РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Исперих, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20223310100659 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е исково с правно основание чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 558
ал. 7 Кодекс за застраховането (КЗ) и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба вх.№ 3622/155.11.2022 г. от Гаранционен
фонд, гр.С, представляван от изпълнителните директори М К и С С,
действащи чрез Й Ш – юрисконсулт, със съдебен адрес: гр.Т, ул.“Г Б“ №..,
вход .., ет. ..., кантора .., адв.К. В., срещу Х. С. Х. от с.К, обл.Р., като моли
съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 703.35 лв., представляващо изплатено от Гаранционен фонд
по щета № 20110096/17.03.2020 г. обезщетение, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на настоящата искова молба до окончателно изплащане
на сумите. Претендират се и сторените в производството разноски.
Претендираното регресно вземане се твърди като резултат от действията
на ответника, който като водач на л.а. „Ф П“ с рег.№ .............. с виновното си
поведение станал причина за настъпване на ПТП на 31.12.2019 г. в гр.И –
движейки се по ул.“А С“ на кръстовището с ул.“С К“, не се уверява в
безопасността на предприетата от него маневра – завой наляво, губи контрол
над управлявания от него автомобил и удря МПС – лек автомобил „Ф Ф“ с
рег.№ .........., собственост на „М“ ЕООД като така причинява процесното
ПТП. В нарушение на чл. 461, във вр. с чл. 483 КЗ ответникът е управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП.
За причинените имуществени вреди пред ищеца е заведена претенция от
увреденото лице на основание чл. 557 КЗ. По образуваната щета УС на ГФ е
определил обезщетение за имуществени вреди, възлизащо на сумата от 703.35
лв., като ищецът е заплатил сумата на увреденото лице, след което е изпратил
регресна покана до ответника за възстановяване на заплатеното обезщетение.
1
До завеждане на настоящата искова молба ответникът не е заплатил
претендираните суми.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Упълномощеният адв.К.
В. от АК - Т депозира писмени бележки, с който поддържа изцяло исковата
молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Х. Х. представя такъв чрез особен
представител адв.В. К., като счита исковите претенции за процесуално
допустими, а по основателността им ще вземе отношение след събиране на
доказателствата. Не възразява срещу направените доказателствени искания на
ищеца. Не сочи доказателства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му
особен представите адв.В. К. от АК – Р, който поддържа писмения отговор.
Счита, че при произнасяне по казуса следва да се тълкува и приложи
разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ. В тази връзка намира, че ищецът не е
ангажирал доказателства относно действителната стойност на причинените
вреди, поради което искът се явява неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: На 31.12.2020 г., около 12.45 ч., в
гр.И, ответникът Х. Х. е управлявал л.а. „Ф“, модел „П“ с рег.№............,
негова собственост, като движейки се по ул.“А Си“ на кръстовището с
ул.“С.К“ губи контрол над автомобила и блъска паркирания товарен
автомобил „Ф“, модел „Ф“ с рег.№............, собственост на „Мс“ ЕООД, ЕИК
...........гр.С.
Местопроизшествието е посетено от служители на РУ – И, като за
настъпилото ПТ е съставен Протокол № 1716155/31.12.2020 г., в който е
отразено, че Х. Х. губи контрол над управлявания от него автомобил и блъска
участник 2 - товарен автомобил „Ф“, модел „Ф с рег.№..............., при което са
причинени деформации по лява врата и калник (л.7 от делото). Констатирано
е, че за управлявания от Х. Х. л.а няма сключена застраховка "Гражданска
отговорност", което обстоятелство се потвърждава и от справка от базата
данни на Информационен център към ГФ – л.9 от делото.
По подадено от пострадалото лице „М“ ЕООД, ЕИК .........., гр.С до
Гаранционен фонд уведомление за имуществени вреди е заведена щета №
20110096/17.03.2020 г.
По така заведената щета, въз основа на представените от пострадалото
дружество документи, изисканата информация от РУ - И и назначена
техническа (л. 13 – л. 14), ГФ е оценил причинените имуществени щети на
703.35 лв. Съгласно изготвения доклад по щета сумата, която следва да се
изплати на пострадалото лице е определена в размер на причинената
имуществена щета – 703.35 лв., като са определени и разходи за ликвидация в
размер на 37.00 лв. (л. 11). Сумата от 703.35 лв. е изплатена от ГФ по банкова
сметка на пострадалото лице – л. 22 от делото.
С регресна покана изх. №ГФ – РП - 732/12.10.2021 г. ищцовото
дружество е поканило ответника да им възстанови изплатеното от тях
обезщетение по щета № 20110096/17.03.2020 г., ведно с разходите за
ликвидация. Поканата, изпратена с обратна разписка, е достигнала до
ответника на 10.11.2021 г., но същият е отказал да я получи. Към настоящия
момент не е заплатена претендираната сума.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 558 ал. 7, във вр. с чл. 557, ал.
2
1, т. 2, б.”а” КЗ - регресен иск за заплащане в полза на ищеца на сумата от
703.35лв., представляваща изплатени от него имуществени вреди на трето
лице, виновно причинени от ответника в резултат на непозволено увреждане
/деликт/- причинено ПТП с автомобил, по отношение на който не имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Разгледан по същество искът е доказан по основание и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ”а” КЗ Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на
чл. 558, ал. 7, във връзка с чл. 557, ал. 1 КЗ, ищецът, като лице, което
изпълнява чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия виновен
причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект,
доколкото се касае за виновно увреждащо поведение – действие или
бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага
съществуването на деликтно правоотношение – чл. 45 ЗЗД, за да възникне
валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на
причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или
неимуществени вреди.
По делото се установи от събраните писмени доказателства, че
ответникът виновно е причинил имуществени вреди на „М“ ЕООД,
ЕИК........., гр.С, като резултат от нанесени при ПТП деформации по товарен
автомобил „Ф“, модел „Ф“ с рег.№.................. Приложеният Протокол за ПТП
№ 1716155 от 31.12.2019 г., като официален документ с обвързващ съда
доказателствена сила, установява категорично и безпротиворечиво, че на
процесните дата и място и по описания в него механизъм, ответникът е
причинил ПТП с нанесени имуществени вреди по автомобил. В този смисъл е
и официалната информация, която е представена от РУ – Исперих с писмо
изх.№ **********/10.04.2020 г., от която се установява, че освен АУАН и НП
за управление на автомобил без сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, на Х. Х. са издадени и АУАН № 163600, серия GA за
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП с последващо издаване на НП с № 19-0275-
000883, с което е наложено наказание по чл. 185 ЗДвП – глоба в размер на
20.00 лв.
Относно установяване на вида на причинените на товарния автомобил
вреди в резултат на процесното ПТП, както и на стойността на вложените
части и труд за тяхното отстраняване, по делото е представена техническа
експертиза, изготвена от технически експерт, въз основа на която е съставена
и заключителна техническа експертиза по щета № 20110096/17.03.2020 г. В
тази връзка съдът не споделя възражението на процесуалният представител на
ответника, направено едва в хода на устните състезания, че ищецът не бил
представил доказателства относно размера на действителните вреди. По
делото е приложена цялата документация по щета № 20110096/17.03.2020 г.,
която съдържа описи на претенцията, снимки, техническа експертиза и
3
заключителна техническа експертиза, с които ищецът доказва реда и начина
за определяне на вида на причинените вреди и за стойността на необходимите
части, материали, труд и др. за отстраняването им. Нито един от тези писмени
документи не е оспорен от ответника в хода на съдебното дирене, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Разпоредбата на чл. 558, ал. 2 КЗ, която
препраща към чл. 499, ал. 2 КЗ, предвижда, че при вреди на имущество
обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на
причинената вреда, като обезщетенията за вреди на моторни превозни
средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с
наредбата по чл. 504. Във връзка с тази разпоредба е приета Методика към
Наредба № 49/16.10.2014 г., с която се отменя Наредба № 24/08.03.2006 г., с
изключение на чл. 15, ал. 4 и Приложения 1-6 към нея съгласно пар. 3 ПЗР
към Наредба № 49. Съгласно пар. 3, ал. 3 от ПЗР към Наредба № 49, до
приемане на методиката по чл. 1, ал. 3 от тази наредба се прилага методиката
по чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди причинени на МПС. Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение за вреди е приета от КФН и представлява
приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от методиката към Наредба № 24. Затова,
при определяне размера на претенцията, съдът взе предвид заключението по
техническата експертиза, направена в хода на претенцията пред ГФ,
съобразно което нужната стойност по отстраняване на вредите изчислена по
действащата единната Методика за уреждане претенции по Наредба № 49 за
задължителното застраховане, е 703.35 лева. В заключението изрично е
посочено, че при определяне на действителната стойност на автомобила към
датата на събитието и на новите части и материали и труд, са взети предвид
именно методите и ценоразписите, посочени в методиката.
От анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че
именно ответника с действията си е станал причина за възникване на
инцидента, който съответно е довел и до причиняване на вреди на
пострадалото лице. В случая между противоправното и виновно поведение на
ответника, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилите вреди, е налице пряка и непосредствена причинна връзка. С
оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Право на пострадалото лице е да
поиска да му бъде заплатено обезщетение за претъпените от ПТП-то вреди.
Именно с тази цел законодателят е предвидил и задължителната застраховка
ГО на автомобилистите.
Застрахователният договор е формална сделка, поради което фактът на
сключването му подлежи на доказване единствено с писмени доказателства –
чрез представяне на застрахователната полица в оригинал. Наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
застрахователното събитие е положителен факт с изгодни за ответника
правни последици, поради което установяването му е в негова тежест. По
делото липсват ангажирани доказателства за съществуването на
застрахователна полица, което е посочено в констативния протокол за ПТП.
Това обстоятелство не се и оспорва от ответника. Видно от представената от
ищеца и неоспорена от ответника официална справка от базата данни на
фонда, за процесния лек автомобил е сключена застрахователна полица на
12.07.2019г. с №BG02/119001935341, действието на която е прекратено на
4
27.10.2019г., като следващата полица е сключена на датата на инцидента –
31.12.2019 г., но в по-късен час – 15.05 ч. Следователно към датата и часа на
настъпване на ПТП – 31.12.2019г., 12.45 ч., ответникът не е имал действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от него
лек автомобил.
Налага се изводът, че е осъществен фактическият състав, представляващ
основание за възстановяване на изплатеното чрез установения компенсаторен
механизъм обезщетение. По делото се установява, че ищецът е възстановил
на увреденото лице обезщетение в размер на 703.35 лв., представляващо
действителната стойност на причинените вреди. С факта на плащането
ищецът се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице.
Налице е в пълнота и фактическият състав на непозволеното увреждане
по смисъла на чл.45 ЗЗД по отношение поведението на ответната страна,
поради което е налице основание за търсене от ответника
на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на
ищеца претендираната сума. С оглед гореизложеното съдът намира, че
предявеният иск е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да се
уважи.
Върху процесната сума ответникът дължи и законна лихва от завеждане
на иска - 15.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
В тежест на ответника са и направените по делото разноски в размер на
50.00 лева – за ДТ и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ и съобразно материалния
интерес.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. С. Х., ЕГН: **********, от с.К, обл.Р, ДА ЗАПЛАТИ на
Гаранционен фонд, гр.С, ул.”ГИ” №., ет.., БУЛСТАТ............, представляван от
изпълнителните директори М К и С С, сумата от 703.35 (седемстотин и
три лв. и 35 ст.) лева, представляващо изплатено от Гаранционен фонд по
щета № 20110096/17.03.2020 г. обезщетение, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на настоящата искова молба – 15.11.2022 г. до
окончателно изплащане на сумите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, Х. С. Х.,
ЕГН: **********, от с.К, обл.Р, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, гр.С,
ул.”Г И” №., ет..., БУЛСТАТ..........., представляван от изпълнителните
директори М К и С С, сумата от 150.00(сто и петдесет) лева - направени
от страната съдебни и деловодни разноски по производството, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5