№ 50
гр. Каварна, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20233240100401 по описа за 2023 година
Производството е по чл.26 от Закона за задълженията и договорите и
чл.55 от ЗЗД.
Гражданско дело № 401/2023 г. е образувано въз основа на искова
молба с вх.№3221/06.11.2023г., подадена от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от
гр.Шабла, чрез адв.П. П. – САК, срещу „К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, п.к.6300, ул.“***“, №12, представлявано от
В. М. И..
В исковата си молба ищцата излага, че на 27.07.2022 г. между нея и
ответното дружество „К.“ ООД е сключен договор за паричен заем № 702111,
по силата на който е усвоена главница в размер на 3500 лв. В договора е
посочен Годишен процент на разходите – 49,253 % и месечен лихвен процент
от 3,400 %, като липсва информация за годишен лихвен процент.
Излага още, че в чл. 6 от договора е посочено, че заемът се обезпечава с
2 обезпечения: 1. С гарант/и отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от
Общите условия към договора за заем и 2. – с ценна книга, издадена в полза
на Заемодателя. В чл. 10, ал.2 от Общите условия е записано, че
обезпечението следва да бъде с гаранти – две физически лица, всяко от които
да отговаря на определени кумулативно определени условия, залог върху
движима вещ, първа по ред ипотека или предоставяне на безусловна банкова
1
гаранция. Предоставянето на второто обезпечение се извършва към момента
на сключване на договора за кредит, чрез подписване от страна на
заемополучателя на Запис на заповед. В резултат на това за усвоения заем в
размер на 3500 лв. и за срок на ползване от 17 месеца от кредитополучателя
се изисква да заплати 7769 лв. включваща главница в размер на 3500 лв.,
лихва в размер на 1165,95 лв. и неустойка 3103,05 лв.
Ищцата счита, че така посоченият договор е нищожен на основание чл.
22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените
императивни правила и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Аргументите й за това са
следните:
Ищцата счита, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение
на правилата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Посочената разпоредба поставя
изискването всички елементи от договора за кредит да се представят с
еднакъв вид, формат и размер на шрифта – не по-малък от 12. В настоящия
случай шрифтът в договора не е еднакъв по вид, формат и размер, като
включително шрифтът е с размер по-малък от 12. Отделните елементи на
договора са с множество различия, както в геометричните параметри
(големина на буквите, междубуквен интервал, междуредово разстояние, ляво
и дясно поле на текстовете), така и в стиловите признаци на шрифтовото
семейство (нормален шрифт, удебелен, олекотен, получер).
На следващо място счита, че договорът е недействителен, тъй като
клаузите на чл. 8 и чл.6 от договора във връзка с чл.10 от Общите условия
представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последния е
прикрил обозначавайки го като неустойка. Предвид това счита, че
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответната
възможност да осигури банкова гаранция в размер на пълната усвоена
стойност на кредита и дължимата възнаградителна лихва (което, като
величина явно представлява повече от чистата стойност на получения
финансов ресурс и за което съответната банкова институция ще изисква също
заплащане) или поръчители, които да отговарят на многобройните,
кумулативно поставени изисквания към тях. Твърди, че вземането за
неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора
(съответно сигурен разход за потребителя) и като такова е следвало да бъде
включено в годишния процент на разходите. Посоченото обстоятелство
2
безспорно нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Счита, че нито изисканото поръчителство, нито банковата гаранция
съставляват обезпечение само по себе си и по смисъла на закона. В първата
хипотеза се има предвид поръчителство, което е договор между кредитора и
третото лице, което отговаря за изпълнение на задълженията на длъжника.
Поради това няма как заемателят да носи отговорност за сключването или не
на такъв договор. Сключването на договор за банкова гаранция не съставлява
обезпечение на вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VII от
ЗЗД. Счита, че изложените съображения потвърждават, че всъщност
уговорената неустойка е част от възнаграждението за предоставения кредит и
са с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ
лимит на годишния процент на разходите. Заобикалянето на закона
представлява самостоятелно основание за нищожност въз основа на чл. 21, ал.
1 ЗПК.
На следващо място, ищцата счита, че изложеното обуславя и
недействителността на процесния договор поради нарушаване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. В
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване на абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са
допусканията, които са използвани при изчисляването.
Посочва, че в договора е уговорен лихвен процент в размер на 3,400 %
на месец или 40,8 % и ГПР в размер на 49,253 %, но не става ясно какво
представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Навежда твърдения, че договорът е нищожен и на друго основание, а
именно тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява
„добрите нрави“. Съдебната практика приема, че при формиране на
възнаградителна лихва, макар нормативно да не е установен императивен
3
лимит, обективен критерий за добросъвестното определяне може да бъде
размерът на законната лихва, без последният да може да се приеме, като
максимален размер. Посочено е, че се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния
размер на законната лихва. В настоящия случай в договора е предвидена
лихва в размер на 3,400 % на месец или 40,8 % годишно, който размер
надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на
добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в
обществото. В тази връзка и счита, че следва ясно да се откроява института на
ГПР от този на лихвения процент по кредита. Институтът на ГПР предвижда
таван за разходите по кредита, от които лихвения процент се явява само
компонент, по отношение на който е налице съдебна практика във връзка с
противоречието й с добрите нрави. Останалите разходи по кредита (като
застраховка, лихви, такси и прочие) също са компоненти, формиращи размера
на ГПР и като такива, тяхната обща стойност не може да надвишава
предвидения лимит в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Процесната клауза на възнаградителна лихва по договора, накърнява
договореното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави
води до нищожност и на целия договор (per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 във
вр. с чл. 22 от ЗПК).
Посочва, че клаузите на чл. 8, чл. 6 от процесния договор и чл. 10 от
Общите условия нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП също противоречат на
добрите нрави и добрите търговски практики, като илюстрират директно
уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
последния, при неизпълнение на негови задължения да осигури обезпечение
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5
ЗЗП). Наред с това счита, че същите не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, като в това число и
клаузите не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП. Твърди, че посочването в договора за кредит на по-нисък от
4
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се
окачестви, като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Посоченото обстоятелство аргументира нищожността на клаузата
за неустойка и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Неустойката за
изпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди
(няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставяне на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите
си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна, и
санкционна функции.
В случая стойността на уговорената неустойка (3103,05 лв.) е
съизмерима с размера на главницата по кредита (3500 лв.). Наред с това
същата надвишават значително размерът на договорената лихва, която се
явява и възнаграждението на кредитора за сключената кредитна сделка. В
тази връзка счита, че е налице очевидната нееквивалентност в дължимия
резултат от противоположните страни по облигационното правоотношение.
Неравностойността в насрещните престации на страните уговорили тази
неустойка е такава, че практически е сведена до липса на престация от страна
на кредитодателя, при което правно положение съдебната практика е
категорична и константна, че е налице противоречие на договореното с
добрите нрави.
Ищцата посочва, че клаузите на чл. 8, чл. 6 от процесния договор и чл.
10 от Общите условия целят заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
5
събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторна
лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
И на последно място твърди, че договорът за потребителски кредит е
нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба в договора за потребителски кредит следва да се съдържа
приложимия лихвен процент на ден при отказ от кредит, какъвто лихвен
процент не се съдържа в процесния договор.
С оглед на изложено счита, че процесния договор е недействителен на
основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК, вр. чл. 22
ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Моли съда да бъде прогласена
нищожността на Договор за паричен заем № 702111 от 27.07.2022 г., като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителски
кредит и Закона за защита на потребителите. В условия на евентуалност в
случай, че съдът не уважи иска за прогласяване на нищожността на договора
за потребителски кредит, моли да прогласи нищожността на клаузата на чл. 8
от договора, като неравноправни и противоречащи на закона и добрите нрави.
На следващо място моли съда да осъди на основание чл. 23 ЗПК във вр. с чл.
22 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „К.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, п.к. 6300, ул. „***“ № 12, да
заплати на Т. Л. Д. ЕГН **********, сумата в размер на 50 лв. като частичен
иск от сумата 4269 лв., представляваща недължимо платена сума във връзка
със сключения договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху нея считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
датата на окончателното й заплащане. Претендира разноски.
С нарочна молба вх.№1130/04.04.2024г. ищцата е направила искане за
изменение на иска с правно основание чл.55 от ЗЗД, като същия бъде
увеличен на сумата от 1092,26 лева.
В о.с.з., ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява.
Депозирано е писмено становище от упълномощения адвокат, който
поддържа исковете в цялост.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Счита предявените искове за допустими но изцяло неоснователни.
Твърди, че неустойката визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се
6
дължи в пълен размер още в момента на възникване на основание за
начисляването й, а именно при непредставяне в срок на поръчител, който да
обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по
договора за заем, т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл. 10,
ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ. Размерът на неустойката е предварително точно
определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното
начисление. По този начин заемателят предварително е запознат с размера на
последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото
обезпечение. Тя е посочена с цифри и думи, достатъчно ясно, за да може да
бъде прочетена от грамотен човек.
Ответникът твърди, че при сключване на процесния договор за паричен
заем, страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.
9 ЗЗД) и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл. 8 по начин, който да
гарантира изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна
функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди
при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да
санкционира неизправния заемател, чрез заплащане на допълнителна парична
сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Счита, че самият
договор за заем има за предмет предоставяне на потребителски кредит по
смисъла на ЗПК, като при сключването му са спазени изискванията към този
тип договори. Уговорената в договор за паричен заем № 702111 и търсена
неустойка съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на
задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него.
В конкретният случай ответинкът сочи, че тази неустойка е била
начислена, само и единствено защото заемателят не е предоставил в
тридневен срок след подписване на договора обезпечение, отговарящо на
условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ.
Ответникът твърди, че сочения заем е особен вид такъв. Той се
предоставя от небанкова институция, вписана в Регистъра по чл. 3, ал. 2 ЗКИ,
като средствата в нея не са набрани чрез публично привличане на влогове.
При положение, че след като вземането не е гарантирано с ипотечно или
заложно обезпечение, заемът се явява по-рисков и именно с цел да се
обезпечи, Дружеството-ответник изисква от заемателя да предостави едно
достатъчно надеждно лично обезпечение – банкова гаранция или
7
поръчител/и, които да отговарят самостоятелно или кумулативно на
поставените от кредитора условия в чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ. При условията на
евентуалност – при непредоставяне на обезпечение Дружеството има
механизъм за обезпечаване на заема, а именно чрез договаряне със заемателя
тази неустойка и нейният размер. Именно поради това и посочената
неустойката се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване
на основанията за нейното начисляване.
На следващо място ответникът твърди, че годишния процент на
разходите по кредита се изчислява по формула, отразена в Приложение № 1
към договора. Във формулата не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. Процесната неустойка представлява разход, уговорен във връзка с
неизпълнение на договорните задължения на потребителя, поради което не
може да се определи, като възнаградителна лихва и съответно не може да се
отнесе към годишния процент на разходите. (ГПР). Разпоредбата на чл. 19, ал.
3, т. 1 ЗПК изрично изключва от обхвата на ГПР разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
С оглед на всичко изложено счита, че процесният договор напълно
отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК и не е в противоречие с тях. Няма
нарушение и на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК, която не
предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да
бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно чл. 3 от ЗПК
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Твърди, че не е
нарушена предвидената забрана. Няма нарушение и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
доколкото размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Съгласно изложеното по-горе при
приетият и уговорен между страните ГПР, възлизащ на 49,253 %, в случая е
спазено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно неговия размер и
твърдението на ищеца, че размерът на ГПР надхвърля заложения в закона
размер е неоснователно.
8
Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
В о.с.з., ответникът редовно призован, не изпраща представител.
Депозирано е писмено становище .
Каварненският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор относно съществуването на договора за паричен
заем и параметрите му, като също така не спорят, че ищцата е получила в заем
сума от 3500 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора за заем
клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 3103,50 лева.
Така предвиденият размер е почти колкото сумата, предоставена в заем.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
9
договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение
има вторичен характер като неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно
от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето им създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало
да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с 3103,05
лева. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 3103,05 лева
върху предоставената главница. Доколкото противоречието между клаузата
за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от
договора.
Ето защо искът за прогласяване на нищожността на неустойката ще се
уважи като основателен.
Установява се от заключението на вещото лице Г.Н., което не е било
оспорено от страните, че платената по договора неустойка е 1825,30 лева.
Ищцата претендира връщане на сумата от 1092,26 лева, която сума следва да
й бъде върната, поради началната липса на правно основание за нейното
получаване от кредитора с оглед установената по делото нищожност на
неустойката. Ето защо искът за връщането й при начална липса на основание
ще се уважи като основателен.
По разноските:
Разноски се дължат на ищцата, като ще й се присъдят общо 660,76 лева,
от които 360,76 лева платена държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице.
На упълномощения адвокат, че ще присъдят разноски за оказана безплатна
10
адвокатска помощ в размер на 1476,90 лева, като съдът не счита, че същия е
прекомерен съобразно предявените искове и извършената работа по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. 143 ЗЗП, по
иска предявен от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла, ул.“***“, №7,
против „К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
п.к.6300, ул.“***“, №12, представлявано от В. М. И., договор за паричен заем
№7021112 от 27.07.2022г.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, п.к.6300, ул.“***“, №12, представлявано от В. М. И., да заплати
на Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла, ул.“***“, №7, сумата от 1092,26
(хиляда деветдесет и два лева и двадесет и шест стотинки) лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем, на
основание чл.55 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, п.к.6300, ул.“***“, №12, представлявано от В. М. И., да заплати
на Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла, ул.“***“, №7, сумата от 660,76
(шестстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) лева,
разноски по делото.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, п.к.6300, ул.“***“, №12, представлявано от В. М. И., да заплати
на адв. П. С. П. - САК, на осн. чл. 38, ал. 1, Т.2 от Закона за адвокатурата
сумата от 1476,90 лева /хиляда четиристотин седемдесет и шест лева и
деветдесет стотинки/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
11