Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Хр.
Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.дело № 139 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
11.07.2016 г., постановено по гр.д. № 15621 по описа за 2015 г. на СРС, II ГО, 56 състав, по отношение на М.К.Х., ЕГН: **********
с адрес *** е признато за установено, че дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК:********на
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 3 386.98 лева,
представляваща цена за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2011 г. до 30.04.2014 г. за абонатен № 215013, ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от
541.96 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от падежа на всяко
отделно вземане до 06.01.2015 г., като исковата претенция за лихва е отхвърлена
за разликата над приетата за установена като дължима сума до пълния ѝ
предявен размер от 598.85 лева. С решението е прекратено като недопустимо
производството в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е поискал да признае за установено,
че М.Х. му дължи сумата от 20.40 лева, представляваща възнаграждение за дялово
разпределение за периода от месец 12.2011 г. до м.04.2014 г., както и сумата от
3.86 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2012 г. до
06.01.2015 г., начислена върху главницата от 20.40 лева, като решението е
постановено с участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
С определение №
20238024 от 28.10.2020 г. постановено по гр.д. № 15621 по описа за 2015 г. на СРС, II ГО,
56 състав е оставена без уважение молбата на ответника Х. за изменение на
първоинстанционното решение по реда на чл.248, ал.1 от ГПК в частта на
разноските за присъденото юрисконсулстко възнаграждение.
Постъпила е
въззивна жалба с вх. № 5215289/20.12.2019 г. от М.Х. с твърдения за
неправилност на обжалваното в съответните части решение. Оспорва се исковата
молба като нередовна, поради непредоставени с нея преписи за Х., както и че
посочената в поканата за доброволно изпълнение сума е различна от
претендираната с исковата молба. Липсвали доказателства процесната покана да е
връчена на Х.. Във въззивната жалба се твърди, че съдът не е разпоредил да й се
връчат книжата към исковата молба, поради което нямала възможност да изрази
становище по тях. Мотивира се, че при липса на невръчени изравнителни сметки,
то не тече срок за оспорването им пред „Т.С.“ ЕАД, както и че сумите по тези
изравнителни сметки противоречат на закона. Счита се, че търговецът е длъжен да
предостави информация за стоката или услугата в писмена форма по начин,
позволяващ възприемането й от потребителя, като приложените по делото изравнителни
сметки не отговаряли на тези изисквания. Излага се, че данните за водомерите за
топла вода и показанията им не касаели нейния имот и че такива уреди в имота са
липсвали. Инвокира се, че Х. представила доказателства – фактури с данни за извършен
чрез трето лице отчет в имота й и серийните номера на уредите по фактурите на „Т.С.“
ЕАД, които се различавали от серийните номера, посочени в документите за
отчетите им. Заявява се, че исковият период на претенцията на главница за топлинна
енергия противоречи на закона. Твърди се, че съдът неправилно е решил въпроса с
изтеклата в полза на Х. погасителна давност. Иска се постановяване на решение,
с което да бъде отменено първоинстанцинното решение и да бъдат отхвърлени
исковите претенции в уважените размери.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Т.С.““
ЕАД, с който се заявява, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********срещу М.К.Х.,
ЕГН: ********** с адрес ***, с която е поискало от съда на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД да признае за установено,
че ответницата дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 3 386.98 лева,
представляваща стойността на незаплатена реално потребена топлинна енергия за
периода от м.12.2011 г. – м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.01.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 598.85
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2012
г. до 06.01.2015 г. Ищцовото дружество твърди, че ответникът Х. е собственик на
имота, потребител е на топлинна енергия, потребила е енергия в имота за
процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете,
изпаднала в забава на плащане главницата, като страните били обвързани от
договор при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответникът М.Х.
депозирала писмен отговор в законоустановения срок по чл.131 от ГПК с твърдения
за неоснователност на предявените претенции по основание и размер. Заявява се,
че липсвали доказателства относно дължимостта на претендираните суми, липсвали
покана за доброволно изпълнение, извлечения от сметки по месеци, общи условия
за продажба на топлинна енергия, договор с фирмата за дялово разпределение.
Твърди се, че исковата молба била нередовна, поради липсата на преписи от книжата
за ответната страна. Липсвала изискуемост на претендираните вземания, не се
установявало дали процесният имот е топлоснабден, а сумата за топлинна енергия
не била начислена по действителния разход на уредите за дялово разпределение. В
сградата липсвали уреди за дялово разпределение. Релевирано е възражение за
изтекла погасителна давност на основание чл.111, б. „в“ о ЗЗД за всички
задължения с настъпила изискуемост преди 23.01.2012 г. Прави се искане съдът да
отхвърли изцяло предявените искове.
По делото е
приложено заповедно дело № 3777/2015 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав,
образувано по заявление с вх. № 3004228/23.01.2015 г. по чл. 410 ГПК и със заповед от 29.01.2015
г. районният съд е разпоредил на М.Х., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати
на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 3 407.38 лева, представляваща стойността на
незаплатена за периода от м.12.2011 г. – м.04.2014 г. потребена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. ********, аб. №
215013, ведно със законната лихва върху главницата от 3407.38 лева, считано от 23.01.2015
г. до окончателното й изплащане и сумата от 602.70 лева, представляваща изтекла
мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2012 г. до 06.01.2015 г.,
както и сумата от 450.55 лева за сторените в заповедното производство разноски.
На 05.02.2015 г. на длъжника е връчена издадената на 29.01.2015 г. заповед за
изпълнение. В законоустановения срок от длъжника е постъпило възражение по
чл.414, ал.1 от ГПК, с което е оспорена недължимостта на вземанията по издадената
заповед за изпълнение. На 11.03.2015 г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 24.03.2015 г.
Приети са
протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост от 25.11.2000
г. за избор на фирма, която да извършва дялово разпределение, както и списък на
етажните собственици от 25.11.2000 г. от ЕС в гр.София, ж.к. „********и договор,
сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД от 94/01.11.2007 г. за предоставяне на
услугата дялово разпределение.
Представен е договор
№ 301/04.12.2000 г., сключен между собствениците на етажната собственост и „Т.С.“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
съгласно който етажните собственици на сграда в гр.София, ж.к. „********са
избрали и възложили на „Т.С.“ ЕООД да извършва дялово разпределение на
енергията в сградата за неопределен срок.
По делото са
приети съобщения към издавани фактури № **********/31.07.2014 г. за имота за
периода от 01.06.2012г. – 30.04.2014г., извлечение от сметка за аб.№ 215013,
както и удостоверение за актуално състояние на „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД.
Не се спори от
страните, а и от доказателствата по делото се установява, че ответникът Х. е
придобила правото на собственост върху недвижимият имот, находящ се в гр.София,
ж.к. ******** като обезщетение за отчужден от държавата имот, на основание
заповед с № РД-35-2426 от 29.07.1981 г., издадена от Председателя на
Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет, издадена на основание чл.100
от ЗТСУ.
Приети са
извлечения от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период за
абонатен № 215013, установяващи размера на дължимите суми за топлинна енергия
за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2013 г.
Като част от
доказателствения материал е прието заключение по съдебно-техническата
експертиза, неоспорено от страните, по което вещото лице, след запознаване с
представените по делото документи и извършени проверки при ищеца, е посочило,
че сградата, в която се намира процесният имот, е топлофицирана. В нея се
потребява енергия за отопление, такава е била разпределяна от фирмата за дялово
разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за
топла вода, монтирани в имотите на абонатите. В процесния период от 01.12.2011
г. до 30.04.2014 г. фирмата за дялово разпределение е отчитала водомерите в
имота на Х., с изключение на периода през 2013-2014 г. Фирмата за дялово
разпределение е изготвяла изравнителни сметки след края на всеки отоплителен
сезон и всяка изравнителна сметка съдържа данни за доставена ТЕ за сградна
инсталация, ТЕ за отопление на отоплителни тела и ТЕ за горещо водоподаване. В
процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела, не са били монтирани
топлоразпределители по данните на фирмата за дялово разпределение, но в
жилището на ответницата е налична щранг лира за отопление в банята, за която е
била изчислявана служебно топлинната енергия по Наредба № 16-334/16.04.2007 г.
за топлоснабдяването. Съгласно СТЕ в имота на Х. е доставяна ТЕ за горещо
битово водоснабдяване, отчитана на базата на разход по данни от съществуващите
два водомера за топла вода, съгласно отчетите им, в случаите в които е бил
предоставян достъп от абоната, с изключение на периода 2013 – 2014 г. Експертът
е констатирал, че е начислена енергия за сградна инсталация съобразно обема на
имота, че дяловото разпределение на енергията е било направено от „Т.С.“ ЕООД
по правилата на Наредбата за топлоснабдяване, а фактурираните ежемесечно суми
за топлинна енергия за абонатен № 215013 са изчислени съобразно Наредба №
16-ЗЗ4/06.04.2007 г., изм. и доп. ДВ, бр. 94 от 29.10.2013 г., както и че
стойността на реално потребената енергия за периода от м. 12. 2011 г. до
30.04.2014 г. е в размер на 2 989.51
лева по фактурирани от ищеца суми и коригирана с резултата от изравнителните
сметки или разликата от коригираните суми по прогнозни данни е 181.00 лева –
сума за връщане.
С приетото по
делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните,
вещото лице, след запознаване с представените по делото документи и на базата
на получени данни от ищеца, е посочило, че няма плащания на суми за абонатен №
215013 за периода от м.12.2011 г. до 30.04.2014 г. по фактури и изравнителни
сметки в размер 3 386.98 лева за главница за топлинна енергия от
ответника. Ищецът е издавал дебитни известия със сумите за доплащане и кредитни
известния със сумите за връщане от изравнителните сметки. Съгласно заключението
на експерта с констатираните суми за връщане, които са в общ размер от 397.56
лева, ищецът прихванал извънсъдебно със стари задължения на ответника за
месеците септември, октомври, ноември, декември от 2009 г. и за 01.02.2011г. Остатъка за доплащане за
периода м.05.2012 г. – м.04.2013 г. в размер на 181.34 лева е прибавен към
процесните задължения за ТЕ. Остатъкът за доплащане за периода м.05.2013 г. –
м.04.2014 г. в размер на 35.14 лева е включен в стойността на общата фактура №
000056054839/31.07.2014 г. Сочи се, че общият размер на фактурираните
задължения възлиза на 3 170.51 лева, като към тази сума се приема, че се
дължи сума за доплащане в размер на 181.34 лева за периода м.05.2012 до
м.04.2013 г. и сума в размер от 35.14 лева за периода м.05.2013 г. до м.04.2014
г., при което общият размер на дължимата сума за ТЕ възлиза на 3 386.98
лева, формирана при предварително отчетено приспадане на размера на извършените
прихващания от „Т.С.“ ЕАД за сумата от 397.56 лева (която е за връщане на
абоната) със стари задължения за месеците 09, 10, 11, 12 за 2009 г. и за
01.02.2011 г.
Приети са Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
публикувани в ежедневник на 14.01.2008 г., одобрени от ДКЕВР с Решение от
07.01.2008 г., съгласно чл. 33, ал. 7 от които при плащане, погасява се
най-старото задължение. Ако сумата не е достатъчна да покрие цялото задължение,
първо се погасяват разноските, законната лихва и след това главницата.
По делото са налице
и ОУ, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014 г., съгласно чл. 33, ал. 6 от
които при наличие на две и повече дължими суми при плащане, което не е
достатъчно да покрие всички задължения, клиентът може да посочи кое погасява, а
ако не стори това, то се погасява най-обременителното, ако са еднакво
обременителни - се погасява най-старото, а при едновременно възникнали
задължения – те се погасяват съразмерно. Съгласно чл. 32, ал.3 от ОУ, ако
клиентът е платил сума по фактури, която след изравнителната сметка се окаже,
че е в повече от дължимо за периода и този клиент няма непогасени задължения за
предишни периоди, то с надплатено може да се извърши прихващане със задължения на
клиента за следващи периоди или по негово искане надплатено да му се
възстанови.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му -
в обжалваната част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По правилността
на решението:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия
за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, и обезщетение за забава
на плащане на същата, за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на глава XXXVII от ГПК.
За да бъде
уважен предявеният иск, следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно договорно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължението на ответника да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото, в съответствие с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007
г., и че ответниците са изпаднали в забава на плащането на сумите.
Настоящият
въззивен състав намира, че представената заповед с № РД-35-2426 от 29.07.1981
г., подписана от Председателя на Изпълнителния комитет на Столичния народен
съвет, издадена на основание чл.100 от ЗТСУ (отм.), доказва наличието на
валидно основание за придобитото от М.Х. право на собственост върху недвижимия
имот, находящ се в гр.София, ж.к. ********, като обезщетение за отчужден от
държавата имот. Тази заповед не е била оспорена в срока за отговор на исковата
молба от Х. и произвежда необходимото по закон транслативно действие относно
придобитото от нея право на собственост. Необходимост от нотариална форма за
доказване на твърдяното право на собственост върху топлоснабдения имот не е
необходима, тъй като правото на собственост може да се доказва не само с
нотариален акт, но и с всички други писмени доказателства, каквото в случая
представлява процесната заповед. В тази насока е редакцията на разпоредбата на
чл.18 от Закона за собствеността (ЗС) до изменението ѝ с ДВ бр.32/2005 г.
и действала към момента на процесната заповед от 29.07.1981 г., според която „Прехвърляне правото на собственост или учредяване друго вещно право върху
недвижим имот, който е държавна или общинска собственост, се извършва писмено.
Нотариална форма не е необходима.“. При това
положение, настоящият въззивен състав приема на база събраните по делото
доказателства, че Х. е собственик на процесния имот и предвид липсата на доказателства
за наличието противопоставени евентуални правоизключващи възражения за
наличието на такава облигационна връзка, следва да се приеме, че правото ѝ на собственост е доказано.
В този смисъл
за очертания в исковата молба период от
м. 12.2011 г. до м. 04.2014 г. ответницата се намира в облигационни отношения
по доставка на ТЕ с ищцовото дружество
на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Според тази разпоредба, в
редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия (респ.
потребители на топлинна енергия). Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно
право на ползване. Настоящият състав
приема, че нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди и постановява, че тя се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение
по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 от ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно
приемането на Общите условия.
Въззивната
инстанция намира, че в случая дължимата сумата за доставената в имота на
ответника топлинна енергия трябва да бъде определена съобразно СТЕ, доколкото
при граматическото и систематично тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че
законодателят е предвидил няколко различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална
месечна консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки,
доколкото самият закон предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която
има за цел да ликвидира отношенията между страните в облигационното отношение,
като отчете реално потребеното. Въззивният съд
приема за установено от заключението по съдебно-техническата експертиза, ценено
в съответствие с разпоредбата на чл.202 от ГПК, че през процесния период
топлинната енергия е отчитана в съответствие с относимата нормативна уредба, а
показанията на уредите и определеното количество топлинна енергия за отопление
на съществуващата в имота щранг лира в банята на ответницатам, както и за битово горещо водоснабдяване, е извършено
съгласно действащата нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че
реално доставеното количество топлинна енергия за процесния период е на
стойност 2 989.51 лева,
формирана като разлика между размера на фактурираните по прогнозни данни
задължения в размер на 3 170.51 лева и сумата за връщане в размер на 181.00
лева на база издадените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки
за реално доставеното количество топлинна енергия. Съдът кредитира
изцяло заключението на СТЕ като мотивирано, обосновано и неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства.
При
така възприетото, съдът приема, че за ответника Х. е възникнало валидно
задължение за заплащане на сумата от 2 989.51 лева. Настоящата
инстанция кредитира и приетата по делото ССчЕ в частта, в която е установено,
че в счетоводството на ищеца не са постъпвали плащания от Х. за погасяване на
сумите, предмет на предявените претенции. Не следва да се възприеме сумата от
3 386.98 лв. по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като тя е формирана
при съобразяване на начислени за 2009 г. и 2010 г. вземания, а всъщност вземания за тях не са установени по
делото.
Според съдебния
състав липсва основание досежно извършеното извънсъдебно "приспадане"
на суми, начислени в повече по прогнозни сметки от дължимите суми за предходни
отчетни периоди. Това е така, тъй като съществуването на по- стари задължения,
както и погасяването им по посочения ред подлежи на установяване на общо
основание в процеса именно от ищеца, а такова установяване не е проведено.
Дължимостта, изискуемостта и размера на вземанията за предходни периоди по
никакъв начин не са включени в предмета на делото пред СРС. Съдът не е бил
сезиран с искане за установяване на основанието и стойността им, поради което
не са събирани доказателства в тази насока. С оглед изложеното, липсата на
оспорване от страна на ответника на тези по-стари задължения не би могла да се
тълкува като признание на неизгоден за него факт, тъй като изследването на този
факт по никакъв начин не е въведено от която и да е от страните.
Поради това, следва
да се постанови частична отмяна на обжалваното първоинстанционно решение в
частта на уважената спрямо ответницата претенция за главницата за ТЕ, като
същата бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана за разликата над приетия
за доказан от въззивната инстанция размер от 2 989.51 лева до приетия за дължим
от СРС размер от 3 386.98 лева.
По
исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
– мораторната лихва върху главницата за ТЕ:
Основателността
на претенцията за главницата за ТЕ обуславя основателността и на иска за
акцесорното вземане за мораторна лихва, дължима за времето на забавата. Съдът,
използвайки аритметични пресмятания на основание чл.162 от ГПК, приема, че
дължимата лихва е в размер на 487.35 лв. Неоснователността на част от размера
на главницата обосновава и извода за неоснователност на част от присъдената
лихва.
По възражението
за изтекла давност:
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД с
три годишна давност се погасяват периодичните задължения, включително и тези за
лихви, като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване
на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Съдът приема, че процесните
вземания са периодични, поради което и за тези вземания, съобразно чл. 111, б. "в" от ЗЗД, погасителната
давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по
договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията са еднородни и
повтаряващи се през определен период от време, като неотносимо е
обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен (в този смисъл е ТР
№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС).
Вземанията,
претендирани за главницата за ТЕ за периода от 01.12.2011г. до 03.03.2014 г. са
възникнали при действието на Общите условия за продажба на ТЕ от ищеца на
потребители за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г., според
които доставената топлинна енергия следва да бъде остойностявана от „Т.С.“ ЕАД
всеки месец, а сумата за топлинна енергия е дължима от купувача в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. За останалата част, а
именно за периода от 04.03.2014 г. до 30.04.2014 г. се прилагат Общите условия
за продажба на ТЕ от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г., съответно приложими за тези вземания са разпоредбите на
чл. 32 и чл. 33 от ОУ, съгласно които плащането на месечното задължение се
дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата
за задължението на интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че
изискуемостта на задължението да настъпва след покана за плащане. Това е така,
понеже изискуемостта настъпва след активно поведение от кредитора, изразяващо
се в отправяне на искане за плащане към длъжника, което съгласно ОУ, се приема
за достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприетото, съдът намира, че приложима в настоящата
хипотеза е разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД и началният
момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на възникването му.
Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Съгласно
разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД. Съгласно нормативната уредба всички
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост,
независимо дали техният имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат
пропорционално такса сградна инсталация.
При така
възприетото и след като съдът съобрази датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.01.2015 г., и по вече
изложените съображения, касаещи началния момент на погасителната давност на
вземанията, възникнали при действието на Общите условия от 2008 г., които са
действали за част от исковия период от 01.12.2011 г. до 31.01.2014 г. и които
вземания са дължими от купувача в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, както и за останалите вземания, възникнали при действието на
Общите условия от 2014 г., то от последиците на погасителната давност биха се
обхванали вземанията, възникнали преди 30.11.2011 г. Вземането на месец
декември 2011 г. е изискуемо след изтичане на 30 дни за периода за който се
отнасят или от 31.01.2012 г. От този момент насетне за това вземане започва да
тече погасителната давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
По разноските:
Общият размер на разноските за исковото производство,
които се полагат на „Т.С.“
ЕАД, възлиза в
размер на 828.36 лева. Ответницата следва да понесе в своя тежест и съразмерно
с уважената част на исковата претенцията сумата от 791.71 лева - сторени в
първоинстанционното производство разноски. Съдът следва да отмени
първоинстанционното решение в частта за разноските за разликата над 791.71 лева
до присъдения размер от 985.37 лева.
За въззивното производство и с оглед частичната основателност на въззивната
жалба, разноски се следват на въззивника, но тъй като същият не е претендирал
такива, то разноски не му се следват. Въззиваемата страна също претендира
разноски, но поради липсата на доказателства такива да са извършвани и предвид
процесуалното му поведение, такива не му се следват.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 11.07.2016 г., постановено
по гр.д. № 15621 по описа за 2015 г. на СРС, II ГО,
56 състав, частта, в която е признато за установено по предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.150 от ЗЕ, че М.К.Х.,
ЕГН: ********** с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК:********със седалище и
адрес на управление *** разликата над сумата от 2 989.51 лева до приетия
за дължим размер от 3 386.98 лева, представляваща главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.20, находящ се в гр.София,
ж.к. „********, абонатен № 215013 за периода от месец 12.2011 г. до 30.04.2014
г. и в частта, с която е присъдена лихва над размера от 487.35 лв. до 541.96
лв., както и в частта за разноските в исковото производство, които М.К.Х., ЕГН:
********** е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на Т.С.“
ЕАД с ЕИК:********за разликата над приетия за дължим размер от 791.71 лева до
присъдения размер от 985.37 лева, като ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.“ ЕАД с ЕИК:********със
седалище и адрес на управление *** срещу М.К.Х., ЕГН: ********** с адрес ***
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр.чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че
М.К.Х., ЕГН: ********** с адрес *** дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД с ЕИК:********със
седалище и адрес на управление *** разликата над сумата от 2 989.51 лева
до приетия за дължим размер от 3 386.98 лева (или сумата от 397.47лева),
представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот – ап.20, находящ се в гр.София, ж.к. „********, абонатен №
215013 за периода от месец 12.2011 г. до 30.04.2014 г. като неоснователен и
отхвърля предявения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск за лихва за забава, считано от
падежа на всяко отделно вземане до 06.01.2015 г. за разликата над размера от
487.96 лв. до 541.96 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 11.07.2016
г., постановено по гр.д. № 15621 по описа за 2015 г. на СРС, II ГО, 56 състав в останалата му обжалвана част.
Решението е постановено с участието
на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД
– „Т.С.“ ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.