Р Е Ш Е Н И Е
№…….../……..01.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември през две хиляди и
седемдесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско дело № 588 по
описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 694, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ТЗ.
Производството по делото
е образувано по постъпила искова молба от П.С.И. ***, в качеството му на
кредитор в производството по несъстоятелност, и от „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов” № 48, представлявано от
П.С.И., в качеството му на длъжник в открито производство по несъстоятелност, с
която е предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ТЗ за
установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност на
„ГАМОР” ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, вземане на кредитора „УЛЪЙБКА”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к.
„Тракия”, бл. 259, вх. А, ет. 5, ап. 15, представлявано от управителя Н.М.О., в
размер на 119 913,76 лв., произтичащо от договор за продажба на вземане от
10.03.2015 г., по силата на който е прехвърлено на „УЛЪЙБКА” ЕООД вземането на А.Л.Е.
към „ГАМОР” ООД – в несъстоятелност, обективирано в споразумение от 05.02.2015
г.
В исковата си молба се
твърди, че приетото в производството по несъстоятелност вземане на „УЛЪЙБКА”
ЕООД не съществува, тъй като договора за продажба на вземане от 10.03.2015 г. е
нищожен поради невъзможен предмет, липса на основание, противоречие със закона
и добрите нрави, заобикаляне на закона и поради привидност на договора. Сочи
се, че към датата на сключване на атакувания договор цедираното от А.Л.Е.
вземане към „ГАМОР” ООД – в несъстоятелност, обективирано в споразумение от
05.02.2015 г. не е съществувало, което от своя страна влече нищожност на
последващото прехвърляне на вземането. Твърди, че съгласно договор за инвестиционен
кредит от 13.12.2012 г. на длъжника „ГАМОР” ООД – в несъстоятелност, в
качеството му на кредитополучател, е предоставена сумата от 1 300 000 лв.,
като солидарен длъжник ведно с него бил
и А.Л.Е.. Такова е твърдението и по отношение на посочените в исковата молба
договори за финансов лизинг, по които „ГАМОР” ООД - в
несъстоятелност е в качеството на лизингополучател, а А.Л.Е. има
качеството на солидарен длъжник. Поради това се твърди, че посоченото в
споразумението не отговаряло на действителното фактическо положение, а
единствената цел била да се създаде привидност като се внуши, че А.Л.Е. е
незадължено лице, в чиято полза да се породи правото да претендира процесните
суми, довела до последващо сключване на други сделки. Ищците считат, че по този
начин е заобиколена разпоредбата на чл. 304 от ТЗ, както и се нарушават
правилата за добросъвестността и лоялността в отношенията между търговците.
Твърдят, че споразумението от 05.02.2015 г. е изготвено единствено за нуждите
на производството по несъстоятелност, като считат същото, както и договора от
10.03.2015 г., за антидатирани. Твърдят, че споразумението е нищожно поради
липсата на основание, тъй като не е налице сума, която да се дължи. Евентуално,
ако такава е платена, то тя поради наличието на солидарна отговорност не се дължи
от „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност в този
размер. Излагат, че споразумението е нищожно поради изначална липса на предмет,
тъй като реално вземането не съществува. Твърди се привидност /абсолютна
симулативност/ на съглашенията, извършени единствено с цел да се легитимира
„УЛЪЙБКА” ЕООД като кредитор на „ГАМОР” ООД - в
несъстоятелност. Навеждат се твърдения за свързаност между лицата, което
обосновавало извод за злоупотреба с права по смисъла на чл. 289 от ТЗ. Излага
се, че договорът за цесия от 10.03.2015 г. съставлява съглашение за възлагане
на събиране на вземане, евентуално безвъзмезден договор, доколкото няма
уговорена реална цена за продажба на вземането, поради което бил нищожен поради
заобикаляне на закона. Навеждат се и доводи за предявен иск по чл. 647, ал. 1,
т. 6 от ТЗ, с оглед наличието на свързаност между лицата и увреждащия характер
на сделката, извършена в 2-годишен срок от откриване на производството по
несъстоятелност.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „УЛЪЙБКА” ЕООД, представлявано от Н.М.О., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Не оспорва факта
на сключено споразумение от 05.02.2015 г. между „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност и А.Л.Е., като твърди, че
последният е превел на банката сумата от 119 913,76 лв. с цел погасяване
на задълженията на „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност.
Оспорва твърдението за нищожност на договора за цесия, както и че „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност е задължено със сума, която не
дължи. Оспорва твърдението, че законният представител на „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност е увредил дружеството по смисъла
на чл. 289 от ТЗ.
В срока по чл. 372, ал.
1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е
пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от
ответника. С допълнителната искова молба се оспорват възраженията, направени с
отговора.
Конституираният на
основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ синдик Б.Н.Б. е изразил становище, че иска е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
В съдебно заседание и с писмена защита процесуалните представители на
ищците адв. П.Н. и адв. Й.Ц. поддържат така предявения иск и молят за неговото
уважаване. Претендират присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание
ответникът „УЛЪЙБКА” ЕООД, чрез
процесуалния представител адв. Н.П., моли предявения иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание
синдикът Б.Н.Б. не се явява.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че предмет
на оспорване в настоящото производство е вземане на „УЛЪЙБКА” ЕООД срещу
„ГАМОР” ООД - в несъстоятелност, в размер на 119 913,76
лв. Не се спори по делото, че с решение № 1009/21.12.2015 г., постановено по
т.д. № 696/2015 г. по описа на ВОС е обявена неплатежоспособността на „ГАМОР”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Константин Доганов” № 48, с начална дата 31.12.2014
г. като е открито производство по несъстоятелност на дружеството. С молба от
25.01.2016 г. „УЛЪЙБКА” ЕООД е предявило вземането си, което е предмет
на настоящото производство в производството по несъстоятелност като същото не е
било прието от синдика. В последствие по подадени от „УЛЪЙБКА” ЕООД и „ГАМОР”
ООД - в несъстоятелност, възражения по чл. 690
от ТЗ са били постановени определение № 1136/04.04.2016 г., постановено по
ч.т.д. № 198/2016 г. и определение № 1113/01.04.2016 г., постановено по ч.т.д.
№ 202/2016 г., двете по описа на ВОС, с които тези възражения са били уважени,
като предявеното вземане е включено в списъка на приетите вземания. Този списък
е бил обнародван в ТР на 08.02.2016 г. като е бил одобрен с определение № 1306/15.04.2016
г., постановено по т.д. № 696/2015 г. по описа на ВОС. С оглед на това за
ищците в настоящото производство е възникнал правният интерес да предявят
искове по чл. 694, ал. 1, т. 2 и чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ в действащата към
настоящия момент редакция.
С исковата молба са
наведени доводи за това, че ответникът „УЛЪЙБКА” ЕООД е придобил вземането си
към „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност, въз основа на договор
за продажба на вземане от 10.03.2015 г. С този договор цедентът А.Л.Е. е
прехвърлил на цесионера „УЛЪЙБКА” ЕООД вземането си към „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност, в размер на 119 913,76 лв.
При сключването на този договор цедентът се е легитимирал като носител на
вземането със споразумение от 05.02.2015 г. и анекс към него, сключено между „ГАМОР”
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Л.Е., от една страна и А.Л.Е.,
от друга страна, с което дружеството е признало, че дължи на кредитора А.Л.Е. сума
в размер на 119 913,76 лв., като е поело задължението да заплати същата в
срок до 02.03.2015 г. Това споразумение е подписано и от Сдружение „БРАНШОВИ
ЩИТ” – гр. Пловдив, в качеството му на поръчител за изпълнението на
задължението, като е издаден и запис на заповед.
В исковата молба се
навеждат доводи за това, че договорът за цесия е нищожен поради невъзможен
предмет, липса на основание, противоречие със закона и добрите нрави,
заобикаляне на закона и поради привидност на договора. Невъзможен предмет по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД е налице в случаите, когато този
предмет не съществува към момента на сключването на договора, като е невъзможно
да възникне в бъдеще време, респ. съществувал е преди това, но е погинал към
момента на сключване на договора или пък е изключен от гражданския оборот.
Евентуална нищожност на договора за продажба на вземане от 10.03.2015 г. на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД ще е налице само, ако не съществува вземането
на А.Л.Е. към „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност. Самият
договор за продажба на вземане не е основание за възникването на това
задължение, както и за такова основание не може да се счита споразумението
от 05.02.2015 г. Възникването на вземането
се обуславя от осъществяването на предвидените в съответната норма правно
релевантни факти, от които се поражда задължението на длъжника.
По делото е установено,
че на 13.12.2012 г. е бил сключен Договор за банков инвестиционен кредит, с
който „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е предоставило на кредитополучателя „ГАМОР” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин
Доганов” № 48, сумата 1 300 000 лв., като сумата е усвоена от
кредитополучателя. Същевременно между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД, в качеството на
лизингодател, и „ГАМОР” ООД, в качеството на лизингополучател, са сключени 9
бр. договори за лизинг от 17.12.2012 г. съответно с
номера: 97184/17.12.
От представените с
отговора на исковата молба доказателства, от заключението на изслушаната по
делото единична съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.В.П., както и от
заключението на изслушаната тричленна съдебно-счетоводна експертиза с вещи лица
М.С.С., А.В.К. и М.И.М. се установява, че А.Л.Е. е направил плащания по
договора за инвестиционен кредит в размер на 54 976,13 лв., както и такива
по договорите за финансов лизинг в размер на 52 842,63 лв. Тези плащания
са осчетоводени в счетоводството на „ГАМОР” ООД - в
несъстоятелност, като са записани по сметка 499 „Други кредитори”. Както се
посочи по-горе, А.Л.Е. е солидарно задължен по договорите за
инвестиционен кредит и финансов лизинг по реда на чл. 101 от ЗЗД. По силата на
тази разпоредба, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. И в двата случая обаче
встъпилото лице и длъжникът се задължават солидарно към кредитора. Тази
солидарност обаче е само по отношение на кредитора, като отношенията между
самите съдлъжници се определят с оглед на отношенията между встъпилото лице и
лицето, с което то е договаряло при встъпването. Поради тази причина
отношенията между съдлъжниците не винаги се уреждат с оглед разпоредбата на чл.
127 от ЗЗД. В конкретния случай е видно, че както договора за инвестиционен
кредит, така и договорите за финансов лизинг са сключени с оглед задоволяване
нуждите на „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност, като
останалите съдлъжници не извличат преки ползи нито от договора за инвестиционен
кредит, нито от вещите, предмет на договорите за финансов лизинг. Поради това
следва да бъде счетено, че тяхното участие е с цел гарантиране на изпълнението
на задълженията на „ГАМОР” ООД - в
несъстоятелност, като се дава възможност на кредитора да събере вземанията си
не само от имуществото на пряко задълженото лице, но и от имуществото на
останалите встъпили по реда на чл. 101 от ЗЗД лица. Това обаче от своя страна
изключва прякото приложение на чл. 127 от ЗЗД като при такова встъпване пряко
задълженото лице следва да възстанови на встъпилите по реда на чл. 101 от ЗЗД
лица заплатената от тях на кредитора сума. Този извод следва и от
обстоятелството, че извършените от А.Л.Е. плащания по тези договори са
осчетоводени и вписани в счетоводството на „ГАМОР” ООД -
в несъстоятелност, като задължения към извършилото плащанията лице. По този
начин „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност, е
признало съществуването на тези си задължения към А.Л.Е. като не са
ангажирани доказателства, че записванията са нередовни. Предвид на това по
делото е установено, че „ГАМОР” ООД - в
несъстоятелност, дължи на А.Л.Е. заплатените от него по договора за
инвестиционен кредит и договорите за финансов лизинг суми. Същевременно от
посочените по-горе доказателства е установено, че А.Л.Е. е заплатил дължим се
от „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност, ДДС в размер на
12 095,00 лв., от които 12 025,26 лв. главница и 69,74 лв. лихва. Тази
сума също представлява задължение на „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност, към А.Л.Е., доколкото е погасено задължение
на дружеството. Общият сбор на сумите, които „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност, дължи на А.Л.Е. е в размер на
119 913,76 лв., която сума е посочена и в споразумението от 05.02.2015 г. С
оглед на това е установено съществуването на цитираното в това споразумение вземане
на А.Л.Е. към „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност.
Същото не може да бъде счетено за несъществуващо само поради това, че
споразумението е подписано от едно и също лице като представител на дружеството
и като кредитор на същото. Последното обстоятелство би имало значение с оглед
евентуалното приложение на чл. 38 от ЗЗД и то при положение, че твърдението за
съществуването на вземането се основаваше само на споразумението. Тъй като
вземането, което е предмет на договор за продажба на вземане от 10.03.2015 г.
съществува, то не може да се приеме, че този договор е нищожен поради
невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. Неоснователно
е твърдението, че същият е нищожен и поради противоречие със закона и добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД. Липсва изрична
разпоредба, която да забранява прехвърлянето на вземания от кредитор на
несъстоятелно дружество на трето лице, а такова не е забранено и от
общоприетите правила за поведение, нарушението на които се счита за основание
за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави. Неоснователно е и
твърдението на ищците, че договора за продажба на вземане от 10.03.2015 г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, а именно поради липса на
основание. Това твърдение се основава на обстоятелството, че цената по договора
за продажба е уговорена като 80% от събраното вземане, което означава, че е
трябвало да бъде заплатена след реализиране на вземането. Под „основание” по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД не се разбира насрещната престация на
страната по договора, а типичната и непосредствена цел, с която се сключва
определения вид договор. По силата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД наличието на
основание се предполага до доказване на противното като това, че насрещната
престация е уговорена под условие или след изтичането на определен срок, не
води до оборване на така установената презумпция, доколкото приемането на
обратното би противоречало на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД. В конкретния случай
определянето на размера и начина на заплащане на цената на прехвърлените
вземания е въпрос на целесъобразност като кредиторът може сам да преценява дали
да прехвърли вземането си срещу точно определена цена, която се заплаща в
момента на сключване на договора или пък цели да се освободи от извършване на
действията по събиране на вземането като същите бъдат извършени от цесионера, а
цената да бъде заплатена в последствие след приключването им. С така сключения
договор за продажба на вземане от 10.03.2015 г. не се извършва и заобикаляне на
закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД. Това основание за
нищожност е налице в случаите, когато страните по разрешен от закона договор
целят чрез неговото сключване да постигнат забранен от закона резултат. В
конкретния случай това би било налице, ако се целеше да се създаде привидност
за съществуване на вземането на А.Л.Е. към „ГАМОР” ООД -
в несъстоятелност, без то реално да съществува или, ако съществуваше пречка А.Л.Е.
да предяви вземането срещу „ГАМОР” ООД - в
несъстоятелност, било в обикновено исково производство, било в производството
по несъстоятелност. Такова обстоятелство не е налице, поради което не може да
се твърди, че със сключването на договора за продажба на вземане от
10.03.2015 г. се заобикаля закона. Наред с това, същите обстоятелства, които
обуславят заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД ще
обусловят и евентуална нищожност на договора за продажба на вземане от
10.03.2015 г. по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 5 от ЗЗД, а именно поради
привидност на същия. Тези обстоятелства обаче следва да бъдат преценявани не
само с оглед на договора, а и с оглед на споразумението от 05.02.2015 г.
Симулация в този случай ще е налице, ако с тези два документа се цели да се
създаде привидност, че вземането съществува или за това кой е действителния
кредитор. Както се посочи по-горе обаче, съществуването на вземането е
установено от доказателства, които стоят извън споразумението от 05.02.2015 г.,
а не съществува пречка А.Л.Е. да предяви вземането си срещу „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност, без да прехвърля същото на трето лице.
Поради тази причина не може да бъде прието, че договора за продажба на
вземане от 10.03.2015 г. има симулативен характер. Това обстоятелство не може
да бъде извлечено и от показанията на разпитаните по делото свидетели А.Л.Е., Л.И.В.
и Г.А.Д., доколкото от същите се установява, че отношенията между тях са се
развивали само с оглед на това да бъде намерен подходящ начин за събиране на
вземането на А.Л.Е. към „ГАМОР” ООД - в
несъстоятелност.
С оглед на изложеното
следва да бъде прието, че така предявения иск е неоснователен. Обстоятелството,
че „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност и А.Л.Е. са
били свързани лица по смисъла на §1, ал. 2 от ДРТЗ не води до обратния извод.
Поначало законът не забранява сключването на сделки между свързани лица,
каквато сделка се явява и споразумението от 05.02.2015 г. Тази свързаност обаче
следва да бъде преценявана с оглед на всички останали факти по делото и в
определени случаи може да доведе до недействителност на сключения договор. В
случаите обаче, когато съществуването на задължението, признато със споразумението
от 05.02.2015 г. е установено с други доказателства, то не може да бъде
отречено само поради това, че последващо споразумение, с което е признато
същото е сключено между свързани лица по смисъла на §1, ал. 2 от ДРТЗ. Поради
тази причина не може да се твърди, че както споразумението от 05.02.2015 г.,
така и последващата продажба на вземането с договора за продажба на вземане от
10.03.2015 г., са сключени при злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 от ЗЗД. Последното би било налице само, ако с тези действия се целеше единствено
увреждане на „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност.
Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство се носи от
ищците като липсват доказателства в тази насока.
На последно място,
следва да бъде отбелязано, че не може да се твърди недействителност на договора
за продажба на вземане от 10.03.2015 г. на някое от основанията по чл. 646 и
чл. 647 от ТЗ. Тези разпоредби имат предвид сделки или действия, извършени от
длъжника при установените в тях хипотези. Същите обаче не обхващат действия и
сделки, извършени от кредитора на несъстоятелния длъжник към трето лице, което
е различно от длъжника. При известни условия споразумението от 05.02.2015 г. би
могло да бъде отнесено към някоя от тези хипотези, но това може да стане само в
случаите на предявен за това иск, който не може да бъде разглеждан в това
производство, а и е без значение за действителността на договора за продажба на
вземане от 10.03.2015 г. при положение, че съществуването на вземането не е
обусловено от споразумението.
По изложените съображения,
съдът намира така предявения иск с правно основание чл. 694, ал. 3, във вр. с
ал. 1 от ТЗ за установяване несъществуването на прието в производството по
несъстоятелност на „ГАМОР” ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, вземане на
кредитора „УЛЪЙБКА” ЕООД, ЕИК *********, в размер на 119 913,76 лв.,
произтичащо от договор за продажба на вземане от 10.03.2015 г., по силата на
който е прехвърлено на „УЛЪЙБКА” ЕООД вземането на А.Л.Е. към „ГАМОР” ООД – в
несъстоятелност, обективирано в споразумение от 05.02.2015 г., за
неоснователен, поради което и същия следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
разноските:
Доколкото ответникът не
е поискал присъждане на разноски и не е представил списък по чл. 80 от ГПК,
съдът намира, че такива не следва да му бъдат присъждани.
С оглед изхода на спора
и съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ, ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят по сметка на Варненски окръжен съд дължимата се за производството
по отхвърления иск държавна такса, която е в размер на 1 199,14 лв., ведно
със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в
сила до окончателното изплащане.
Воден от гореизложеното и
в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОТХЪРЛЯ
предявения от П.С.И.,
ЕГН **********,***, в качеството му на кредитор в производството по
несъстоятелност, и от „ГАМОР” ООД - в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин
Доганов” № 48, представлявано от П.С.И., в качеството му на длъжник в производството
по несъстоятелност, срещу „УЛЪЙБКА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл. 259, вх. А, ет. 5, ап. 15,
представлявано от управителя Н.М.О., иск
с правно основание чл. 694, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ТЗ за установяване
несъществуването на прието в производството по несъстоятелност на „ГАМОР” ООД –
в несъстоятелност, ЕИК *********, вземане на кредитора „УЛЪЙБКА” ЕООД, ЕИК
*********, в размер на 119 913,76 лв., произтичащо от договор за продажба
на вземане от 10.03.2015 г., по силата на който е прехвърлено на „УЛЪЙБКА” ЕООД
вземането на А.Л.Е. към „ГАМОР” ООД – в несъстоятелност, обективирано в
споразумение от 05.02.2015 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при
участието на синдика на „ГАМОР” ООД - в
несъстоятелност, ЕИК ********* - Б.Н.Б..
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН **********,*** и „ГАМОР”
ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Константин Доганов” № 48, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 1 199,14 лв. /хиляда сто деветдесет и девет лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща дължимата за производството държавна такса, на основание чл. 694,
ал. 7 от ТЗ, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от
влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: