Р Е Ш Е Н И Е

 

№262069

гр.Варна,25.06.2021год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

 

при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №8235  по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството  по делото е във фаза по извършване на делба.

 

С влязло в сила решение по настоящото дело е допуснато да се извърши съдебна делба между Държавата и Ц.М.Ц.,ЕГН: ********** на недвижим имот,представляващ апартамент- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, целият с площ от 106.94кв.м., състоящ се от кухня, вестибюл, три спални, баня, тоалетна, входен коридор, балкон, както и съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се  в град *, ПИ № *,  при квоти, както следва: 7477/10000/74.77%/ за Държавата и за Ц.М.Ц., ЕГН: **********  2523/10000/25.23%/, на основание чл.34 от ЗС.

 

На основание  чл.349 от ГПК в първото по делото съдебно заседание е приета претенцията на ответника за възлагане на имота, тъй като същият представлява единствено жилище за ответника и до момента е живял непрекъснато там.

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

1.Относно ликвидиране на съсобствеността :

 

От    приетата   по   делото   СТЕ,  ценена   от   съда ,    като   

обективно  и компетентно дадена , се установява, че делбеният имот е реално неподеляем. От експертизата се установява, че пазарната стойност на недвижимия имот, възлиза в размер от  188 200лв.

Съдебната делба представлява специален способ за ликвидиране състоянието на съсобственост. При извършването на делбата съдът следва да се съобрази с влязлото в сила решение по чл.344 ГПК, което има сила на присъдено нещо, относно лицата които имат право на дял, имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от съделителите.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява, чрез следните способи: посредством теглене на жребие, разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК,възлагане по реда на чл.349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите, относно начина по който да бъде осъществено нейното извършване и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на жилищен имот.

Тъй като имотът е реално неподеляем, не са приложими способите за извършване на делба, посредством теглене на жребие, разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК.

Заявената и поддържана от ответника претенция за възлагане , основана на чл.349 от ГПК е процесуално допустима, но  разгледана по същество се явява  неоснователна. В решението по допускане  на делба ВРС е приел, като основания за правата в съсобствеността на съделителите, както следва: за ищеца - акт за частна държавна собственост, а за ответника - нот.акт за дарение на недвижим имот. Т.е. съсобствеността е възникнала в резултат на различни юридически факти, което  е квалифицира, като  смесена съсобственост.

Липсва която и да било от хипотезите на чл.349 от ГПК, която би могла да се приложи в настоящия случай.

В хипотезата на чл.349,ал.1 от ГПК е необходимо целият имот да е бил СИО. В конкретния случай жилищния имот,предмет на иска за делба не представлява СИО, нито правата на ответника , произтичат от СИО.

Съгласно чл.349, ал.2 от ГПК, право на възлагане  има само сънаследник , т.е. само лице , което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата , при която съсобствеността е възникнала  единствено и само по наследяване. В разглеждания случай съсобствеността е възникнала в резултат на различни юридически факти –дарение за ответника и акт за частна държавна собственост за ищеца, което както съдът сочи и по-горе е квалифицира, като  смесена съсобственост, а не като такава идваща по наследство. При този вид  съсобственост , извършването на делба по реда на чл.349,ал.2  от ГПК е недопустимо/В тази насока е  ТР 1/2004год. на ВКС/. Липсата на съсобственост само по наследяване, изключва приложението на чл.329,ал.2 от ГПК, предвид на което факта, че ищецът не е ползвал имота, а единствено ответникът е живял в него е без значение.

С оглед гореизложеното претенцията на ответник за възлагане в дял на делбения имот се явява неоснователна и като такава съдът я отхвърля.

Тъй като имотът е неподеляем на толкова дялове, колкото са съделителите и няма основание за възлагане  по реда на чл.349 от ГПК, делбата следва да се извърши, чрез изнасянето му на публична продан, съгласно чл.348 от ГПК.

 

2.Относно държавната такса

 

Страните   следва  да   бъдат   осъдени  да заплатят   държавна

такса в размер на 4% от стойността  на притежаваните от тях идеални части  от процесния недвижим имот , а именно: ищецът 5 628.69лв., а ответника 1 899.31лв.

        Водим от горното съдът

 

 

                                            Р Е Ш И:

 

         ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот, представляващ апартамент- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, целият с площ от 106.94кв.м., състоящ се от кухня, вестибюл, три спални, баня, тоалетна, входен коридор, балкон, както и съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се  в град *, ПИ № *, с пазарна стойност в размер от 188 200лв./сто осемдесет и осем хиляди и двеста лева/, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите , съобразно техните квоти , а именно: 7477/10000/74.77%/ за Държавата и за Ц.М.Ц., ЕГН: **********  2523/10000/25.23%/, на основание чл.348 от ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ц.М.Ц., ЕГН: ********** за възлагане на имота, тъй като същият представлява единствено жилище за ответника и до момента е живял непрекъснато там, на основание чл.349 от ГПК.

 

 

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,чрез М. на р. р. и б.,представлявани от пълномощник –областен управител на област Варна с адрес:**   ДА  ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд държавна такса по иска за делба  в размер на  5 628.69лв. , на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА Ц.М.Ц., ЕГН: ********** с адрес: *** А. Б* ДА  ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд държавна такса по иска за делба  в размер на  1 899.31лв., на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок  от  съобщаването  от страните, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                   /Румяна Христова/