Р Е Ш
Е Н И Е № 25
гр.В., 30.07.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд гражданска колегия
в публичното
заседание на 08 юни
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: А. П.
при секретаря Н. К. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия А. П.
гражданско дело № 465 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от В.М.П. *** срещу „К.“ АД ,
чиито правоприемник е „А. за с. на в. ЕАД с ЕИК .. със седалище и адрес на
управление гр.С..
В исковата
молба се излагат твърдения, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в размер
на 32
000 лв. и имуществени
вреди в размер на 5000 лева, в резултат на виновното и противоправно поведение
на ответника „К.“ АД,
който го е осъдил/ в заповедно производство/ да му заплати сумата от
03.06.2018 г. , като е прехвърлил с договор за цесия задължението на ищеца на „А.
за с. на в.“ЕАД-София, като с покана от 03.06.2018г.ищецът бил поканен от „А.
за с. на в.“ ЕАД да заплати сумата 2 265.67 лева , дължима към 26.04. 2018г.,
при което не става ясно с удържаните на ищеца суми от ЧСИ от запорираните
сметки в ОББ какви задължения са погасявани, към кого и в какъв размер, което
се дължи на неправомерните действия на ответника. Ищецът сочи, че имуществените
вреди са в по-голям размер. Неимуществените вреди се изразяват в оставане без
никакъв доход, което затруднило физическото му оцеляване, предизвикало стрес,
болки, физически и психически страдания и неудобства, лишаване от възможност да
се лекува своевременно поради липса на средства, вследствие на което е влошено
и общото му здравословно състояние, накърнени са достойнството му и неговата
частна собственост, претърпял психическо и морално увреждане, всичко което е в
причинна връзка с незаконосъобразните действия на ответника и е резултат от
тях.
В тази връзка се иска от съда да
постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер
на 37000 лева за претърпените от него вреди, от които 32 000 лева за неимуществени вреди и
сумата от 5000 лв. – имуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адвокат, който пледира за уважаване на претенцията.
Ответникът е подал отговор , в който оспорва иска за непозволено
увреждане, като твърди, че същият е неоснователен. Твърди, че от негова страна не е налице виновно противоправно поведение,
което да е причинило вреди на ищеца.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и след тяхната
преценка, съдът установи от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните в процеса ,
че „К.“ АД е образувало изпълнително дело въз основа на издаден в негова полза
изпълнителен лист от 07.11.2008 г. , с който СГС но т.д. №1952 / 2008 г. с
който В.М.П. е осъден да заплати на „К.“
АД следните суми 1337,76 лева – главница , ведно със законната лихва върху
главнницата от 18.07.2008 г. , както и сумата от 247,46 лева разноски по
производството. Изпълнителното дело е с №36/2009 г. по описа на ЧСИ Г.Б.. Изпратена е
покана за доброволно изпълнение до длъжника В.М.П., редовно връчена на
02.02.2009г.
На 09.01.2013 г.е постъпила молба от „А. за с. на в.”
ООД, гр.С. за конституирането й като взискател на мястото на досегашния взискател
„К.”ЕАД,предвид сключен договор за цесия от 25.10.2012 г., с приложени договор
за цесия, препис-извлечение от Приложение №1 към договора за цесия и
уведомително писмо до длъжника, като не се спори относно уведомяване на ищеца В.М.П.
за цесията. С молбата е декларирано, че новият взискател ще се ползва от всички
извършени обезпечителни и изпълнителни действия, както и бъдещи такива.
Конституирането на посочения взискател на мястото на „К.”ЕАД е извършено на
09.01.2013г.
С молба от 04.06.2013г.взискателят „А. за с. на в.”ООД е
поискал ЧСИ да извърши опис на движимото имущество на длъжника.
Видно от
приложеният препис от изп.д. № 36 по опис на ЧСИ Г. Б. с район на действие
Окръжен съд В. с Решение № 366 от 11.07.2017 г.по гр.д. № 1241 по описа за 2017
г. на РС В. е отхвърлен иска на В.М.П. против ЧСИ с правно основание чл.74,ал.1 ЗЧСИ , във връзка с чл.45 и 52 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на
10 000 лева.
С решение от 04.11.2019 г. по гр.д. № 148 по описа за
2019 г. на Окръжен съд М. е прекратено производството по иска за неимуществени
вреди против ЧСИ Г. Б., като последният е осъден да заплати на ищеца сумата от
965 лева , представляваща неправомерно събрана сума, чрез наложен запор върху
сметка на ищеца в ОББ АД след настъпило по чл.433,ал.1, т.8 ГПК прекратяване на
производството по изп.д.№36 /2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата , считано от 08.01.2019 г. до окончателното издължаване на хсуматакакто
и обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на 188,44 лева за периода от 24.01.2017 г.
до 08.01.2019 г.
При така установеното, съдът прие от
правна страна следното:
Заявената искова претенция е с
правно основание чл. 45 от ЗЗД. Касае се
до направено искане за ангажиране на деликтната отговорност на ответника.
Основателността на този иск предполага кумулативното наличие на следните
предпоставки: ответникът да е осъществил деяние в една от двете форми -
действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да
са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното
деяние, което да бъде извършено виновно. Последният елемент се презюмира
(оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД).
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Упражняването
на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва
възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни
интереси на други, но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Пример за това е, когато
взискателят е упражнил процесуалното си право да инициира изпълнителен процес
недобросъвестно, при условие че вече му е била заплатена сумата, т.е. при липса
на съществуване на вземане в негова полза, което да подлежи на принудително
изпълнение. В този случай другата страна има право да претендира обезщетение за
вреди, доколкото поведението на взискателя е противоправно – в нарушение на
разпоредбата на чл. 3 ГПК. За да възникне в конкретиката на
настоящия случай вземане за обезщетение в полза на ищеца, същият следва да
докаже, както деянието (образуване на изпълнително дело след като е платил
дълга), вредата (заплатеното адвокатско възнаграждение за представителство по
изпълнителното дело) и причинната връзка между тях, така и противоправността на
поведението на ответната страна (неговата недобросъвестност). Вината на дееца
се предполага до доказване на противното и оборването на тази презумпция е на
ответника, като се държи сметка за това, че вината в гражданското право не е
субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а
неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа. В този
смисъл са решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013 г. по описа на ВКС,
IV г.о., определение № 725 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5312/2016 г., IV
г. о., ГК, определение № 120 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4920/2008 г.,
III г. о., ГК и др.
В случая взискателят е упражнил правото си да
да образува изпълнително дело по издаден изпълнителен лист за сума ,
произтичаща от договор за кредит между страните/ което е посочено в исковата
молба и многобройните допълнителни уточняващи такива. Той не твърди да е
погасил кредита., т.е. сумата да не е дължима. По изп.дело е направено
възражение за несеквестируемост на сумите по сметката му. Дългът след запор на
сумата от 965 лева е бил частично погасен. Т.е. не се касае за неравомерни
действия на взискателя. По отношение на имуществените вреди в размер на 965
лева, които са били преведени от ТЗЛ-ОББ по сметката на ЧСИ от запорираната
сметка на ищеца, същите са били предмет на друго дело и са били присъдени. От
исковата молба не става ясно дали тази сума е част от претендираните 5000 лева
имуществени вреди. Ищецът не е доказал иска си над размера от 965 лева , поради
което като неоснователен и недокозан , следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 127 ГПК, всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на
които основава своите искания. В случая, именно в тежест на ищеца е да докаже
наличието на предпоставките (без вината, която се презюмира), за уважаването на
предявения деликтен иск. По делото ,
въпреки , че е указана тежст на доказване на ищеца на твърдяните от него
обстоятелства не са ангажирани никакви доказателства за установяване извършването
на противоправно поведение (действия) от страна на ответника.
Недоказването на наличието на
елементите деяние и
противоправност на действията на ответника, насочени към правно защитими блага на ищеца, обуславят неоснователност на
иска. Това е така, т. к. липсата на който и да е от елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане води до неоснователност на искането за
реализиране на деликтната отговорност по отношение на ищеца В.П. и репариране на причинените вследствие на
непозволеното увреждане вреди.
Ответникът
има право да му бъдат присъдени разноските по производството предвид
отхвърлянето на иска, но тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавни
такси и разноски по производството, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, В..о.с.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от В.М.П. ***, с ЕГН ****** срещу „К.“ АД , чиито правоприемник е „А. за с. на в.“ ЕАД с ЕИК .. със седалище
и адрес на управление гр.С. , за заплащането на сумата от 37000 (тридесет и седем хиляди ) лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Решението може да бъде обжалвано пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: