№ 1288
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501295 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на ответника ЗД
„Евроинс“ АД срещу Решение № 260000/12.01.2022г. по т.д.№ 37/20 по описа
на Окръжен съд - Враца, в частта, в която е уважен предявения иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и е осъден
ответника да заплати на ищеца Ц. Б. Г. обезщетение за неимуществени вреди
над размера от 100 000 лв. до 250 00лв.; обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 4 428,80лв., както и по отношение на
началната дата от която е присъдена законната лихва за забава върху
присъдените обезщетения.
Счита решенето в тази му част за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, досежно формираните от съд правни изводи относно
справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в общ размер от 350 000лв., както и по отношение на
присъдените имуществени вреди в размер на 4 428,80лв. Счита, че
обезщетението не кореспондира с принципа на справедливост. Твърди, че
съдът не е изложил мотиви защо приема този размер на обезщетението, като
1
не е изследвал относимите обстоятелства и не е взел предвид относимите
критерии при определяне на обезщетението и не е изложил мотиви по какъв
начин правният му извод за крайния размер на обезщетението се явява
адекватен и обоснован. Счита,че то надвишава значително обезщетението
определяно в аналогични случаи и не е съобразено със съдебната практика по
аналогични дела, като това води не до репариране на вредите, а до
неоснователно обогатяване.
Счита, че при определеното обезщетение за имуществени вреди
формално са изброени приложените документи- фактури и касови бонове,
като не е взето предвид, че част от тях са издадени на трети лица. Липсвала
доказана причинно-следствена връзка с увреждането и лечението на ищеца.
Счита, че разходите за избор на екип за лечение са направени по избор на
ищеца.
Счита, че лихвата за забава следва да се присъди от 27.06.2019г. –
датата на второто уведомително писмо от застрахователя.
Моли за отмяна на решението на ВрОС в обжалваната част над
100 000лв. до 250 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и в частта за
имуществените вреди, датата на лихвата за забава, като отхвърли исковете в
тази част и присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна не е депозирала в срок отговор по жалбата.
В откритото с.з. жалбоподателят, редовно призован се не се
представлява. С писмено становище поддържа същата, като твърди, че след
постановяване на първоинстнационното решение е превел сумата от
100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди на ищеца за което представя
документ за банков превод от 21.02.2022г. Представя списък на разноските.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. М.
оспорва жалбата. Претендира разноски за тази инстанция по чл. 38 от ЗА,
представя списък.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
Производството по т.д.№ 37/20 по описа на ВрОС е образувано по
исковата молба на Ц. Б. Г. срещу ЗД „Евроинс“ АД, с която се иска да бъде
2
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 254 428.80 лева, от които
сума в размер на 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени и
търпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на ПТП от 12.08.2018г., както и сума в размер на 4 428.80 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи е в заплатени разходи за лечението, в резултат на ПТП от
12.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2019г.
до окончателното й изплащане. В исковата молба са изложени твърдения
относно механизма на настъпването на ПТП, както и подробно са изброени
вида и характера на вредите, претърпени от ищеца.
В писмения отговор ответникът е оспорил иска, като счита същия за
недоказан по основание и размер. Признал е само наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и водача на лекия автомобил, за
който се твърди че е виновен за произшествието. Счита, че останалите
обстоятелства остават недоказани.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия , като се твърди, че той не е използвал предпазен колан и това
е довело до свободно движение на тялото му и съприкосновение е вътрешния
интериор на купето на МПС, в което се е намирал.
От събраните доказателства ВрОС е неправил следните изводи от
фактическо естество, които се споделят и от настоящата инстанция:
С влязла в сила Присъда № 24/16.10.2019г., постановена по НОХД №
290/2019г. по описа на Окръжен съд – Враца подсъдимия С. И. Р. е признат
за виновен в това, че на 12.08.2018г. около 14,30 ч., в землището на с.
Добролево, обл. Враца, управлявайки лек автомобил "Тойота Корола" с
регистрационен номер ***, негова собственост, е нарушил правилата за
движение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП вр. чл. 88, ал. 1, т. 2 от ППЗДвП - като
водач на МПС е предприел маневра изпреварване, като е навлязъл в лентата
за насрещно движение и е създал опасност за МПС - лек автомобил "Хюндай
Соната" с peг. № ***, управляван от А. Ц. П., движещо се по нея, като не е
осигурил свободен път на достатъчно разстояние за изпреварване, и по
непредпазливост е причинил пътно транспортно произшествие, в резултат на
което е настъпила смъртта на повече от едно лице: А. Ц. П., на 55 г. , и Г. Ц.
Р., на 56 г., намираща се по време на ПТП на предна дясна седалка в лек
автомобил "Тойота Корола" и в резултат на което е причинил на Ц. Б. Г.,
намиращ се по време на ПТП на предна дясна седалка в лек автомобил
"Хюндай Соната", комплексна средна телесна повреда (5 средни телесни
3
повреди), изразяващи се в коремна травма, изразяваща се в разкъсване на
гънкочревни бримки, опоръка на червата и голямото було с кръвоизлив в
коремната кухина, минимална лезия на далака, некроза на част от тънките
черва, което му е причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота, счупване на 2-ра и 4-та предкиткови кости на лявата ръка, което му е
причинило трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за срок
повече от 1 месец, хеморагичен шок, което увреждане му е причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота, двуглезенно счупване
на дясната глезенна става, което му е причинило трайно затруднение на
движенията на долния десен крайник за срок повече от 1 месец, и счупване на
телата на 3-ти и 5- ти поясни прешлени, които увреждания са му причинили
трайно затруднение на движението на снагата за срок повече от 1
месец, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал.3, б."б", предл. 1, вр.
чл. 342, ал. 1 вр. чл.54 вр. чл.58а, ал.1 НК е осъден на три години "лишаване
от свобода". На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на
наложеното наказание за срок от пет години, считано от влизане на присъдата
в законна сила.На основание чл.343г НК подсъдимият е лишен от право да
управлява МПС за срок от 5 години.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно това дали
то е извършено, от кого и виновно ли е извършено.
Не се спори между страните, че по отношение на л.а. марка "Тойота"
към момента на ПТП е имало сключена валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответното
дружество по в полица № BG/07/118001220505, със срок на действие от
23.04.2018г. до 22.04.2019г.
Във връзка с причинените на ищеца увреждания в резултат на ПТП е
назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от лекар със
специалност гастроентерология, който в заключението си посочва, че липсват
данни за установени гастроентерологични заболявания при ищеца преди
ПТП. Механизмът на описаното ПТП е довел до травматични увреждания,
които са били животозастрашаващи. Наложително е било извършването на
спешна оперативна интервенция, която да овладее тежките травматични
поражения вследствие на произшествието.
4
При ищеца е била налице трудна адаптация на гастроинтестиналния
тракт към ятрогенно създадената структура (чревна анастомоза) след
операцията. Развитието на бридове (сраствания) е патогенетичният
механизъм на описаните оплаквания на ищеца. Обострянето на състоянието,
което може да се наблюдава през различни периоди е чревна непроходимост.
Такава чревна непроходимост била описана в епикризата от болнично
лечение през 2021г. и това е сигурен маркер, че оплакванията се дължат на
тази относителна чревна непроходимост, която се развива от кумулирането на
повече от един фактор. Според експерта, пораженията на храносмилателната
система които са описани са със сходна характеристика при всички пациенти
преживели травматично увреждане, което е довело до необходимост от
извършване на такава оперативна интервенция. Резекцията на тънко черво
води до забавен пасаж през храносмилателния тракт, опасност от чревна
непроходимост, смутено усвояване на хранителни вещества, витамини и
микроелементи. Според вещото лице, при ищеца се очаква трайно наличие на
оплаквания като: гадене и повръщане; метеоризъм и затруднено отделяне на
газове; болка и спазми в коремната област; нарушена дефекация. Нови
оперативни интервенции с планов характер не са желателни, тъй като
вероятността за образуване на нови сраствания се покачва с всяка оперативна
интервенция, което потенциално може да влоши състоянието на ищеца. С
голяма вероятност може да се прогнозира, че същият ще има нужда от
терапия по време на очакваните обостряния, вероятно е да се наложи
болнично лечение.
Последиците от травмата и последващата оперативна интервенция са с
траен характер. Според експерта при такива пациенти остават десетилетия с
изразени оплаквания и се налага спазване на специфичен режим на хранене и
прием на различни медикаменти, които стимулират перисталтиката или имат
спазмолитичен ефект. Срастванията при ищеца могат да доведат до
животозастрашаващото състояние на илеус, което може да настъпи във всеки
едни момент.
От заключението на комплексната експертиза се установява, че имайки
предвид описаните увреждания на Ц. Б. Г. , то същия към момента на
станалото ПТП е бил с поставен предпазен колан. Липсата на същия би
довела до по-тежки увреждания включително и на други части по тялото.
Наличието на кръвопропиване на мускулите на предната коремна стена, както
5
и липсата на увреждания в областта на главата и предната повърхност на
гръдния кош означава, според вещите лица, че към момента на станалото
ПТП ищецът е бил с поставен колан.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид . П. Ц.
П., от който се установява, че когато е отишла в болницата след инцидента са
й казали, че синът й е в операционната и е бил в кома, когато са го закарали в
операционната зала и никой не може да каже какво ще се случи, защото
състоянието му е много тежко. Лекуващият лекар и е казал, че е направил
резекция, увредени са били белия дроб, изрязана е част от черния дроб,
увредени са далак, слезка, изрязал е част от стомаха, има три импланта в него,
натрошени крайници е имал и има фрактура от 2-ри до 5-ти прешлен на
гръбнака. В три часа през нощта отново са извикали екип за поредна
операция, защото е направил излив и до 8.30 часа сутринта лекарят е бил в
операционната със сина й. До 28-ми август синът й е бил в Интензивното
отделение без надежда, че ще остане жив, в медикаментозна кома. След това
лекарите са казали, че корема му е бил отворен и ще го оставят така, за да
видят как ще се възстановява и е бил в реанимация един месец.
Тази свидетелка се е грижила основно за ищеца, след изписването от
болница, тъй като той не е могъл да става и до днес неможе да се храни с
повече от 200 грама на ден, защото червата му са изрязани и няма стомах. Бил
е повече от една година на памперси. Във Военна болница му е направена
нова операция на ръката и на крака. Ръката му е била в тежко състояние, както
и корема - имал болки в корема и гръбнака. Претърпял поредната операция на
ръката, няколко пъти докато я съживят, операция на крака, за да извадят още
стъкла от крака и лекарите са искали да ампутират крака му, защото се е бил
възпалил, а на снимка не се виждали стъклата. Според свидетелката, му
предстоят поредните операции на крака, за да му махат импланти и да му
слагат нови, тъй като костта е зараснала неправилно и не може да движи
крака от коляното надолу. Предстои и операция на корема отново, защото
трябва да изрежат пак част от червата, за да се изреже мускула на корема, за
да се сложи още един имплант и да се намести мускулатурата на корема.
Операция на гръбнака не е правена, защото нито един неврохирург не се
съгласява да направи тази операция, а синът й е бил неподвижен, а лекарите
са препоръчали да лежи една година неподвижен и със специална ортеза,
6
която придържа корема и гръбнака. Не можел да извършва тежък физически
труд и преди е бил жизнен, имал е фирма, която се е занимавала с
електроинсталации и видеонаблюдение, но сега нищо не може да прави.
Изпитвал страх някой да го вози или да кара. Имал нужда от психологическа
помощ и такава му била оказвана, за да се справи с психическите последици
от случилото се. До настоящия момент носел корсет, който свалял понякога,
защото му пречил при дишането.
По делото са представени фактури за лечението на ищеца за закупуване
на медицински материали, болничен престой, избор на екип и транспортиране
на ищеца в друга болница на обща стойност 4 428,80лв.
Искът за обезщетение за причинените имуществени вреди е доказан по
основание и размер. Извършените разходи са в пряко-причинно следствена
връзка с увреждането и с отстраняването на последиците от него.
Независимо, че титуляр на една от фактурите е майката на ищеца то същата е
за транспортирането на му в друга болници очевидно не е мога да бъде
заплатена от самия него. Възражението на жалбоподателя, че част от
фактурите са издадени на дружество „Цел-М“ ООД е неоснователно, тъй като
в същите е посочено името на ищеца, като МОЛ, а предмет на същите са
остеосинтезен материал, абдоминален сет за вакуумна аспирация на рани и
сет за вакуумна аспирация на рани – малък, които безспорно са свързани с
неговото лечение, а са доставени и на 16 и 22.08.2018г., което съвпада по
време с лечението му в болницата. Избора на медицински екип за лечението
му също е пряко и непосредствено свързан с преодоляване на последиците от
увреждането и сумата за тази услуга следва да се възмезди.
При тези фактически констатации по отношение на предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди, съдът е приел че справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищеца е в
размер на обща 350 000лв. и е уважил иска в пълния предявен размер от
250 000 лв., тъй като сумата 100 000лв. обезщетение е заплатена на ищеца
преди завеждането не делото. При определяне размер на дължимото
обезщетение са взети предвид вида, броя и характера на причинените
увреждания на ищеца. Като изключителност на вредите правилно е прието
обстоятелството, че след получаването на уврежданията състоянието на
ищеца е било преценено като животозастрашаващо. За да бъдат преодолени
7
уврежданията се е наложило да му бъдат извършени поредица от операции,
като се е наложило изрязването на част от тънките черва и стомаха. Това е
довело както до усложнения при функционирането на стомашно-чревния
тракт на ищеца, така и до последващи усложнения, като сраствания и според
вещото лице висока степен на риск при бъдещи евентуални операции.
Последиците имат траен характер, който не само не може да бъде преодолян с
времето, но според вещото лице ще доведе и до последващи усложнения и
дори с голяма степен на вероятност до животозастрашаващо състояние на
ищеца.
Вещото лице, изслушано в с.з. на 21.12.2021г. дава заключение, че
травмата на корема изпълва медико-биологичния признак на постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, като това състояние ще
продължи до края на живота на увредения.
На ищеца предстоят няколко сигурни операции за травмата на крака.
Видно от представеното ЕР на ТЕЛК работоспособността на ищеца е
била временно загубена за периода до 10.12.2018г.
Последиците от получените от ищеца травми са много сериозни и не
могат да бъдат преодолени през целия му живот. Той ще продължи да
изпитва затруднения, болки и неудобства без изгледи това състояние да бъде
преодоляно. В резултата на претърпените интервенции ищецът следва да
ограничи последващи оперативни намеси, тъй като всяка от тях ще влошава
състоянието му и ще бъде потенциално опасна за него.
Като последица от увреждането е и причинената психическа травма на
ищеца, който продължава да се страхува да пътува в кола, както и е принуден
да организира живота си по нов начин, съобразно последиците от травмите и
да смени работата си, тъй като не е вече в състояние да работи предишната си
работа.
Във въззивната жалба е изложено оплакване, че определеното
обезщетение е прекомерно и противоречи на принципа на справедливост, тъй
като е налице изключителност на вредите в настоящия случай. Подлежащите
на обезщетяване вреди са както тези които ищецът е претърпял и тези които
ще търпи, които са установени по безспорен начин от заключението на
вещото лице. Претърпените вреди непосредствено след увреждането са били
изключително тежки – множество операции, кома, застрашаване на живота на
8
пострадалия, дълъг възстановителен период – близо година през който той не
е можел да се обслужва сам и е бил изключително зависим от грижите на
други хора. Опасност от ампутиране на крака. Задължително обездвижване за
срок от около година със специална ортеза за придържане на гръбнака и
корема. Поставяне на импланти в коремната кухина.
Установи се, че те ще ограничат нормалния начин на целия живот на
ищеца, който е човек в активна възраст, същите ще му създават ежедневни
трудности и дискомфорт. Той няма да може да се храни освен с по 200гр.
храна на хранене, ще изпитва непрекъснат дискомфорт, затруднения с
храносмилането, усвояването на хранителните вещества, дефекацията. В
резултат на извършените операции на ищеца в момента той е в състояние,
което във всеки момент може да прерастне в животозастрашаващо и не е
препоръчително да се подлага на последващи операции, макар че те са му
необхадими.
Оплакването, че определеното обезщетение не е съобразено с
обезщетенията обичайно определяни от съдебната практика също е
неоснователно. При изключителност на вредите и наличие на последици,
които ще продължат през целия живот на увредения, съдилищата са
присъждали обезщетения в размер, който да компенсира вредите, които ще
бъдат търпени до края на живота на увредения в по-високи размери.
С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира, че
определеното обезщетение на общ размер от 350 000лв. за неимуществени
вреди е съобразено с принципа на справедливост и адекватно на
претърпените вреди, като пряка и непосредствена последица от увреждането.
По тези съображения следва да бъде потвърдено решението в обжалваната
част за сумата 100 000лв. неимуществени вреди и в частта за присъдените
имуществени вреди.
Решението е обжалвано и в частта, в която е присъдена законна лихва за
забава върху обезщетението, считано от 12.04.2019г., като се твърди, че
претенцията за обезщетение е отправена до застрахователя на 27.03.2019г. и
най-рано лихвата за забава следва да бъде присъдена от 27.06.2019г. – датата
на второто уведомително писмо на застрахователя. Възражението е
неоснователно. Лихвата за забава е присъдена от датата от която е
претендирана в исковата молба. Ответникът, в качеството си на
9
застраховател, дължи обезщетение независимо, че за периода от предявяване
на застрахователната претенция (което има характер на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие) до дата на
която е следвало да се произнесе, застрахователят не е в забава по чл. 497, ал.
1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната
сума.
При този изход на производството на въззиваемата страна по принцип
се дължат направените разноски за настоящата инстанция. Тъй като на
страната е оказана безплатна адвокатска правна помощ за процесуално
представителство пред тази инстанция на адв. М. М. следва на основание чл.
38 ал. 2 от ЗА да се присъди възнаграждение в минимален размер по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – сумата
4 069лв.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000/12.01.2022г. по т.д.№ 37/20 по
описа на Окръжен съд - Враца, в частта, в която е уважен предявения иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и е осъден
ответника да заплати на ищеца Ц. Б. Г. обезщетение за неимуществени вреди
над размера от 100 000 лв. до 250 00лв.; обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 4 428,80лв., както и по отношение на
началната дата от която е присъдена законната лихва за забава върху
присъдените обезщетения.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“АД ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на адвокат
М. М. М. от гр. ***, ул.“***“ № ***, ет. *** ап. *** на основание чл. 38 ал.2
от ЗА възнаграждение в размер на 4 069 лв. (четири хиляди ш шестдесет и
10
девет лева).
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11