ОПРЕДЕЛЕНИЕ №......
гр.
Добрич, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в закрито заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
като
разгледа постъпилата искова молба, по която е образувано гр. дело №2890/2019 г.
по описа на ДРС, и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.К.И.
с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат А.А. с адрес ***,
офис 2, срещу Районен съд – Девня с адрес гр. Девня, кв.“Повеляново“,
ул.“Строител“ №12 за осъждането на ответника да заплати сумата от 20000 лева,
представляваща обезщетение по чл.2б) ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вредите, причинени от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на гр. дело №758/2014 г. по описа на Районен съд – Девня
в разумен срок.
След оставянето на исковата молба без движение
с разпореждане от 04.10.2019 г. с оглед изясняването на предмета на спора ищецът
е посочил, че търси отговорност на основание на чл.2б) ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди поради нарушаване на правото му
на разглеждане и решаване на гр. дело №758/2014 г. по описа на Районен съд –
Девня в разумен срок съгласно чл.6 ал.1 от Конвенцията. С разпореждане от 30.10.2019 г. на ищеца е
указано, че доколкото с оглед на разпоредбата на чл.8 ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди гражданите могат да предявят иск
по чл.2б) ал.1 от същия закон по приключени производства само когато е
изчерпана административната процедура за вреди по реда на глава трета „а“ от
Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение, да представи
в едноседмичен срок от получаването на съобщението доказателства за подаването
на заявление по чл.60а) от Закона за съдебната власт в 6-месечен срок от
приключването на производството чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до
министъра на правосъдието, както и за приключването на преписката по това
заявление без споразумение. В дадения му срок ищецът чрез своя пълномощник
изрично е посочил, че не е подавал посоченото заявление по чл.60а) от Закона за
съдебната власт. От извършената на 18.11.2019 г. служебна справка в електронния
портал на съдилищата от района на Апелативен съд – Варна се установява, че
производството по гр. дело №758/2014 г. по описа на Районен съд – Девня е
приключило с влязъл в сила съдебен акт на 21.03.2017 г. (след изменението на
първоинстанционното решение от Варненския окръжен съд и недопускането до
касационно обжалване от ВКС). В този смисъл е и посоченото от ищеца в исковата
молба, че това производство е приключило. Съгласно чл.8 ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди гражданите и юридическите лица
могат да предявят иск по чл.2б) ал.1 от същия закон по приключени производства
само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по
реда на глава трета "а" от Закона за съдебната
власт, по която няма постигнато споразумение. Затова предявеният в
настоящото производство иск по чл.2б) ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди за заплащането на вредите, причинени от
нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. дело №758/2014 г. по
описа на Районен съд - Девня в разумен срок, е процесуално недопустим с оглед
на неизчерпаната административна процедура. В този смисъл е и практиката на ВКС
по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, обективирана в Определение №532/01.08.2019
г. по частно търговско дело №119/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Отделно следва да се посочи и изложеното в
Определение №529/27.06.2019 г. по гр. дело №15/2019 г. по описа на Окръжен съд
- Добрич, че отговорността на възложителя по чл.49 от
Закона за задълженията и договорите е гаранционно-обезпечителна. Тя е
самостоятелна, но е функционално обусловена от деликтната отговорност по чл.45
от Закона за задълженията и договорите. Когато лицето, на което е възложена
работата, не носи отговорност, ангажирането на гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя е недопустимо. В съответствие с чл.132 от Конституцията съдиите не носят отговорност за постановените от тях актове освен
при извършено умишлено престъпление от общ характер. Тази разпоредба
възпрепятства търсенето на деликтна отговорност по чл.45 от Закона за
задълженията и договорите от съдия по повод постановен от него съдебен акт, което
прави недопустимо ангажирането на отговорността на съда, в който той
правораздава, за постановените от съдията актове (в този смисъл са Определение №78/28.01.2013
г. по ч. гр. дело №32/2013 г. на ІV г.о. на ВКС; Определение №615/20.12.2017 г.
по ч. гр. дело №4318/2017 г. на ІV г.о. на ВКС; Определение №108/20.04.2016 г.
по ч. гр. дело №1157/2016 г. на І г.о. на ВКС и Определение №568/08.12.2016 г.
по ч. гр. дело №5080/2016 г. на ІV г.о. на ВКС). Изключенията от горното са
въведени в чл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, но
настоящият спор не се обхваща от нито една от хипотезите, предвиждащи
ангажиране отговорността на Държавата (съответния съд) за вреди от
незаконосъобразни съдебни актове.
Следователно
поради недопустимостта на предявения иск производството по делото трябва да
бъде прекратено, а исковата молба – върната.
Водим
от горното и на основание на чл.130 от ГПК във връзка с чл.8 ал.2 във връзка с
чл.2б) ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
Добричкият районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на Д.К.И. с ЕГН ********** ***, чрез
процесуалния представител адвокат А.А. с адрес ***, офис 2, срещу Районен съд –
Девня с адрес гр. Девня, кв.“Повеляново“, ул.“Строител“ №12, по която е образувано
гражданско дело №2890/2019 г. по описа на ДРС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело №2890/2019 г.
по описа на ДРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: