Р Е Ш Е Н И Е
№260082/08.03.2021г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска
колегия,ІІ въззивен състав в открито заседание на четвърти февруари през две
хиляди двадесет и първа година,в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове:Албена
Палова
Мариана Д.
при участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдия Мариана Д. в.гр.дело №814 по описа на Съда за 2020
година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260021 постановено на 18.09.2020г. по гр.дело №
726 по описа на В.ския районен съд за 2019г. е допусната съдебна делба между М.Т.Г.
ЕГН ********** и К.С.С. , ЕГН ********** ***,С.Д.А., ЕГН ********** и М.В.Г. ЕГН
********** ***, на следния имот: стопанска постройка,с идентификатор
10450.501.1300.2 по кадастралния план и кадастралните регистри на В., одобрени
със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК,
построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.1300 по плана на гр.В.,
състояща се от лятна кухня, пригодена за живеене, гараж с баня и тоалетна,
цялата с площ от 54 кв.м. при квоти: 8/12 за М. Т.Г., 2/12 за К.С. и по 1/12 за С.А. и М. В. Г..
Решението се обжалва с въззивна
жалба от С.А. и М.Г. с твърдения ,че същото е неправилно ,необосновано и
незаконосъобразно. Въззивниците твърдят,че е налице съсобственост ,но
единствено между ответниците в производството, като наследници на техния пряк
наследодател В.С.Г., и собственици на
другата ½ ид. част от поземления имот, и която съсобственост е
прекратена с договор за доброволна делба от 21.11.2017г. В подкрепа на
твърденията си анализират във въззивната жалба събраните в първоинстанционното
производство доказателства. Искането е
решението да бъде отменено, а искът за делба отхвърлен от въззивната
инстанция-като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба.
Във въззивното
производство не са събирани нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд
като съобрази наведените от жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства – поотделно
и в съвкупност, прие за установено:
Относимите във въззивното
производство- с оглед предмета на обжалване, са следните обстоятелства:
Предмет на иска за делба е
следния недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 54.00
кв.м., с идентификатор 10450.501.1300.2 по кадастралния план и кадастралните
регистри на В., одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.1300
с адрес на имота: град В., п.к.4600, улица „Д.Г.“ № 21.
От удостоверение за нао т
Община В. се установява,че С.А.Г. е починал на 29.12.2001г. и е оставил за свои
законни наследници: ищцата М.Т.Г. –съпруга , ищцата К.С. –дъщеря и ответниците
–С.А. -снаха и М.В.Г.-внучка ,по коляното на сина му В.Г.-починал на
20.02.2008г.
С декларация № 86/1974г. С.А.Г.
е декларирал процесния имот : „гараж и кухня“.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице С.Б. се установява,че
процесния имот е обозначен като сграда с идентификатор 10450.501.1300.2 по КККР
на гр.В.. със застроена площ 54 кв.м. едноетажна, с предназначение по
кадастралната карта - друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда. Сграда на допълващото застрояване, разположена в дъното на имота, на
имотните граници със съседните имоти. За имота е отреден, в имотни граници,
парцел XXII в кв.238, по регулационния план на града, предвиден за ниско
жилищно строителство (с височина до 10 м), което е изпълнено. Въпросната сграда
с идентификатор 10450.501.1300.2 се състои от две самостоятелни сгради, с
различна конструкция и различно предназначение. Построена е в периода 1972 -
1974 г. Няма данни за издадени строителни книжа и документи .Лявата (западната)
част на сградата, със ЗП 20 кв.м, със светла височина 2.10 м, представлява
лятна кухня. Сградата е масивна, на гредоред, с тухлени стени, с дървена
покривна конструкция, покрита с ламарина. Има едно помещение, с подово покритие
- дюшеме, дървена дограма, кухненска мивка.Дясната (източната) част на
сградата, със ЗП 34 кв.м, със светла височина 2.30 м, представлява гараж, който
е монолитен, със стоманобетонова покривна плоча, тухлени стени. В предната
дясна част на гаража са отделени две помещения, завършени като санитарен възел
- тоалетна и баня.Процесната сграда, респ. гаражът и лятната кухня, от които се
състои, е търпим строеж съгласно разпоредбите на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ. Същата е изградена преди 31.03.2001г. и е била допустима по законите,
действащи към момента на построяването й (1972-74 г) и към настоящия момент -
по ЗУТ, като гаражът е допустим и по законите към момента на изграждането му и
по ЗУТ, а лятната кухня е допустима по ЗУТ.
В мотивите на обжалваното
решение, първоинстанционният съд обсъждайки събраните гласни и писмени
доказателства е приел,че С. и М. Г. са станали собственици на процесния имот на
оригинерно основание- изтекла в тяхна полза придобивна давност ,считано от
момента на построяване на сградата през 1974г. до 1986г.
Съдът е приел,че тази сграда не е била предмет
на прехвърлителната сделка, с която С. и М. Г. са прехвърлили правото си на
собственост върху 1/2 ид.част от дворното място, върху която е е построена,
поради което ответниците не се легитимират като собственици на сградата на
основание-наследство.
Настоящият съдебен състав
изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272
от ГПК препраща към тях.
Цялостният анализ на доказателствата по делото,според
въззивният съд позволява да се приеме,че страните в процеса се легитимират като
съсобственици на процесния имот на основание : наследствено правоприемство.
Както правилно първоинстанционния съд е посочил, от гласните доказателства по
делото, заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява,че
процесната сграда е построена през 1974г.- този факт не се спори и от страните
в процеса.
От този момент до смъртта на С. Г. тази сграда се е
владяла от С. и М. Г.. След смъртта на С. Г. през 2001г. ищцата М.Г. е заминала
заАмерика и живее при дъщеря си- ищцата К.С.. Ключовете за имота се намират в
св. К., която поддържа и извършва поправки и ремонт на имота.
Правото на собственост върху една вещ може да се
придобие-съгл. чл.77 от ЗС „чрез правна сделка,по давност или по други начини,
определени от закона”, или съобразно цитираната разпоредба юридическите
факти,въз основа на които се придобива или изгубва правото на собственост са
установени от закона и правните субекти нямат свободата да уговарят други
способи,с които да придобиват вещни права.
По несъмнен начин се установява,че процесната сграда
не е била предмет на сделката –покупко-продажба от 22.05.1986г., оформена с
нот. акт № 124/1986г. , ответниците не твърдятда са придобили правото на
собственост върху процесния имот на друго правно основание, поради което следва
да се приеме,че същия има съсобствен характер –на основание наследство
,оставено от С. Г..
Квотите в съсобствеността правилно са определени от
първоинстанционния съд, поради което решението като правилно следва да се
потвърди. Не са налице инвокираните в жалбата основания за порочност на
решението, ето защо същата е неоснователна,по изложените по-горе съображения.
Разноски не се
присъждат,тъй като такива не са доказани.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260021
постановено на 18.09.2020г. по гр.дело № 726 по описа на В.ския районен съд за
2019г.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред
ВКС.
Председател:
членове:
1.
2.