РЕШЕНИЕ
Номер 334817.11.2020 г.Град Разлог
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Разлог
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Емил Д. Божков
Прокурор:Районна прокуратура - Разлог
като разгледа докладваното от Емил Д. Божков Административно
наказателно дело № 20201240200403 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на А.Р.Ч., подадена срещу
НП №244а-1240/18.06.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР-Б., с което на
жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.209а, ал.4, пр.2,
вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ - глоба от 300.00 лв. затова, че на 22.04.2020 г. около 17:20 часа, в
г.Б. по у.”Р.", при наличие на обявено в Р.Б. извънредно положение с Решение от 13.03.2020
г. на НС и въведена на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ, със заповеди №РД-01-124/13.03.2020 г.,
доп. със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра иа здравеопазването,
противоепидемична мярка, а именно: "Всички лица, когато се намират в закрити или
открити обществени места са длъжни да имат поставени защитни маски за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата", се
разхожда без поставена защитна маска на лицето или друго защитно средство - нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
С въззивната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното НП,
като постановено в противоречие на материалния закон.
Аргументират се съображения, че жалбоподателя е от ромски произход, социално слаб,
намирал се сам пред родното си жилище, а маската му била изпрана.
При тези довод и съображения, се претендира отмяна на НП.
Въззиваемата страна - редовно призована, се явява лично. Поддържа жалбата като сочи, че
го глобили, защото се намирал на улицата, което станало около 14-15 часа.
Ответникът - редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо, с
което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и
законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.
Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като
не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства.
Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на
събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното:
С Решение от 13.03.2020 г. на НС в Р.Б. било обявено извънредно положение. В изпълнение
на същото със заповед №РД-01-124/13.03.2020 г., доп. със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г.
на министъра на здравеопазването, била обявена противоепидемична мярка, а именно:
1
"Всички лица, когато се намират в закрити или открити обществени места са длъжни да имат
поставени защитни маски за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата".
На 22.04.2020 г. около 17:20 часа свидетелите А.К. и А.К. – служители в РУ-Б. изпълнявали
служебните си задължения в г.Б., когато на у.”Р." в същия град, забелязали жалбоподателя
А.Р.Ч. да се разхожда без поставена маска или друго средство, покриващо носа и устата му.
След като установили самоличността му, същият им обяснил, че не носи маска, защото е
изпрана.
Веднага на място свидетеля А.К. съставил на жалбоподателя в негово присъствие, както и
на колегата си А.К. АУАН с бланков №655919/22.04.2020 г. затова, че на 22.04.2020 г. около
17:20 часа, в г.Б. по у.”Р.", при наличие на обявено в Р.Б. извънредно положение с Решение
от 13.03.2020 г. на НС и въведена на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ, със заповеди №РД-01-
124/13.03.2020 г., доп. със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, противоепидемична мярка, а именно: "Всички лица, когато се намират в
закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставени защитни маски за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата", се
разхожда без поставена защитна маска на лицето или друго защитно средство - нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. След това АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателят.
На основание АУАН било издадено НП №244а-1240/18.06.2020 г., издадено от Директора
на ОД на МВР-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на
основание чл.209а, ал.4, пр.2, вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ - глоба от 300.00 лв.
НП е връчено на жалбоподателят на 28.07.2020 г., а е обжалвано на 04.08.2020 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите А.К. и А.К., обясненията на жалбоподателя, дадени в хода
на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени
доказателства.
За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни
показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите
от развитието на процесния случай.
Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна
картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са напълно
безпротиворечиви, с еднопосочна насоченост и взаимно допълващи се, като кореспондират с
установеното по делото. От показанията на двама се изяснява мястото и времето, където е
извършено нарушението, самоличността на жалбоподателя, обстоятелството, че е бил без
маска или друго предпазно средство на носа и устата си, че след това му е съставен и
предявен АУАН. Част от тези обстоятелства се установяват и от обясненията на
жалбоподателя, които съдът кредитира частично. Тъй като липсват съществени вътрешни
или външни противоречия в показанията на свидетелите и обясненията на жалбоподателя,
същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Следва само да се посочи, че единствено
обясненията на жалбоподателя в частта, в която сочи, че часа на нарушението е около 13-14
часа, не се кредитира с доверие, доколкото противоречи на посочения в съставения АУАН.
Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като
съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на
обективната истина. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се
в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага
тяхното подробно обсъждане.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът не приема евентуален довод, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.
Административно-наказателното производство е формален процес, поради въведените
изисквания за форма и процедура за съставяне на АУАН и издаване на наказателни
2
постановления. Процедурата по установяването на адм. нарушение, съставянето на АУАН,
издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на
разпоредбите на НПК.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП,
същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона.
В хода на същата съдът констатира следното:
По отношение съответствието на АУАН и НП с административно-производствените
правила:
С Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г., прието съвместно от колегиите на ВАС
и ВКС е постановено, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни
/подписано с особено мнение/ и с изтичането им, се погасява възможността да бъдат
реализирани всички правомощия на наказващия орган по Административно-наказателното
правоотношение.
За изтичане на давностните срокове в Административно-наказателното производство съдът
следи служебно.
В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените
законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП.
В настоящия случай са приложими специалните давностни срокове по чл.34 от ЗАНН,
доколкото регламентират съставянето на АУАН и издаването на НП. В случая атът е
съставен в давностния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а
НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в давностния
такъв, така че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са
спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен.
При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно
издаването на НП, Административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите
по ЗАНН. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока.
Не се разкрива порок на акта или НП, в проявление на липса на компетентност на органа
/независимо дали се касае за материална или териториална/, който да обуславя неговата
нищожност, субсумираща най-тежката форма на процесуална незаконосъобразност. Актът
за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта
длъжностно лице. На лист 10 е депозирана заповед №244з-843/24.03.2020 г., с която Н-к на
РУ при ОДМВР е оправомощил държавните служители с полицейски правомощия да
съставят АУАН по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, за което същият има законово основание по арг. от
чл.43, ал.3 от ЗМвР и чл.209а, ал.3 от ЗЗ.
НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице предвид разпоредбата на чл.209а,
ал.4 от ЗЗ
От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на
РУ Б..
Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно
основание за издаване на НП. За установеното нарушение на ЗДвП против жалбоподателя е
издадено НП, без то да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
На следващо място съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени
изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН.
Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така
и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е
описано с необходимата пълнота и което отразяват признаците от състава на същото. В НП
и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени
3
са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено
административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и
достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на
извършеното деяние, което кореспондира със санкционната норма, като и последната също
е квалифицирана правилно. В случая правната норма, под която жалбоподателя е подведен
под административна отговорност, е тази по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, която регламентира
нарушението на въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки,
което е станало посредством издаване на нарочни заповеди по реда на чл.63, ал.4 ЗЗ. С
въпросните заповеди, които са били нарушени, са били регламентирани именно онези
обществени отношения, свързани с носенето на предпазна маска.
Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в
цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на
административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо издаденото НП е
законосъобразно.
След така направените изводи за липса на допуснати процесуални нарушения, които да са
особено съществени и субсумират абсолютни основания за отмяна на НП, се налага
обсъждане на нарушението по същество и с оглед правилното приложение на материалния
закон.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира,
че е правилно.
Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-
конкретно за несъставомерност на деянието.
Атакуваното НП е материалноправно законосъобразно.
В преценката си дали да издаде НП административно-наказващият орган се основава на
фактическите констатации на АУАН, които в рамките на производството по налагане на
адм. наказание се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на
чл.16 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена стойност. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление
№10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по
същество, чрез допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено адм.
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата
наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение
в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото неоснователно
оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.
Отговорност на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ, за което на основание същата разпоредба му е наложено адм. наказание "Глоба”
от 300.00 лева.
Според действащата към момента на нарушението редакция на чл.209а, ал.1 ЗЗ /ДВ
бр.34/2020 г., в сила от 09.04.2020 г. /, който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл.63,
ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300.00 до
1`000.00 лв., а при повторно нарушение от 1`000.00 до 2`000.00 лв.
В настоящия случай формираната по делото доказателствена съвкупност позволява
положителен извод досежно факта, че в изпълнение на правомощията си по посочената
разпоредба министъра на здравеопазването е издал Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г., доп.
със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г., с които е въведена противоепидемична мярка. Точка
№9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, е в сила от
12.04.2020 г., като е установена с последващ акт - Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. за
4
изменение и допълнение на основния подзаконов нормативен акт, с който са въведени
противоепидемични мерки. Цитираната норма установява задължение, както следва:
"Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири,
храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата (в т. ч. кърпа, шал и др.)." Допълнително е определено, че за целите на тази мярка
обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са
предназначени за обществено ползване (в т. ч. всички места, на които се предоставят
обществени услуги). Може да се обобщи, че с цитираната точка 9 е създадено задължение за
всички лица, намиращи се на открити или закрити обществени места да носят маска или
друго защитно средство, покриващо устата и носа.
Установява се от доказателствата, че на 22.04.2020 г. около 17:20 часа, в г.Б., по у.”Р.",
А.Р.Ч. се е разхождал без поставена на носа и устатата му маска или друго защитно
средство. Едностранни и безпротиворечиви са изслушаните свидетелски показания на
свидетелите А.К. и А.К. за тези обстоятелства. Това не се оспорва и от жалбоподателя.
Установен е и последния от посочените обективни признаци на нарушението, а именно
характера на мястото, където се е намирал последния – "открито обществено място", - улица.
Без съмнение при така установените факти жалбоподателят е осъществил от обективна
страна нарушение на цитираното задължение, след като на посочената дата и час се е
намирал на открито обществено място – на конкретна улица, и е бил без защитна маска или
друго средство, покриващо носа и устата. Анализът на приобщените към делото материали
налага обоснованост на тезата за виновно поведение на жалбоподателя, с което е
консумиран съставът на нарушението по чл.209а, ал.1 ЗЗ. Така е налице нарушение на
противоепидемична мярка, въведена от министъра на здравеопазването за цялата страна, по
реда на чл.63, ал.1 ЗЗ /ДВ бр. 28/2020 г. в сила от 13.03.2020 г. /.
Органът е квалифицирал деянието като нарушение по чл.209а ал.1 ЗЗ, която норма е и
санкционна. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си,
съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в размер на минималния
предвиден в разпоредбата. Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението.
С така определената по вид и размер административна санкция ще бъдат постигнати целите
на административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализирането на
административно-наказателната му отговорност, като по делото не съществува спор относно
личността на административно-наказателно отговорното лице. Именно жалбоподателят е
лицето, което е било установено от полицейските служители.
Деянието е извършено виновно, доколкото жалбоподателят е съзнавал своето задължение да
съобрази поведението си с въведените правила за противоепидемични мерки.
По отношение приложимостта на чл.28 ЗАНН, въззивният съд счита че тази хипотеза не е
налице поради липса на доказателства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност на деянието от типичните случаи за този вид. Административно-наказателният
процес е нормирана дейност, при която за извършено нарушение се налага конкретно
наказание, а прилагането на санкцията е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. С чл.28 ЗАНН нарушителят се освобождава от отговорност, а това
освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Дали е маловажен
случаят, е въпрос по законосъобразността на НП и не касае оперативната самостоятелност
на органа, тоест целесъобразността. Преценката за маловажност е фактическа. Известни
критерии за нея се съдържат в чл.93, т.9 НК, приложима по препращането на чл.11 ЗАНН.
Дали случаят е маловажен зависи от: засегнатите от деянието отношения и тяхната
обществена ценност; липсата на последици, когато деянието е резултатно; всички
обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност;
5
мотиви и причини за извършването му; формата на вината; личността на дееца извън
психичното му отношение към деянието; други нарушения на дееца.
В случая, няма факти и доказателства за тях, които да обосноват извод, че процесното
нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. Засегнатите от
нарушението на жалбоподателя обществени отношения, са свързани с опазване здравето на
хората чрез упражняване на здравен контрол. Това е целта на мерките, залегнали в Раздел 5,
Глава 2 от ЗЗ, сред които мерки е и използването на маска на открито. Конкретният казус не
разкрива белезите на по-ниска степен на обществена опасност, а на демонстративно
противоправно поведение, което поставя в риск здравето на околните. Обстоятелството, че
на тротоара е нямало други лица е по целесъобразност, която е извън обхвата на чл.28
ЗАНН. По делото няма доказателство, което да обоснове извод за маловажност на случая.
Липсата на вредни последици в случая, също не може също да обоснове маловажност, тъй
като нарушението не е резултатно. От друга страна предупреждението по чл.28 ЗАНН при
липса на критичност от страна на нарушителя, не би имало превантивен ефект, за да се
мотивира, че би било адекватно на деянието и дееца.
По изложените съображения съдът счита, че жалбата е неоснователна, и като такава НП
следва да бъде потвърдено.
Поради липса на искания за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася в
такава насока.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №244а-1240/18.06.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР-Б.,
с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.209а,
ал.4, пр.2, вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ - глоба от 300.00 лв. затова, че на 22.04.2020 г. около 17:20
часа, в г.Б. по у.”Р.", при наличие на обявено в Р.Б. извънредно положение с Решение от
13.03.2020 г. на НС и въведена на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ, със заповеди №РД-01-
124/13.03.2020 г., доп. със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра иа
здравеопазването, противоепидемична мярка, а именно: "Всички лица, когато се намират в
закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставени защитни маски за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата", се
разхожда без поставена защитна маска на лицето или друго защитно средство - нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Решението на съда подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните
пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
6