РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Белоградчик, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200255 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Г. В. от с. Г.Л., обл. В., с ЕГН **********,
срещу НП № 754/15.09.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което са
му наложени две наказания „глоба” в размер на по 500,00 лв., на основание
чл.266 ал.1 от ЗГ и двете, за извършени нарушения съответно: по чл.104 ал.1
т.5 от ЗГ и по чл.108 ал.1 т.2 от ЗГ.
Жалбата на Н. В., депозирана чрез адвокат, е бланкетна, но в с. з.
процесуален представител на жалбоподателя, излага доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му,
поради разминаване във фактическата обстановка, излагана в АУАН и НП, от
една страна и твърденията на актосъставителя в с. з. - от друга, също - липса
на доказателства за авторство на деянието, недоказаност и неправилно
формиране количеството дървесина, предмет на нарушението. Претендират
се разноски - адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален
1
представител в с. з., който оспорва жалбата и изразява становище за
доказаност на извършеното нарушение, законосъобразност на АУАН и НП и
за основания за потвърждаване на издаденото НП. Прави също така
възражение за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение,
заплатено от жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 03.08.2023 г. служители на РДГ-Берковица – горски инспектори Д.
В. и И.И., и ст. експерт Ал. П., придружени от М. М. – лесничей в община Ч.,
следвало да извършат проверки в горските територии, собственост на самата
Община Ч.. Така, в посочения ден, те посетили землището на с. Д.Л., общ. Ч.,
обл. В.. В посоченото землище, имало имот, за който било издадено
Позволително за сеч № 0727802/27.06.2023 г. С него се разрешавала сеч на
179 пл. куб. м. дървесина, в отдел 92 „с“, землище на с. Д. л., ОГТ, в полза на
конкретно ЮЛ – „ЕКО ЛЕС“ ЕООД, а то самото било с вписан получател Ив.
К. – лицензиран лесовъд. С друго позволително за сеч - № 0727781 също от
26.06.23 г., се разрешавал добива на дървесина от същото землище, но отдел
92 „г“ в количество 145 пр. куб. м., от същото ЮЛ , и отново с записан
получател на документа – К.. Когато обходили територията на тези две
сечища обаче, визирани в цитираните позволителни за сеч, проверяващите
установили, че в двете имало отрязани малко дървета, доста по-малко от
позволените с разрешенията за добив. Тогава извършили проверка на
превозните билети, издавани за транспорта на добитата от двете сечища
дървесина. Така установили, че билетите били издадени от самия М. М., с
място на издаване – временен склад към сечищата. От двете сечища ,
съгласно издадените превозни билети били извозени общо 178 пл. куб. м.
дървесина, но реално отсечените дървета в сечищата били с количество от
общо 153 куб. м.
Същевременно в имот, намиращ се в отдел 92 „х“, съседен на отдел 92
„с“ и „г“, имало нерегламентирана сеч – на немаркирани дървета от вида
„бук“, и без да е издавано позволително за сеч за този отдел.
Проверяващите си направили извода, че разликата от 25 пл. куб. м.
дървесина „бук“, измежду добитата реално в отделите 92 „с“ и „г“, и
2
транспортираната по превозни билети от сечищата в тези два отдела, се
формира от незаконно отсечените, немаркирани дървена от близкия отдел 92
„х“. Затова и провели разговор с Ив. К. и М. М., които ги информирали, кои
са секачите, работещи за ЮЛ, на което са издадени позволителните за сеч,
сочени по-горе / „ЕКО ЛЕС“ ЕООД /, като едно от тях бил жалбоподателят Н.
В..
В присъствието на другите представители на РДГ-Берковица и лесничея
на общината М. М., св. Д. В. съставил Констативни протоколи № 147037 и №
147038/04.08.23г. с подробно описание на установеното в сечищата и
съседния им отдел – 92 „х“, както и по превозните билети, вписал
разпореждане за издирване извършителите на незаконната сеч, с оглед
съставяне на АУАН по ЗГ, като и съставяне на такъв акт на Ив. К. – за не
упражнен контрол при извършване на сечта.
След което, служителите на РДГ-Берковица си изяснили броя и
самоличността на секачите, работещи за „ЕКО ЛЕС“ ЕООД – пет човека. При
среща с тях, разбрали, че те най-вероятно не са се съобразявали с границите
на сечищата, и са си позволили да режат дървета, без да са маркирани,
независимо дали попадат в тези сечища. Самите секачи пък, дали идеята
количеството нерегламентирано добита дървесина – общо 25 пл. куб. м., да се
раздели по равно и да се напишат актове на всеки, за по равно количество
добив.
Така свид. Д. В. – съставил АУАН по ЗГ на всички осигурени им лица –
като секачи. Конкретно на 11.08.2023 г. , на Н. Г. В. бил оформен АУАН №
754/2023 г. за извършени нарушения по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ и по чл.108 ал.1
т.2 от ЗГ – отсичане, на 5 пл. куб. м. дърва от вида бук, без да са маркирани с
КГМ и без позволително за сеч. Като място на извършване на нарушението
бил посочен: отдел 92 “х”, ДГС-Миджур, землище на с. Д.Л., ОГТ – община
Ч.. Нарушението било определено за осъществено в период от време –
30.06.23 г. – 03.08.23 г. – момента на действие на позволителното за сеч, като
начало, и деня на проверката от служителите на РДГ-Берковица – като крайна
дата, като в деня на самата проверка – 03.08.23 г. не се провеждала сеч. В акта
било отразено, че е съставен въз основа на констативни протоколи № 147037
и № 147038, както и въз основа на сортиментна ведомост, в присъствието на
свидетел – Ив. К., такъв на съставяне на акта. Актът бил подписан от
3
нарушителя, връчено му било копие, а в него той не отразил възражение .
На 15.09.2023 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП №
754/2023 г. на Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати някои
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната
на атакуваното наказателно постановление.
По съществото на казуса, на първо място, съдът не намира за безспорно
установени вина и авторство на деянието на Н. Г. В., приписвано му с акта и
НП. Свидетелят по делото – той и актосъставител, заяви, че в провереното от
тях сечище, не имало лица, които да са осъществявали сеч на дървета към
момента на проверката, но няколко лица са му заявени – съобщени от М. М.,
лесничея към общината и Ив. К.. И двамата обаче, също няма данни да са
видели, именно тези няколко лица да са отрязали немаркираните дървета от
имота без позволително за сеч, но по думите на свид. В. – М. и К., просто
знаели, че това са секачите, работещи за ЮЛ „ЕКО ЛЕС“ ООД, което имало
позволително за сеч в съседен имот. Така и самоличността на лицата,
работили за „ЕКО ЛЕС“ ООД не е била изяснена своевременно – в деня на
проверката на 03.08.23 г., а след това. И след като на св. В. били осигурени
физически и няколко лица, за които му било заявило, че това са били
търсените от 03.08.23 г.– секачи в имота, той преценил, че на тях следва да
бъдат съставени АУАН, вкл. и на Н. В.. Последният, според свидетеля -
актосъставител не е оспорил авторството на деянието, като признал при
подписване на акта , че е рязал „дърва в гората“. Според съда, приетата от
актосъставителя фактическа обстановка не е формирана по надлежния,
законов ред, а изградена на предположения и по този начин се внася
достатъчно съмнение в автора на провинението, вменено на Н. В.. Д. В. е
приел за несъмнени фактите, излагани му от други лица – М. М. и Ив. К., а
именно, че В. е бил нает от ЮЛ, получило позволително за сеч, да сече
маркираните дървета в имот, попадащ в отдел 92 „с“ в землището на с. Д.Л.,
общ. Ч., и поради това е сякъл и в друг, близък имот, немаркирани дървета.
4
Не е налице обаче, според съда, безспорно доказателство, че именно В. в
целия период на деянието – от 30.06.2023 г. до 03.08.23 г., е сякъл дърва,
немаркирани с КГМ, в сечището, съседно на това, за което има позволително
за сеч с № 0727802/27.69.2023 г. Никой реално не е видял именно
жалбоподателят, в този период от време да се намира в горските имоти,
собственост на община Ч., землище на с. Д.Л.. Встрани от казуса остава
въпроса кой е следвало да бъде и защо не е, ако неистина не е бил уведомен за
издаденото позволително са сеч в отдел 92 „с“, за реалното отпочване на
сечта в този отдел и присъствието на място, докато трае сечта, с оглед
контролирането й – в частност работниците – секачи. Защото иначе безспорно
установено е, че такава - нерегламентирана сеч, в отдел 92 „х“ от ГФ,
землище на с. Д.Л., е осъществена – но кога и от кого – не е доказано по
никакъв начин.
Съдът се съгласява и с аргумента на представителя на жалбоподателя,
относно количеството дървесина – начин на определянето й, приписано на В.
, като нерегламентирано отсечено.
В хода на съдебното следствие се изнесоха пред съда факти, респ. и той
прие за установена такава фактическа обстановка – за незаконна / в насока без
маркиране на дърветата с КГМ и без надлежно разрешение – позволително за
сеч/ сеч на дървета, общо 25 пл. куб. м. / съгласно КП № 147037 и 147038 /,
от вида „бук“, които са изрязани в отдел 92 „х“ от ОГФ в землището на с.
Д.Л., общ. Ч., според проверяващите органи от няколко лица, едно от които
според актосъставителя и АНО – бил жалбоподателят Н. В.. Наказателната
отговорност, вкл. и админ. нак. такава, е лична – всеки следва да понесе
санкция за своето, виновно, противоправно поведение, при безспорно
доказване на такова поведение - с надлежните доказателства и чрез
определените от закона средства за събирането им. От една страна няма
никакви доказателства, че Н. Г. В. е присъствал в целия период от време
„30.06.23 г. – 03.08.23 г., в сечището в отдел 92 „с“, като е излязъл извън
границите му – а именно , навлизайки и в отдел 92 „х“, че е осъществявал
такава сеч – на немаркирани дървета, и че ако и да е бил там – е имал
предварителната уговорка /сговор/ с останалите секачи – какви /кои –
немаркираните/ и колко дървета ще отсекат. Ако би имало такава уговорка, и
бе доказана – то съгласно правилата на наказателното производство би могло
5
всеки от секачите да бъде подведен под отговорност за нерегламентирания
добив на 25 пл. куб. м. дървесина общо, при условията на съучастие –
съизвършителство / съгл. чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.20-22 НК/. Но в
настоящия казус, такова общо обвинение няма отправено, а към
жалбоподателя се отправя упрека, че е отрязал, сам, точно определено
количество дървета /5 пл. куб. м./. Липсват доказателства в тази насока – ако
действително В. е бил един от секачите в сечището с позволително и
съседното му, колко дървета като брой, респ. после изчислено колко като куб.
м., е отрязал той, въпреки не маркирането им. Съдът не може да приеме за
безспорно доказан и този елемент от обвинението – че жалбоподателят е
отсякъл дървета, приравнени на 5 пл. куб. м. дървесина по сортиментна
ведомост. Св. Д. В. даде показания пред съда, които последният не приема за
сериозни и юридически издържани – за начина на определяне незаконно
отсечената дървесина от жалбоподателя / и всеки един от другите секачи/ –
механично разделяне, поравно, на общото количество дървесина – на броя на
секачите и то „по тяхно желание“ да се определи така. Съдът, така, от друга
страна, с оглед изложеното за този елемент от нарушението – начин на
установяване на количеството дървесина, предмет на АУАН и НП, и методът,
описан от свид. В. , счита за определено в разрез със закона количеството на
предмета на приписаното нарушение.
С така констатираните от съда пропуски и нередности при съставяне на
АУАН и издаване на НП, вкл. липсата на безспорни доказателства относно
вина и авторство на деяние, се е стигнало до опорочаване на процедурата по
ангажиране отговорността на нарушителя и до накърняване на правата му в
този процес.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
6
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение / под
минималния праг дори уговорено/, и предвид представените по делото
пълномощно и договор за правна защита и съдействие с адвокат,
удостоверяващи, и че възнаграждението / именно в този размер/ е платено –
отразено изрично в съответния реквизит на договора, поради което и има
доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 754/15.09.2023 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Н. Г. В. от с. Г.Л., обл. В., с ЕГН
**********, са му наложени две наказания „глоба” в размер на по 500,00 лв.,
на основание чл.266 ал.1 от ЗГ и двете, за извършени нарушения съответно:
по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ и по чл.108 ал.1 т.2 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ-Берковица, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ..., с
БУЛСТАТ *********, да заплати на Н. Г. В. от с. Г.Л., обл. В., с ЕГН
**********, направените по делото разноски за възнаграждение на
представител по делото – адвокат, в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - В. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7