 114 от ЗЗД е посочено, че  давността  тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай договорът за стоков кредит е с краен срок на издължаване – 28.04.2016г.   Постоянна е съдебната практика, че при договора за кредит  е налице неделимо плащане.  Уговореното разсрочено плащане на кредита на вноски по погасителен план,  не го превръща в договор за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради това, е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Вземането е станало изискуемо  с изтичане на уговорения срок – 28.04.2016г., а исковата молба е подадена в съда на 17.09.2020г и към този момент давността за главницата не е изтекла.

По отношение на вземането за възнаградителната лихва е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД, чийто начален момент е падежа на всяка отделна погасителна вноска. Следователно, вземането за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.11.2014г. до 13.06.2016г. и вземането за наказателна лихва  за периода от 04.05.2016г. до 13.06.2016г., са погасени по давност. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, а само с изпълнителна сила. По заповедното производство съдът е допуснал незабавно изпълнение на издадената заповед, което  има характер на предварително изпълнение. Заповедта не е влязла в сила. От доказателствата по делото се установява, че въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, за вземането е образувано изп.д. № 364/2016г. по описа на ЧСИ – Ст. Нинов. Изготвени са покани за доброволно изпълнение, които не са връчени на длъжника.  Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“

По делото доказателства относно прекъсване на давността не са ангажирани. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че към момента на подаване на исковата молба в съда – 17.09.2020г.,  вземането за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.11.2014г. до 13.06.2016г. в размер на 1078.66 лева и вземането за наказателна лихва в размер на 104.22 лева за периода от 04.05.2016г. до 13.06.2016г., са погасени по давност. 

 

По отношение на претенцията за сумата от 120.00 лева – такса изискуемост, не се събраха никакви доказателства от какво произтича това вземане и как е начислено, поради което същата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателна  претенцията за сумата от 1619.00 лева – главница. Поради основателността на предявения установителен иск, съдът намира че не е необходимо да се произнася по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.

Исковите претенции в останалата част са неоснователни по съображенията, изложени по-горе.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 от ГПК  ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за платена държавна такса в размер на 32.38 лева, за особен представител в размер на 166.23 лева, за вещо лице в размер на 83.11 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК по исковото проиозводство и разноски по заповедното производство в общ  размер на 198.61 лева.

Воден от горното, Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.А.Ц. с ЕГН **********  с адрес: *** Еленков 21, че дължи на  „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков» № 19, ет. 2,  представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева в качеството на цесионер на „Банка ДСК” ЕАД гр. София по  Договор за стоков кредит от 28.10.2014г. по издадена Заповед № 1041-РЗ от 15.06.2016г. . за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1334/2016г.. по описа на РС – Видин сумата от 1619.00 лева – главница ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 14.06.2016г. до изплащане на вземането, като в  останалата част за вземането за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.11.2014г. до 13.06.2016г. в размер на 1078.66 лева, за вземането за наказателна лихва в размер на 104.22 лева за периода от 04.05.2016г. до 13.06.2016г.  и за вземането за сумата от 120.00 лева – такса изискуемост - – ОТХВЪРЛЯ претенциите като неоснователни.

ОСЪЖДА В.А.Ц. с ЕГН **********  с адрес: *** Еленков 21 да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков» № 19, ет. 2,  представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева  разноски по делото  в общ размер от 381.72 лева, както и разноски по заповедното производство в общ размер от 198.61 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: