№ 145
гр. Варна , 16.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600227 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 12:15 часа се явиха:
Жалбоподател - подсъдим Т. В. ВЛ. , редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв.М.К. П. от АК – Разград, редовно упълномощена от
преди.
Адв.Р.Г. К. от АК – Разград, редовно призован, не се явява.
Жалбоподател – частен обвинител Ф. Г. Р. , редовно призована, не се
явява, представлява се от повереник адв.И.Д. Й. от АК – Шумен, редовно
упълномощен от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
АДВ.П.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.Й.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Й.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата, така както
е депозирана.
Както съм посочил във въззивната жалба ШОС е постановил присъда,
която смятаме за несправедлива, а наложеното наказание за определено леко.
Аргументите ни са в посока на това, че привилегирования състав, с който се
възприема, че подсъдимия е оказал помощ на пострадалия, всъщност е не
доказан, т.к. на практика не се събраха доказателства за фактически действия,
които да представляват оказване на помощ на пострадалия.
Твърди се, че имало вербално, т.е. с думи подсъдимия е давал указания
на пострадалия как да се държи, дали е добре и т.н., но аз не смятам, че това
съставлява оказване помощ на пострадалия по смисъла на закона.
Затова аз считам, че този привилегирован състав е приложен неправилно.
Считам също, че определения размер на наказанието една година
лишаване от свобода не е достатъчен за постигане на целите на наказанието.
В случая имаме смъртен резултат, имаме превишаване на разрешената
скорост значително, в този участък тя е била 60 км/ч, а съгласно възприетата
от първоинстанционния състав в присъдата му скорост тя е определена на 88
км/ч, което означава 22 км/ч повече от разрешената скорост.
Запознат съм подробно с аргументите на колегата към допълнението към
въззивната жалба, където защитата смята, че налице едно случайно деяние.
Искам да отбележа, че това ограничение на това място не е сложено
случайно, т.к. мястото е бензиностанция, а както е известно бензиностанции,
училища, участъци от пътя с търговски обекти и т.н. винаги изискват едно
повишено внимание при преминаването през този участък. В случая не само
не е имало повишено внимание, в случай е имало и превишаване на
разрешената скорост, което в никакъв случай не подкрепя аргументите за
настъпването на едно случайно деянието, както се твърди във въззивната
жалба.
По тази причина смятам, че първоинстанционната присъда е
несправедлива и Ви моля да уважите жалбата така, както съм я депозирал.
АДВ.П.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така депозираната
жалба с допълненията към нея, няма да излагам дословно пред Вас всички
аргументи.
Само ще маркирам пред Вас това, което им дава основание да считам, че
2
съдебния акт е неправилен и необоснован. Именно съдът не е обсъдил в
тяхната цялост заедно и поотделно събраните в хода на съдебното следствие
доказателства така както му вменява задължение НПК.
На първо място съдът не приема безспорно установеното, както с гласни
доказателства, така и с доказателствени средства, така и със заключенията на
САТЕ обстоятелства, че подсъдимия не е могъл да забележи своевременно
пешеходеца стоящ на пътното платно независимо с каква скорост се е
движил, дори и с разрешената от 60 км/ч, т.к. имайки възможност за пръв път
да го забележи той е бил вече на 3 м от него. Това обстоятелство, според
проф.Карапетков, не може да се промени независимо от положението на
тялото на пострадалия, независимо от това дали той е бил някъде в страни от
пътя, дали е бил клекнал, легнал, седнал, пълзящ, можел е да го забележи
едва когато е бил на 3 метра от него.
На следващо място вещите лица са категорични, както вече Ви обърнах
внимание, че и при 60 км/ч ударът е бил непредотвратим, щял е да настъпи с
различна скорост. Всички сме запознати с поне елементарните правила на
механиката и на физиката и ни е ясно, че при по-висока скорост на един
автомобил тялото се отхвърля на пострадалия, докато при по-ниска скорост
се бута фара на земята, т.е. щеше да последва едно прегазване, а не
отхвърляне и след това падане на земята. Но така или иначе такъв обществен
опасен резултат увреждащ пострадалия би настъпил. Вещите лица са
абсолютно категорични в това.
Не са обсъдени другите доказателства, които също се подкрепят от
вещите лица и които подкрепят казаното в обясненията на подзащитния ми,
че той не е възприел изобщо пострадалия на пътя. Дори и след удара той не е
знаел какво точно се е случило докато не се е срещнал със свидетеля
Ахмедов.
Не отговаря на истината обстоятелството, че в този участък на разклона
на кръстовището е имало и има бензиностанция. Въпросната бензиностанция
се намира на 150 м след това кръстовище в посока Разград и Русе.
Съдът по никакъв начин не е коментирал и не е обсъдили и нарушенията,
които са допуснати от частната обвинителка в качеството й на водач на МПС
участник в движението, които според нас няма как да бъде пренебрегнато, че
са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествието. Тя спряла
автомобила и го е оставила с работещи фарове в началото на пътя, в
насрещното за подзащитния ми платно, без да обозначи по някакъв начин, по-
точно така както закона я задължава с аварийни светлини, че това ППС не се
движи. От там насетне възникало задължение за подзащитния ми, което той е
изпълнил да продължи движението си на къси светлини.
На следващо място тя по никакъв начин не е изпълнила вменените, макар
и бланкетни по чл.5 ЗДвП задължения да осигури безопасността на пътниците
3
и на участниците в движението. Тя следвало да стори това особено
внимателно имайки се предвид, че лицето, което вози е с изключително
ограничен интелектуален и волеви капацитет, не може по никакъв начин да
разбира и да осъзнава околната действителност и съответно да прецизира
действията си спрямо нея. Още повече, че тя е била длъжна да се грижи за
това лице, защото е негова майка и негов настойник и попечител съответно.
Вещите лица, на следващо място, при изслушването им в съдебно
заседание посочиха, че такова произшествие не би настъпило от една страна
ако скоростта на подсъдимия е била технически съобразена с възможността
му да спре в рамките на осветеността на късите си светлини, която скорост я
определят на 58 км/ч и от друга страна ако пострадалия се е движил с една
непрекъсната, непроменена скорост и траектория.
По отношение на движението на пострадалия нямаме никакви данни.
Свидетеля Ахмедов сочи, че той е бягал първоначално и че се е скрил в
храстите и не се е виждал. По какъв начин той се е отзовал на мястото където
е ударен след като разклона, отбивката от който би следвало да се тръгне към
селото, ако се приемат показанията на майка му е 70-80 м по-назад спрямо
неговото движение не е ясно. Не е ясно и какво е било положението на тялото
му. Но не може и нищо не ни дава основание да приемем, че той щеше да се
движи със същата постоянна скорост и същото направление без да спира и без
да променя траекторията си. И това е така предвид заключението на СПЕ,
предвид показанията на лекуващия го толкова години лекар и предвид
другите писмени доказателства. Това е човек, който абсолютно не е можел да
оцени обективно обстановката, в която се е намирал, нямал е такъв
интелектуален капацитет.
Освен това е приемал терапия, която сама по себе си категорично
изключва той да бъде участник в движението, т.е. по никакъв начин не може
да се приеме за доказано и дори за логически житейски обосновано, че това
лице е щяло да продължи, че това лице не е спряло виждайки фарове насреща
си, което е една инстинктивна реакция, а такава реакция само той може да
има.
На следващо място в тази посока следва да се отбележи и
обстоятелството, че по принцип действително чл.20 изисква от водачите на
МПС да съобразят скоростта си с редица изброени в текста фактори, но
всички те, не на напразно казва законодателя следва да бъдат предвидими.
Изискването за управление на автомобила със скорост, която да позволява на
водача да спре в рамките на осветеността на късите си светлини не е
абсолютно. Това би означавало, че в ЗДвП щеше да бъде определено
дефинитивно, че във вечерните часове, при липса на видимост водачите
следва да се движат примерно с 50 км/ч на къси светлини и 70 км/ч на дълги
светлини. Такова изискване няма и не напразно е така.
4
В конкретния случай на това кръстовище не би могло да се очаква
наличието на пешеходец. Това кръстовище е на междуградски път, това
кръстовище е отдалечено от всякакви населени места, бензиностанцията и
заведението срещу нея се намират на около 150 м от него, т.е. на този участък
от пътя няма предвидими препятствия и опасности, с които подзащитния ми
би следвало да се съобрази за да има той скорост, която да му даде
възможност да спре в рамките на осветеността от късите си светлини. Това
обстоятелство, както и твърдението на вещите лица, че ако пострадалия е бил
спрял ударът е бил непредотвратим и с 58 км/ч, каквато според вещите лица е
технически е съобразената скорост, следва да бъде отчетено от Вас, защото по
никакъв начин не може да се приеме, че нарушенията по ЗДвП във връзка със
скоростта, с която се е движил подзащитния ми имат пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилия обществен резултат.
На последно място в тази насока следва да обсъдите и обстоятелството,
което е изключително от правно естество кога именно този пешеходец е
станал опасност на пътя и от кой момент подсъдимия е следвало да съобрази
скоростта си с тази опасност. Извън това, че вещите лица казват, че можел да
го забележи от 3 м следва да отчетете обстоятелството, че дори забелязвайки
го от такова разстояние подсъдимия вижда един пешеходец висок 2 м, явно
възрастен мъж, не става въпрос за дете, който стои на остров на платното. Той
не е на пътното платно, той е на остров, защрихован между двете платна,
където движението на автомобили не е разрешено и където би следвало и
което е правомерното поведение той да остане и да изчака преминаването на
автомобила, защото ЗДвП не вменява на водачите отговорност да се
съобразяват с неправомерно поведени или непредвидимо такова, каквото има
в случая.
Ето защо, аз Ви моля да приемете, че е налице случайно деяние по
смисъла на чб.15 от НК и извършените нарушения по отношение на скоростта
на движение от страна на подсъдимия не са в причинна връзка с настъпилия
обществено опасен резултат.
Само бих искала да вметна, че съдът по никакъв начин в мотивите си не
мотивира и не обяснява защо, при положение, че вещите лица приемат, че
удара е бил непредотвратим с 60 км/ч признава подзащитния ми за виновен в
нарушението на чл.21 от ЗДвП.
Поради изложеното Ви моля да отмените присъдата на Шуменски
окръжен съд и да признаете подзащитния ми за невиновен по повдигнатото
му обвинение.
ЖАЛБ.-ПОДС.В.: - Уважаеми Апелативни съдии, още с прочитането на
съобщението за този случай и по-специално изречението, че водач на Q7
премаза пешеходец ми беше ясно, че вината от журналисти и от полицаи ще
се търси от мен.
5
Аз искам да Ви заявя, че изключително много вярвам в българския съд и
българското правосъдие и нито един момент не съм се съмнявал в
експертните оценки докато не чух една реплика на един подготвен експерт,
участващ в доста дела, боравещ свободно с терминология, който се обърна
към нас снизходително, че всичко е математика.
Аз, макари отдавна, съм завършил математическа гимназия с отличен
успех, със златен медал и си позволих малко да се поровя в тия експертизи.
Защо Ви обръщам внимание на тези експертизи.
В първата експертиза се съдържат само в порядъка на две страници две
абсолютно изключващи се твърдения. На страница 10 от първата експертиза,
съдът разбира се прие втората експертиза, но е много важно да Ви обясня
защо тази грешка е толкова важна. На страница 10 пише съвсем ясно, че:
„При създалата се ситуация водачът не е имал техническа възможност да
предотврати удара с аварийно спиране и при трите варианта на скорост на
пешеходеца при движение с 60 км/ч.“
На страница 13, където вече са заключенията отново: „Водачът е имал
възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране само в случай, че се
е движил с ограничената за конкретното място 60 км/ч“. Тази грешка, в тази
експертиза е важна, защото същия човек, който е писал тази експертиза
участва и в събирането на първоначалните данни на местопроизшествието.
Елементарната ми логика е, че след като човек, който седи пред
компютъра относително спокойно в ситуация може да допусне такава грешка
кое дава право на българския съд да вярва, защото аз откровено не вярвам в
събраните десетки метри, отстояния до предмети и то събрани в полунощ,
извършени от един и същ човек. Тия данни в последствие разбрах, че върху
тях стъпва втората експертиза и от там както и се вижда има допусната
грешка. Скоростта, за която се твърди, че е 88 км/ч допускам, аз това го
изразих на делото пред съдиите, че може би неволно съм подвел експертите с
наличието на аварийно спиране каквото всъщност нямаше, т.к. няма
възприемане на опасност. Аз почти няма ден в който не мисля за това, но аз
определено мислех, че съм жертва на обир и ми хвърлят нещо за да ме спрат.
Но както и да е, в тази експертиза, първата експертиза използва един метод за
скоростта, той е метода на Апел. Същия метод се използва и във втората
експертиза, но там незнайно защо има едно единствено неизвестно и това е
разстоянието от мястото на удара до мястото на покой на тялото.
В първата експертиза това разстояние е 41,7 м, във втората експертиза
изведнъж това разстояние става 49.9 м за да се получи този резултат от 88
км/ч. Когато заместим истинската, нали според първата експертиза и според
данните и според скици и според всичко стойност на това разстояние от 41.7
метра ще видим, че скоростта на движението ми е 61 км/ч.
6
Наистина не мога да разбера как може да бъде допусната такава грешка.
Тези формули и тези данни са в делото.
Също така използват се 4 метода за доказване на тази скорост, единия
метод няма да го коментирам, той е компютърна симулация където директно
се въвежда 88 км/ч, за да се направи компютърната симулация. При
положение, че аз искам да ми се установи скоростта как може да използваш
компютърна симулация, където ти въвеждаш директно скоростта и
получаваш някакви резултати. Другите три метода пък са с използване на
едно и също неизвестно, с голяма тежест и това е именно разстоянието,
наречено разбира по три различни начина, но като число това е едно и също
49.4 м разстоянието от мястото на удара до тялото в покой, което това
разстояние не е истинското разстояние. От там идва и тази огромна заблуда.
Какво си мисля аз, при положение, след като те са разбрали, визирам
експертите, че скоростта няма да издържи, т.е., скоростта може да бъде
оборена тогава се отива на един друг момент, че видите ли тази скорост е
несъобразена.
И при несъобразената скорост също не можа да се докаже, всъщност
доказа се, че няма как да избегнеш контакт, но тогава контакта ще бъде пак
фатален за съжаление за Керим, защото колата ми тежи над 2 тона и половина
и едно прегазване би било фатално.
Това е по отношение на експертизите и аз като човек занимавал се някога
с математика мога да споделя, но не мога да не споделя и огромното си
огорчение от жалбата, която пусна семейството срещу мен, въпреки, че аз
получих осъдителна присъда. В няколко дена след този инцидент, когато вече
бях в състояние да говоря аз посетих селото на Керим, където има джамия,
посетих ходжата, човека ме покани на чай, аз нищо не говорех, аз само
слушах, но той ми каза, че е запознат със случая, знае, че нямам никаква вина,
без да съм го питал за нищо. Посетих селото със съпругата ми, тя пък беше
навънка с неговата съпруга, където тя я е уверила, че има смисъл, че майката
знаела за какво става въпрос и няма да търси никаква отговорност от нас. В
последствие разбирам с погнуса, че става въпрос за финансов интерес, но това
са неща, които аз за тях не мога да отговарям.
Единствено Ви моля да не ме вкарвате в роля и да нося вина за нещо,
което аз по никакъв начин не съм могъл да предотвратя, да възприема и да
реагирам. Експертите им е много лесно, те вменяват ролята на някакъв робот,
на някаква машина, но толкова метра ти си длъжен да възприемеш това, на
толкова метра ти трябва да направиш това, но както виждате тия данни не са
верни.
Относно реакцията ми след инцидента, въпреки огромния стрес, в който
попаднахме със съпругата ми, аз повтарям пак пред Вас, че успях да запазя
самообладание, първото, което направих е да се обадя на 112, второто, което
7
направих е да обезопася мястото на местопроизшествието, третото, което
направих е обадих се на най-подготвения си познат, служител в МВР, пътна
полиция, който да ме напътства в помощта, която да окажа на Керим, бяхме
двамата с майка му през това време. И не на последно място аз извиках
доктор, също служител на бърза помощ, който изпратихме в отделението да
види какво може да помогне.
Аз като човек, заставайки пред Вас, уважаеми Апелативни съдии, не знам
какво повече мога да направя.
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, жалбата на частните
обвинители смятам, че е неоснователна. Наложеното наказание е
справедливо, т.к. е налице съпричиняване и то в много голяма степен от
страна пострадалия.
Съдът с основание е приел, че е налице оказване на помощ от страна на
подсъдимия. Това, което казва той е възприето от съда като част от
фактическите положения, които имат значение за квалификацията на
деянието, така, че смятам, че жалбата на частните обвинители следва да бъде
оставена без уважение.
По отношение на това, което каза подсъдимия в своя защита няма да
взема отношение, т.к. той изложи свои съображения, все пак той не е
специалист в тази материя. Аз също съм завършил такава гимназия, по-скоро
такава паралелка с усилено изучаване на математика, но минаха много
години. Нещата не са толкова прости, колкото му се струват на него.
Например той така и не разбира до колкото видях защо се прави
компютърна симулация. Всъщност тя се прави именно за да се провери дали
скоростта е правилна, ако съвпадне механизма, който показва симулацията с
тази скорост с това, което е намерено по делото тогава тя скоростта е
определена правилно. Поне аз така ги разбирам нещата.
По отношение на това, което каза адв.П. съм съгласен само с това, че
действително е налице много сериозно съпричиняване за настъпилия
резултат, което предполага занижена отговорност на подсъдимия.
Останалите съображения по-скоро затъмняват казуса, който аз лично
намирам за много прост. От материалите по делото се вижда, че на 165 м от
ориентир 1 се намира знак В26, който ограничава скоростта на 60 км/ч. Ако
подсъдимия беше спазил този знак нямаше да има никакво ПТП. Той
влизайки в зоната на произшествието, вече движейки се със скорост около 25
м в секунда фактически в продължение на 6-7 секунди се е движил с с тази
превишена скорост. Ако не беше го направил нямаше да имаше никакво ПТП.
Ако се беше движил с нормалната си скорост, той щеше да има нормално
виждане и щеше своевременно да забележи пострадалия. Това е всичко, а
всичко останало само го затъмнява.
8
А това за бензиностанцията, което каза адв.П. не е вярно, защото тази
бензиностанция даже да се намира на тези стотина метра след разклона тя
определено е обект, който е осветен, допълнителната светлина от нея също би
обяснило възприемането на опасността за движение, ако подсъдимия беше
спазил правилата. Той ги е нарушил и макар, че неговата вина в случая
разбира е силно редуцирана и макар, че на него му струва, че може би в
морален аспект той е невинен, но ние търсим в крайна сметка дали той трябва
да отговаря физически и според прокуратурата той трябва да отговаря.
Поради изложеното моля да оставите без уважение жалбата.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.В.: – Искам да помоля уважаемия Апелативен съд да прекрати
това дело, т.к. всъщност това е една човешка трагедия, трагедия за
семейството на Керим, но това е трагедия и за моето семейство, за съпругата
ми, която преживя всичко с мен, моите синове, моите родители.
Няма да Ви занимавам какво ми коства това.
Единствено искам пак да Ви кажа, че аз се движа с ясното съзнание по
извънградски път, извън населено място, в тъмната част на деня, със скорост,
която смятам, че съм се движил 60 км/ч в този участък и по никакъв начин не
очаквайки да ми изскочи препятствие, а най-малкото пък човек в тъмни дрехи
и да се хвърли върху автомобила.
Моля да ми върнете вярата в българското правосъдие.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9