РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2176 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от ***
П.Р. ЕГН ********** *** срещу Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от
гл. комисар *** съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати следните суми: сума в размер на 818,70 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.04.2019 - 08.06.2020 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 32,71 лева за периода от
01.07.2019 г. до 08.06.2020 г.
В обстоятелствената част на
исковата молба сочи, през
процесния период от 01.04.2019 г. до 08.06.2020 г. ищецът е
работил на длъжност „командир на екип“ в РС „ПБЗН“ гр.Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. София МВР. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд
на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР. Излага се, че
на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Излага се, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е
действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. /обн. в ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г.,
в сила от 02.08.2016 г./. Сочи, че в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм е бил предвиден в
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с
Наредба №8121з-592 от 25.0,.015 г. Излага, че с този коефициент се получават
чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е и идентично с
приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез
умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
Твърди се, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Излага, че за
процесния период – 01.04.2019
г. до 08.06.2020 г., е положил нощен труд в размер на 800,00 часа.
Твърди се още, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването
на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на
получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния
случай, за процесния период е положил общо 800,00 часа
нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно
възлиза на 914,40 часа, което от своя страна води до
извънреден труд от 114,40
часа, който следва да му бъде
платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в
размер на 8,00 лева, следователно за
посочения труд му се дължи сумата от 915,20 лева. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски съобразно разпоредбата на
чл.38, ал.2 Наредбата за адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан.
Оспорва се предявения иск, както по основание, така и по размер. Не отрича
факта, че за процесния период ищецът е в служебно правоотношение с ответника,
възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжността „командир на екип“ в РС „ПБЗН“ Плевен към РД „ПБЗН“ –
Плевен към ГД“ПБЗН“ - МВР. Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй
като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение
във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на Кодекса на труда
независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение
на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които
се прилага чл.107а КТ /чл.2, ал.2 от НСОРЗ/.
Твърди се, че ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване
на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по
трудово правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че съгласно КТ нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136, ал.3 от КТ/,
а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа
/чл.140, ал.1, изречение второ от КТ/, докато съгласно специалния закон ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. Твърди, че съгласно ал.3 на
същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Поради изложеното счита, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа, поради което и не е
налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Излага, че ако се
извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
посочен от ищеца, и получен от съотношението на продължителността на дневния
труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, ще се стигне до там, че с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на
чл.187, ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност
на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Сочи, че в исковия период са действали последователно
две наредби, които са уреждали въпросите за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, а именно: Наредба №8121з—592 от
25,05,2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
/Обн. ДВ, бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение
№8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на
29.07.2016 г., ДВ, бр.59/ и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. Твърди, че в чл.3, ал.3 и на двете
наредби е регламентирано, че: „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което от своя страна счита, че съответства на
регламентацията на този въпрос в чл.187, ал.3 от ЗМВР. Твърди, че доколкото в
ЗМВР, в чл.187, ал.3, е определена продължителността на нощния труд от 8 часа,
не е налице празнота, а е налице специфична законова уредба, различна от
общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Поради
изложеното счита, че няма основание да се приложи общата разпоредба за
структурата и организацията на работната заплата, а следва да се прилага
специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената наредба в
изпълнение на същия закон. Излага, че нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители в МВР е 8 часа /чл.187, ал.1 от ЗМВР/, а
положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Счита, че
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време /чл.187,
ал.1 от ЗМВР/ към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР /чл.187,
ал.3/ е 8 часа или 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ -
8 часа:7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Твърди, че за държавните
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът,
когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лева на час.
Сочи също, че този смисъл е възприет, както в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., така и в сега действащата Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. Счита
искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв за неоснователно.
Твърди, че в разпоредбата на чл.176 от ЗМВР изрично е посочено, че
възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл.178 от ЗМВР са посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях
в т.3 е и възнаграждението за извънреден труд. Излага, че ЗМВР прави ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Сочи, че правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179, ал.1 от ЗМВР, като в ал.2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл.187, ал.6 от ЗМВР. Излага, че в ал.5 на същата разпоредба
изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното
работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца
- служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Поради изложеното прави извод, че законодателят прави ясно разграничение на
извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени
в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи.
Излага, че заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е посочен
размерът на възнаграждението за нощен труд през процесния период, е №
8121з-791/28.10.2014 г. и същото възлиза
на 0,25 лева на час. Твърди, че ищецът не прави разграничение между извънреден
и нощен труд и че неправилно обосновава
своята претенция с текста на чл.187, ал.6 от ЗМВР, като търси допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху
основното месечно възнаграждение. Излага, че извънреден е този труд, който се
полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време, докато полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от
Заповед № 8121з-791/28.102014 г. на Министъра на вътрешните работи. Сочи, че за
да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо
служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно
време. Възразява се срещу искането за
СИЕ, като се представя изчисление на претендираните от ищцата суми.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не изпраща представител в нарочна писмена молба моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, на съображенията, изложени
в отговора на ИМ. Прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, поради което и съдът е постановил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че са се намирали в служебни правоотношения и,
че за процесния период ищецът е заемал длъжността длъжност „командир на екип“ в РС „ПБЗН“ гр.Плевен при Областна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр. София МВР.
Установява се от
изготвената от ответника Таблица №1 с изчисления /в отговора на ИМ/, приета от
ищеца без възражения, че за процесния период ищецът е положил 681 ч. нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1,143 дава 778 часа, или 97 ч. разлика, за
която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 818,70 лева при средна
ставка 8,13 лева за 2019 г. и 8,91 лева за 2020 г. Изчислената лихва за забава
върху главницата за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за
което се отнася, до датата на ИМ, е в размер на 32,71лева.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР
Съгласно
разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“. В процесния период са действали
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от Министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите наредби са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент
действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената
Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по
аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой
часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР.
Както
се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след
отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР,
основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2.
Във
връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в
размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира,
че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се
извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че
спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки
отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно
е възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради
цитираното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т. е. няма какво да се „приравнява“. На първо място, писмото няма нормативна
сила, а освен това ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага
повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно
положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо.
От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения
се регулират от КТ.
Ответникът
не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд. Предвид
това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на
нощен труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му
като извънреден е основателна, и следва да се уважи в предявения след
допуснатото изменение размер от 818,70 лева.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно
отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение.
При съобразяване на изчисленията, изготвени от ответника и приети от ищеца,
съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение
за извънреден труд от 818,70 лева възлиза общо на сумата от 32,71 лева, дължима
за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи,
до датата на исковата молба. Предвид изложеното искът се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен в предявения си размер след
изменението.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗАдв.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.В.П. /съгласно чл.78, ал.1
от ГПК се дължи възнагжраждение за ЕДИН адвокат/ адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2, който предвижда, че
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Процесуалния представител на ищеца в претендира възнаграждение в
минималния в посочената наредба размер по чл.7, ал.2, т.1, в редакцията й към
ДВ бр.38/31,07,2020 г. В настоящия случай е сключен договор за правна защита и
съдействие без да е уговаряно и заплащано възнаграждение, като процесуалния
представител на ищеца е поел правната защита и съдействие на ищеца при
условията на чл.38, ал.2, вр.ал.1 от ЗАдв. Възнаграждението в този случай не се
определя чрез постигане на съгласие между страните по договора за правна помощ,
а от съда. Съдът приема, че меродавния момент за определяне на размера на
възнаграждението е момента на сключване на договора за правна помощ – в случая 02.06.2020
г. /в този смисъл е Определение №270/24.07.2014 г. по гр.д.№7159/2013 г. на
4-то гражданско отделение на ВКС, където е прието, че договорения между страните
по договора за правна помощ размер на възнаграждението за правна помощ следва
да бъде съобразен с минималните размери на същото, определени към датата на
сключване на договора за правна помощ в Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/. По делото са предявени уважени в предявения си
размер два иска, всеки от които оценям - с цена на иска 818,70 лева и 32,71
лева. При съобразяване на действащата към момента на сключване на договора
за правна помощ норма на чл.7, ал.2, т.1 вр.чл.2, ал.5 от Наледба №1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния
размер съобразно предявените искове е 200,00 лева. Съдът намира, че правната и
фактическа сложност на предявените искове не е висока и не обуславя значително
по-висок от минималния размер на възнаграждението, поради което следва
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца да бъде
определено в размер от 200,00 лева, която сума следва ответникът да бъде осъден
да му заплати.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд сумата от 100,00 лева - държавна такса върху
цената на уважените искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от гл.
комисар ***, с адрес в *** да заплати на
*** П.Р. ЕГН ********** ***, сумата 818,70 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2019 г. –08.06.2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото – 08.06.2020 г., до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 32,71
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
08.06.2020 г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1 от ЗАдв. ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, ***, да заплати на адв.В.П. ЕГН ********** от ПлАК деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар ***, с адрес в ***, да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 100,00
лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: