Определение по дело №3358/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 541
Дата: 11 февруари 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530103358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

               Номер   541                    Година   11.02.2019                   Град  С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети февруари                                                                              Година 2019

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3358 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приеме като относимо, допустимо и необходимо писмено доказателство, представеният с исковата молба писмен документ, както и да се изиска и приложи н.о.х.д. № 2489 по описа за 2015 г. на Старозагорския районен съд.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената му искова молба и изразяват по същество в това, че с присъда № 77/14.04.2016 г. по нохд № 2489/2015 г., Старозагорският районен съд признал ответника за виновен в това, че в периода 07.03.2012 г.-24.06.2013 г. включително, в гр. С.З., действайки в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице - пълномощник на ищеца и С., присвоил чужди пари в размер на 14681.61 лева, собственост на ищеца, поверени му да ги управлява, и му наложил наказание „пробация”. В резултат на случилото се ищецът загубил средства, които и до момента не му били възстановени от ответника. Претенцията му за обезвреда на претърпените имуществени вреди била основателна. Тези пари били негова собственост, като в наказателното производство не предявил претенция за тях, а заявил, че щял да ги търси по-късно по граждански ред.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 14681.61 лева за обезщетение на причинени му имуществени вреди от посоченото престъпление и законна лихва върху същото обезщетение от увреждането на 24.06.2013 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения от ищеца иск за обезвреда е нормата на чл. 45 ЗЗД, а на предявения в обективно съединение с него иск за законна лихва – нормата на чл. 86 ЗЗД.

С подадения в срок отговор, неправилно озаглавен „молба“, ответникът заема становище и моли да му се назначал служебен защитник, ако било възможно, тъй като от исковата молба и приложената към нея присъда не му ставало ясно, как ищецът склонил на въпросната сума от 14681.61 лева, а в досъдебното производство претендирал за доста по-различна сума от нея. Поради това моли да бъдели призовани с него в съдебна зала, за да се изясняло кой казвал истината.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото твърдените в исковата му молба горепосочени обстоятелства, тъй като на тях е основал предявените искове, а ответникът – твърдените в отговора му горепосочени обстоятелства, тъй като на тях е основал становището си по тези искове.

 

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото следния заверен препис от присъда № 77/14.04.2016 г. по н.о.х.д. № 2489 по описа за 2015 г. на Старозагорския районен съд.

 

ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ н.о.х.д. № 2489 по описа за 2015 г. на Старозагорския районен съд.

   

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.03.2019 г. от 11.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати препис и от отговора на ответника.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: