Определение по дело №417/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от "Т..." Е., със седалище и адрес на управление: гр.С.,ул."Д. Х." № 5., вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията към МП, с ЕИК – *********, представлявано от изпълнителния директор В.А.Г., чрез пълномощника на дружеството Д. М.Г., насочена срещу Разпореждане №9283/16.12.2010г., постановено по ч.гр.д.№2111/2010г. по описа на РС Б., с което повторно и въпреки указанията на въззивната инстанция, е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за присъждане разноските по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че районният съд, за втори път неправилно е тълкувал постановеното от Окръжен съд Б. отменително определение, което е задължително за долустоящия съд да издаде съответната заповед за изпълнение по отношение възнаграждението за юрисконсултско възнаграждение. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на районния съд и да върне делото за издаване на заповед за изпълнение и за претендираната сума за юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв.. Претендират се и разноските за въззивната инстанция по приложен списък. Към жалбата е приложено пълномощно № 223/05.11.2008 год..

Ответникът по частната жалба не е взел становище по нея в законоустановения срок.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя намира следното:

Частната жалба, инициирала настоящето производство е процесулно допустима като подадена в срок, от лице с представителна власт по отношение на страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество, тя се явява и основателна по следните съображения:

Районен съд Б. е бил сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от жалбоподателя по настоящето дело срещу длъжника Е. Д. П. от град Б.. В заявлението е направено искане и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед на това искане са представени списък за разноските по чл.80 ГПК

С Разпореждане № 5069/08.07.2010г. по образуваното частно гражданско дело № 2111/2010г. по описа на РС Б., съдът е отхвърлил искането за заплащане на разноски за юристконсултско възнаграждение, като в законно установения срок срещу това разпореждане е била депозирана въззивна частна жалба пред ОС Б..

С Определение № 2398/11.12.2010г., ОС Б. е отменил Разпореждане № 5069/08.07.2010г. по образуваното частно гражданско дело № 2111/2010г. по описа на РС Б., като е задължил първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение на молителя и за претендираните разноски за юристконсулстко възнаграждение в размер на 100лв.

С обжалваното по настоящото дело ново Разпореждане № 9283/16.12.2010г. по частно гражданско дело № 2111/2010г. на РС Б., първостепенният съд без да се съобрази с дадените му от въззивната инстанция указания по тълкуването на материалния закон, отново е отхвърлил искането на молителя за присъждане на юристконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Окръжният съд намира обжалваното разпореждане за незаконосъборазно. Районният съд е нарушил разпоредбата на чл.278 ал.3 от ГПК, съобразно която определението на Окръжния съд е задължително за долустоящия съд. Районният съд е длъжен да се съобрази с дадените от Окръжният съд указания, а не да тълкува същите.С оглед на това атакуваното разпореждане на районният съд следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на същия съд за издаване на заповед за изпълнение за разноските за юрисконсултско възнаграждение в производството пред РС в размер определен, при спазване изискванията на чл. 7, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На жалбоподателят следва да се присъдят направените разноски във въззивното производство в размер на 15,00 петнадесет/ лева, съобразно приложения списък.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 9283/16.12.2010г. по частно гражданско дело № 2111/2010г. на РС Б..

ВРЪЩА делото на същия съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за разноските на заявителя "Т...." Е. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е. Д. П. с ЕГН – *, от град Б. – 2700, ЖК “Е.”, бл. 1., . 6, да заплати на "Т..." Е., със седалище и адрес на управление: гр.С.,ул."Д. Х." № 5., вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията към МП, с ЕИК – ..., представлявано от изпълнителния директор В.А.Г., чрез пълномощника на дружеството Д. М.Г., сумата – 15.00лв., за сторените разноски пред въззивната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: