Р Е Ш Е Н И Е
№ 664
гр.Пловдив, 31.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 8155/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 453750 –F483836/29.07.2019г. издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление
на Национална агенция по приходите, с което на „ДОЧЛЕ ВИТА 2004“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Е. А. Л., на
основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.42,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалните
правни норми. Поддържа, че макар да няма спор относно описаните в наказателното
постановление факти, то са налице предпоставките за приложение на реда на чл.28
от ЗАНН, а именно – при окончателното приключване
на проверката са представени по 2 броя свидетелства за регистрация на ФУ,
паспорти на ФУ, договори за техническо обслужване на ФУ, договор за наем на
търговския обект, при извършената контролна покупка е издаден касов бон, не е установена
разлика в касовата наличност, не са настъпили каквито и да е било
неблагоприятни последици, установеното нарушение е за първи път. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Ответната страна – ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт П. оспорва жалбата, сочи че извършеното нарушение се установява
безспорно, което се доказва по делото, не са допуснати процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски на въззиваемата страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 29.11.2019 г., видно от приложената
към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез ТД НАП – Пловдив на 06.12.2019г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.04.2019г., в 10:10 часа, свидетелят М.К.Г.
– в качеството и на *** в Централно
управление на Национална агенция по приходите, извършила проверка на търговски обект
– сладкарница, находяща се в гр.Пловдив, ул.„Княз Александър I“ № 49, стопанисвана от „ДОЧЛЕ ВИТА 2004“ ЕООД,
ЕИК:*********. При проверката
свидетелят Г. установила, че дружество „ДОЧЛЕ ВИТА 2004“ ЕООД, в качеството си
на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., не съхранявало в
същия обект - сладкарница, находяща се в гр.Пловдив, ул.„Княз Александър I“ №
49 свидетелство за регистрация на ФУ модел „Datecs DP-150T”, с ИН на ФУ DT728874 и ИН на
ФП 02728874.
С оглед на горното, на 24.04.2019г. свидетелят Г. съставила АУАН № F483836/24.04.2019г.
срещу „ДОЧЛЕ ВИТА 2004“ ЕООД,
ЕИК:********* за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите,
във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС в присъствието на упълномощено лице – Р.
М. Л., който подписал последния. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел М.К.Г., която описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които
възприема последните като истинни. От същите се установява начина на
констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по
съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото
писмени доказателства – Протокол за извършена проверка от 15.04.2019г. от който
се установява факта на извършената проверка и сторените при същата констатации,
Свидетелство за регистрация на фискално устройство модел „Datecs
DP-150T”, с ИН на ФУ DT728874 от което се установява, че същото се експлоатира
от дружеството жалбоподател.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна между
страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № ОПР-17
от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите,
като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което дружество „ДОЧЛЕ ВИТА
2004“ ЕООД, ЕИК:*********, е нарушило разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за
това, че на 15.04.2019г., в 10:10 часа, в търговски обект – сладкарница,
находяща се в гр.Пловдив, ул.„Княз Александър I“ № 49, стопанисвана от „ДОЧЛЕ
ВИТА 2004“ ЕООД, ЕИК:*********, като задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г., не е съхранявало в същия търговски обект свидетелството
за регистрация на ФУ модел „Datecs DP-150T”, с ИН на
ФУ DT728874 и ИН на ФП 02728874.
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такива на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност
не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Що се отнася до посоченото от жалбоподателя, а именно – че при
окончателното приключване на проверката са представени по 2 броя свидетелства
за регистрация на ФУ, паспорти на ФУ, договори за техническо обслужване на ФУ, не
е установена разлика в касовата наличност от същите обстоятелства единствено сочат,
че при проверката не се установени други нарушения. Последният факт е
безспорен, но само по себе си, същият не е
може да бъде достатъчно основание за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН, а
следва да бъде съобразен при индивидуализацията на наказанието.
Относно твърдението, че от нарушението не са настъпили каквито и да е
било неблагоприятни последици, то следва да се посочи, че предвид формалния
характер на нарушението, същото становище е формално и поначало непроверяемо.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС и
доколкото не се твърди нарушение, довело до неотразяване на приходи, за
процесното нарушение е предвидено административно наказание за юридическите
лица – имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева. В случая и
наказанието е определено в минимален размер, а
именно – такъв от 500 лева, като няма данни и не се твърди нарушението
да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78,
ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата
страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето
на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането
на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН
е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван
от юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, за
разглеждането е в рамките на две съдебни заседания, с кратка продължителност,
разпитан е един свидетел, фактическата обстановка по делото не е спорна, поради
което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 453750 –F483836/29.07.2019г. издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление
на Национална агенция по приходите, с което на „ДОЧЛЕ ВИТА 2004“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Е. А. Л., на
основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1
от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на
500 лв. (петстотин лева), за нарушение
на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите,
във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ДОЧЛЕ ВИТА
2004“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – *** ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.