Решение по дело №1848/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1465
Дата: 30 октомври 2020 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20207040701848
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1465                      30.10.2020г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         ХІІІ-ти състав

На двадесет и втори октомври,                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Веселин Белев

Секретаря: И. Г.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1848 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Министерство на културата, гр.София, против решение № 81/07.08.2020г., постановено по НАХД № 95/2020г. по описа на Районен съд - Поморие, с което е отменено издаденото от заместник-министъра на културата наказателно постановление (НП) № 7335/15.04.2020г., с което на „Грани 7“ЕООД, за нарушение на чл.86, ал.1, т.3, вр. чл.72, т.2 от Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), на основание чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от ЗАПСП, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Касаторът счита, че съдът е изяснил фактическата обстановка, но е направил неправилен извод, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – „Грани 7“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Ахелой, ул.Русалка №11, чрез управителя си Г.З.З., представя писмено становище в което  изразява доволство от решението на районния съд и пледира за потвърждаването му. Пред съда чрез адвокат М.Д. от АК-София, поддържа това искане и претендира за присъждането на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Пледира същото да бъде оставено в сила, защото са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С обжалваното решение Районен съд - Поморие е отменил НП № 7335/15.04.2020г., с което на „Грани 7“ЕООД, за нарушение на чл.86, ал.1, т.3, вр. чл.72, т.2 от ЗАПСП, на основание чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от същия закон е наложена имуществена санкция от 2000 лева. Санкцията на дружеството е за това, че на 19.08.2019г. в стопанисван от него търговски обект – бистро „Корнер“ в гр.Ахелой, ул.Русалка №11, е използвало чрез публично изпълнение за запис, звукозаписа: Julien Doré - Porto-Vecchio, с носител на продуцентските права SONY, чрез лицензианта си за България – „Вирджиния Рекърдс“ЕООД, член на ПРОФОН, без необходимото съгласие на носителите на продецунтските права или представляващата ги организация за колективно управление на права ПРОФОН, в нарушение на горецитираните разпоредби от ЗАПСП. На следващия ден след проверката, „Грани 7“ЕООД е сключило с ПРОФОН договор за публично изпълнение по отношение на звукозаписи в търговския обект. За допуснатото нарушение на 25.10.2019г. срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушения (АУАН), а впоследствие на 15.04.2020г. било издадено и процесното НП. Административно-наказващият орган посочил в постановлението си, че сключването впоследствие на договора със съответната организация за колективно управление на права не санира допуснатото нарушение, защото към момента на проверката „Грани 7“ЕООД не е имало уредени права да използва съответния звукозапис.

За да постанови решението си съдът е намерил, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. По съществото на спора е преценено, че санкционираното дружество е допуснало нарушението, но са налице обстоятелства, които дават основание същото да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъл на чл.28 от ЗАНН – не е установено дружеството да е санкционирано или спрямо него да прилаган чл.28 от ЗАНН за друго нарушение на ЗАПСП, предприело е незабавни действия по уреждане на съответните сродни права със сключването на договора от 20.08.2019г. и заплащане на възнаграждение по него. При наличието на тези смекчаващи обстоятелства и заради липсата не отегчаващи такива е счетено, че случаят е маловажен и на това основание районният съд е отменил оспореното наказателно постановление.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията касатора са основателни.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на районния съд, че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Преценката за маловажност на административното нарушение, включва в себе си обективните и субективни признаци, обхванати от разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, приложима на основание чл.11 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, маловажен случай е този, при който осъщественото нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от характера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства трябва да обуслови във всеки конкретен случай по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.

Наведените от районния съд обстоятелства за приложението на чл.28 от ЗАНН – липсата на данни за друго нарушение то ЗАПСП и сключването на договор за уреждане на правата след нарушението имат значение за индивидуализация на наказанието. Поради това правилно то е било определено от наказващия орган в размер на минимума предвиден в закона. Те обаче не са от такова естество, че да определят по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗАПСП, са обусловени от целта на закона, свързана със защита на конкретни права под особена закрила и под особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на защитените блага, като косвен признак е тежестта и обременителността на предвидената санкция. В случая тя е със значителни размери – глоба или имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева. Защитата на изобретателските, авторските и сродните на тях права, е и конституционно закрепено с разпоредбите на чл.54, ал.3 от Конституцията на Република България и от това личи намерението на законодателя за необходимостта от тяхното опазване от посегателства. Ето защо при тази засилена защита, преценката за маловажност, извършена от районния съд е необоснована. Следва да се има предвид също, че процесното нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на защита в сравнение с други нарушения от същия вид, което е още един извод за липсата на основания то да бъде квалифицирано като маловажно.

С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение, като постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде разгледано и решено по същество, като се потвърди наказателното постановление, тъй като при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на оспореното наказателно постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Безспорно е установено допуснатото от „Грани 7“ЕООД нарушение. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наложеното наказание правилно е индивидуализирано в рамките на законоустановения минимален размер. Това налага потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 81/07.08.2020г., постановено по НАХД № 95/2020г. по описа на Районен съд - Поморие

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 7335/15.04.2020г. издадено от заместник-министъра на културата, с което на „Грани 7“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Ахелой, ул.Русалка №11, за нарушение на чл.86, ал.1, т.3, вр. чл.72, т.2 от ЗАПСП, на основание чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от ЗАПСП, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

 

                           2.