О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
08.08.2019 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в
закрито заседание на осми август 2019 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 4064 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по иск на И.Г.М.
*** срещу „Изи асет менидгжмънт“ АД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 714,92лв., платена недължимо от него по клауза за неустойка по
договор за паричен заем между страните от 17.11.2014 г., която клауза според
ищеца е нищожна. Иска се и осъждане на другата страна да заплати възнаграждение
на адвоката, оказал на ищеца безплатно правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
Първоначално са били предявени 6
съединени иска – за прогласяване на нищожност на целия договор или на клаузи от
него и за връщане на още една сума, платена като възнаградителна лихва, но
впоследствие останалите искове са оттеглени.
Ищецът счита, че е нищожна клаузата за
неустойка, уговорена за неизпълнението на задължението да се предостави в
тридневен срок обезпечение от двама поръчители или банкова гаранция. Тя според
него е уговорена в противоречие с добрите нрави и е прекомерна. Предоставянето
на такива обезпечения, и то в тридневен срок, е практически неизпълнимо
условие, като се има предвид многобройната документация, която следва да се
представи. Няма предвидени никакви правила за определяне кои са вредите, които
дружеството ще претърпи от непредставянето на обезпечението и които ще се
компенсират от неустойката. С тази неустойка се създават задължения, които по
своето естество се покриват от ГПР, и по този начин се надвишава изискването по
чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Клаузата за неустойка противоречи и на чл. 71 от ЗЗД, тъй
като предвижда нещо различно от уреденото в него. Противоречи и на
императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК – единствената санкция за
неизпълнение на задължения по договора следва да бъде лихвата върху неплатената
в срок сума.
Представят се писмени доказателства.
Иска се изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение какви
суми са заплатени по договора за кредит.
Ответникът е представил отговор. Той
заявява, че исковете са неоснователни. Според него определеният срок дава
реална възможност за изпълнение. Ищецът не е посочил в какво се изразява
противоречието с добрите нрави, а той следва да докаже нарушаването на
конкретен определен морален принцип. Законът не поставя изискване при уговаряне
на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с нея, именно в това
се изразява нейният смисъл – липсата на необходимост от доказване на вредите. В
конкретния случай непредоставянето на обезпечение поставя кредитора пред
несигурност дали ще успее да събере вземането си, което е негов основен
източник на печалба. Твърденията за прекомерност противоречат на житейската и
правната логика и на принципа за свободно договаряне, заемодателят е специалист
в областта и може добре да прецени риска, а и неустойката е предвидена, за да
дисциплинира длъжника.
Искът
е с правна квалификация по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – за връщане на дадено при
начална липса на основание.
В тежест на ищеца е да докаже текста на онези
клаузи от договора за кредит, които счита за нищожни, както и плащането на
сумата, чието връщане иска. Съдържанието на моралните принципи не е част от фактите,
подлежащи на доказване.
По изложените съображения и на осн. чл.
140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема представените от ищеца с исковата
молба и от ответника с отговора писмени доказателства – по опис.
Назначава съдебно-счетоводна експертиза,
която да се извърши от вещото лице Д. Бараков и да даде заключение по въпросите
какви суми са заплатени по договора за кредит и каква част от тях е заплатена
за погасяване на неустойката. Депозит не следва да се внася, тъй като ищецът е
освободен от разноски.
Насрочва съдебно заседание на 04.10.2019
г. от 14,15 ч.
Препис от определението да се изпрати на
страните, а на ищеца – и от отговора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: