Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 132
гр.Враца,25.07. 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд търговско отделение в
публичното заседание на 12.07.2019г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N158 по описа за 2018 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№9440 от 29.11.2018 г. е предявен иск
от М.Т.И.-И.,ЕГН**********,с адрес: ***
чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО"Ч.,П. И И.",БУЛСТАТ
***,със седалище и адрес на управление: гр.София , ул.***,представлявано от
адв.С.Ч. *** , бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-изп.директори за
сумата 50 000 лв.,обезщетение за неимуществени вреди,частичен иск от 100000 лв.за претърпените болки и страдания от
увреждането от ПТП станало на 23.02.2018 г.в района на ведомствен път на АЕЦ
Козлодуй -"Матеев геран".
Сезира съда с искане да бъде
осъден ответникът да заплати сумата 50 000 лв.,обезщетение за неимуществени
вреди,частичен иск от 100000 лв.за
претърпените болки и страдания от увреждането от ПТП станало на 23.02.2018 г.,ведно
с компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл.86,ал.1 ЗЗД от деня на
увреждането-23.02.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Сезира съда с искане по чл.38
ал.2 от ЗА,в случай,че ответника бъде осъден за разноски,съдът да определи на
адвоката,оказал безплатна адвокатска помощ,при условията на същия законов
текст,адвокатско възнаграждение, както и
разноски по делото ако такива бъдат направени в производството.
Поддържа се в исковата
молба,че при настъпило на 23.02.2018г.ПТП, реализирано от застрахован при
ответника водач, е причинена телесна повреда на ищцата, вследствие на което
последната търпи неимуществени вреди.
Твърди ,че са налице
елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Сочи,че на 23.02.2018г. водачът
Е.И.У., ЕГН **********, управлявал л.а. марка" Сеат", модел "Ибиза",
с peг. № С **** PC е нарушил правилата за движение по пътищата, като се движила
със скорост несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите
ограничения и при неспазване на необходимата дистанция се е ударила в движещият
се пред нея л.а марка Пежо, модел 206, с peг. № ВР****ВМ, реализирала е ПТП и
причинила телесни увреждания на ищцата М.Т.И., пътувала в ударения л.а.
Поддържа,че произшествието е
настъпило по изключителната вина на водача Е.И.У., ЕГН **********, която грубо
е нарушила правилата за движение по пътищата:
-Чл. 5. (1), т. 1 - като
създал опасност за живота и здравето на участниците в движението
-Чл. 20. (1) - Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
-Чл. 20. (2) - Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.
Чл. 21. (1) - При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е превишил
законоустановения максимум в района ПТП
Чл. 23. (1) - Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко
Счита,че водачът е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е нарушил посочените
правила за движение по пътищата.
Твърди,че причинените на
ищцата телесни увреждания се намират в причинна връзка с механизма на
настъпилото произшествие.
Твърди,че прекият делинквент е
извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще
причини ПТП, в резултат на което ще пострада ищцата, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди и предотврати, ако не е
допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Във връзка с ПТП са образувани
д.п. № 97/2018г. по описа на РПУ Козлодуй и пр.пр. № 233/2018г. по описа на РП
- Козлодуй.
Поддържа се в исковата
молба,че непосредствено след ПТП ищцата е откарана в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД,
със силно главоболие и болки по цялото тяло и областта на врата. Установени са
контузия на глава, комоцио, както и травма на прешлени, изразяваща се във
фисура на лявата половина на тялото на С6, протрузия на диска на ниво С4-С5 и
локално стеснение в лека степен на предно арахноидално пространство, стеснено
предно арахноидално пространство на ниво С5-С6, почти по цялата циркумференция,
дегенеративни изменения със стеснение на предно арахноидално пространство
медианно и пара медианно в дясно ниво С6-С7.
За настъпилото увреждане в
областта на врата и шийните прешлени на ищцата
е извършена операция,след което спазва постелен режим и носи фиксираща
яка.Сочи се,че след катастрофата М.И.-И.
била неадекватна, объркана, дезориентирана в първите дни.Изпитвала силни болки в областта на главата, врата. След
операцията на врата получила известно облекчаване на напрежение и намаляване на
болките във врата, но стресът от обездвижването и самата катастрофа оставил
трайни спомени.
Ищцата започнала да чувства
изтръпване на крайниците като двадесет дни след операцията все още носела предпазна яка(тип
Филаделфия).
След извършените манипулации
болките и изтръпването от травмата на врата продължавали, което я накарало да
се консултира със специалисти невролози и след извършването на изследвания били
установени данни за коренчова увреда на С-6- Тх1 и увреда на левия радиален
нерв, както и стеснение на медуларния канал в областта на травмата. Ищцата е
насочена към извършване на операция за отстраняване на възникналите от травмата
последици,която е сложна и опасна, а решението за нея трудно.
Стресът от болничните престои,
множеството извършени прегледи при различни специалисти, неяснотата на
диагнозата и на следващото се лечение се
отразили на ищцата.Тя станала нервна и избухлива, а преживяното се отразило
силно на психиката й и до промени, както в поведението, така и във физическото
й състояние като цяло, като промени в сетивността на крайниците, подвижността
на врата и смущения в менструалния цикъл.
Твърди се,че и към датата на
сезиране на съда с иска ищцата не е в състояние да работи пълноценно уморява се
лесно, а непрекъснатите болки и изтръпване в крайниците, не позволяват да забрави за ужасното ПТП, което преобърнало
целия й живот, оставяйки незаличима психологическата травма.
Ищцата станала нервна, избухлива, често без причина
тревожна. Всяко качване в лек автомобил коства много усилия и стрес на ищцата,
защото я връща към спомена за катастрофата. Всичко това е довело до развитие на
остро душевно разстройство и стресова реакция у ищцата, емоционален стрес,
душевно разстройство - състояние на остра стресова реакция, изразяваща се в
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, липса на вяра в
лекарите.
Поддържа,че са налице
основания за пряк иск срещу застрахователя.Лек автомобил марка Сеат, модел
Ибиза, с peг. № С **** PC, при управлението на който виновно е причинено
ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в ЗК „Бул Инс” АД, полица
№BG/02/118000013912, валидна от 02.01.2018г. до 01.01.2019 г., което ангажира
отговорността му за обезщетяване на причинените при ПТП неимуществени вреди.
Твърди,че пред застрахователя е
предявена извънсъдебна претенция с вх. №ОК-482103/20.07.2018г. и вх.
№ОК-527383/ 06.08.2018г. за заплащане на обезщетение. Дружеството ответник с
писмо с изх.№ НЩ- 5499/08.08.2018г. е оказало изплащане на направеното от ищеца искане за определяне
на обезщетение.
С това е обоснован правния
интерес от сезиране на съда с исковете,след изтичането на тримесечния срок по
чл. 496, ал.1 от КЗ .
Препис от исковата молба и
приложенията към нея е връчен на ответника и в срока по чл.367 от ГПК е
постъпил отговор вх.№2505 от 14.03.2014
г. чрез адв.Л.Я. ***.
Оспорва предявения иск, както
по основание, така и по размер.Признава,че искът е допустим,но счита същият за
неоснователен.
Признава наличието на
застрахователното правоотношение, между него и твърдения причинител на ПТП Е.И.У..
Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, вината на Е.У., както и нематериалните вреди, настъпили за
ищцата от описаното в исковата молба ПТП, както и пряката и непосредствена
причино-следствената връзка между преживените от ищцата болки и страдания и
описаното ПТП.
Счита,че от представените
документи не може да се установи безспорно и непротиворечиво вината на водача Е.У..
Въвежда възражение,че пострадалата М.Т.И.-И. е съпричинила своите травми,
като е била пътник в л.а. Пежо 206 без предпазен колан.
Анализира представените от
ищеца доказателства,според него избирателно представени.Счита,че по никакъв
начин не е установено какво е
поведението и евентуалната вина на водача на л.а. Пежо 206 peг.НBP ****ВМ, дали
не е налице съпричиняване на ПТП от негова страна.
Оспорва посоченото в исковата молба,
че на 23.02.2018 г. Е.У. е нарушила правилата за движение по пътищата от ЗДвП:
чл. 5 а. 1 т.1, чл. 20 ал. 1 чл. 20 ал. 2 , чл. 21 ал. 1, чл. 23 ал. 1,тъй като
няма представени към този момент безспорни доказателства или влезли в сила официални
документи установяващи такава вина.
Счита,че има данни за
евентуално съпричиняване на вредите от самата пострадала (вероятно е била без
колан) и от водача на автомобил Пежо 206 (в представния протокол от разпит не
можела да си спомни дали вече била спряла или все още се е движила напред в
момента на удара).
Сочи,че в представените документи не е отразено ищцата
да е претъпяла увреждания от ПТП или да е викана линейка. Произшествието е
станало в непосредствена близост до АЕЦ Козлодуй, а болницата в която е приета
за лечение на 23.02.2018г. е в гр. Плевен. В самите медицински документи се
посочва че анамнезата е снета по данни на пациентката. Застъпва становище,че те
не доказват нито вината на водача, нито причинно-следствената връзка с ПТП.
Твърди, че ищцата е претърпяла
болки и страдания не само от получените
при ПТП травми, но и поради недостатъчно пълноценна и навременна медицинска
намеса при лечението й. Позовава се на посоченото в исковата молба , че част от
болките и страданията, чието обезщетение се претендира са „липса на вяра в
лекарите“. Пак в исковата молба се посочва, че „Стресът от болничните престои,
множеството извършени прегледи при различни специалисти, неяснотата
на диагнозата и още по лошо на следващото се лечение“ се е отразил изключително
тежко на ищцата.
Оспорва пряката и
непосредствена причино-следствената връзка между заявените от ищцата
нематериални вреди и ПТП. Твърди,че
част от описаните причини за стреса на ищцата и претърпените от нея болки и
страдания се дължат не на самата травма, а на условията в болничините заведения
и на качеството на медицинските услуги като цяло.
Счита,че претендирания размер
на обезщетение за нематериални вреди неоснователно и без мотиви е определен на
100000 лв.
Посочва,че в подадените искания
до застрахователя, претендираното обезщетение е в размер на 70 000 лв., а не на
100 000 лв.Обезщетение за претърпени нематериални вреди се определя по
справедливост и оспорва заявения от ищцата размер. При определяне на размера на
обезщетението следва да бъдат отчетени всички фактори като вина, съпричиняване,
степен на увреждане и др.
При тези съображения е отказал
да изплати поисканото застрахователно обезщетение.
Сезира съда с искане да отхвърли
изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, алтернативно да го уважи
само частично - с оглед справедливия размер на обезщетение за неимуществените
вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, и при наличие на съпричиняване
на вредите от ПТП.
При отхвърляне на исковете
претендира присъждане на деловодни разноски.
Препис от постъпилия по делото
отговор е връчен на ищеца и в срока по чл.372 от ГПК по делото е постъпила
допълнителна искова молба вх.3461 от 11.04.2019 г.чрез адв.Ч..
С нея ищцата оспорва
изцяло подадения от ответника отговор.
Сезира съда с искане да обяви
за безспорен факт по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение
към датата на ПТП-23.02.2018г., предвид направено в отговора на исковата молба
признание, че лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза, с peг. № С **** PC, при
управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО”
в ЗК „Бул Ине” АД, полица № BG/02/118000013912, валидна от 02.01.2018г. до
01.01.2019 г.
Оспорва твърдението на
ответника,че процесното ПТП не е реализирано изцяло вследствие виновното и
противоправно поведение от страна на Е.И.У., ЕГН **********. Оспорва изцяло - от фактическа и правна
страна - възражението на ответника за съпричинаване на вредите от страна на
пострадалата, изразяващо се в непоставяне на задължителен предпазен колан.
Оспорва възражението, че
твърдените в исковата молба травми не са причинени от ПТП и поддържа доказателствените си
искания,свързани с тези твърдения.
Оспорва възражението на
ответника, че ищцата не е претърпяла неимуществени вреди в твърдения обем,както
и възражението за прекомерност на претендираното обезщетение. Твърди,че същото
е съобразено със съдебната практика по сходни случаи за близък период от време.
Поддържа искането си за
допускане до разпит на четирима свидетели, с които да докаже именно размера на
действително претърпените вреди.
Оспорва изцяло - от фактическа
и правна страна - възражението на ответника за съпричинаване на вредите от
страна на водача на л.а.Пежо 206, с рег.№ ВР****ВМ и евентуално намаляване
размера на дължимото се обезщетение съобразно „установения” принос.
Сочи,че установяването на
съпричиняване на вредоносния резултат от 3-то лице, е въпрос, който се намира
извън предмета на настоящето производсвто и значително би затруднило същото.
Освен това, при едно хипотетично съпричиняване, съдът, който разглежда
отговорността на съпричинителите и прилага чл. 53 от ЗЗД, не е длъжен да
определи съотношението на вините между тях, защото същите отговарят солидарно
пред пострадалия (за цялата сума). Съотношението на вините биха имали значение
при предявен иск по чл. 127 ЗЗД, но не и при предявен иск от пострадалия.
Излага съображения,че дори да
се установи, че увреждането е настъпило в условията на независимо
съизвършителство на двамата водачи, при съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на
увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо
увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната
сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него
делинквент. (Решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I
т. о.). и в този смисъл намаляване на обезщетението на това основание е
недопустмо. Пострадалият не е задължен да предяви иска срещу всички лица, които
са станали причина за увреждането му, нито пък съдът е длъжен да конституира
служебно всички, спрямо които ищецът не е предявил иск.Счита, че изследването
на тези въпроси е ирелевантно за предмета на делото.
Препис от допълнителната
искова молба е връчен на ответника и в срока по чл.373 от ГПК по делото е
постъпил допълнителен отговор вх.№4223 от 09.05.2019 г.
Ответникът
твърди,че с допълнителната искова молба ищецът не навежда твърдения за нови
факти, като реално се представя само едно писмено доказателство - съдебно
медицинска експертиза представена по досъдебното производство.
Поддържа
искането за представяне в цялост на материалите от досъдебното производство,
както и твърдението че ищеца ги представя избирателно. В негова тежест е
установяване при пълно главно доказване състава на деликтната отговорност на
застрахования водач.Счита за неоснователно
възражението му против своевременно направеното искане съдът служебно да
изиска преписките от органите на МВР.
Поддържа изцяло направените в
отговора на исковата молба искания за поставяне на въпросите, формулирани в
нея. Счита, че е от съществено значение за изясняването на спора пълното и
точно изследване на механизма на ПТП, вината на участниците и пострадалите в
ПТП, както и поведението на засегнатите страни след ПТП.
Сезира съда с искане да
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, алтернативно да
го уважи само частично - с оглед справедливия размер на обезщетение за
неимуществените вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, и с оглед
съпричиняване на вредите от ПТП. Моли за присъждане в полза на ответника
разноски за производството.
Изложените
от ищцеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и
формулирания петитум,дават основание на съда да приеме,по правната квалификация
на исковете,с които е сезиран,че са предявени субективно и обективно
кумулативно съединени искове:1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно
основание чл.432,ал.1 КЗ/в сила от 01.01.2016 г./ и дата на застрахователния договор 02.01.2018г./вр. с чл.45 и
чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху
претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.409
от КЗ.
Правният интерес е обоснован
от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на
страните.Искът е предявен от надлежни страни против надлежна страна.
Ищецът е спазил изискването на
чл.380 от КЗ.
Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална
предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват
допустими.
С доклада си по делото съдът е приел за безспорно
обстоятелство наличието на валидно застрахователно правоотношение- лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза, с peг. № С **** PC, при управлението на
който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в ЗК „Бул Ине”
АД, полица № BG/02/118000013912, валидна от 02.01.2018г. до 01.01.2019 г.,поради което това обстоятелство не се нуждае от
доказване.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно
и пряко доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно
действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищцата неимуществени-психически
страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите, наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност,между прекия причинител и застрахователя както и да обоснове размера на претендираните
обезщетения.
В константната практика на ВКС
последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си на официални
документи,актовете на досъдебното производство не съставляват доказателства за
механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.
Постановлението отразява
мнението на разследващите органи и не
обвързва гражданския съд,разглеждащ иска
на пострадалия.
Следователно всички елементи
на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици
за себе си.
Ответното застрахователно
дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди.
В съдебно заседание ищцата
поддържа иска си чрез своя процесуален представител.Претендира
разноски,представляващи адвокатско възнаграждение определено по реда на
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата и разноските в хода на производството ,
доколкото е освободена частично от внасяне на такива.
Ответникът ЗД"Бул
Инс"АД,в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове.
Страните са представили
списъци на разноските по чл.80 ГПК/стр.195 до 103 от делото/.
Депозирана е по делото писмена защита в посочения от съда срок от ищцата чрез адвокат Г..От
ответника в посочения от съда срок не е постъпила писмена защита.
Съдът ,след като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства,преценени поотделно в тяхната съвкупност,намира за установено
следното от фактическа страна.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение- лек автомобил марка Сеат, модел Ибиза, с peг. № С **** PC, при управлението на
който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в ЗК „Бул Ине”
АД, полица № BG/02/118000013912, валидна от 02.01.2018г. до 01.01.2019 г.
От протокол за оглед на местопроизшествие от 23.02.2018г.,скица
на ПТП и фотоалбум към протокола,от
заключението на САТЕ/която не е оспорена/,се установява,че на 23.02.2018
г.около 07.15 часа на ведомствен път
гр.Козлодуй-АЕЦ-Козлодуй,местността"Матеев Геран" е станало верижно
ПТП от попътно движещ се по пътя леки автомобили в посока гр.Козлодуй-АЕЦ-Козлодуй,а
именно:лек автомобил"Киа" с рег.№СА ****ТВ,лек
автомобил"Пежо",модел 206 с
рег.№ВР**** ВМ,управляван от Т.А.Х. и возеща се в него пътничка ищцата М.Т.И.-И.,лек
автомобил"Сеат",модел Ибиза с рег № С**** РС,управляван от Е.И.У..
То е реализирано на прав хоризонтален участък от пътя, при
нормална видимост и мокро пътно платно на 23.02.2018г. Автомобилите са се движили в колона от
гр.Козлодуй-АЕЦ-Козлодуй,така както са описани по-горе.В един момент лек автомобил"Киа" с рег.№СА ****ТВ,следейки
интензитета на движение на колоната
спира,след него с равнозакъснително движение спира/или почти спира лек
автомобил"Пежо",модел 206 с
рег.№ВР**** ВМ,запазвайки дистанция с предноспрелия автомобил
"Киа".В този момент на спиране/почти спрял-скорост 0-5/км.ч с
изключена скоростна предавка,лек автомобил "Пежо" модел 206 с рег.№ВР**** ВМ, е бил ударен в задна част от
попътно движещия се зад него и не осигурил необходимата дистанция за
спиране,лек автомобил "Сеат",модел Ибиза с рег № С**** РС,управляван
от Е.И.У.,движещ се със скорост към момента на удара от около 38км./ч. Лек
автомобил "Пежо" модел 206 с
рег.№ВР**** ВМ при изключен съединител,получава ударен импулс с
направление от зад напред,придвижва се напред и с предна челна част се удря в
предно спрелия пред него лек автомобил"Киа" с рег.№СА ****ТВ,при
което ищцата/пътничка возеща се в лек автомобил "Пежо"/получава нараняванията
описани в СМЕ.
Вещото лице е посочило,че при спазване на безопасна дистанция
от около 20 метра,водачът на лекия автомобил с рег.№С **** РС-"СЕАТ",модел Ибиза
е имал техническа възможност да предотварти настъпилото ПТП,чрез авариино
спиране.
Вещото лице дава заключение,че този модел автомобил,в който е
пътувала ищцата ,всяка седалка е снабдена с фабрично заводски монтиран
триточков обезопасителен инерционен колан.В процесния случай,при инициалния
удар-удар от зад с направление на ударния импулс напред,по надлъжната ос на
автомобила,създадената от удара инерционна сила действаща върху тялото на
водача на автомобил "Пежо",модел ,с 206 рег.№ВР**** ВМ и пътничката в
него/ищцата/ е била с направление в посока отпред назад спрямо оста на лекия
автомобил и със или без колан телата им са задържани към облегалката на
седалката.При последващия вторичен удар колана е изпълнил своето
предназначение,задържане на водача на автомобила и пътничката към мястото им на
седене-на таза и долните крайници към седалката и горната част на тялото към
облегалката.
От приетото и неоспорено заключение на комплексната СМЕ се
установява,че в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка от процесното
ПТП ищцата е получила контузия на шията със счупване на тялото на шести прешлен,което
увреждане е потвърдено от специалист рентгенолог при контролно разчитане на 3D образ на изследване на
шийни прешлени от 12.03.2018 г.Към момента на травмата и по време на
проведеното лечение е изпитвала болка характерна за този вид увреждане,като
същата не е била много силна,а и част от нея е била провокирана и от наличните
остеофитни промени и дискови протрузии предшестващи травмата в областта на
шийния отдел на гръбначния стълб,като претърпяното ПТП и
получената"камшична травма" е провокирала тази болка.При извършения
преглед от вещото лице Д-р Ц. тя се оплаква от болка в областта на шията и
изтръпване на лява ръка.
На ищцата е проведено консервативно и оперативно лечение в
здравни заведения в Плевен и Панагюрище,изписана й е била шийна яка и назначено
медикаментозно невротрофично лечение за два месеца.Предписана е и
рехабилитация.Травмата е създавала неудобства в обичайните дейности от
ежедневието.
Вещото лице е посочило,че е налице причинно-следствена връзка
между механизма на претърпяното ПТП и
получените увреждания.
Обичайното протичане на заздравителния период е в срок от 3-5
месеца,тъй като е счупена предната колона на гръбначния стълб,което по преценка
на експертите е стабилно счупване без данни за разместване.За в бъдеще ще търпи
болки и двигателни затруднения,които са свързани с дегенеративните изменения на
шийния отдел на гръбначния стълб.Заключението е категорично,че счупването на
шести шиен прешлен е в причинна връзка с процесното ПТП.
В с.з вещото лице Ц. е
пояснило,че пълно възстановяване е възможно за период от 6 месеца,но тъй като
увреждането причинено от ПТП провокира болка свързана и с предишни заболявания тази
симптоматика ще се задълбочава.
И двете вещи лица-хирург и съдебен лекар са категорични,че
дали ищцата е била с предпазен колан или без такъв е без значение,доколкото
шията не се фиксира от колана.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза се
установява,че след преживяното при ПТП ищцата е преживяла остра стресова и
последвало посттравматично разстройство.В психичния й живот от травматичното
събитие до сега неотменно присъстват негативни емоционални преживявания ,които
възобновяват спомените за преживяното и я карат да се чувства емоционално
лабилна,напрегната и застрашена.
Вещото лице посочва,че ищцата не е възстановила обичайното си
ниво на личностно и социално функциониране и е необходима психотерапевтична
подкрепа.При подходяща такава е възможно положително развитие на оздравителния
в психологически план процес.
По делото са изслушани свидетелски показания.
Свидетелят Л.И.,съпруг на ищцата
установява,че веднага след ПТП му е било съобщено за инцидента от пострадалата
и когато пристигнал тя плачела от болка.Закарал я в спешен център,на рентгена
били установени травмите ,отпусната била линейка и транспортирана в хирургия в
УМБАЛ"Д-р Г.Странски"-Плевен.По указания на лекуващия лекар закупил
яка най-твърдата. Болничният престой продължил около
седмица. След изписването й,ищцата се обслужвла с помощ. Функциите в къщи ги иззели дъщерите.Свидетелят пазарувал.След това
ходили в гр. Панагюрище в клиника за една седмица,в гр. София на преглед, консултирали се и с друг лекар. Това се наложило,с оглед
обстоятелството,че ищцата не се подобрявала. Търсели решение, за да се подобри.Професорът,с който се консултирали предписал операция, други лекари застъпили становище,че е рисково. Преди ПТП-то ищцата се занимавала с много неща
у дома, а сега се затруднявала дори да се качи до жилището, тъй като е на петия етаж.
След инцидента,ищцата е в стрес при
всяко едно пътуване и разминаване с други коли,под напрежение е.
Пътуванията намалили максимално. След
операцията в гр. Плевен тя имала нужда от помощ - не можела да се
занимава с домакинството, да се изправи когато е седнала.
Свидетелката М.Д.,установява,че познава ищцата от 20 години, приятелки са. Знае, че
миналата година м.февруари претърпяла ПТП,тъй като ищцата й се обадила по телефона от болницата и казала, че е
претърпяла ПТП. Споделила за състоянието си и за болките. Към момента все още имала болки от
претърпяното ПТП. Свидетелката е медицинско лице. Ищцата живее на петия етаж и се оплаквала,
че не може да се качи. Подуват й се ръцете, след това й отказват. Била с яка три
месеца. Към момента продължава да приема болкообезпокояващи във връзка с
травмата, препоръчали са й и оперативна интервенция. Като нейна приятелка вижда, че в някой
ситуации се чувства безпомощна. Преди била много жизнена. Като психика също се
променила - станала по-нервна, по- избухлива, даже стигнала до паник атаки. От един град са и доста
често са заедно. Яката я носела непосредствено след катастрофата, след
тези три месеца по-рядко. Помагала й в някой моменти, за да не носи тежести, да не
слиза по стълбите сама.
Свидетелката С.И., дъщеря на ищцата разбрала за ПТП-то, когато майка й пътувала с линейката
към гр. Плевен. Болял я врата,ръцете също и не можела да си поеме
въздух. Лекарят не й разрешил да говори по телефона. На следващият
ден отишла със съпругът й в болницата. Майка й била сама в
стая, с яка, лежала. Нуждата от помощ била осезаема около три месеца след този
инцидент, през което време тя и сестра й помагали за готвене,
чистене, пазаруване. Имат и трета още по-малка сестра, която е
във втори клас и също имала нужда да бъде гледана.
Установява,че и към настоящият
момент майка й все още изпитва болки, не може да извършва тежка
физическа работа, която преди вършела - пазаруване, носене на тежко,
обработване на градинката в село.Трудно й е ходенето на работа,
да стои осем часа на ден.Установява,че и към настоящият
момент майка й приема медикаменти във връзка с травмата. Тя много
обичала да играе с внука си, гонели се, вдигала го, но сега не може да го прави това
нещо. Чувства дискомфорт. Сега тези ежедневни неща й костват доста усилия.
Съвсем в началото й помагали да стане от леглото, да се обслужи.
Помагали й да се вдигне, защото не можела да се наеме. Това продължило около месец
и половина след инцидента. Тя постепенно започнала да се възстановява. Сега вече не носи
яка. Най-трудният период бил около шест месеца, за да може да се
възстанови и да може да отиде на работа. Майка й работи на около пет километра,
придвижва се с кола. Тя може да управлява МПС, но изпитва затруднение и страх.
Ходи на работа с нейната колежка, с колата й.
Свидетелката Т.А. установява,че познава М. от 04.01.2018 г. и помни датата, тъй
като тогава бил нейният първи работен ден.Ищцата й е колежка. Знае, че на
23.02.2018 г. претърпяла ПТП, тъй като пътували заедно с нея в колата.Тя карала колата и
след удара, слезли от колата. И двете били в шок, а М. се държала за врата.Пристигнал съпругът на ищцата и я закарал в Бърза помощ. След катастрофата била три месеца
болничен и след като се върнала на работа се оплаквала от болки
във врата. Често си взема отпуск, за да ходи по лекари. За времето, през което имали
възможност да работят и ищцата да я обучава, била жизнена и не се изморявала. След като
се върнала от болничният често се изморява, при пускане на
климатика се оплаква, че започва да я боли врата.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна страна.
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по реда на новия КЗ.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
По делото не е спорно,наличието на
валидно застрахователно правоотношение- лек автомобил
марка Сеат, модел Ибиза, с peг. № С **** PC, при
управлението на който е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в ЗК
„Бул Инс” АД,
полица № BG/02/118000013912, валидна от 02.01.2018г. до 01.01.2019 г.,поради което съдът при,че това обстоятелство не
се нуждае от доказване.
По силата на сключения договор,застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговоронстта на застрахования за
причинените от него на трети лица неимуществени и имуществени вреди.Фактът на
тяхното настъпване,както и обстоятелството,че те са в резултат на покрит риск
по застраховката "Гражданска отговорност",съдът приема за безспорно
установени в производството чрез изслушаните:комплексна съдебно-медицинска
експертиза,съдебно-психологическа и показанията на разпитаните свидетели,на
които съдът дава вяра,доколкото не са в противоречие с останалите събрани по
делото доказателства.
С оглед събраните по делото доказателства,настоящият съдебен състав
приема,че презумпцията на чл.45 от ЗЗД не е оборена,като безспорно вина за
настъпилото произшествие има водачът на
лекия автомобил с рег.№С ****
РС-"СЕАТ",модел Ибиза,който е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП,чрез авариино спиране.
Установено е по делото,от приетото заключение на комплексната
съдебно-медицинска експертиза,че ищцата при настъпилото произшествие е получила
увреждания на здравето.
Установена е пряка причинна връзка между настъпилото на 23.02.2018 г. и
конкретно установените по делото увреждания на здравето на ищцата или съдът
приема за установени по делото всички елементи на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД.
При така изложеното съдът приема предявеният иск за основателен.
По отношение размера на предявеният иск:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципа на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение.Неимуществените вреди,макар да имат стойностен еквивалент,са в
сферата на субективните преживявания на пострадалия,затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания,е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди,като се съобразят характера и
тежестта на уврежданията,интензитетът,степента,продължителността на болките и
страданията,дали същите продължават или са приключили,както и икономическата
конюктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди,причинени от
застрахования водач на трети лица.Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължително застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно.Съгласно чл.492 т.1 от КЗ/ДВ,бр.101/2018 г.минималната застрахователна сума/лимит на отговорност/ е в
размер на 10 420 000 лв.за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт.Минималната работна заплата за страната считано от 01.01.2019 г. е в
размер на 560 лв.Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение,независимо от функционално обусловената отговорност
на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие.В този смисъл е константната и безпротиворечива практика на ВКС.
Съобразявайки се с изложените по-горе критерии и като съобрази вида и характера на получените
увреждания,интензитета на претърпените болки и страдания,неудобствата във връзка
с оздравителния процес,продължителността на същите,както и че дори към
настоящия момент все още ищцата има оплаквания свързани с последиците от получената
травма,установеното от съдебно-психологическата експертиза :остра стресова
реакция и посттравматично стресово разстройство,последното налично и към
настоящия момент,съдът приема,че за репариране на претърпените от ищцата болки
и страдания е достатъчна сума в размер на 50000 лева.Счита,че този размер
удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот,с оглед конкретните
обстоятелства по делото.
От ответника не бяха доказани възраженията му за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Съпричиняване ще е налице,когато със своето поведение, пострадалата,като
участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение,е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило,съпричиняване,по
смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД,е налице когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици,т.е когато приносът му в настъпване на увреждането
е конкретен ,независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,в
частност-в нарушение на закона за движение по пътищата и виновно.
Вещите лица от САТЕ и КСМА установяват,че в процесния случай,с оглед
механизма на ПТП е без значение обстоятелството дали ищцата е била с предпазен
колан или не,вероятно е била с такъв иначе уврежданията й ще са били повече.
Не е доказано и възражението на ответника ,че състоянието на ищцата се
дължи на неправилна и ненавременна медицинска помощ.
При така изложеното,съдът приема,че искът е доказан и по размер и следва да
бъде уважен изцяло.
По искането за присъждане на лихви за забава.
Като законна последица от основателността
на главния иск и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена
и законна лихва върху дължимото обезщетение.Съгласно разпоредбата на чл.84,ал.3
от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане.Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя,но
законна лихва в случая е дължима от по-късен момент,тъй като съгласно
разпоредбата на чл.497 от КЗ застрахователят изпада в забава от датата на уведомяването му и изтичане на
определения в кодекса срок по чл.496,ал.1 от КЗ на произнасяне на
застрахователя от датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение.
Относно претенцията за лихви за забава,съгласно чл.497 от КЗ,дължимостта на
същите е свързана с уведомяване на застрахователя и представяне на всичките
необходими документи от ищеца.В процесния случай ищецът е завел писмена
претенция вх.№ОК-482103/20.07.2018 г.пред застрахователното дружество по реда
на чл.380 от КЗ,като видно от приложеното по делото писмо НЩ-5499/08.08.2018
г.,за което няма данни кога е връчено на ищцата/ответникът е изискал да бъдат
представени допълнителни доказателства за установяване на основанието и размера
на обезщетението.Ищцата е изпълнила и задължението си по чл.380 ал.2 от КЗ-да
посочи банкова сметка ***,поради което тя не е в забава на основание чл.380
ал.3 от КЗ.
Ищцата е уведомила застрахователя с молба вх.№ОК527083 от 06.11.2018
г./стр.9 от делото/,че не й е разрешен достъп до съдържащите се в досъдебното
производство документи,като го е сезирала с искане на основание чл.107 от КЗ да
изиска допълнително необходимите документи.
По делото не се твърди и липсват
доказателства такива да са били изискани от застрахователят,поради което и
съдът намира,че лихвата върху дължимото обезщетение следва да се присъди от
датата на отказа-08.08.2018г.В останалата част претенцията за лихва считано от
датата на ПТП 23.02.2018 г.до 08.08.2018 г.като неоснователна и недоказана
следва да бъде отхвърлена.
По разноските
Ищцата е частично освободена от внасяне на такси и разноски по
делото,поради което внесените от нея суми-1000 лв. за държавна такса и 750 лв.
за депозити за вещи лица по допуснатите експертизи,следва да й бъдат присъдени.
Видно от представеното с исковата молба пълномощно,ищцата се представлява
от адв.С.С.Ч. безплатно по чл.38 ЗА/л.72 от д./При цена на иска
50000лв.,размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
2436 лв. с ДДС,съобразно нормата на чл.7,ал.2,т.4/нова-ДВ,бр.84 от 2016 г./от
Наредба №1:830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000лв. и върху тази сума
20%ДДС,доказателства за регистрация по ДДС са представени по делото,а не така
както е посочено в Списъка по чл.80 от ГПК-2796 лв.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Врачански окръжен съд сума в размер на 1 000 лв./съдът
отчита обстоятелството,че 1000лв. са внесени от ищцата/.
На основание изложеното ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,гр.София ,
бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.И.-И.,ЕГН**********,с
адрес: *** комплекс-1 2 вх.В,ет.5,ап.43 сумата 50000 лв./петдесет хиляди/ лева,обезщетение за неимуществени вреди,частичен иск от 100000 лв.за претърпените
болки и страдания от увреждането от ПТП станало на 23.02.2018 г.,ведно със законната лихва от датата на отказа-08.08.2018г. до окончателното изплащане на
обезщетението,като ОТХВЪРЛЯ в останалата част претенцията за лихва считано от
датата на ПТП 23.02.2018 г.до 08.08.2018 г. като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,гр.София ,
бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.И.-И.,ЕГН**********,с
адрес: *** сумата 1750 лв. разноски
в производството,включващи 1000 лв. държавна такса и 750 лв. разноски за вещи
лица.
По банкова сметка ***:***А.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,гр.София,бул.***,представлявано
от С.С.П. и К.Д.К.-изп.директори ДА
ЗАПЛАТИ на адв.С.Ч.,САК АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО"Ч.,П. И И.",БУЛСТАТ ***,със седалище и адрес на
управление: гр.София , ул.*** адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 2436 лв. с ДДС,определено по реда на
чл. 38 ЗА .
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК*** , гр.София ,
бул.***,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-изп.директори ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Врачански окръжен съд сума в размер на 1
000 лв.държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: