Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 05.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на шести
юни
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 3656 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Л.И.М. и М.М.М. срещу ЗК „Е.” АД, с която са предявени активно,
субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че ответникът е
сключил на 30.12.2013 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по полица № 07113003125765, валидна от 31.12.2013 г. до
30.12.2014 г. за л.а.м. „Форд Мондео“ с рег. № *******.
Поддържа се, че при ПТП на 29.10.2014 г. на път І-7 км 63+586, между
с.Браничево и с.Пристое, причинено виновно от Н. В. Х. като водач на автомобила
е причинена смъртта на Ф. Л.И. на 30 г.-син на двамата ищци. Поддържа се, че
пострадалият е пътувал в конска каруца в условията на силна мъгла и намалена
видимост. Поддържа се, че водачът на лекия автомобил се движел с висока
скорост, настигнал и блъснал каруцата. Пострадалият получил тежки наранявания
на главата и тялото, бил настанен в болница в гр. Шумен, но въпреки проведеното
лечение починал на 15.11.2014 г. Поддържа се, че двамата ищци понесли много
тежко смъртта на своя млад син, когото обичали, помагали си един на друг и
живеели в едно домакинство. Ищците изпаднали в шок при вестта за катастрофата,
били силно притеснени. След смъртта на сина им и до настоящия момент ищците
изпитват постоянна мъка и страдания от преждевременната смърт на младия им си.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 150 000 лв. обезщетение
за претърпените от ищците неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния син
Ф. Л.И., която се намира в причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на
29.10.2014 г. на път І-7 км 63+586, между с.Браничево и с.Пристое, причинено
виновно от Н. В. Х., управлявал от
л.а.м. „Форд Мондео“ с рег. № *******, чиято
отговорност е била застрахована при ЗД „Е.“ АД по застраховка с полица №
07113003125765, валидна от 31.12.2013 г. до 30.12.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на смъртта-15.11.2014 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК на
26.08.2016 г. е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител
юрисконсулт У., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва
исковете по основание и размер. Твърди се липса на доказателства за вината на
водача Н.В.Х. и причинно-следствена връзка между неговото поведение и
вредоносния резултат. Твърди се неправомерно поведение от страна на починалия,
което е допринесло за вредоносния резултат, изразяващо се в следното:
пострадалият се е намирал в каруца през тъмната част на денонощието по
ненатоварен път І-7, каруцата не е била снабдена със светлоотразители
и със светещо тяло. Липсва информация чия собственост е каруцата и кой точно я
управлявал в момента на ПТП. Оспорва претендирания
размер като прекомерно завишен.
Моли съда да отхвърли исковите
претенции и да присъди на ответника разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците не са депозирали допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В съдебно
заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове
и по съображения подробно изложени в писмените бележки по делото. Претендират
разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск.
Претендира разноски, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла
в сила на 02.12.2016 г. Присъда № 28 от 16.11.2016
г., постановена по н.о.х.д.
№ 436/2016 г. на Шуменски
окръжен съд, Н.В. Х.е признат за виновен в това, че на 29.10.2014 г. около
22,20 -23,00 часа на км 63+586 от главен път І-7 /Силистра-Шумен/, на около 150
м от разклона за с. Пристое, обл. Шумен, при
управление на л.а.м. „Форд Мондео“ с рег. № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата, като не изпълнил задължението си по
чл.21, ал.1 от ЗДвП и управлявал автомобила си със скорост над допустимата от
112,60 км/ч и несъобразена с конкретните условия на видимост при нощна тъмнина
и гъста мъгла, в резултат на което допуснал ПТП с движещото се в същата лента
за движение пътно превозно средство с животинска тяга /попътно движеща се
каруца с впрегнат кон, управлявана от Р.Л.И./, като блъснал каруцата и по
непредпазливост причинил телесна повреда на Р.Л.И., изразяваща се в загуба на слезка /далак/ и смъртта на Ф.Л.И., като деецът е избягал
от местопроизшествието след ПТП, като деянието е извършено при условията на съпричиняване от страна на пострадалия Р.Л.И., който по
същото време на км 63+586 от главен път І-7 /Силистра-Шумен/ при управление на
ППС с животинска тяга също нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, управлявайки
ППС-то с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,95 промила, нарушил чл.71,
ал.1 от ЗДвП и чл.15 от ППЗДвП като управлявал
каруцата си през нощта и при намалена видимост, поради мъгла, без да е
оборудвана с регламентираните светлини и светлоотразители.
От заключението на приетата по
делото САТЕ се установява, че причина за настъпване на ПТП е в поведението и на
водача на лекия автомобил, и на водача на ППС с животинска тяга Р.Л.И.. Водачът на автомобила се е движил с висока скорост в
тъмната част на денонощието, при гъста мъгла, намалена видимост и мокра пътна
настилка. Р.Л.И. като водач на конски впряг се
движил в същите условия без изискващите се за такъв случай светлоотразители
и светещо тяло, излъчващо добре различима бяла или жълта светлина.
От приетата
по делото справка от базата
данни на Информационен център към Гаранционен
фонд, както и от представеното
от ответника копие на застрахователна полица, се установява, че отговорността на водача на л.а.м. „Форд
Мондео“ с рег. № ******* е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“ в
ЗД „Е.“ АД със застрахователна полица № 07113003125765,
валидна от 31.12.2013 г. до 30.12.2014 г.
От неоспореното
от страните заключение на СМЕ се установява,
че при процесното ПТП Ф.Л.Х.е
получил съчетана травма с водеща
тъпата травма на главата с
развили се усложнения, което е и причина за неговата смърт. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
От удостоверение за наследници № 108/ГР-30-51 от 11.03.2016 г. на Община Каолиново, с.Пристое се установява, че единствени наследници и правоприемници по
закон на починалия на 15.11.2014 г. Ф.Л.И. са неговите майка и баща-ищците по делото М.М.М. и Л.И.М..
Пред настоящата
инстанция са разпитани свидетелите Р.З.Ф. и Б.М.А..
Свидетелят Ф. установява,
че се прибирали на село, когато видяли,
че има кола в канавката и спрели. Чули, че някой вика за помощ. После видяли Рейхан наляво
в канавката. По-късно намерили
Ф., който починал. Той бил зад колата
на 10 м. Свидетелят установява,
че имало мъгла, трудно се виждало.
Свидетелят Б.М.А.установява,
че познава ищците от 11 години, както и сина им Ф.. Свидетелят установява, че тримата живеели заедно, тъй като Ф. се разделил с жена
си. Свидетелят установява,
че Ф. починал на 25-ия ден от катастрофата,
като всеки ден водел ищците
при него да го видят. Когато
М. разбрала, че синът й е
починал припаднала, а баща му излязъл навън
и там е припаднал.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Настъпването
на деянието, неговата противоправност, авторство и вина на двамата
водачи – водачът на МПС Н.В.Х.
и водачът на ППС с животинска
тяга Р.Л.И. се безспорно установени
с влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д. №
436/2016 г. по описа на Шуменския
окръжен съд.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ
гражданско правните последици от конкретно
деяние, но само относно това,
дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед на което настоящият
съдебен състав приема, че деянието,
авторството и виновното поведение на водачите Н.В.Х. и Р.Л.И., респ. наличието на независимо съпричиняване и смъртта на Ф.Л.И. са установени в настоящия процес с горната присъда.
Пряката
причинна връзка между произшествието и смъртта на Ф.Л.И.
е доказана с приетата по делото
СМЕ.
Както се посочи по-горе ответникът и с оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд, доказа главно и пълно възражението си за независимо
съпричиняване от страна на другия
водач на ППС Р.Л.И., поради
което и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, определеното от съда застрахователно обезщетение ще следва да бъде
намалено, съобразно приноса
на другия водач.
С оглед на горното и предвид поведението на водача на ППС с животинска тяга Р.Л.И.
и неговия принос за настъпване
на ПТП определеното от съда
застрахователно обезщетение
ще следва да бъде намалено с 50%. С оглед извършените нарушения
съдът намира, че и двамата водача са допринесли в еднаква степен за настъпване
на процесното ПТП.
По отношение
на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното
застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв.
за всяко събитие са достигнали
до 700 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са
определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно тези суми са
1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми вече са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 лв. и са приложими в настоящия случай с
оглед датата на настъпване на събитието. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент следва да
се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищците
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от по 120 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищците след смъртта на сина им болки и страдания, отчита степента
на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността
между родители и дете, добрите отношения между тримата. Болките и страдания,
които ищците ще продължат да изпитват от загубата на своя син, трябва да бъдат
отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците,
вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
При това положение исковете ще
следва да бъдат уважени за сумата от по 120 000 лв. и отхвърлени като
неоснователни за разликата над тези суми до пълния претендиран
размер от по 150 000 лв. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД сумите от по
120 000 лв. следва да бъдат намалени с 50% с оглед приетото независимо съпричиняване, поради което и за разликата над сумите от по
60 000 лв. до сумите от по 120 000 лв. исковете ще следва да бъдат
отхвърлени поради приетото независимо съпричиняване.
Относно началната
дата на дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, застрахователят изплаща и
обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач
носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането.
На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл.
223, ал. 2, изр. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ е неприложима, тъй като тя
регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на
застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на
претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай
- увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273,
ал. 1, предл. второ КЗ/Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ . В случая съдът
присъжда лихва върху обезщетенията за неимуществени
вреди от датата на смъртта 15.11.2014
г.
По разноските в процеса:
Ищците са направили разноски в
настоящото производство в размер на сумата от 460 лв.-депозит вещи лица и
свидетел.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищците
сумата от 183,60 лв., която е то е съответна на уважената част от исковете /120
000 лв./
При материален интерес от 300 000
лв. и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размерът на минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на сумата от 9 530 лв.
Видно от договор за правна помощ
от 10.02.2015 г. ищците и „Адвокатско дружество-Й. и Е.“ са уговорили, че
последното ще осъществява безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия
закон ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на „Адвокатско дружество-Й.
и Е.“ адвокатско възнаграждение в размер на 3 811,20 лв., която е съответна
на уважената част от искове /120 000 лв./, както и ДДС в размер на 762,25 лв.,
тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗЗДС, видно от представеното
удостоверение за регистрация от 25.03.2010 г., или общо сума в размер на 4 573,44
лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 655 лв. –200 лв.-депозит
за вещо лице, 5 лв. държавна такса СУ и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, съобразно която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.,
като на основание чл.25, ал.2 от Наредбата
и предвид материалния
интерес по делото съдът увеличава тази сума с още 150 лв.
От тази
сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде
осъден да заплати на ответника
сумата от 392,40 лв., съответна на отхвърлената част от
иска /180 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски градски
съд държавна такса върху уважената част от иска в
размер на 4800 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД да заплати на Л.И.М., ЕГН ********** и на М.М.М., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, адвокат И.Й. сумата от по 60
000 лв. /шестдесет хиляди лева/ за всеки един от ищците обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния син Ф. Л.И.,
която се намира в причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 29.10.2014 г.
на път І-7 км 63+586, между с.Браничево и с.Пристое, причинено виновно от Н. В.
Х., управлявал от л.а.м. „Форд Мондео“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована при ЗД „Е.“ АД по застраховка с полица № 07113003125765, валидна
от 31.12.2013 г. до 30.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на смъртта-15.11.2014 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за разликата над сумите от по
120 000 лв. до пълния предявен размер от по 150 000 лв., а на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД и поради прието независимо съпричиняване
от водача на ППС с животинска тяга Р.Л.И. в размер на 50% отхвърля предявените
искове за разликата над сумите от по 60 000 лв. до сумите от по 120 000
лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сума в размер на 183,60 лв. /сто осемдесет и три и 0,60 лв./,
разноски направени от ищците пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на „Адвокатско дружество-Й. и Е.“ БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис 4 адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 4 573,44лв. /четири хиляди петстотин
седемдесет и три и 0,44 лв./ с начислено ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК Л.И.М., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН **********,
и двамата с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адвокат И.Й. да заплатят на ЗД „Е.”
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 392,40 лв. /триста деветдесет и два и 0,40 лв./ разноски направени от
ответника пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал.6
от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4
800 лв. /четири хиляди и осемстотин лв./
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: