ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Ямбол, 13.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ И.
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.ч.гр. дело № 144/ 2019 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от Х.И.Х. ***, чрез адв.П.Г. от БАК, срещу протоколно Определение № 102/16.1.2020 г. по гр.д. № 2607/2019 г. на ЯРС, с което е прекратено производството по делото, върната е исковата молба на Х.И.Х. *** и ищецът е
осъден да заплати разноски на ответника. В жалбата се
излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че установителната
претенция е оспорена от ответната страна, поради което е налице правен интерес у ищеца. Оспорването на правата
по сключения наемен договор от страна на наемодателя поражда нужда от защита
чрез установителния иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на
ищеца. Последният е поддържал, че наемното
правоотношение между страните продължава да съществува, тъй като е незаконосъобразно
прекратяването му от страна на ответника, не е налице договорно основание за
прекратяването. Жалбоподателят поддържа, че представените по делото доказателства от двете страни недвусмислено
сочат очевидното наличие на гражданскоправен спор относно договорното
правоотношение между тях и обуславят наличието на правен интерес от воденето на
иск за установяване съществуването на наемното правоотношение. Сочи се, че неправилно
първоинстанционният съд се е позовал на възможността да се търси обезщетение от неизпълнението, при преценката за наличие на
което ще се преценява неизправността на страните по договора. Предвид
тези съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане
на делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него за
постановяване на решение по съществото на спора.
В срока за отговор
въззиваемата страна не е
подала такъв.
Ямболският окръжен съд, след
като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира
за установено следното от фактическа и
правна страна:
По гр.дело № 2607/2019 г. на ЯРС е подадена искова молба на 19.07.2019 г. от Х.И.Х. ***, с която се иска да съдът да признае за установено, че договор № 7066/19.01.2017 г., сключен
между страните, не е прекратен на основание т.26.5, вр.с т.5 от същия договор,
падежът на паричното задължение на наемателя по чл.5 от договора за стопанската
2018/2019 г. настъпва на 30.08.2019 г. и не са налице основания за задължаване
на ищеца да изпълни задължението си по чл.5 от договора преди датата на падежа-30.08.2019
г. Изложени са фактите, че договорът е за отдаване под наем на пасища,мери и
ливади от общински поземлен фонд, че е било отправено волеизявление от
20.03.2019 г. за прекратяването му едностранно от ответника, без да са били
налице основанията за това, тъй като ищецът не е бил неизправна страна за
плащане на наемната цена. Падежът настъпва на 30.08.2019 г.
В хода на делото е заявил, че в рамките на срока наемът е платен, за което е
представил доказателства.
В срока по чл. 131,
ал.1 от ГПК ответникът чрез адв. К. е оспорил иска като неоснователен.
Признал е, че между страните има сключен договор за наем за срок от 5 години,
по който обаче ищецът не е заплатил наемната цена за стопанската 2018/2019 г.
на падежа-30.08.2018 г., поради което наемодателят е прекратил договора.
ЯРС е квалифицирал
предявения иск като установеновителен
за съществуването на наемно правоотношение между страните. Позовал се е на Решение
№ 127 от 29.10.2010 г. на ВКС по т.дело № 20/2010 г. на I т.о. ТК, което е цитирал почти дословно: че в нито една от хипотезите на
чл.124 ГПК, не може да се иска установяване съществуването на право по
прекратен договор, като на практика съдът санира един прекратен договор,
независимо дали е правилно или неправилно прекратен, което е недопустимо с
оглед договорната автономия при сключване на договори и тяхното действие; че неизпълнението
по един двустранен договор на една от страните е основание на другата страна да
търси обезщетение от неизпълнението, при преценката за наличие на което ще се
преценява неизправността на страните по договора,но е недопустимо да се иска с
установителен иск, съдът на практика да отмени прекратяването на договора от
едната страна; че правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи
само на страните по него и се упражнява извънсъдебно,като по съдебен ред се
развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящия договор не е.
Частната жалба, подадена на осн. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, в
законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, е допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради
следните съображения:
Предявеният иск, уточнен изрично с частната жалба като такъв за установяване
съществуването на наемното правоотношение между
страните, е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и е допустим.
Неправилно ЯРС е приел, че
липсва правен интерес за предявяването му. Такъв е налице, тъй като ответникът
оспорва претендираното от ищеца право. Освен това не е ясно какъв друг иск би могъл да
предяви наемателят, който желае да упражнява правото си да ползва наетите имоти
по сключения от него договор, чиято краен срок не е настъпил, нито има данни да
е отстранена фактическата му власт върху тях. Както е
прието в мотивите по т.2 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, постановено след
цитираното от ЯРС решение на ВКС, преценката на
съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното
право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в
правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само
застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се
възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване
/аргумент от чл.124, ал.1 ГПК/. ВКС
приема още, че в съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да
прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право
има нужда при възникналия правен спор. В съответствие със задължителната практика е и Решение № 35/01.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 407/2014 г., П т.о. (посочено в жалбата), според което предмет на установителния
иск по чл.124, ал.1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения,
възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на
гражданското право. Правния интерес като абсолютна положителна предпоставка винаги е
налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца
несигурно- когато
оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния.
Единствено при открита за ищеца възможност да се предяви осъдителен иск,
правният интерес от предявяване на установителен иск отсъства. В случая няма данни
за осъществени факти, обусляващи възможност да се предяви осъдителен иск (нито от ищеца,
нито от общината, на която наемът за стопанската година е платен).
Следва
да се има предвид в случая, че договорът има за предмет пасища, мери-публична
общинска собственост според чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 15 ал.3 от ЗОС,
наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 (за имоти публична общинска собственост) се прекратяват по реда на Закона за
задълженията и договорите
(посочен и в мотивите на Тълкувателно постановление № 2
от 3.04.2018 г. на ВКС и ВАС по т. д. № 2/2017 г.). Т.е. свързаните с това
прекратяване спорове подлежат на разглеждане по исков ред. В този смисъл е
практиката на 5-членни състави на ВКС и ВАС: Определение
№ 54/22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 39/2019 г., Определение №
28/21.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 25/2016 г., които приемат, че при спорове за прекратяване на наемно правоотношение
между страните- за разваляне на договор за наем поради неизпълнение на
задължението на наемателя за заплащане на наемната цена- е налице правен
интерес за воденето на установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК за съществуване на наемното
правоотношение. Следователно предявеният по настоящото дело такъв иск следва да
бъде разгледан по същество, каквото е искането в жалбата.
Тъй като е налице
твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
определение, частна жалба следва да бъде уважена, а определението - отменено.
Поради
гореизложеното настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №102/16.1.2020
г. по гр.д. № 2607/2019 г. на ЯРС и връща делото на ЯРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.