Решение по дело №1401/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 469
Дата: 5 април 2023 г.
Съдия: Станислава Петкова Стоева
Дело: 20227050701401
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

_______

 

 

гр. Варна,___________________________2023 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IX тричленен състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

при секретаря Светла Великова и прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 1401 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Е.Д.Д. – лично и като пълномощник на А.Х.Д., срещу Решение № 972-3 на Общински съвет – Варна от 17.05.2022 г., с което е прието повторно Решение № 921-5(25)/20.04.2022 г. относно изменение и допълнение на Наредба за организация на движението на територията на Община Варна.

След настъпила в хода на съдебното производство смърт на жалбоподателката Е.Д.Д. и след изрично негово заявление, като страна по делото е конституиран нейният наследник Р.Х.О..

В жалбата се релевира нищожност, респ. унищожаемост на конкретни разпоредби от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна /НОДТОВ/ поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че обжалваната наредба е приета без изискуемия съгласно чл. 49 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ задължителен кворум от общински съветници, че не е спазено производството по нейното издаване, както и че оспорените разпоредби противоречат на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на Конституцията на Република България /КРБ/. Отправя се искане за обявяване нищожността, респ. отмяната на обжалваните разпоредби на НОДТОВ и за присъждане на направените по делото разноски.

В депозирани чрез представител по пълномощие писмени бележки жалбата се поддържа на изложените в нея основания.

Ответникът – Общински съвет – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Счита, че решението за приемане на НОДТОВ е издадено при спазване на Закона за нормативните актове /ЗНА/ и на нормативните актове от по-горна степен. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Предмет на проверка в настоящото съдебно производство е законосъобразността на изрично посочените в жалбата разпоредби на НОДТОВ, касаещи изменението и допълването ѝ във връзка с промяна на работното време на зона за кратковременно паркиране „Синя зона“ на платеното паркиране от понеделник до неделя от 09:00 до 20:00 часа и въвеждане в експлоатация на зона за кратковременно паркиране „Зелена зона“.

С Решение № 1078-5 по Протокол № 26 от проведеното на 31.01.2018 г. заседание на Общински съвет – Варна е отменена НОДТОВ, приета с Решение № 3398-5(35)/22, 23 и 29.06.2011 г. на Общински съвет – Варна и е приета нова НОДТОВ, съгласно приложение към Решение № 1078-5 (26) от 31.01.2018 година, измененията на която са предмет на оспорване по настоящото дело.

С Предложение рег. № РД220005320ВН/11.03.2022 г. Кметът на Община Варна предлага на Общински съвет – Варна да приеме решение за изменение и допълване на НОДТОВ съгласно Приложение № 1 чрез промяна на работното време на зона за кратковременно паркиране „Синя зона“ на платеното паркиране от понеделник до неделя от 09:00 до 20:00 часа и въвеждане в експлоатация на зона за кратковременно паркиране „Зелена зона“. Като мотиви са посочени доклади от консултантската компания Mott MacDonald CZ, spol. s.r.o., а причините, налагащи приемане на изменение и допълнение на наредбата, са ниският процент свободни паркоместа в обхвата на „Синя зона център“ в работни дни след 19:00 часа и в почивните дни, както и постъпили сигнали от граждани и фирми за липса на паркоместа в обхвата на „Синя зона – зона център“ извън работното време на зоната.

Съобщение за Предложение рег. № РД220005320ВН/11.03.2022 г. на Кмета на Община Варна относно промяна на НОДТОВ и мотивите към него е публикувано на интернет страницата на Общински съвет – Варна на 18.03.2022 година.

Видно от справка по чл. 26 ал. 5 от ЗНА по проекта на НОДТОВ в предоставения 30-дневен срок са постъпили 14 предложения/становища, които са обсъдени в Протокол № 9 от проведеното на 14.04.2022 г. заседание на ПК „Благоустройство и комунални дейности“, на което предложението е прието /л. 98-105 от делото/.

С Решение № 921-5(25)/20.04.2022 г. на Общински съвет – Варна /л. 116 от делото/ е прието предложеното изменение и допълване на НОДТОВ, след обсъждане на постъпилите предложения и становища по проекта за изменение и допълване на наредбата.

Със Заповед № РД-22-7706/04.05.2022 г. на Областния управител на област с административен център Варна Решение № 921-5(25)/20.04.2022 г. на Общински съвет – Варна относно изменение и допълнение на НОДТОВ е върнато за ново разглеждане.

Същото е разгледано и прието на заседание на ПК „Благоустройство и комунални дейности“ по протокол № 10 от 13.05.2022 г. и на заседание на ВрК „Правна комисия“ по протокол № 2 от 13.05.2022 г., която дава положително становище за повторното му приемане от Общински съвет – Варна поради неговата законосъобразност.

С Решение № 972-3 по Протокол № 26 от 17.05.2022 г. на Общински съвет – Варна /л. 129-131 от делото/ е прието повторно Решение № 921-5(25)/20.04.2022 г. относно изменение и допълнение на Наредба за организация на движението на територията на Община Варна, като същата се изменя съгласно приложение към решението. Решението е прието след проведено поименно гласуване с резултат: 31 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“, при отсъстващи 5 общински съветници.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лица с активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената форма и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно препращането от чл. 196 от АПК, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на оспорените текстове от НОДТОВ на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 76 ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА общинските съвети имат нормотворческа компетентност, ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети приемат нормативни актове – правилници и наредби, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В случая предмет на регламентация с оспорените разпоредби от ЗОДТОВ е режимът платено паркиране на територията на община Варна и конкретно промененото работно време на зона за кратковременно паркиране „Синя зона“ на платеното паркиране от понеделник до неделя от 09:00 до 20:00 часа и въвеждането в експлоатация на зона за кратковременно паркиране „Зелена зона“. Задълженията и правомощията на общините в посочената област произтичат от разпоредбата на чл. 99 от ЗДвП. Изложеното сочи на извод за наличие на материална и териториална компетентност на Общински съвет – Варна за издаване, респ. изменение и допълване на оспорения по съдебен ред нормативен административен акт.

При приемането на НОДТОВ и последвалото нейно изменение и допълване е спазена изискуемата от закона специална форма. Спазени са изискванията на чл. 75 ал. 3 и 4 от АПК – посочен е видът на акта, органът, който го е приел и е определен главният му предмет. Мястото и номерацията на оспорените текстове от наредбата съответстват на предвидения строеж на нормативните актове по Глава трета от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА във вр. с § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗНА.

Не са налице и твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения при приемане на оспорените норми от НОДТОВ. Обжалваните разпоредби на наредбата са приети с решения на общинския съвет, с които се приема проектът за изменение и допълване на наредбата, поради което съответстват на предвидената в чл. 21 ал. 2 вр. чл. 27 от ЗМСМА, вр. чл. 11 ал. 3 от ЗНА, форма. Редът за издаване на нормативните актове е посочен в чл. 77 и следващите от АПК, като за неуредените в него въпроси е предвидено субсидиарно прилагане на ЗНА /аргумент от чл. 80 от АПК/. Както първоначалният текст на НОДТОВ, така и последвалите нейни изменения и допълнения, са приети в съответствие с изискванията за кворум и мнозинство, предвидени в чл. 27 ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА. Решението, с което е приета НОДТОВ, е взето с поименно гласуване с 37 гласа „за“ от присъстващи на заседанието 38 общински съветници, при общ брой 51 общински съветници в Общински съвет – Варна, а Решение № 972-3 по Протокол № 26 от 17.05.2022 г. на Общински съвет – Варна, с което е прието повторно Решение № 921-5(25)/20.04.2022 г. относно изменение и допълнение на НОДТОВ, е взето след проведено поименно гласуване с 31 гласа „за“ от общо присъстващи 46 общински съветници.

Спазена е процедурата по чл. 26 ал. 3 от ЗНА вр. чл. 80 от АПК за публикуване на проекта за изменение и допълнение на наредбата в официалния сайт на Общински съвет – Варна. Видно от приложения по делото протокол № 25 от проведеното на 20.04.2022 г. заседание на Общински съвет – Варна постъпилите предложения и становища по проекта за изменение и допълване на наредбата са обсъдени от общинските съветници, т.е. спазена е процедурата по чл. 26 ал. 4 и 5 от ЗНА, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 80 от АПК.

Оспорените разпоредби от НОДТОВ съответстват на материалния закон. Противно на твърденията в жалбата същите не противоречат на по-високи по степен нормативни актове.

Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност /аргумент от чл. 21 ал. 1 от ЗМСМА/. Съгласно чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Подобна е и регламентацията в чл. 76 ал. 3 от АПК, съгласно която разпоредба общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Разпоредбата на чл. 75 ал. 2 от АПК предвижда, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Наредбата като нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че оспорените норми от НОДТОВ противоречат на ЗДвП, тъй като преуреждат регламентирани с този закон обществени отношения. В ЗДвП са уредени правилата за движението по пътищата, изискванията към пътните превозни средства и към участниците в движението, както и принудителните административни мерки и наказанията, налагани за неизпълнение на задълженията по този закон. Правилата за престой и паркиране на пътно превозно средство /ППС/, регламентирани в чл. 98 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, и предвидената в чл. 180 ал. 1 т. 1 от ЗДвП административнонаказателна отговорност за неизпълнение на това задължение, не са предмет на оспорената наредба. В последната са уредени организацията на движението на територията на община Варна, а конкретно оспорените разпоредби от наредбата са свързани с промяна в правилата относно въведени режим на платено паркиране на територията на общината. С разпоредбата на чл. 99 ал. 1 от ЗДвП на собственика, респ. администрацията, управляваща пътя, е предоставена възможност да определя райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Именно упражнявайки това свое законово правомощие, Общински съвет – Варна издава обжалваната наредба и извършва впоследствие изменения и допълнения в нея, касаещи разширяване на обхвата на районите, в които се въвежда режим на платено паркиране, и промяна на дните и часовия диапазон на неговото действие. Последните обстоятелства не са въпрос по законосъобразност, а по целесъобразност на приетите решения, и по аргумент от чл. 169 от АПК вр. § 1 т. 3 от Допълнителните разпоредби на АПК, вр. чл. 196 от АПК, са извън обхвата на съдебната проверка.

Не е налице и релевираното от жалбоподателите противоречие с нормата на чл. 22 ал. 5 от ЗМСМА, предвиждаща че наказателните постановления, с които се санкционират нарушения на разпоредбите на приети от общинските съвети наредби се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в съответната наредба. В чл. 41 от НОДТОВ изрично е посочено, че актовете за установяване на нарушенията по тази наредба се съставят от длъжностните лица, определени от органите по чл. 38 от ЗАНН – Кмета на Община Варна, лица, определени и упълномощени с решение на Общински съвет – Варна, и Директора на ОД на МВР Варна и/или определени от него с писмена заповед длъжностни лица. При това положение изпълнено се явява изискването на чл. 22 ал. 5 от ЗМСМА за посочване на актосъставителите. В процесната наредба не се съдържат процесуални правила, различни от предвидените в ЗАНН, поради което не е налице соченото несъответствие на оспорения подзаконов нормативен акт с разпоредбата на чл. 22 ал. 6 от ЗМСМА.

Наредбата за организация на движението на територията на Община Варна не създава неоправдани привилегии за определени правни субекти, поради което не се наблюдава твърдяното противоречие с нормата на чл. 19 ал. 2 от КРБ, според която законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Предвиденият в Приложение № 1 към НОДТОВ режим на преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, не противоречи нито на посочената конституционна разпоредба, нито на цитираните в жалбата норми на Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. Действително според общото определение, съдържащо се § 1 т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗХУ, хора с трайни увреждания са както лицата с физическа, така също и с психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност. В случая обаче се касае за специфична хипотеза – преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, поради което няма пречка и не представлява неравно третиране или дискриминационно отношение по смисъла на чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация за целите на наредбата да се имат предвид единствено лицата с физически увреждания, тъй като целта на въвеждане на този специален режим е по-лесното придвижване на лицето с трайни увреждания от паркомястото до съответния обект, каквото необходимост безспорно имат лицата с физическа, а не с психическа недостатъчност. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 34 ал. 2 от НОДТОВ, предвиждаща местата за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, да са с възможно най-добър достъп до входовете и подходите към тях.

Въведеният с НОДТОВ режим на платено паркиране не представлява отдаване под наем на общински имоти, а правна регламентация във връзка с паркирането на ППС в определени райони от територията на общината, поради което неприложима в случая е разпоредбата на чл. 14 ал. 7 вр. ал. 2 от Закона за общинската собственост относно реда за отдаване под наем на имоти – публична общинска собственост.

Неправилно в жалбата се поддържа, че с оспорената наредба е въведено изискване спрямо лицата, упражняващи свободни професии, нотариусите и частните съдебни изпълнители да извършват търговска дейност, което противоречи на Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители. Такова изискване в НОДТОВ липсва. Напротив на лицата, упражняващи изброените професии и дейности, е предоставена възможност да се възползват от въведения в наредбата режим на локално платено паркиране на ППС за търговци по смисъла на Търговския закон в зоните за почасово платено паркиране /чл. 31 от НОДТОВ/, с което същите са приравнени за целите на наредбата на търговци, а не се изисква от тях упражняване на търговска дейност, както твърдят жалбоподателите. Въведеното в наредбата изискване дейността да се извършва в нежилищни имоти е изцяло в оперативната самостоятелност на общинския съвет, който определя условията за ползване на преференциалното паркиране, т.е. касае целесъобразността, а не законосъобразността на подзаконовия нормативен акт, поради което не попада в обхвата на настоящата съдебна проверка.

Обжалваната наредба е издадена и нейните изменения и допълнения са приети в съответствие с целта на закона – да се уредят, неуредени в закона обществени отношения с местно значение, в случая определяне на зони за платено паркиране в определени часове на денонощието в конкретни райони на територията на общината по изричната делегация на чл. 99 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната наредба на Общински съвет – Варна не страда от пороци, водещи до нейната нищожност или унищожаемост, същата представлява валиден и законосъобразен подзаконов нормативен акт, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на правния спор предвид направеното своевременно искане, съгласно чл. 143 ал. 3 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 196 от АПК, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.

Предвид горното и на основание чл. 172 ал. 2, предложение последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.Х.Д. и Р.Х.О. срещу Решение № 972-3 на Общински съвет – Варна от 17.05.2022 г., с което е прието повторно Решение № 921-5(25)/20.04.2022 г. относно изменение и допълнение на Наредба за организация на движението на територията на Община Варна.

ОСЪЖДА А.Х.Д., ЕГН ********** и Р.Х.О., ЕГН **********, солидарно да заплатят в полза на Общински съвет – Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                          

  

2.